№ 1457
гр. ****, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430103370 по описа за 2023 година
Делото е образувано по предявена искова молба от Н. Е. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ****, бл.319, вх. Д, ет.4, ап.13, чрез адв. Б.
З., срещу „***, с ЕИК ********* искова молба с правно основание по чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.143, т.5 ЗПП и чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Ищецът
моли съда да прогласи нищожността на чл.1, ал.3 и чл.4 ал.2 от Договор за
паричен заем № ****, поради противоречие със закона и неравноправност на
клаузите и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, като частичен
иск от 110 лева, представляваща недължимо получена сума, ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.03.2022г. сключил договор за паричен заем №
58000108 с „***, в размер на 300 лева. Твърди, че в чл.1, ал.3 от договора, на
заемателя била начислена сума за допълнителна услуга „такса експресно
разглеждане“ в размер 63,91 лв., която била разсрочена за изплащане заедно с
погасителните вноски по заема. Сочи, че в чл.4 ал.1 от сключения договор,
страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: Поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от
1
кредитора условия или банкова гаранция. В чл.4 ал.2 било уговорено, че в
случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи неустойка в
размер на 42,56 лв. Уговорено било, че тази неустойка ще бъде заплащана
разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 60,77
лв., а общото задължение по кредита ще е в размер на 425,39 лв. Твърди се, че
погасил изцяло процесния заем. Счита, че процесният договор е нищожен на
основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената
от закона форма. На следващо място твърди, че е нарушено изискването
процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора, не му е предоставено копие от Общите условия, не му е
предоставено копие от договора за него, процесният договор не бил подписан
от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.
Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11,
ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР,
което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1
вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Твърди, че клаузата, с която в
процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи
неустойка, в случай че не предостави поръчител, е нищожна, като
противоречаща на целта на закона. /чл. 2 ЗПК/. Навежда доводи, че
неустойката за неизпълнение на задължение, не била свързано пряко с
претърпени вреди, поради което същата накърнявала добрите нрави, тъй като
излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Счита, че така формулираната клауза за такса експресно разглеждане,
заобикаляла императивни правни норми и по - конкретно на нормите на ЗПК.
Твърди, че в нарушение на правилото на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК „**** не било включило в ГПР разходите за заплащане на
„допълнителна услуга“, която по своята същност представлявала печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се заплащала периодично, поради
което счита, че трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Посочва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
2
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от 33П и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки
и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици.
Сочи, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в
който се включва и начислената такса за допълнителна услуга) за
изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка
твърди, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води
до нищожност и на целия договор. Евентуално, моли ако се приеме договора
за валиден и действителен, то, че е налице нищожност на клаузите на чл.1,
ал.3 и чл.4, ал.2 от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1 от 33Д
поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от 33Д поради нарушаване на
добрите нрави, респективно на основание чл.146 от 33П поради
неравноправност. С оглед изложеното счита клаузите на чл.1, ал.3 и чл. 4,
ал.2 от сключения договор за паричен заем № **** са нищожни, поради което
моли съдът да ги прогласи за такива. В уточнителна молба прави искане за
прогласяване на нищожност на отделна договорна клауза, но не и
самостоятелен иск за нищожност на целия договор. Прави възражение за
нищожност на целия договор, като моли съда в мотивите на съдебния акт да
се подове на нея. В заключение моли на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, като частичен
иск от 110лв., представляваща недължимо получена сума, ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват. Ответникът счита, че предявеният
установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото
към момента на сключване на договора и по време на изпълнението му не е
съществувал спор между страните. На следващо място се посочва, че в
производството по предявения осъдителен иск ищецът следва да докаже
нищожността на съответната клауза, което и обуславяло недопустимостта на
предявения установителен иск. Излага твърдения, че процесният договор за
паричен заем е действителен доколкото разходите по кредита били уговорени
в законоустановените граници, то възраженията за нищожност се явявали
3
неоснователни. Навежда доводи, че процесният договор за паричен заем е
действителен и в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи,
че процесната неустойка била начислена вследствие на неизпълнение на
поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок
на обезпечение, като същата не накърняване на добрите нрави. Твърди, че
преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че трябва да представи
обезпечение, поради което и не е налице неравновесие между правата и
задълженията на страните. Оспорва твърдението, че нарушена нормата на
чл.33, ал.1 ЗПК. Възразява, че неустойката не следва да се включва в ГПР,
съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК и същата не следва да се счита за нищожна.
