Присъда по дело №302/2021 на Окръжен съд - Разград
| Номер на акта: | 28 |
| Дата: | 14 декември 2021 г. (в сила от 27 май 2022 г.) |
| Съдия: | Лазар Йорданов Мичев |
| Дело: | 20213300200302 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 5 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
описа на ОС-Разград, съдия-докладчик Лазар Мичев
Разградска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу КР. М. ЕН. и същият
е предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това,
че:
На 12.12.2020г., на път RAZ 1113/111-4902, село Побит камък - село Дянково, в
землището на село Дянково, общ. Разград, в условията на намалена видимост - мъгла, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Мерцедес 312Д“ с
per. № В 5023 НВ, със скорост 71.3 км/час, вместо съобразената 40 км/час е нарушил
правилата за движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач на
пътно превозно средство не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре при възникналата опасност за движението, като по непредпазливост
причинил смъртта на Б. Н. П., ЕГН - ********** от село Побит Камък, обл. Разград.
Производството се проведе по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, в хипотезата на чл. 371, т. 2
от НПК, по искане на подсъдимия Е. и защитника му, като подсъдимия призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
Пред съда е депозирана писмена молба от М. Й. К., действаща лично и като законен
представител на малолетните си деца В.Б. Н. и СТ. Б. Н., както и от Н.Б. Н., действаща
лично и със съгласието на своята майка М. Й. К., чрез процесуалния им представител адв.
К., с искане за конституирането им като частни обвинители в наказателния процес. С
нарочно определение искането е уважено.
В хода на разпоредителното заседание е заявена устна молба от Н. СТ. ИВ. – майка на
починалия, чрез процесуалния й представител адв. М., за конституирането й като частен
обвинител в наказателния процес. С нарочно определение искането е уважено.
В съдебно заседание прокурорът подържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение,
като изтъква, че направеното от него самопризнание се подкрепя от събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин. След кратък анализ на фактическата
обстановка и доказателствените източници, изтъква че деянието на подсъдимия Е. е
правилно квалифицирано и защо не са налице основания за квалифицирането му по чл. 343а
от НК. Счита, че с действията си починалия съществено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението с посочената правна квалификация. Прокурорът предлага на съда да
определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под предвидения от закона
минимум от две години лишаване от свобода, тъй като и това наказание би било
несъразмерно тежко, а именно 12-14 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно, предвид предходното осъждане на подсъдимия. Предлага също така на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство в същия размер.
Процесуалните представители на частните обвинители подържат становището на
прокурора по отношение на вината и индивидуализация на наказанията.
1
Защитата на подсъдимия счита, че след като той бъде признат за виновен по възведеното
му обвинение, следва да му бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, а именно под една година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно. Като
смекчаващи вината обстоятелства защитата изтъква изразеното от подсъдимия съжаление,
факта, че е трудово ангажиран и издържа две деца – ученици. Изтъква се също и формата на
вината при която е извършено деянието.
В лично изявление, подсъдимият Е. заявява, че подържа казаното от защитника му и
няма какво да добави.
В последната си дума подсъдимия заявява, че съжалява за стореното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 373, ал. 4 от НПК
и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият КР. М. ЕН. е роден на 31.03.1979 год. в гр. Разград, обл. Разград, български
гражданин, със средно образование, работи като шофьор в “Денислав“ ЕАД, женен,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият КР. М. ЕН. е правоспособен водач на МПС, с категории “В“ и “М“ от 1997
год. Същият работел като шофьор в “Денислав“ ЕАД, като разнасял хляб по различни
търговски обекти в населени места в област Разград, сред които и селата Побит камък и
Дянково. Във връзка с изпълнение на служебните си задължения той управлявал товарен
автомобил /микробус/ “Мерцедес 312Д“ с per. № В 5023 НВ, който бил собственост на
фирмата, като на 12.12.2020 год. рано сутринта осъществявал разнос.
Подсъдимият Е. се движел с управлявания от него т. а. по път RAZ 1113/ III -4902, в
посока от село Побит камък към село Дянково. Автомобилът бил технически изправен, като
всички системи и агрегати работели в нормален режим. Пътното платно било покрито с
гладка асфалтова настилка, мокро, без неравности и повреди. Времето било дъждовно, с
намалена видимост - в тъмната част на денонощието, с мъгла.
