Р
Е Ш Е
Н И Е № 260596
гр. Пловдив, 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети април,
през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Е. Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№839
по описа на ПОС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и
сл.ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№270617/26.03.2021г.
депозирана от *********, представлявана от ****.П. Й. Г., чрез процесуалния
представител адв. Е.С. против Решение №260149 от 15.01.2021г. постановено по
гр.д.№7631/2019г. по описа на ПРС,
петнадесети гр.с., с което се признава
уволнението на М.Й.У., ЕГН: **********, извършено със Заповед № 5/
12.04.2019г., издадена от кмета на Община ******, с която е прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ,
считано от 12.04.2019 г., за незаконно и
е отменено; възстановява се М.Й.У.,
ЕГН: **********, на заеманата преди уволнението длъжност „*********“, дейност „*********“
при Община Х.; осъжда се Община ************,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.У., ЕГН: **********,
сума в размер на 4 310, 40 лева /четири хиляди триста и десет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение, за периода 12.04.2019 г. - 12.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.05.2019
до окончателното й заплащане; осъжда се Община *******, ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.У., ЕГН: **********, сума в размер на 1000
/хиляда/ лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното
производство, а в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт,
по сметка на Районен съд- Пловдив да
заплати сума в размер от 272, 42 лева /двеста седемдесет и два лева и четиридесет
и две стотинки/, представляваща държавна такса за предявените искове. С
постановеният съдебен акт е допуснато на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която
в полза на ищеца М.Й.У., ЕГН: ********** е присъдено обезщетение по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Решението се обжалва като незаконосъобразно
и направилно поради нарушение на
материалния закон и при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени
в жалбата. Моли се настоящата инстанция да
отмени решението и постанови друго, с което да отхвърли обективно
съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ във вр. с
чл.225 ал.1 КТ.Претендират се разноски, съгласно представения списък с
направени такива.
Въззиваемата страна М.Й.У., чрез процесуалния си представител адв. Б.П. оспорва
жалбата и наведените в нея твърдения, като изцяло неоснователни, моли решението
на първоинстанционнния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира направени пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят
прави възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна
възнаграждение, което моли да бъде
намалено съгласно минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвидени в Наредба №1 от 09.07.2004г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на
жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от
страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран от М.Й.У. ***, с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на
труда, да бъде признато за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 5 от 12.04.2019г. на кмета на
Община ****** и да бъде отменено, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди
уволнението длъжност- „**********“; ответната страна да бъде осъдена да му
заплати сума в размер от 4310, 40 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение, за периода 12.04.2019 г. - 12.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 16.05.2019г., до окончателното й изплащане
Първоинстанционният съд е уважил предявените обективно съединени искове
с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2
и т.3 от КТ във вр. с чл.225 ал.1 КТ, като е приел, че работодателят не е изпълнил задължението си да сезира ТЕЛК, която да даде становище
предвид отразените противопоказания в
Експертно решение на ТЕЛК № 2071 от 21.05.2018г, дали ищецът би могъл да
изпълнява трудовите функции на длъжност „**********“. С оглед на
обстоятелството, че преди уволнението работодателят не е взел становището на ТЕЛК, касаещо изпълняваната от работника
длъжност „**********“, а е сам е предложил на работника работа за трудоустрояване, районният съд е приел
уволнението за незаконосъобразно само на това основание, поради което и е
уважил обективно съединените искове.
Недоволен от постановеният съдебен акт
работодателят твърди, че е нарушен материалния закон, че съдът не се е
съобразил с обстоятелството, че работодателят носи отговорност относно здравословното състояние на работниците и служителите; че тежката
физическа работа е била противопоказна за ищеца и работодателят носи риск при
евентуално влошаване здравословното
състояние на работника при изпълнение на тежка
физическа работа или при настъпване на по-сериозни изменение на здравословното състояние на ищеца. Твърди се,
че кметът на Община******, в качеството си на работодател се е съобразил с предписанията дадени от здравните органи с Експертно
Решение №1469/08.03.2019г., като е преместил ищеца на друга подходяща работа –
„*************“.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените
в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в
жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и
новонастъпили факти./ В този смисъл е
Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В
конкретният случай обжалваният
акт е
валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не
са събрани доказателства за
новооткрити или новонастъпили факти,
поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата
инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният
съд.
