РЕШЕНИЕ
№293
град Пловдив, 11.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ
- XXIV състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
С.
МЕТОДИЕВА
при секретар К.Р.
и с участието на прокурор Иляна Джубелиева
като
разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 3336 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ТД на НАП-Пловдив чрез *** М.М.против Решение № 260496/30.10.2020
год., постановено по АНД № 3773/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, IХ
н.с., с което е отменено наказателно постановление №512796-F543907/09.05.2020
г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „МЕГЗ 12“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Раковски, ул. „Владая 2“ за административно нарушение на чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /съкр.ЗДДС/ на основание чл. 185, ал.
2 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на
3000.00 лева“.
По
подробно изложени доводи в касационната жалба се посочва, че решението на ПРС е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на
ответника.
Ответникът по касационната жалба –„Мегз 12“
ЕООД,чрез процесуалния си представител адвокат Н., оспорва жалбата като
неоснователна. По същество в писмени бележки излага съображения, че като такава
тя следва да бъде отхвърлена,а обжалваното решение като законосъобразно да бъде
оставено в сила.Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Контролиращата страна чрез
участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законовоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за
това съображения:
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба
на „Мегз 12“ ЕООД против посоченото НП от 09.05.2020 г. на Директора на ТД на
НАП Пловдив, издадено въз основа на АУАН №F543907 от 14.04.2020г., съставен от
свидетеля Светла Стефанова Димитрова, с което дружеството е привлечено като
нарушител за административно нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че във връзка с подадено
Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000085627/14.01.2020г., органите
по приходите на ТД на НАП Пловдив извършили проверка за установяване на наличие
на основания за регистрация по ЗДДС. В хода на нейното провеждане се е
установило, че дружеството като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
на МФ, не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД
на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез
електронен магазин, от датата на започване на дейността на 11.06.2019г.. Констатирано
е, че дружеството извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и
аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в
компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните
продажби. От представени от лицето документи, справки и писмени обяснения,
както и писмени обяснения от трети лица се установява, че първата продажба от
дружеството е направена на 11.06.2019г., когато пратка във връзка с дейността
на дружеството е приета от лицензирания пощенски оператор „Спиди“ АД, като при
предаването ѝ не е
издаден фискален касов
бон или друг
документ отговарящ
на изискванията на
Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ.
За извършваната търговска
дейност нарушителят не е бил
регистрирал ФУ, затова цената по пратката е платена чрез РКО за наложен платеж
на 12.06.2019г. в размер на 109.99 лева. Същите
обстоятелства били документирани в протоколи по чл. 50 от ДОПК с № **********/28.01.2020г.
и № **********/08.04.2020г..При така съставеният АУАН наказващият орган приел,
че нормативно установеното задължение за проверявания субект е възникнало на
основание разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ
(Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 40 от
2013 г., в сила от 30.04.2013 г.), предвиждаща, че „лицата по чл. 3 са длъжни
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта“. Прието е, че нарушението е
извършено на 11.06.2019г. в гр. Раковски и е довело да неотразяване на приходи,
като констатирането му е станало едва на 28.01.2020 г. в ТД на НАП Пловдив при
преглед на предоставени справки и документи в хода на извършване на проверка,
документирана с Протокол № *********/28.01.2020г.. В последствие при извършена
справка в информационната система на НАП е констатирано, че за „МЕГЗ-12“ЕООД
липсва регистрирано в НАП ФУ. Органите по приходи приели, че с оглед спазване
на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност
на дружеството - продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани
чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта /в
случая-първата изпратена по куриер пратка/, а именно на 11.06.2019г. При така
съставения АУАН за констатирано нарушение на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е издадено и процесното
НП, с което на „МЕГЗ 12“ ЕООД, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС,
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000.00
лева. За да отмени атакувания пред него административен акт,
първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правили при
съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка се е позовал на разпоредбата
на чл.25, ал.2, ал.7 и ал.8 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.. Посочил, че
безспорно лицата, занимаващи се с търговия през интернет за продажба на стоки,
следва да отчитат продажбите си по реда, определен в ЗДДС и Наредба
№Н-18/2006г., когато не са налице изключенията, предвидени в наредбата. Приел,
че за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.7, ал.1, вр.
