Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Тачева в.гр.дело № 7166 по описа за 2021 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 11.06.2020 г. на ответника И.А.Н., чрез особен представител
адв. С.Д. от САК, против решение
от 26.03.2020 г. по гр. дело № 40498/2016 г. на Софийския районен съд, с което е
уважен предявения от „Д.з.“ АД (правоприемник на ЗАД „В.“ иск с правно
основание чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 26000лв. като част
от регресни вземания в общ размер от 247686,31 лв., представляващи изплатени
обезщетения по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена за л.а. „Опел Вектра“, с рег. № ********, собственост
на С.И.Н. и управляван от И.А.Н. за вреди, настъпили в резултат на ПТП от
12.12.2011г., причинено виновно от ответника, както следва:
По ликвидационна
преписка № 10400102211200005:
1 /. за
възстановяване на платено обезщетение за неимуществени вреди на А.Й.К.- майка
на починалия в ПТП-то А.Н.Н.- 1026 лв. като част от вземане в размер 9779,15
лв.; 2/. за възстановяване на платено обезщетение за неимуществени вреди на Н.И.К.-
баща на починалия в ПТП-то А.Н.Н.- 1026 лв. като част от вземане в размер
9779,15 лв.; 3/. за възстановяване на платено обезщетение за неимуществени
вреди на П.В.И.- съпруга на починалия в ПТП-то А.Н.Н.- 4107 лв. като част от
вземане в размер 39116,60 лв.; 4/. за възстановяване на платено обезщетение за
неимуществени вреди на Г.Н.И.- сестра на починалия в ПТП- то А.Н.Н.- 2053 лв.
като част от вземане в размер 19558,30 лв.; 5/. за възстановяване на платено
обезщетение за неимуществени вреди на С.А.Н.- дъщеря на починалия в ПТП-то А.Н.Н.-
1026 лв. като част от вземане в размер 9779,15 лв.; 6/. за възстановяване на
платено обезщетение за неимуществени вреди на И.С.А. - внук на починалия в
ПТП-то А.Н.Н.- 1540 лв. като част от вземане в размер 4668,73 лв.; 7/. за
възстановяване на платено обезщетение за неимуществени вреди на И.В.Й.- внучка
на починалия в ПТП-то А.Н.Н.- 1540 лв. като част от вземане в размер 4668,73
лв.; 8/. за възстановяване на платено обезщетение за неимуществени вреди на И.Н.
И. /род. 1964г./ - брат на починалия в ПТП-то А.Н.Н.- 4928 лв. като част от
вземане в размер 46939,92 лв.; 9/. за възстановяване на платено обезщетение за
неимуществени вреди наЮ.А.- брат на починалия в ПТП-то А.Н.Н.- 2053 лв. като
част от вземане в размер 19558,30 лв.; 10/. за възстановяване на платено
обезщетение за неимуществени вреди на И.Н. И. /род. ***г./ - брат на починалия
в ПТП-то А.Н.Н.- 1232 лв. като част от вземане в размер 11734,98 лв.; 11/. за
възстановяване на платеното възнаграждение на адв. Й.П.във връзка с
определеняне размера на вредите по частно споразумение от 03.08.2012г. - 213
лв. като част от вземане в размер 2034,06 лв.
По ликвидационна
преписка № 10400102211200012:
1/. за възстановяване
на платено обезщетение за неимуществени вреди на Г.А.М.- гръцки гражданин,
пострадал в ПТП-то при управление на л.а. „Тойота“ с per. № ZKE-5730 - 5134 лв.
като част от вземане в размер 48895,75 лв.; 2/. за възстановяване на платеното
възнаграждение на адв. Й.П.във връзка с определеняне размера на вредите по
частно споразумение от 17.10.2012г. - 123 лв. като част от вземане в размер
1173,50 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 18.02.2015г. до
окончателното плащане, какт и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 3305 ав. - разноски за производството.
В жалбата се
излагат оплаквания за това, че решението е неправилно и необосновано – в
нарушение на съдопроизводствените правила районният съд е отказал да събере
доказателства за наличие на свидетелство за управление на МПС на ответника,
както и е допуснал писмени доказателства от ищеца след изтичане на
преклузивните срокове по ГПК, с оглед установяване на причинната връзка между
смъртта на пострадалото лице – А.Н.И.и процесното ПТП. Поддържа се още, че
неоснователно районният съд е приел за безспорно установено по делото плащане
на обезщетенията на пострадалите лица от страна на ищеца. Иска се от въззивния
съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с
което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, чрез упълномощен процесуален представител, с
който оспорва въззивната жалба. Иска се въззивният
съд да остави без уважение подадената въззивна жалба. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, II-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Жалбата е подадена
в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно чл. 274,
ал. 2 от КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ има
право да получи платено обезщетение от лицето, управлявало моторно превозно
средство без свидетелство за управление. За да възникне регресното право на
застрахователя, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: 1.