Участъкът бил прав, движението било организирано двупосочно, без разделителна и
крайни ограничителни линии. Широчината на пътното платно била 6.30 метра От двете
му страни имало затревен банкет с ширина около 4 метра.
Б. П. живеел на семейни начала със свидетелката М.К., заедно с трите им деца в
село Побит камък. Двамата родители работели в птицеферма, която се намирала в същото
село. Задълженията им били свързани с това да поддържат печка на въглища, която
отоплявала пиленцата, които се отглеждали.
На 12.12.2020 год. П. излязъл рано сутринта, като още било тъмно и ходил до
птицефермата. Когато решил да се прибира, поради гъстата мъгла се заблудил и
объркал пътя. Излязъл извън село Побит камък, като се движел в посока село Дянково.
Понеже не успявал да се ориентира, от мобилния си телефон набрал тел. 112 и се
свързал с оператор. Поради неточните му обяснения къде точно се намира, не успели
да го насочат по телефона. Той се движел по път RAZ 1113/ III -4902 и се намирал на
около 1350 м. пред табелата за изход на село Дянково, по средата на лентата за
движение.
Подсъдимият Е. достигнал същия пътен участък, като управлявал автомобила със
скорост от 71.3 км/ч. с включени фарове. Поради тъмнината и гъстата мъгла той нямал
добра видимост. Б. П. стоял неподвижно в лентата за движение, с лице към т.а., но
подсъдимият Е. не успял да го възприеме навреме. Задействал спирачната система, но
не успял да спре автомобила. С предната дясна част /преден десен калник, предна
броня, десен фар, дясна част на предното стъкло/, товарния автомобил ударил
пешеходеца Б. П.. След удара тялото на П. отскочило и се приземило вдясно от
пътното платно в бразда на границата между банкета и земеделска нива. В резултат на
2
това Б. П. получил множество увреждания.
След това подсъдимият Е. спрял товарният автомобил на пътното платно, с
предната част насочена към село Дянково, слязъл и подал сигнал на тел 112.
Първо на мястото пристигнал екип на ЦСМП - Разград, който установил смъртта Б.
П.. След това на място пристигнал полицейски екип от ОДМВР – Разград, в лицето на
свидетеля Д.Д. и колегата му С.Ц..
На място пристигнал и разследващ полицай при ОД МВР - Разград, който извършил
оглед на местопроизшествието и с това действие поставил началото на досъдебното
производство. С протокол за оглед на местопроизшествието от 12.12.2020 год. били
иззети като веществени доказателства: - т .а. /микробус/ “Мерцедес 321Д“, с рег .№ В
5023 НВ и 2 бр. обувки тип “кубинки“.
От заключението по съдебномедицинската експертиза на труп (л. 73-75 от ДП) се
установява, че Б. П. е получил автомобилна травма - тежка съчетана гръдна и
гръбначно- мозъчна травми - счупване на ребра двустранно, счупване на гръдната кост,
счупване на дясната ключица, разкъсване на предната стена на дясната сърдечна
камера, свободно излята кръв в сърдечната торбичка и гръдната кухина. Счупване с
луксация на 8 и 9 - ти гръдни прешлени на гръбначния стълб с пълно прекъсване на
гръбначния мозък в този участък. Кръвонасядания на меките тъкани около счупванията
на костите на гръдния кош. Счупване на лявата раменна кост. Счупване на двете кости
на дясната подколенница. Охлузване около лявото око - челно, в областта на лявата
скула и гърба на носа. Счупване на носните кости. Охлузвания по лявата
предмишница, охлузвания по двете подколенници.
Причината за смъртта на Б. П. е тежка съчетана гръдна и гръбначно- мозъчна
травма с разкъсване на предната стена на дясната сърдечна камера и пълното прекъсване
на гръбначния мозък в гръдния му отдел . Смъртта е настъпила много бързо и е била
неизбежна.
Установените увреждания са в резултат на действието на твърди, тъпи предмети и
добре отговарят да са получени от блъскане с последващо отхвърляне върху терена от
МПС - микробус при ПТП на 12.12.2020 год.
