Р Е Ш Е Н И Е
№ 426
гр. Русе, 15.01.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 16 декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и в
присъствието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 420 описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на МВР – Русе, депозирана чрез процесуален представител - главен
юрисконсулт Татяна Йорданова, против Решение № 260109 от 29.09.2020 г.,
постановено по АНД № 1149/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-001231 от 05.05.2020
г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, с което на Ц.Ц.М. *** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и е осъден Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе да заплати на Ц. Занков М. ***, сумата от 300 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В жалбата се навеждат
оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния
закон. Иска да се отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови
друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на разноските, в случай че ответникът представи списък на разноските
или договор за правна защита с по-висок размер от определения съгласно Наредба
№ 1/2004 г.
Касационният ответник – Ц.Ц.М., чрез процесуален
представител, в депозирано по делото писмено възражение, оспорва
основателността й. Развиват се съображения и затова, че дори и да не се приемат
изводите на въззивния съд относно липсата на виновно поведение у нарушителя, то
са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на
административното нарушение като маловажен случай, което също обосновава
крайния извод на въззивния съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Не се претендира присъждане на разноски като липсват и
представени доказателства за извършването на такива пред настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за основателност на жалбата. Намира постановеното от РРС решение за
неправилно, а издаденото наказателно постановление за законосъобразно.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че
нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
несъставомерно поради липса на субективна страна – липсва пряк умисъл при
извършване на нарушението, което налага отмяна на оспореното пред него
наказателно постановление. Допълнително са развити и мотиви за липса и на
непредпазливост като форма на вината.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за неправилно, тъй като е постановено в разрез с относимите
материално правни норми.
Фактическата обстановка е установена по
безспорен начин и правилно възприета и описана от въззивния съд. По нея не е и
налице спор между страните, поради което не е необходимо да се повтаря отново
описанието й. Спорът е относно наличието на субективния елемент от състава на
административното нарушение и възможността нарушението да се квалифицира като
маловажен случай.
Касационният съд не споделя изводите на РРС,
че за да е съставомерно деянието по чл. 176, ал. 3 от ЗДвП, законодателят е
предвидил форма на вина пряк умисъл. Съгласно посочената разпоредба водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. От цитирания текст и с оглед разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, е видно, че предвиденото в тази норма наказание се налага
както за умишлени така и за непредпазливи деяния. В конкретния случай не може
да се възприеме тезата на касационния жалбоподател, че е налице умисъл при
извършване на процесното нарушение от страна на касационния ответник с оглед
неизпълнението от негова страна на задължението му за пререгистриране на
прехвърлената собственост на МПС. В тази част мотивите на въззивния съд са
правилни.
Не така стои въпросът обаче при преценката
дали процесното нарушение представлява деяние, извършено по непредпазливост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Нарушението на това
материално правило за поведение е възведено в състав на административно
нарушение по чл. 180, ал. 2, т. 1, пр. посл. от ЗДвП, според който текст
наказание глоба от 20 лв. до 50 лв. се налага на приобретателя на регистрирано
пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на
службата за регистрация за придобитата собственост.
Съответно, според
правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо
с административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който
текст, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Очевидно е, че
изпълнителните деяния на двете нарушения са съвършено различни. За да се осъществи
състав на нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, задълженото лице трябва в срок
до един месец да не предприеме действие по регистриране на придобито превозно
средство в съответната служба за регистрация на ППС. Т.е. материалното правило
за поведение е за определено действие, а нарушаването му се осъществява, чрез
бездействие. Съответно, за да се наруши забраната за допускане по пътищата,
отворени за обществено ползване, само на моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани по надлежния ред, възведена в чл. 140, ал. 1, изр. първо
от ЗДвП, задълженото лице трябва да управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. В този случай изпълнителното деяние се
осъществява с действие, при дължимо по закон бездействие.
Съобразно легалната
дефиниция, дадена в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства
–
„Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. Според чл. 4, ал. 1 от цитираната наредба,
собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи
в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията.
Анализът и
тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус,
водят на извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху
превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик
в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната
служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Т.е. състоянието на превозното средство „нерегистрирано по
надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка последица от неизпълнение в
срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Принципът
„Ignorantia legis non excusat“ налага приобретателят на моторно превозно
средство, което той не е регистрирал по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, да знае, че това МПС не е регистрирано по надлежния ред и съответно не е
снабдено с административно разрешение да участва в пътното движение.
Следователно нерегистрирането на превозното средство по реда на чл. 145, ал. 2
от ЗДвП, само по себе си е пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени
за обществено ползване. Ясно е при това положение, че последващото служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и
чл. 18, т. 2, във вр. с чл. 18б, ал. 1, т. 10 от
цитираната по-горе наредба, не променя по никакъв начин, възникналата вече
недопустимост, същото превозно средство да бъде управлявано по пътищата,
отворени за обществено ползване. Ето защо, ирелевантен по отношение на
нарушения като процесното е фактът, дали служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила е съобщено на собственика и дали административният
орган има задължение да съобщава това обстоятелство.
Всичко посочено до
тук води до извод за необоснованост на изложените от районния съд във
въззивното решение доводи, основани предимно на обстоятелството, че наказаното
лице не е било уведомено за извършената служебно дерегистрация на автомобила.
Както се посочи това уведомяване е ирелевантно за съставомерността на
извършеното деяние. В процесния случай правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касационния ответник на основание
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП за извършеното от него нарушение на чл. 140, ал. 1 от
същия закон. Това налага решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде
потвърдено.
В тази връзка следва да се
посочи още, че съдът намира за неоснователно възражението на касационния ответник
относно приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗААН. Настоящият съдебен състав
счита, че не са налице предпоставките за квалифицирането на процесното
нарушение като "маловажен случай". Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа
легално определение на понятието "маловажен случай", затова на
основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК.
Според чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че
"маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените
по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. Фактическите установявания,
свързани с конкретния казус, не указват на маловажност по смисъла на закона.
Обстоятелството, че няколко месеца след установяване на нарушението, касаторът
е регистрирал автомобила, не може само по себе си да обуслови маловажност на
случая. Не е без значение и обстоятелството, че процесното МПС е управлявано почти
пет месеца, след изтичане на срока, съгласно който Ц.М. е бил длъжен да
регистрира автомобила съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП и както и четири месеца след
служебно прекратената му регистрация съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, което ясно говори за трайно
незачитане на законовите разпоредби от касатора. В тази посока по делото са
налице данни, че преди образуване на настоящото административнонаказателно
производство, за същото по вид нарушение на касационният ответник е съставен и
друг АУАН, въз основа на който в последствие е издадено и влязло в сила НП. В случая
не се установяват факти, които да са от категорията обстоятелства, които да
отличават случая с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновени нарушения от същия вид, респективно – които да обуславят извод за
маловажност на случая и за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
При изхода на делото
пред настоящата инстанция, претенцията на касатора за присъждане на разноски е
основателна като на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът
служебно определя размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение на 80
лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
отчитайки, че касационното производство в настоящия случай не се отличава с
особена фактическа или правна сложност. Разноски за производството пред
въззивната инстанция не следва да се присъждат.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260109 от 29.09.2020 г.,
постановено по АНД № 1149/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е отменено Наказателно постановление № 20-1085-001231 от 05.05.2020 г. на
Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе и е осъден Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе да заплати на Ц. З. М. ***, сумата
от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-1085-001231 от 05.05.2020 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, с което на Ц.Ц.М. *** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Ц.Ц.М. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на МВР - Русе, сумата от 80,00
(осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.