№ 18
гр. Попово , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Административно
наказателно дело № 20213520200086 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление- гр. П., ул. „Х.Д.“ № ****, представлявано от управителя П.С.П., против
Наказателно постановление № ****/10.12.2020 г. на Директора на РД „АА“ - Русе, с което за
нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 , на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лв.
Недоволно от наказателното постановление останало дружеството- жалбоподател,
като в законоустановения 7-дневен срок е депозирало жалба срещу него. Моли съдът да го
отмени като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
РД "Автомобилна администрация"- Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано, за
1
това че на 04.11.2020г., около 14:30ч, в гр.Р., при комплексна проверка на транспортното
предприятие „Е.“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността №19228, за международни
превози, издаден от МТИТС, се констатирало следното нарушение: „Превозвачът допуснал
осъществяване на превоз на товари с водач П.С.П., който не отговаря на изискванията на
психологическа годност. Удостоверение за психологическа годност №*** е с изтекъл срок
на 13.08.2020г.. Извършена е транспортна дейност през м.09.2020г., видно от разпечатки от
карта на водача от 02.11.2020г.
Извършена била справка в база данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ -Регистър на психологическите изследвания на водачите, от която било
видно, че лицето П.С.П. нямал валидно Удостоверение за психологическа годност.
Справката била направена на дата 04.11.2020 г. в 15:02 часа, като от нея се виждало,
че последното валидно Удостоверение за психологическа годност било с номер *** от
13.08.2017г. и е било валидно до 13.08.2020г.
Нарушението било установено при комплексна планирана годишна проверка на
превозвача „Е.“ ЕООД.
За така констатираното нарушение бил съставен АУАН с серия **** фабр.
№****/04.11.2020г.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено
обжалваното Наказателно постановление № ****/10.12.2020 г. на Директора на РД "АА" -
Русе, с което за нарушения на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2 ,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лв.
Представено е по делото и удостоверение за психологическа годност №576078, на
водача П.С.П., издадено на 09.11.2020г., валидно до 09.11.2023г.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по делото писмени доказателства, и събраните гласни доказателства, които
съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.
При извършената служебна проверка, настоящият състав констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
В случая деянието е квалифицирано за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр,
съгласно която разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
2
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Наложената на жалбоподателя санкция е на основание
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр, според която норма, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Текстът на твърдяната за нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр
препраща към наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от същия закон, тъй като
изискванията за психологическа годност са определени в наредбите според цитираната
норма от закона. Видно обаче от направеното описание на разглежданото нарушение в
АУАН и в НП, деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, е сведено единствено до
допускане от негова страна, като лицензиран превозвач, да бъде извършен превоз на товари
от водач, който „не отговаря на изискванията за психологическа годност“. Така дадено
описанието на установените обстоятелства по извършване на административното
нарушение не дава в достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило обективно
отговорното поведение на наказаното дружество. По този начин същото изначално е
поставено да се защитава срещу правна квалификация, изразяваща се в неотговаряне на
водачът на изискването за психологическа годност, без да е конкретизирано кое е
изискването, което не е изпълнено и къде е регламентирано то. Това според настоящия
състав е довело до нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно
задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на наказателното
постановление.
Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно
чл.10 от ЗАНН допустителите – тези, които пряко не извършват, но допускат извършването
на нарушението се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.
Доколкото допустителството представлява непопречване на извършване на нарушение от
друго лице, то юридическо лице не може да носи отговорност за допустителство, тоест за
непопречване на извършването на нарушение. Такава отговорност би могъл да носи,
съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН ръководителят на юридическото лице, но като физическо
лице, който може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени. В
тази връзка – за да е налице изпълнително деяние „допуснал“, то субект на
административно-наказателната отговорност може да бъде само и единствено физическо
лице, но не и юридическо лице.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****/10.12.2020г. на Директора на РД "АА"
- Русе, с което за нарушения на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр, на осн. чл. 96г, ал. 1, предл. 2
на „Е.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление- гр. П., ул. „Х.Д.“ № ****,
представлявано от управителя П.С.П., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лв. /три хиляди лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Административен съд –
Търговище, в 14-дневен срок, от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4