Установява се от събраните по делото доказателства, че по
силата на трудов договор
№1-20/27.02.2009г. сключен между ищеца и ответната община ********, М.У. е заемал длъжността „*********“.
Установява се, че по силата на Решение №
3840/13.11.2018г., постановено по гр. д. № 7220/ 2018г., по описа на РС-
Пловдив, XI- ти гр. с-в, влязло в законна сила на 28.11.2018г, уволнението на ищеца, извършено със Заповед №
9/11.04.2018г на Община ******* е
признато за незаконно, заповедта е отменена, а ищецът е възстановен на заеманата при ответника
длъжност „************“ .
Съгласно
Експертно решение на ТЕЛК № 0286 от 22.01.2018г., М.У. е
освидетелстван, като е поставена диагноза хронична исхемична болест
на сърцето, с временна неработоспособност до 20.01.2018г./вкл./ Противопоказания
за труд не са посочени. С последващо Експертно
решение на ТЕЛК № 2071 от 21.05.2018г., ищецът е освидетелстван с 40 % трайно намалена работоспособност, като
изрично в т. 15 от същото е посочено, че тежката физическа работа
е противопоказна за ищеца. Не е отразено
обаче У. към момента на издаване на ЕР на ТЕЛК да полага труд.
По делото е представено становище на служба по трудова
медицина при „Медикал Консулт Инвест“
ЕООД , от което се установява, че до
същата е отправено запитване от работодателя дали ищецът У. може да продължи
да изпълнява задълженията си длъжността „**********“, дейност „*******“ при Община
Х. В становището е отразено, че тази
длъжност е неподходяща за работника предвид
констатираното заболяване на последния и
даденото предписание с експертното решение
на ТЕЛК.
С писмо изх. № 19/ 22.02.2019г. , работодателят
е поискал становище от ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“, относно
това дали длъжност „*********“ при Община Х. е подходяща за ищеца предвид
обстоятелството, че тежкият физически труд е противопоказен за последния.
С Експертно решение № 1469 от
21.05.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД е дадена препоръка, че длъжността „**********“ е
подходяща за ищеца У..
Със
Заповед № 5 от 12.04.2019г. на кмета на Община Х., трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, като в заповедта е
отразено, че работникът отказва да приеме предложената му с писмо изх. № 94- 00- М- 139/ 09.042019г.
подходяща работа при трудоустрояване- „************“,
при облекчени условия на труд. Заповедта е връчена на ищеца на дата 12.04.2019г.
Установено е, че на ищеца е предложно да
подпише Допълнително споразумение № 79/2019г. към Трудов договор № 1- 20/
27.02.2009г. / л. 20/, по силата на
което да бъде преназначен от длъжност „*********“
на длъжност „************“. С отговор вх. № 94- 00- М- 142 от 10.04.2019г. / л.
21/, ищецът е отказал да се съгласи и подпише представеното му допълнително
споразумение.
Пред първоинстанционният съд е
изготвена съдебномедицинска експертиза, която дава становище, че към 02.0.2020г. здравословно състояние на
ищеца позволява и че той може да
извършва дейностите, включени в длъжностните характеристики, както на
длъжността „**********“, така и на длъжността „*********“. Вещото лице д.р К.Д. е отразил, че за ищеца У., към настоящия
момент, не съществуват противопоказания за заемането на която и да е измежду
двете посочени длъжности, като извода му се формира както на база медицинска
документация, така и на база извършен
медицински преглед.
Спорът пред настоящата инстанция се
свежда до това дали законосъобразно
работодателят е упражнил правото си да уволни работника позовавайки се на
нормата на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ и дали работника е трудоустроен от
работодателя при спазване на реда и
нормите установени в разпоредбите на чл. 314 и чл. 317 КТ.
Съгласно чл. 317, ал.
