№ 261
гр. Пазарджик, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220101264 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „Крис-2002“ЕООД, ЕИК- ********* от гр. София, район
Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „*********, представлявано от управителя А. Д. С., против Т.
ИВ. БЛ., ЕГН-********** от с. Д.,обл. Пазарджик с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр.
чл.86 от ЗЗД.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че на 06-ти срещу 07.09.2019 г. в
стопанисвания от ищеца ресторант "Ф." в парк "О.", гр. Пазарджик се провеждало сватбено
тържество. По това време ответникът работел в дружеството-ищец по трудов договор на
длъжност "Сервитьор" и изпълнявал трудовите си функции. Между него и служител на
дружеството възникнал конфликт по повод претенция на ответника за заплащане на
уговорено трудово възнаграждение за изминалата седмица. Сватбеното тържество
приключило около 03.30 ч. на 07.09.2019 г. След почистване ресторантът бил затворен и
заключен, включително и активирана охранителна система, обслужвана от „Радио СОТ“
ООД.
Било около 04.30ч., когато ответникът решил да запали сградата като отмъщение
към ползвателите й и негови работодатели, поради грубото отношение и неизплатеното
трудово възнаграждение. В изпълнение на замисъла си се качил на собствения си автомобил
и отишъл на бензиностанция „Ромпетрол", находяща се на ул. „С.“ в близост до гробищния
парк. От там купил 1бр. пластмасова туба черна на цвят с червена наливна фуния и бензин
за сумата от 20 лева. Върнал се при ресторанта. Олял с бензин предната част до входа на
сградата, дървената ламперия и гредите, после отишъл към градината и полял столовете и
1
масите. Запалил със запалка разлетия от него бензин, в резултат на което се формирали
няколко огнища на пожара: дървена колона на навес пред централния вход; дървена
ламперия на стена вдясно от входа и дървена колона, намираща се непосредствено до
стената; лятна градина и намираща се до нея стена на залата за хранене. Първоначалното
огнище на пожара било залетите предварително с бензин дървена ламперия и греда в дясно
от входа, като в последствие огънят се разпространил по дирята от леснозапалима течност в
посока гредата пред входа на заведението. От там огънят преминал към лятната градина на
ресторанта и оборудването /столове, маси и чадъри/, намиращи се там. Пожарът бил
ликвидиран в 05.30 ч.от пристигналите на място служители на PC "ПБЗН".
Сочи се, че за това свое деяние с Присъда от 15.01.2020г. по НОХД №2034/2019 г. по
описа на Районен съд Пазарджик ответникът е признат за виновен и на основание чл. 330,
ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 58А, ал.1 от НК бил осъден на две
години лишаване от С.. На основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за изпитателен срок от три години. Изготвената оценъчна експертиза по делото
дало заключение, че в следствие деянието на ответника са последвали вреди в общ размер
на 7 310,92 лв. - стойност на направени разходи за възстановяване на щети, както следва: 50
бр. столове от ковано желязо с дунапренени седалки и облегалки на стойност 3 513,50 лв., 2
бр. маси от „МДФ" на стойност 174,26 лв., 156 кв.м. брезент на стойност 623,16 лв., 120
кв.м. подова настилка на стойност 1800 лв., 3 бр. дървени колони на стойност 450 лв., 20
кв.м. ламперия на стойност 400 лв. и 10 кв.м. ламперия на стойност 350 лв.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да изплати сумата от общо 7310.92 лева, представляваща причинените от него
вреди в резултат на опита му на 07.09.2019г. да запали стопанисвана от нас сграда -
ресторант "Ф.", находяща се в парк "О.", гр. Пазарджик, както следва: 50 бр. столове от
ковано желязо с дунапренени седалки и облегалки на стойност 3 513,50 лв., 2 бр. маси от
„МДФ" на стойност 174,26 лв., 156 кв.м. брезент на стойност 623,16 лв., 120 кв.м. подова
настилка на стойност 1800 лв., 3 бр. дървени колони на стойност 450 лв., 20 кв.м. ламперия
на стойност 400 лв. и 10 кв.м. ламперия на стойност 350 лв., ведно с мораторна лихва в
размер 1171 лева за периода от 07.09.2019 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска. Претендират се сторените съдебно деловодни
разноски.