Приживе Б. П. не е консумирал алкохол.
Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие.
От заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза (л. 81-82 от
ДП) е видно, че в иззетата от пострадалия П. проба кръв не е установено наличие на
етилов алкохол.
От заключенията на вещото лице по назначените в хода на разследването
автотехнически експертизи (л. 86-96 и л. 100-192 от ДП) се установява, че мястото на
удара е на 1331,81 метра преди ориентир 1 /табелата за край на населено място, изхода
на село Дянково в посока село Побит камък/ по дължината на платното и на 1,54 метра
в ляво от десния край на платното по посока на огледа / посока на движение на
автомобила/.
Скоростта на движение на товарения автомобил “Мерцедес 312Д“ с рег. № В 5023
НВ, непосредствено преди възникване на ПТП и в момента на удара е била около 71.3
км/ч., като в заключението е описан и механизма на възникване и протичане на ПТП-
то.
Вещото лице изчислило, че опасната зона за спиране е 71,60 метра. Времето за
движение от момента на възприемане на опасността от водача до спирачната следа на
3
т.а. “Мерцедес 312Д“ е 1.6 секунди. За това време т.а. е изминал разстояние 31.68
метра. При сравняване на опасната зона за спиране при подбраната от водача на т.а.
скорост – 71.60 метра и видимост на разстояние 31.68 метра, може да се направи
заключение, че водачът дори и да е имал възможност да възприеме пешеходеца
навреме, ударът не би могъл да бъде предотвратен.
Причините за настъпване на ПТП са комплексни: от една страна подсъдимият Е. е
управлявал т. а. през тъмната част на денонощието при дъждовно време, с намалена
видимост от мъгла и с включени фарове на автомобила, със скорост непозволяваща му
да спре в рамките на осветената зона пред автомобила, а от друга страна -
неправилното поведение на пешеходеца стоящ на пътното платно при намалена
видимост.
Произшествието е било предотвратимо, ако пешеходецът не е бил на платното, а е
изчакал преминаването на автомобила или се е движел /стоял/ на банкета, каквато
възможност е имал. Водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара
чрез спиране при условие, че не е надвишавал скорост от 40 км/ч.
В заключението по назначената допълнителната ATE (л. 100-102 от ДП) се посочва
мястото на удара върху представените копия на ситуационните чертежи - отбелязано
на лист № 2 с червен кръг.
Назначена е и техническа експертиза (л. 112-116 от ДП), при която е изследван диск
марка “hp“, тип CD-R 700 Mb, със записани два файла във формат “wav“. В
заключението са снети в писмен вид текстовете от звукозаписите. Първият е разговор
между оператора на ЕЕН 112 и пострадалия Б. П., а втория между оператора и
подсъдимия К.Е..
Така с деянието си обв. К.Е. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,6. „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 12.12.2020г., на път RAZ 1113/III-4902, с. Побит камък - с.
Дянково, в землището на с. Дянково, общ. Разград, в условията на намалена видимост
– мъгла, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка
„Мерцедес 312Д" с per. № В 5023 НВ със скорост 71,3 км/час, вместо съобразената от
40 км/час е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач на пътно
превозно средство не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре при възникналата опасност за движението, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Б. Н. П., ЕГН - ********** от с. Побит Камък,
обл. Разград.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
всички събрани по делото доказателствени източници: показанията на свидетелите Д.Д.
(л. 52-53), С.И. (л. 54-55), М.К. (л. 57-58), Н.И. (л. 60-61), обясненията на подсъдимия
Е. (л.34-35) протокол оглед на местопроизшествие и фотоалбум от 12.12.2020 год. (л.
3-8, л. 17-26) протокол за оглед на веществено доказателство и албум (л. 67, л. 68-71),
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 43),
съдебномедицинска експертиза (л.73-75) съдебно - химическа експертиза (л. 81-82),
4
автотехническа експертиза (л. 86-93, л. 94-96), допълнителна автотехническа
експертиза (л. 100-102.), техническа експертиза (л. 112-116), копия на свидетелство за
управление на МПС, контролен талон, справка за регистрация на МПС, полица на
застраховка “Гражданска отговорност“ (л. 122-123), писмо от НИМХ (л. 131), писмо от
Община Разград с приложени копия на чертежи (л. 105-107, л. 135), удостоверение за
наследници (л. 142), писмо от МБАЛ-Разград (л. 129), препис - извлечение от акт за смърт (л.
