Р Е
Ш Е Н
И Е № 493
гр. Пловдив,15.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на десети февруари,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 2963/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от П.П.П.,ЕГН-**********
чрез пълномощника му адв.К.Д. против решение № 404/08.11.19г.,постановено по
гр.д.№807/19г.по описа на РС-Карлово,1-ви гр.с.,с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният на основание чл.34 от ЗС във връзка с чл.341 от ГПК от П.П.П. против Д.Р.Д.,ЕГН-**********,иск
за допускане съдебна делба на урегулиран поземлен имот с площ от
800 кв.м.,находящ се в село ****,Община
****,съставляващо УПИ
VII-294,в кв.31 по одобрен подр.устр. план със Заповед № 246/1971г.,при граници
и съседи: УПИ VI-294, УПИ VIII-292 и от две страни улица.
Излагат се доводи,че решението е
неправилно-при постановяването му районният съд
не се съобразил със закона и не обсъдил събраните по делото писмени
доказателства.Иска се неговата отмяна и постановяване на ново,с което да се
допусне делбата на процесния имот между страните.
Въззиваемият Д.Р.Д.,чрез пълномощника
си адв.И.Д. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на жалбата по
съображения,изложени в отговора и в съдебно заседание.Претендира разноски.
Съдът,като
съобрази оплакванията в жалбата и подадения срещу нея отговор и след преценка
на събраните доказателства,приема за установено следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба,подадена от
легитимирана страна в
законоустановения срок по чл.259,ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт,поради което същата е процесуално допустима.
В производство по допускане на делбата
с обжалваното решение КРС е отхвърлил предявеният от П.П.П. против Д.Р.Д., иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на описания по-горе
недвижим имот.
Ищецът твърди,че заедно с ответника са
съсобственици на описания по-горе недв.имот по наследство от общия наследодател
В. П. М.,починал през 1979г.На наследодателя било признато правото на
собственост чрез обстоятелствена проверка с НА № ****/**** г.върху имот,находящ
се в с.****,общ.****,представляващ къща,плевня и дворно място с площ от около
1896 кв.м.,който
по тогава действащия план на селото имал планоснимачен номер 7
и за него бил отреден парцел VI,в квартал 27 по тогава
действащия план на село ****.Със Заповед № 246/1971г.бил
одобрен нов подробен устройствен и кадастрален план
на село *****.С НА № 167/25.06.1976г.общият наследодател В. М. със съгласието на съпругата
си дарил на внука си Д.Р.Д. от целия имот само
къщата и дворно място,застроено и незастроено от около 800 кв.м.,който имот по
новия план на селото имал пл.№ 294 и му бил отреден парцел VI в кв.31.Наследодателят останал собственик на другата
част от дворното място,незастроено от около 800 кв.м.,което по новия план било
отделено в самостоятелен парцел- УПИ VII-294,кв.31.
В писмения си отговор ответникът Д. твърди,че е внук
на общия наследодател,син на дъщерята на последния-П. В. Д.,като още от
раждането си живеел с родителите си заедно с дядо си В. П. М. и баба си С. Й. М.
в техния дом,находящ се в село *****, който представлявал двуетажна масивна
къща,построена в дворно място от около повече от декар и половина.И след
смъртта на майка му П.,когато бил на 6 години,той останал да живее при дядо си
и баба си,които го отгледали и с които бил свързан целият му съзнателен живот.Още
преди да навърши пълнолетие дядо му казал,че иска да му прехвърли имота,което и
направили и от онзи момент ответникът живеел с мисълта, че притежава целия имот
и не мислел,че това са два имота,обособени по силата на устройствен план на
селото,както и че не е собственик на целия имот,собственост на дядо му В. от
1967г.Дядо му по никакъв начин не бил отделил на две дворното място и то от
детството на ответника до настоящия момент представлявало един голям двор,в
който се намирала къщата.През целия им съвместен живот с дядо му и баба му,а и
след смъртта на последните,този двор никога не бил третиран като такъв от две
части и винаги бил в това цялостно състояние.Поради това Д. възприемал имота
като един единствен и до момента го ползвал като свой.През цялото време другата
дъщеря на В. М.,лелята на ответника и майка на ищеца С. С.омъжена в друго
село,идвала на гости,понякога сама, понякога със съпруга и синовете си,единият
от които ищеца,но никога не била предявявала някакви претенции за наследство от
баща си,нито изразявала несъгласие за това,че ответникът ползва като негово
цялото дворно място, с който факт била запозната.След като починала и леля му,почти
пет години преди баба му,двамата ѝ синове В. и П. идвали само няколко
пъти,за да видят баба им,а след нейната смърт не били идвали изобщо.При
гостуванията си двамата синове на С. виждали и знаели,че ответникът ползва цялото
дворно място като негово,защото той не го криел от никого от тях и нито един от
тях нито възразил,нито поискал от него
нещо,било то пари или продукция.Братовчед му В. починал през 1995г.и от
роднините му останал само ищеца,който по никакъв начин не се бил
противопоставял на това,че ответникът се грижи за имота като за свой.