Моли се съдът, да разгледа делото в отсъствие на ищеца, в случай неявяване в
първото съдебно заседание по делото. Сочат се доказателства. Направени са доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Излага
съображенията си. Твърди, че претендираната основателност и размер на вредите е изведена
от ищеца на база изготвена по наказателното дело оценъчна експертиза за последвали вреди
в следствие на деянието. Действително, съобразно трайната съдебна практика, когато
размерът на вредите е въздигнат в елемент на обективния фактически състав на съответното
2
престъпление, за което има постановена осъдителна присъда, то по въпроса за размера на
вредите и връзката им с деянието е налице сила на присъдено нещо и гражданския съд няма
право да преразглежда тези въпроси.
Сочи, че в конкретния случай ответникът е осъден за престъпление по чл.330, ал.1,
пр.1, във вр. с чл.18, ал.) от НК - опит за палеж на сграда със значителна стойност. Основен
обективен признак на това престъпление е значителната стойност на сградата, а не размера
на последвалите вреди. В този смисъл особеният представител на ответника оспорва, както
причиняването, така и размера на претендираните от ответника вреди. Не възразява да се
приемат приложените с исковата молба доказателства, както и да бъдат уважени
направените доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, безспорно е
установена описаната в исковата молба фактическа обстановка.
От материалите по НОХД №2034/2019г. е видно, че ответникът Т. ИВ. БЛ., ЕГН-
********** от с. Д.,обл. Пазарджик е бил признат за
виновен в извършването на процесното инкриминирано деяние и на основание чл. 330, ал.
1, пр. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 58А, ал.1 от НК бил осъден на две
години лишаване от С. / с Присъда от 15.01.2020г., постановена по НОХД
№2034/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик/ На основание чл. 66, ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Присъда от
15.01.2020г. по НОХД №2034/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал изслушването на съдебно-
оценителна експертиза, видно от заключението на която, в същото са описани подробно
нанесените от пожара щети на имуществото на ищеца, които са на обща стойност от
6989.00лв. /движимо имущество и подобрения в имот/.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел А. С. С. от показанията на
който се установява, че ресторант „Ф.“ е бил взет на концесия от ищцовото дружество за
период от 20 години,считано от 2013г. На 07.09.2019г., в качеството си на счетоводител, С.
направил оглед на щетите от причинения от ответника пожар, при който било установено,
че имало изгорели маси, столове , навес и друго имущество, собственост на
ищеца.Впоследствие, ищцовото дружество отремонтирало увреденото имущество, където
било необходимо, било закупено ново. Тъй като ответникът не възстановил щетите на
ищцовото дружество, последното решило да търси правата си по съдебен ред.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази
следното:
Предявена е искова молба от „Крис-2002“ЕООД, ЕИК- ********* от гр. София,
район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул. „*********, представлявано от управителя А. Д. С., против
3
Т. ИВ. БЛ., ЕГН-********** от с. Д.,обл. Пазарджик с правно основание чл.45 от ЗЗД във
вр. чл.86 от ЗЗД, с която се цели обезвреда на причинените на ищеца имуществени вреди в
резултат от извършено от ответника на 07.09.2019г- умишлено престъпление от общ
характер по чл.330,ал.1,пр.1. във вр. с чл.18,ал.1 от НК.
Предявените искове са допустими, налице е правен интерес за ищцата от воденето на
настоящото производство.
По отношение основателността на предявените искове- с оглед на така обсъдените
доказателства и изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по делото, че
е налице извършено умишлено престъпно деяние от ответника, от което са били
причинени определени имуществени щети на ищцовото дружество, изразяващи се в
повредени или унищожени 50 бр. столове от ковано желязо с дунапренени седалки и
облегалки, 2 бр. маси от „МДФ" , 156 кв.м. брезент , 120 кв.м. подова настилка, 3 бр. дървени
колони., 20 кв.м. ламперия и 10 кв.м. ламперия.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани гласни
доказателства. От показанията на св.С. се установява,че ищцовото дружество е претърпяло
определени имуществени вреди в резултат от извършеното от ответника умишлено деяние.