3 КТ работодателят е длъжен да премести работника или служителя на
подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от
получаването му. Изискванията са императивни и работодателят е длъжен да се съобрази с
адресираното до него предписание. Здравните органи извършват преценка не само
на здравословното състояние на работника или служителя, не само констатират наличие на инвалидизация,
но и именно те преценяват и доколко работникът или служителят е в състояние
да изпълнява занапред работата си по трудово правоотношение. В прерогативите на Здравните органи е
да преценяват не само дали е налице причина за трудоустрояване, но да издават и нареждане
за предприемане на определени действия, представляващи задължителна за
работодателя последица от извършената констатация. Работодателят не разполага с
правомощието
да преценява дали да изпълни или не издаденото предписание, ако в предприятието има длъжност, подходяща за работника или
служителя с оглед препоръките на здравните органи. Качеството на лице, което следва да
бъде трудоустроено работникът или служителят придобива от момента на издаване
на предписанието, като работодателят може да се освободи от задължението да
премести работника на подходяща длъжност само, ако
такава възможност обективно не съществува. Във всички останали случаи работодателят е длъжен да изпълни
предписанието и не може да се освободи от последиците, които законодателят
свързва с наличието на издадено по предвидения в закона ред предписание.
В конкретният случай, предвид
отразените противопоказания в Експертно решение на ТЕЛК № 2071 от 21.05.2018г, работодателят е следвало да
поиска становище от ТЕЛК, относно
това дали изпълняваната от ищеца длъжност „**********“ при Община Х., е
подходяща за последния предвид обстоятелството, че тежкият физически труд е противопоказен за М.У.. Вместо това работодателят е изискал
становище от служба по трудова медицина при „Медикал Консулт Инвест“ ЕООД,
което становище обаче няма обвързващо
действие. Доколкото липсва задължително
предписание на ТЕЛК, че работникът не е в състояние да
изпълнява занапред работата си по трудово правоотношение, а именно длъжността „**********“, то съдът приема, че
работодателят не е изпълнил задължението си
да изиска становище и съответно
да се съобрази с предписанието на здравните органи.
Обстоятелството, че работодателят е
отправил искане до ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД, за даване на становище дали
длъжността „**********“ е подходяща за ищеца и е постъпило положително такова, но касаещо
длъжността предложена от работодателя на ищеца, а именно „**********“, не би могло да санира допуснатото от работодателя нарушение и не дава отговор на
въпроса - дали трудовите функции, на заеманата от ищеца длъжност - „***************“ са противопоказни за
последния, съгласно предписанията дадени в цитираните Експертни решения.
Гореизложеното обуславя извода, че
незаконосъобразно, работодателят е предложил на ищеца да бъде преназначен от длъжност „***********“
на длъжност „**********“, след което възползвайки се от отказа на работник ,
незаконосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с М.У. на основание
чл.330 ал.2 т.5 КТ, поради отказ на работника да заеме предложената му
подходяща работа при трудоустрояване. Ето защо доколкото не е изпълнен
фактическия състав на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, уволнението се явява незаконно и като такова подлежи на отмяна.
Претенцията за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността
на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, поради
което ищецът следва да бъде възстановен на заеманата
длъжност „**********“
Досежно предявения иск по чл. 344 ал.1
т. 3, вр. чл. 225 ал.1 КТ, доколкото се установи от извършената констатация на
трудовата книжка, че за процесния период ищецът не е полагал труд при друг
работодател, респ. не е получавал трудово възнаграждение, то съдът споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че последният е претърпял вреди в продължение на шест месеца след уволнението,
съизмерими с последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец,
което е получавал работникът, а именно- в размер на 718, 40 лева, или за шест
месеца общо сума в размер на 4310, 40 лева. Ето защо претенцията за заплащане на обезщетение за
оставането на работника без работа, следва да бъде уважена в пълен размер,
ведно с претендираната законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 16.05.2019г. до окончателното й заплащане.
Като е достигнал до същите правни
изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата
страна се дължат разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1 100лв. Като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и обстоятелството, че процесуалния представител на
въззиваемия се яви в проведеното съдебно заседание, съдът намира, че разноските
направени от страната за адвокатски хонорар не следва да бъдат намалени, поради
което направеното от жалбоподателя в този смисъл възражение, се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260149 от 15.01.2021г. постановено по
гр.д.№7631/2019г. по описа на ПРС,
петнадесети гр.с..
ОСЪЖДА Община ***********,
********, представлявана от кмета ***********
да заплати на М.Й.У., ЕГН: ********** ***
направени по делото разноски в размер на 1 100лв/
хиляда и сто лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС на Р.България в едномесечен срок, считано от датата
на обявяването му – 28.04.2021г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: