Решение по дело №121/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 143

гр. Видин, 02.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

петнадесети септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Касационно АНД №

121

по описа за

2020

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Видин, против Решение № 143 от 15.07.2020 г. по АНД № 493/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е отменено НП № 20-0953-000453 от 22.04.2020г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Видин, с което на К.Л.В. *** наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.185 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предложение „пето“ от ЗДвП за извършено нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно.

Посочва се, че първоинстанционния съд не изложил мотиви в атакуваното решение, както и че не е изложил никакви правни доводи обосноваващи направения краен извод.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени решението на ВРС и да се потвърди атакуваното НП.

Ответникът по делото – К.Л.В. ***, редовно призован, в писмена молба чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение на ВРС.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата се явява неоснователна, а решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Видин, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от субект имащ правен интерес от обжалване и е допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като фактическата обстановка, която е приел за установена, се базира на тях и касационната инстанция напълно я споделя.

Установява се, че на 10.04.2020г. около 18,30ч. в с.Новоселци, обл.Видин ответникът управлявал МПС мотоциклет - „БМВ К 100 РС” с рег.№ ВН-3822-В, лична собственост, като се движел по ул.“Първа“ в посока от центъра на селото към гр.Видин и пред дом № 67 предприел маневра изпреварване на друго ППС лек автомобил „Пежо 308“ с рег.№ ВН-8219-АВ. Последвало блъскане, пътно-транспортно произшествие с материални щети по двете превозни средства.

Актосъставителят Г., който не бил свидетел на ПТП счел че В. е допуснал нарушение на чл.42, ал.1 от ЗДвП, тъй като не се е убедил, че друго ППС  - лек автомобил „Пежо 308“ с рег.№ ВН-8219-АВ, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение, за което издал АУАН срещу ответника. АУАН бил подписан от свидетеля И.– свидетел при съставяне на акта и от ответника без възражения.

Въз основа на АУАН и при установената в него фактическа обстановка Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Видин издал атакуваното НП.

Отразеното в АУАН и НП не кореспондира с представения по делото протокол за ПТП № 1732606, съставен на 11.04.2020г. от свидетелят актосъставител Г., в който като обстоятелства, причини и условия за произшествието, извършени маневри и други е записано, че участник 1 /другият лек автомобил участник в движението/ е предприел маневра наляво и не е дал предимство на участник 2 /мотоциклетиста ответника В./, който го блъска.

При тези данни Районен съд - Видин приел, че от обективна страна по безспорен начин не е установено ответникът В. да е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което отменил НП.

Административен съд-Видин споделя направените правни изводи на въззивната инстанция, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно, като счита и че в административнонаказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на ответника.

В тази връзка следва да се посочи, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

 От анализа на разпоредбата на чл.51, ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на АУАН в зависимост от това дали, последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно нарушение.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че посочения в АУАН единствен свидетел се явява свидетел при съставянето на акта, като това негово процесуално качество е посочено в съставения АУАН и не се опровергава от показанията на актосъставителя.

В изпълнение разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН актосъставителят е следвало да състави АУАН в присъствието на още едно лице. Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието само на един свидетел, безспорно се налага извода че е било допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното НП, без да се произнася Съда по същество относно вменените нарушения.

С оглед на посоченото Съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол.

Нарушението е съществено, защото наличието на свидетелите, според хипотезата на ал.1 или съответно на ал.3 от чл.40 на ЗАНН, има за цел да гарантира правосъобразното провеждане на процедурата по съставянето на акта и препятстването на възможности за евентуална злоупотреба от страна на актосъставителите.

Наред с горното следва да се отбележи, че липсата на безспорни доказателства и констатираното противоречие във фактическата обстановка, описана в АУАН и в протокола за ПТП № 1732606, съставен на 11.04.2020г., както и невъзможността на актосъставителя да обясни посоченото противоречие, налагат извода, че както от обективна, така и от субективна страна не е доказано вмененото на ответника нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Предвид изложеното Съдът счита, че направените от първоинстанционният съд правни изводи са правилни, поради което постановеното съдебно решение, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 143 от 15.07.2020 г. по АНД № 493/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, с което е отменено НП № 20-0953-000453 от 22.04.2020г. на Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Видин, с което на К.Л.В. *** наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.185 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предложение „пето“ от ЗДвП за извършено нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           /Н.Дончева/                                        /Н.Витков/

                                                                                    2.

                                                                                      /Б.Борисов/