Съдът кредитира показанията на посочения свидетел въпреки служебните му отношения с
ищеца, тъй като се установява,че свидетелят е имал преки впечатления от събитията, за
които свидетелства, а също така показанията му се потвърждават от останалите
доказателства по делото.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Съобразно трайната съдебна практика вкл. задължителната такава на ВКС /Р №22 от
05.05.2011г. по т.д.№368/2010г на първо ТО и посочена в него съдебна практика; Р №129 от
25.09.2012г. на ВКС по т.д. №34682011г. на второ ТО/, когато размерът на вредите е
въздигнат в елемент на обективния фактически състав на съответното престъпление, за
което има постановена осъдителна присъда, то по въпроса за размер на вредите и връзката
им с деянието е налице сила на присъдено нещо и гражданския съд няма право да
преразглежда тези въпроси. В конкретния случай ответникът е осъден за престъпление по
чл. чл.330, ал.1,пр.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК, при което настъпилите от деянието вреди
като размер не са основен обективен признак на престъплението, следователно гражданския
съд е обвързан от констатациите на наказателния относно извършено ли е деянието, от кого
е извършено, виновно ли е извършено, но не е обвързан по отношение на въпросите
причинени ли са вреди и какъв е техния размер.
В настоящият случай причинната връзка между претърпените вреди за ищцовото
дружество и противоправното деяние на ответника Б. се установява от събраните в
наказателното производство доказателства, от събраните писмени доказателства в
настоящото производство и от разпита на допуснатия свидетел
4
В хода на производството по делото, съдът е допуснал изслушването на съдебно-
оценителна експертиза, видно от заключението на която, в същото са описани подробно
нанесените от пожара щети на имуществото на ищеца, които са на обща стойност от
6989.00лв. /движимо имущество и подобрения в имот/.
Съгласно чл. 51, изр. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По делото се установи от приетото по делото
експертно заключение, че на ищецът са били причинени щети в общ размер от 6989.00 лева,
представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което
дължимото обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди е основателно до
този размер.
При това положение, предявеният иск за обезвреда на причинените на ищеца
имуществени вреди се явява основателен и доказан до установените от експертизата
размери от 6989.00лв. и следва да се уважи до този размер.
На ищеца следва да се присъди и мораторна лихва в размер на 1119.44лв. за периода
от 07.09.2019г. до 05.04.2021г.
Върху уважените искове следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда –от 09.04.2021г. до окончателното изплащане на
обезщетенията.
По отношение на разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски. При този изход на делото, ответникът Б. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Видно от материалите по делото, ищецът е направил разноски във връзка с
образуването и воденото на гр.дело №1264/2021г. , както следва: заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 753.00лв. и заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице
по извършената експертиза от 200.00лв., или разноски в общ размер на 953.00лв.
Същевременно, съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 911.04лв. за сторените от него
разноски.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Б. следва да внесе държавна такса върху
уважената част от предявените срещу него искове в общ размер на 329.56 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Т. ИВ. БЛ., ЕГН-********** от с. Д.,обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на
„Крис-2002“ЕООД, ЕИК- ********* от гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул.
„*********, представлявано от управителя А. Д. С., сумата от 6989.00 лв. /шест хиляди
деветстотин осемдесет и девет лева /, представляваща причинените от Т. ИВ. БЛ., ЕГН-
********** имуществени вреди в резултат на извършеното от него на 07.09.2019г.
престъпление по чл.330,ал.1,пр.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК, за което е бил осъден с Присъда
от 15.01.2020г., постановена по НОХД№2034/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик,
ведно с мораторна лихва в размер на 1119.44лв /хиляда сто и деветнадесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ за периода от 07.09.2019г. до 05.04.2021г. , ведно със
законната лихва, считано от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 6989.00 лв. до предявения размер от
7310.92, както и иска за мораторна лихва за разликата над 1119.44 лв. до предявения
размер от 1171.00лв., като неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА Т. ИВ. БЛ., ЕГН-********** от с. Д.,обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на
„Крис-2002“ЕООД, ЕИК- ********* от гр. София, район Лозенец, ж.к. Лозенец, ул.
„*********, представлявано от управителя А. Д. С. , сумата от 911.04лв.. /деветстотин и
единадесет лева и четири стотинки/, представляваща сторените от ищеца съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78,ал.1 от
НК
ОСЪЖДА Т. ИВ. БЛ., ЕГН-********** от с. Д.,обл. Пазарджик , ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Пазарджик, сумата в размер на 329.56лв. /триста двадесет и девет лева и петдесет и шест
стотинки/- държавна такса
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6