Деликтна отговорност на застрахования по отношение на увредения поради
причиняване на затрахователно събитие. За да бъде ангажирана отговорността на
причинителя на вредата, необходимо е да е осъществен фактическият състав на чл.
45 ЗЗД – виновно и противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата. В хипотезата на чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ противоправното
поведение включва и нарушение на нормата, забраняваща управление на МПС без
свидетелство за управление; 2. Валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на собственика, ползвателите, държателите и водачите на МПС, с
което е причинена вредата; 3. В изпълнение на задълженията си по този договор
застрахователят да е изплатил на увредения обезщетени за причинените му от
застрахования вреди.
В случая тези
предпоставки се установяват по безспорен начин.
С оглед заявеното
доказателствено искане във въззивнмата жалба, въззивният съд и при наличие на
предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК въззивният съд е изискал и приобщил към
материалите по делото справка от КАТ ОТ 04.09.2020г., от която се установява,
че И.А.Н. не притежава българско СУМПС, както и че лицето не е подавало
заявление за такова. Поради това следва да се приеме,че към настъпване на
процесното събитие ответникът не притежавал свидетелство за управление на МПС.
Поради това, че ответникът не доказа, че притежава СУМПС, напротив точно
обратното, следва, че същият е нарушил нормата, забраняваща управление на МПС
без свидетелство за управление.
За неоснователно
съдът намира доводите в жалбата във връзка с това, че първоинстанционният съд е
допуснал писмени доказателства от ищеца за установяване на причинната връзка
между смъртта на пострадалото лице – А.Н.И.и процесното ПТП, след изтичане на
преклузивните срокове по ГПК. Доказателственото искане за изискване на
документи от болницата в Гърция, където е бил приет за лечение А.Н. И. след ПТП
и касаещи смъртта на същия е направено непосредствено след изслушване и
приемане на заключението на първоначалната СМЕ. Искането за допълнителна СМЕ е
направено още в съдебно заседание на 14.02.2018г., след изслушване на
първоначалната СМЕ и с оглед на това, че по делото ще бъдат събрани нови
писмени доказателства, които ищецът не е имало как да представи до тогава.
Поради това и на същия е издадено удостоверение за снабдяването с процесните
документи. Доколкото с доклада по чл. 140 от ГПК на страната не е разпределена
доказателствена тежест за установяване на обстоятелството дА.смъртта на И. се в
причинна връзка с процесното ПТП, за страната преклузията не настъпва. Ето защо
съставът на първоинстанцонния съд не е допуснал твърдялото нарушение на
процесуалните правила.
Не може да бъде
споделено и възражението на ответника, че първоинстанцинният съд неправилно е
приел, че е безспорно установено плащане на обезщетенията на пострадалите лица
от страна на ищеца. Видно от съдебно – счетоводната експертиза и допълнителната
такава, които въззивният съд кредитира с доверие е, че обезщетението за
изплащане е било в размер на 100 000 евро, равностойни на 195 583 лв.
Сумата е определена да се изплати на гръцки граждани, участвА.в катастрофата на
12.12.2011г. в Гърция, а именно: Р. E. L. и P. E. L..
Посочената сума е изплатена с превод чрез платежно нареждане за валутен превод
с № 25879/26.07.2012г. през КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА. Плащането е наредено
да се извърши от банкова сметка *** „В.“. Преводът е извършен по обявена
банкова сметка *** S.A. Преводът е отразен с
вътрешен печат на ЗАД „В.“: „ИЗПЛАТЕНО, Док. № ПН 15/29 от 29.07.2012г. В
забележка вещото лице е посочило, че са изплатени и още 1040 евро по същия
начин на гръцки адвокат Й. ЕМ. П.с рег. № 8255 в Антинската АК, жител на гр.
Атина, действал в случая за сметка на чуждата Застрахователна компания „В.“ АД
със седалище ***. Преводът е отразен с вътрешен печат на ЗАД „В.“: „ИПЛАТЕНО,
Док № 15/20 от 17.08.2012г.
В съдебно
заседание на 14.02.2018г. вещото лице подробно е разяснило, че е направил
отделни справки за всяко лице, за което е продставил и разбивка на платените
суми като допълнение към заключението. Експертът е категоричен, че сумите са
получени от пострадалите по банков път, като видно от разписките има дата и
подпис от страна на лицата. Отделно от това, както правилно е посочено в
отговора на въззивната жалба на всяка последна страница на съотвтеното
Споразумение за постигнато компромисно разрешение за изплащане на претенцията
по съдебен иска, приети по делото и неоспорени от ответника, е посочено кой е
наредител на подписването на Споразумението.
Поради изложеното
и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, II-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение от 26.03.2020 г. по
гр. дело № 40498/2016 г. на Софийския районен съд, II ГО, 71 с-в.
ОСЪЖДА И.А.Н., ЕГН: ********** да заплати на „Д.з.“ АД
/правоприемник на ЗАД „В.“/, ЕИК: ********на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.