Твърди се, че клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на
документи и платената от ищеца такса за предоставянето й не била
неравноправна. Сочи, че клиентът доброволно е избрал дали да се възползва
от нея, поради което на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при
изчисляване на ГПР по договора. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Преди съдебно заседание ответникът е подал молба с приложени
доказателства за направени от ищеца плащания по договора за кредит. С
оглед заявеното от ответника, по искане на ищеца, съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че на 26.04.2022г. ищецът е заплатил сума в
размер на 402,17 лева, с която са погасени разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 10 лева, такса за експресно разглеждане в размер на
63,91 лева, неустойка в размер на 16,94 лева, договорна лихва в размер на
11,32 лева и главница в размер но 300 лева. С определение в съдебно
заседание съдът е допуснал изменение в предявения иск като същият се счита
предявен за сумата от 90,85 лева вместо 10 лева частичен от 110 лева и
включва 16,94 лева неустойка, 63,91 лева такса експресно разглеждане и 10
лева разходи за събиране на вземането.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното: От събраните по делото доказателства се установява, че
между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем
Стандарт 14 №58000108 от 17.03.2022г., по силата на който ответникът е поел
задължение да предостави на ищеца кредит в размер на 300,00 лева, срещу
насрещното задължение на ищеца - кредитополучател, да го ползва и върне
съгласно условията на договора. Страните са се договорили, че с подписване
4
на договора заемателят удостоверява, че е получил сумата от заемодателя
като договорът има сила на разписка за получената сума. Видно е, че
съгласно договора, заема е следвало да се върне на общо 7 погасителни
вноски. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в
размер на 40,32%, а общият размер на всички плащания с включена „такса за
експресно разглеждане“ е 382,83 лева, която сума е сборът от общия размер
на заемната сума и общите разходи по кредита. В договора е посочено, че
годишният процент на разходите е в размер на 49,44%. Уговорено е в
договора, че за извършена допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за отпускане на заема се дължи такса от 63,91 лева /чл.1, ал.3 от
Договора/. Според чл.4, ал.1 от Договора, заемателят се задължава в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения, а именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да
представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от
3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21- годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1 000 лева, през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус
“период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател, или 2.Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за
плащане по договора. В чл.4, ал.2 от Договора е посочено, че страните се
съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 42,56
лева, като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към
всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в
размер на 60,77 лева, а общото задължение по договора става в размер на
425,39 лева.