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, следва да възникне задължение
за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно и да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. ПРС е обсъдил
разпоредбата на чл.3 от Наредбата и е стигнал до извода, че в тази хипотеза на
изключение и в зависимост от вида плащане на стоката или услугата, отпада
задължението на правния субект да монтира и въвежда в експлоатация фискално
финансово устройство, щом липсва и задължение за издаване на фискална касова
бележка. Допълнително в мотивите си приел, че описанието на нарушението в АУАН
и НП е непълно, неточно и неясно, и липсва изложение на съставомерни факти и
обстоятелства, относно вида на заплащането на стоката, за да се направи
преценка, има ли задължение жалбоподателят да издаде фискален бон, а от там и
да носи отговорност за немонтирано и нерегистрирано фискално устройство. Според
районният съд, не става ясно какъв е и този „друг документ“ по наредбата. От
всичко това обосновал извода си, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, въведени с разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, които рефлектират върху правото на защита на наказаното лице.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Според разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, лицата по
чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно нормата
на чл.3 ал.1 от същата наредба /в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От посочените разпоредби,
следва извод, че лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните
от тях продажби на стоки и услуги, съответно и да монтират въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в две хипотези: 1) когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи; и 2) когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От твърде общото
описание на установеното в съставения АУАН и от издаденото въз основа на него
НП, не става ясно какво точно неизпълнение, вменява на търговеца наказващия
орган. Отделно от това от събраните по делото пред районен съд доказателства се
установява, че между „МЕГЗ 12“ ЕООД и „Спиди“АД е сключен Договор №90127/01.08.2017г.,
в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да използва услугата наложен
платеж за пратки на територията на РБ, като съобразно посочените условия по
чл.12.5. изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж
както следва: суми, изплащани по банков път: сумите от наложен платеж се
изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30 часа и на
следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа; суми, изплащани в
брой от офис на „Спиди“: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на работното
време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката;
суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ
работен ден след деня на доставката на пратката; суми, изплащани в брой на
адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня
на доставка на пратката, като за всички случаи изпълнителят изплаща на
възложителя сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1.. Съгласно чл.12.5.1 от
договора предвижда, че изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от
наложен платеж по банков път, като са посочени реквизити на банковата сметка с
титуляр „МЕГЗ 12“ ЕООД. Договорено е също така, че изпълнителят се задължава
непосредствено с всеки превод да уведомява възложителя за номерата на
товарителниците, по които изплаща сумите от наложен платеж на посочен
електронен адрес. Договорено е между страните „Спиди“АД да изплаща на „МЕГЗ 12“
ЕООД събраните суми от наложен платеж по банков път по посочена банкова сметка ***
„МЕГЗ 1“ ЕООД. Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските услуги /съкр. ЗПУ/,
„пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за достъп до
мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична
сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната
сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка. Няма спор, че
в конкретния случай „Спиди“АД е куриер и изпълнител по договора от 30.08.2019г.
с предмет – международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и
транспортни услуги на територията на РБ, от врата до врата, съответно възложителят
“МЕГЗ 12“ ЕООД, има право да използва услугите на изпълнителя при експедицията
на своите пратки. „Спиди“АД е вписан и в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за
извършване на следните услуги: Приемане на съобщения, подадени във физическа
или електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни
средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки;
Куриерски услуги. В тази връзка по делото е представено и Удостоверение
№0062/03.11.2009г.. Действително по делото няма доказателства, „МЕГЗ 12“ ЕООД
да е договорило със „Спиди“АД извършването на пощенски парични преводи по
смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга, но и
такова обстоятелство не е описано в издаденото НП. В хипотеза на съществуваща
договореност за извършване от лицензиран пощенски оператор, който е
същевременно и куриер – и на пощенски паричен превод по отношение заплащане на
стока от получателя, би било налице изключението в разпоредбата на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и в случай, че всички суми се превеждат по
този начин, а именно чрез пощенски парични преводи. В тази насока се
установява, че доставките си „МЕГЗ 12“ ЕООД е осъществявало посредством наложен
платеж, събирането на който е възложено на „Спиди“ АД, като съгласно §1, т.12
ДРЗПУ „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се
доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
Следователно услугата „наложен платеж“ се състои от два елемента – доставка на
стока и заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи
не може да се прояви самостоятелно. Така се изпълнява гаранционната функция на
услугата, като получателят е сигурен, че ще получи поръчаната стока преди да я
плати, а продавачът е сигурен, че ще получи плащане за стоката си в момента на
получаването и. Предвид така дефинираната функция на наложения платеж, той не
попада в изключенията на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г., в какъвто смисъл е
и константната съдебна практика по данъчни дела с предмет отказано право на
данъчен кредит и/или доначислен ДДС. При доставки, които са заявени онлайн, се
приема, че дейността е съотносима с даденото в §1 т.1 ДР на Наредба
№Н-18/2006г. определение за понятието „разносна търговия“ –продажба на стоки
или услуги извън търговския обект по предварителна заявка. Съгласно чл.25 ал.1
от Наредба №Н-18/2006г., задължително се издава фискална касова бележка за
всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1.
Както е посочил и районният съд, съгласно ал.2 на чл.25 от Наредбата, при
разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се
предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при
плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В тази
насока в АУАН и НП липсват такива конкретно вменени и обсъдени обстоятелства,
което представлява нарушение на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто
извод е направил и районният съд.
С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С
оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228
и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат разноски в размер на общо 528лв. по
представения списък на разноските. Неоснователно е направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.18 ал.2 във
вр. с чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение минималният размер на възнаграждението възлиза на 440.00 лева
без ДДС. В случая претендираният размер на разноските не е прекомерен.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд-Пловдив
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260496/30.10.2020год.,
постановено по АНД № 3773/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, IХ н.с.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „МЕГЗ 12“ ЕООД, с
ЕИК 204667721, със седалище гр. Раковски, разноски по делото в
размер на 528.00 /петстотин двадесет и
осем/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.