Определение по дело №338/2019 на Окръжен съд - Шумен

 

 

                                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 546

 

                                               гр. Шумен, 27.08.2019 год.

 

      Шуменски окръжен съд в закрито заседание на двадесет и седми август, през две хиляди и деветнадесета година  в състав:  

                                                                           Председател: Р. Хаджииванова

                                                                                 Членове:1.З.Иванова

                                                                                                 2.мл.с.Н.Цветанкова

        като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.гр.д. № 338 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Делото е образувано по постъпила въззивна жалба рег.№4172/29.05.2019г.,  от Ф.Ю.Н., чрез адв.М.М. при ШАК срещу решение №160/15.05.2019г. по гр.д.№111/2019г. на НПРС.     

        С разпореждане №1991/23.07.2019г. по гр.д.№111/2019г. първоинстанционният съд /с оглед дадени от въззивната инстанция указания/, е оставил въззивната жалба без движение с указания жалбоподателят-ищец в първоинстанционното производство да посочи ясно, коя част от решението обжалва и в какво се състои искането му.  В срок жалбоподателят Н. чрез процесуалния си представител адв.М.М. е депозирал уточняваща молба, в която сочи, че претендира отмяна на решението и вместо него постановяване на друго такова, с което да бъде прието за недоказано направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и че присъдената сума от 5000лв., като предявен частичен иск е част от доказания размер на вземането до пълния му, размер от 90 000лв..

         Въззивната жалба и уточняващата молба са подадени в срок, и връчени на насрещната страна, която не е депозирала отговор.

          В хода на  подготвителното заседание настоящата инстанция констатира следното:

Гр.д.№111/2019г. на НПРС е образувано по искова молба на Н. срещу Н.Р.Г., с която са заявени претенции за заплащане на имуществени вреди в размер на 730лв., ведно със законната лихва, за заплащане на  неимуществени вреди в размер на 5000лв., който иск е предявен като частичен от 90000лв., ведно със следващата се  лихва върху сумата от 5000лв., считано от 24.12.2016г. до завеждане на исковата молба в размер на 1054.18лв., ведно със законната лихва върху главницата от 5000лв, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. С решението си първоинстанционният съд е осъдил ответника  Н.Р.Г., на основание чл.45 от ЗЗД  да заплати на Ф.Ю.Н. сумата от 730,70лв.,  представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда (определение) по НОХД № 532/2017 г. на РС Нови пазар, както и сумата 5000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди./при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, според която е посочено че сумата 5000лв. представлява имуществени вреди, вместо неимуществени вреди/, в резултат на същото деяние/ която сума се претендира като част от сумата 90000лв./ ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 21.01.2019 г., както и мораторна лихва от 1054,18лв. върху главница от 5000лв. за причинени неимуществени вреди за периода от 24.12.2016 г. до 21.01.2019 г.. Т. е. първоинстанционният съд е уважил  изцяло заявените претенции и липсва отхвърлителен диспозитив.

Пред изложеното и съдът намира, че депозираната от ищеца въззивна жалба се явява недопустима, поради липса на правен интерес.

Налице е съвпадение между петитума на предявения частичен иск за заплащане на неимуществени вреди и диспозитива на решението, като същият изцяло е уважен. Определеният цялостен размер на обезщетението в по-голям размер в мотивите на решението, от което е приспаднато съпричиняването от пострадалия, който не е присъден с диспозитива, не се ползва със сила на пресъдено нещо.

Тъй като заявената претенция е уважена изцяло в предявения размер, то  ищецът не би могъл да обжалва само мотивите на решението на първоинстанционния съд, с които е прието за частично основателно възражението на ответника по иска за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК/. Той може да  направи оплакване за неправилно прието съпричиняване или неправилно определен процент на съпричиняване само в отговора на въззивна жалба на ответника, но такава в случая липсва.

 Възражението на ответника по иска за недължимост на част от претендираното обезщетение поради принос на пострадалото лице, представлява правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото обезщетение, но касае разликата над предявения частичен иск, която не е предмет на настоящото производство.

Предвид изложеното, депозираната от Ф.Ю.Н. въззивна жалба се явява недопустима, поради липса на правен интерес  и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.

Водим от горното, съдът 

                                               

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба рег.№4172/29.05.2019г.,  от Ф.Ю.Н., чрез адв.М.М. при ШАК срещу решение №160/15.05.2019г. по гр.д.№111/2019г. на НПРС и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№338/2019 г. на ШОС

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.  

                

                                                                                          

                                                                                               2.