По искането за прогласяване нищожността на клаузите на чл.1 ал.3 и
чл.4 ал.2 от Договора за кредит. В направеното уточнение на исковата молба
ищецът е заявил, че претенцията му за прогласяване за нищожни клаузите на
чл.4 ал.2 и чл.1 ал.3 от договора. Съдът приема, че доводът на ищеца за
нищожност на клаузата на чл.4 ал.2, с която е въведена неустойка е нищожна
и като такава не е породила своите правни последици. Процесната неустойка
по чл.4, ал.2 от Договора за паричен заем е предвидена за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или
банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на
тези обезпечения - 3-дневен от сключване на договора, както и са въведени
редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите, в голямата си
част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При
съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не
съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и
5
санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо
място, на заемателя е отпуснат кредит в размер на 300,00 лева, а уговорената
и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 42,56 лева, който размер съдът приема, че е
прекомерен сравнен с размера на кредита. Освен това неустойката се
начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/. Така неустойката не е уговорена за забава при
плащане на вноските по кредита, и е уговорено да се дължи без за
кредитодателя да са настъпили реални вреди. Т.е. така уговорената неустойка
се дължи дори и в случай, че заемателят изпълнява точно и в срок
задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на
длъжника по договора за потребителски заем е да върне предоставените му в
заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването
им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради
което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и
обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да
изисква и събира информация /чл.16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да
прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за
представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на кредитополучателя
последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се
приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на
договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея - т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
6
неустойка противоречи и на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл.4,
ал.2 от процесния договор за заем, на която ответникът основава претенцията
си за неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
Същото се отнася и по отношение задължението за заплащане на такса
за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем,
предвидена в чл.1, ал.3 от Договора. Такава такса не се дължи по силата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като заемателят не следва да заплаща такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Експресното
разглеждане на молбата за кредит е част от усвояването на кредита, поради
което такса за такъв вид разглеждане не се дължи. Налага се извод, че тази
такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в
случая това законово изискване не е спазено. Определената такса е в
значителен размер и като се вземе предвид уговорения в договора размер на
ГПР, който е близък до максималния, то тази такса би повишила същия над
допустимия от ЗПК размер - пет пъти законната лихва.
По иска с правно основание чл.55 ЗЗД. Както се посочи по- горе,
клаузата на чл.4 ал.2 за неустойка и клаузата на чл.1 ал.3 в процесния договор
за паричен заем са недействителни, а нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. Оттам платени без основание се явяват
внесените от ищеца суми за неустойка в размер на 16,94 лева и такса за
експресно разглеждане в размер на 63,91 лева.
Платена без правно основание се явява и сумата от 10 лева с която са
погасени разходи за събиране на просрочени вземания. Тази сума е начислена
и събрана поради забава на длъжника, но по делото не е представена Тарифа,
на основание на която се дължи. Поради това не може да се установи какво е
извършил заемодателят за събиране на вземането и ответникът не представи
доказателства в тази насока. При забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата /чл.33,
ал.1 ЗПК/. Ето защо валидността на уговорките, от които произтичат
вземанията за такса за разходи за събиране на вземанията, преценени с оглед
на императивната норма на чл.33, ал.1 ЗПК, води до извод за тяхната
нищожност. Ответникът не установи и не доказа действие, за изпълнението на
което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Таксите и разноските са основани на забавата на
длъжника, която е последица от договорно неизпълнение и не съставлява
допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Нейното начисляване не
е свързано с извършване на каквото и да е действие или разноски. С оглед на
това, основателна се явява и претенцията за заплащане на получената без
основание сума в размер на 10 лева за разходи за събиране на вземанията.
7
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 151 лева.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер общо на 1440 лв. с включен ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл.1 ал.3 и чл.4 ал.2 от
договор за потребителски кредит № ****/ 17. 03. 2022г., сключен между „***,
с ЕИК ********* и Н. Е. П., ЕГН **********, от гр.**** като
кредитополучател.
ОСЪЖДА „***, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С**** №28 бл.АТЦ „****“ ет.2 офис 73Г, представлявано от **** да
заплати на Н. Е. П., ЕГН **********, от гр.****, сумата от 90,85 лв.,
представляваща получена без основание сума по договор за потребителски
кредит № 511804/ 31. 03. 2021 год. Сключен между ***, с ЕИК ********* и
Н. Е. П., ЕГН **********, от гр.**** , ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.06.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С**** №28 бл.АТЦ „****“ ет.2 офис 73Г, представлявано от **** да
заплати на Н. Е. П., ЕГН **********, от гр.**** разноски в размер на 151 лв.
ОСЪЖДА „***, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С**** №28 бл.АТЦ „****“ ет.2 офис 73Г, представлявано от ****, да
заплати на ******* „Д. М.“ вписано в регистър Булстат №*****,
представлявано от адв.Д. М. М., адвокатско възнаграждение по чл.38 ал. 2 от
ЗА в размер на 1440 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ****ския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
8