139), справка за съдимост (л. 37-42).
Очертаната фактическа обстановка, описана и в обвинителния акт, съдът приема за
безспорно и категорично установена от самопризнанията на подсъдимия, направени за
целите на съкратеното съдебно следствие, проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които
отговарят на така събраните доказателства в хода на досъдебната фаза на процеса. От
особено съществено значение за установяване на обективната истина по делото се явяват
показанията на разпитания свидетел Д.Д., обясненията на подсъдимия, протокола за оглед
на местопроизшествие с фотоалбум към него, заключенията на АТЕ и СМЕ, от които се
установява времето, мястото и механизма на осъществяване на деянието и причината за
смъртта на починалия Б. П.. Другите доказателствени източници - показанията на
останалите свидетели, протокол за оглед на веществено доказателство с фотоалбум,
заключенията по останалите експертизи, справка за съдимост и др. внасят допълнителна
яснота относно останалите обстоятелства, имащи значение за наказателното производство. С
оглед на това, при постановяване на присъдата си, съдът възприе доказателствените
източници, събрани на досъдебното производство относно изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като обективно,
логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и приложени
по делото, писмени доказателства и заключения на изготвените експертизи.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с
необходимите професионални знания и опит в съответните области, отговорили в пълнота
на поставените им въпроси.
При тези фактически констатации, съдът прие от правна страна следното:
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във
взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че на
12.12.2020г., на път RAZ 1113/111-4902, село Побит камък - село Дянково, в землището на
село Дянково, общ. Разград, в условията на намалена видимост - мъгла, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Мерцедес 312Д“ с per. № В 5023 НВ,
със скорост 71.3 км/час, вместо съобразената 40 км/час, подсъдимият КР. М. ЕН. е нарушил
правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно
средство при избиране скоростта на движение не се съобразил с атмосферните условия, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникналата опасност за
движението, като по непредпазливост причинил смъртта на Б. Н. П. от село Побит Камък,
обл. Разград, с което осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдебният състав напълно споделя становището на обвинението, че по делото не са
налице основания за квалифициране на деянието по по-лекия състав на чл. 343а от НК.
Обаждането на тел. 112 от страна на подсъдимия само по себе си е недостатъчно за
преквалификация на деянието.
Непосредствен обект на извършеното от подсъдимия К.Е. деяние са обществените
отношения, чрез които се осигурява нормалното и безопасно движение на транспортните
средства.
5
От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че подсъдимия Е. на
посочените по-горе време и място е управлявала гореописания товарен автомобил
/микробус/ в условията на намалена видимост, поради мъгла. Установи се също така, че
подсъдимият е управлявал автомобила със скорост 71.3 км/час, вместо съобразената 40
км/час. Подсъдимият допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която разпоредба го
задължава като водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение, да
се съобрази с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Като водач на пътно превозно
средство не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре при възникналата опасност за движението.
Това поведение на водача К.Е. е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. В случай, че подсъдимата бе спазила визираното по-горе правило за движение по
пътищата, то същия обективно би бил в състояние да предотврати настъпването на пътно-
транспортното произшествие, от което е последвала смъртта на Б. П.. Съдът намира, че
причинно-следствената връзка между осъщественото по непредпазливост ПТП поради
нарушение на правилото на ЗДвП и причинената смърт на пострадалия е безспорно доказана
предвид анализираните по-горе доказателства.
От субективна страна, подсъдимия К.Е. е извършила посоченото деяние при форма на
вината непредпазливост, по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Съобразявайки конкретната
ситуация на намалена видимост / комбинация от мъгла и нощна тъмнина/ от обективна
страна, съдът приема, че от субективна страна подсъдимият не е предвиждал настъпването
на обещественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият е имал необходимия интелектуален капацитет и психични възможности, за да
предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването на
правилото за движение по пътищата.
Относно определянето и индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Е., съдът
взе предвид следното:
Съставът, по който е обвинен и признат за виновен подсъдимия, систематически е
разположен в глава ХІ, раздел II - "Престъпления по транспорта и съобщенията". За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. чл. 343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал. 1, предл.
3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете частичния принос на починалия
пешеходец Б. П. за настъпване на общественоопасните последици, изразеното от
подсъдимия съжаление, факта, че е трудово ангажиран и се грижи за издръжката на двете си
деца.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете тежестта на настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът, като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, намери, че наказанието следва да
бъде определено при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и при съобразяване на изискванията за индивидуална и генерална превенция
на наказанието. Отчитайки горното съдът прие, че по отношение на подсъдимия Е. следва да
бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът
наложи наказание лишаване от свобода във възможния минимално предвиден срок, а
именно две години лишаване от свобода.
Съдебният състав не споделя становището на обвинението и на защитата, че
наказанието на подсъдимия Е. следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 вр.
с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради липсата на основание за това. В случая не са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквото е изискването на закона. Както
6
беше посочено по-горе, при индивидуализацията на наказанието съдът отчете всички
наличните данни и обстоятелства, имащи значение при определяне на вида и размера на
наказанието. От друга страна съдът прие, че определения минимален размер на
предвиденото за това деяние наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от
подсъдимия.
Съдебният състав не споделя становището на обвинението за наличието на
изключително съпричиняване от страна на пешеходеца Б. П.. Вярно е, че същия с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като в тъмната
част на денонощието, в условията на мъгла, без светлоотразителни знаци по облеклото си,
се е намирал на пътното платно към момента на удара. От друга страна обаче подсъдимият
Е. добре е познал пътната ситуация по този път, свързващ две близки села, както и че някои
от жителите изминават разстоянието между тези села пеша. Избраната от подсъдимия
несъобразена скорост на движение с конкретната пътна обстановка, очевидно е в
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, съгласно заключението на
АТЕ. По делото са налице безспорни доказателства, че Б. П. се е загубил в тъмнината и
мъглата, и поради това е потърсил помощ на тел. 112. В проведения разговор с дежурен
РПУ-Разград същия заявил, че не знае къде се намира. Направил опит да спре микробус за да
му помогне, но той не спрял. Макар и починалия пешеходец П. да се е намирал на пътното
платно, в желанието си да спре автомобил за да му помогне, не би се стигнало до този
резултат, ако подсъдимият Е. се е движел със съобразената с пътните условия скорост от 40
км/ч. Движейки се с несъобразената с пътните условия скорост от 71.3 км/ч, подсъдимият Е.
сам се е поставил в положение да не може де спре при възникналата опасност за
движението, поради намалената видимост и скъсяването на опасната зона. По тези
съображения съдът прие, че не следва да се надценява поведението на починалия Б. П., за
сметка на поведението на подсъдимия Е., от което да се извеждат необосновано завишени
благоприятни последици за последния.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съгласно която, в
случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
намали с една трета наказанието на подсъдимия до размера на една година и четири месеца
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим, на
основание чл. 57, ал.1, т. 7 от ЗИНЗС, с оглед на това, че към момента на деянието
подсъдимият Е. е осъждан, т.е. не е налице една от формалните предпоставки за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия Е., също при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и четири месеца. Във връзка с размера на това наказание съдът отчете
от една страна, че с управлението на МПС подсъдимия изработва своята и на семейството
си прехрана, а от драга страна тежестта на обществената опасност на деянието и
възпитателната функция на наказанието.
С оглед изхода да делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия
К.Е. да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сумата 1099.18 лв., представляваща
разноски по досъдебното производство.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът се произнесе и по въпроса за
веществените доказателства, в следния смисъл: 2 бр. обувки, тип “кубинки“, находящи се на
съхранение в база на ФОУССД при ОДМВР - Разград, след влизане на присъдата в сила, да
се върнат на наследниците на починалия, а вещественото доказателство 1 бр. диск марка
“hp“ , тип CD-R 700 Mb със записани два файла във формат “way“, находящ се по ДП в
плик на л. 110, да остане приложен по делото.
С оглед тези съображения съдът постанови присъдата си.
7
Съдия:
8