Ответникът твърди,че ползвал целия имот,като
не само се грижел за къщата,но полагал грижи и за цялото дворно място.Една част
от него ползвал като ливада,а в останалата част всяка година засаждал и
отглеждал различни насаждения и нито за момент не го бил правил с мисълта, че
ползва чуждо дворно място или го правел против волята на някого.Непрекъснато
полагал грижи за имота, извършвал ремонт и поддръжка на оградата,заплащал
дължимите данъци и такси за имота през всичките години.
Едва преди около три години братовчед му П.П. дошъл
на място и поискал ответника да му даде пари,защото имал дял от имота,а Д. се
противопоставил,като му заявил, че е собственик на целия имот и няма за какво
да му плаща.След това посещение през 2016г.ответникът си извадил скица на имота
и чак тогава установил,че целия имот на дядо му всъщност представлявал два
имота по плана на селото.След това обаче дълго време никой не го търсил до
преди два месеца,когато по телефона човек,представил се за адвокат,му казал да
отиде в кантората му,за да говорят и да подпише някакви документи за имота.
С оглед на изложеното ответникът прави
възражение,че е придобил ½ ид.ч.от имота- УПИ VII-294 в кв.31 по плана
на с. ****,по давност предвид,че упражнява непрекъснато и необезпокоявано до
момента владение върху имота,предмет на спора,само за себе от много повече от
десет години и извършва непрекъснати действия, като го държи за себе си с
намерение да го свои и тези му действия са доведени до знанието на всички
наследници на общия им наследодател.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.Разпитани са двама свидетели на ответника- Р. И.,негов баща,и А.
Н.,както и един свидетел на ищеца-В. Н.
От така събраните доказателства се
установява следното:
Общият наследодател на страните В. М. е придобил
имот, представляващ дворно място с площ от около 1896 кв.м.,ведно с къща,
плевня, находящо се в село ****, който имот по плана на селото има пл. № 7 и за
него е отреден парцел VI, в кв. 27,видно от нотариален акт № ****/**** г.С одобрен ПУП на
с.**** със Заповед № 246/1971г. от имота му са обособени две УПИ-та, а именно –
УПИ VI-294 и УПИ VII-294, в кв. 31 по плана на село ****.
УПИ VI-294, ведно с построените в него сгради са
били предмет на сделка по нотариален акт № ****/**** г,с която наследодателя на
страните В. П. М. се е разпоредил в полза на ответника Д.Р.Д..
Наследодателят В. М. е починал на 20.02.1979г.и
видно от представеното удостоверение за наследници от 08.03.2016г.на Кметство ****,Община
****,към настоящия момент негови законни наследници са страните по делото-П.П.П. и Д.Р.Д.,негови внуци.
С имота,съставляващ УПИ VII-294, в кв. 31 по
плана на с.**** наследодателят не се е разпоредил приживе,поради което същият
имот е останал в негова собственост и към настоящия момент съсобствеността по
отношение на него между страните не е прекратена.
По отношение площта на процесния имот се
установява разлика,тъй като в представените: скица №
221/12.04.2016г.,презаверена на 19.04.2019г. и скица №
235/18.04.2016г.,презаверена на 05.07.2019г.,и двете
издадени от Община ****,са вписани различни площи.В тази връзка във въззивната жалба се излагат доводи,че съдът не се е
съобразил с тази разлика в квадратурата на имота,което наложило служебно да се
изиска нова скица-№ 693/21.10.19г.,от която било видно,че регулацията на
проц.имот била неприложена и се „влизало в противоречие с разпоредбите на чл.86
от ЗС“.Районният съд правилно е приел,че страните не оспорват площта на
имота-800 кв.м.,тъй като те са заявили изрично това в проведеното на
06.11.19г.съдебно заседание,когато е приета и скица № 693/21.10.19г.
След като първостепенният съд е приел,че
съсобствеността по отношение на проц.имот не е прекратена между страните,той е
разгледал направеното от ответника възражение
за изтекла в негова
полза придобивна давност,което възражение е намерил за основателно.
Изложените от съда мотиви
са,че след дарението на УПИ VI-294, в кв. 31 по плана
на село ****,извършено на 25.06.1976г. от В. П.
М. в полза на Д.Р.Д. и впоследствие след
смъртта на В. П. М. през 1979г.,ответникът е владял
процесния имот - УПИ VII-294, в кв. 31 по плана на село **** до момента
на предявяване на исковата молба,като този извод почива основно на показанията
на свидетелите.
Съдът е приел за доказано,че в
периода от дарението с НА № ****/****
г.до настоящия момент само Д.Р.Д. е упражнявал фактическата власт върху имота,тъй като от раждането
си е живял в този имот,собственост на дядо му и баба му по майчина линия,които
са го отгледали,и след тяхната смърт е продължил да го стопанисва. Първоначално
имотът е бил един цял имот,впоследствие са обособени с ПУП на с.**** две
самостоятелни УПИ-та.Независимо от това обаче,между тези две УПИ-та не
съществува материализирана граница и двата имота са обединени и се стопанисват и обработват като едно цяло от
ответника.В този смисъл са показанията на св.А. Н.,възприети от настоящата
инстанция като преки и непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства,вкл.останалите свидетелски показания.
Съдът е приел за доказана и
субективната страна на владението,изразена като манифестиране на
собственическото отношение,позовавайки се на факта, че Д.Д. никога не е
търсил останалите съсобственици за поддържането на имота.Коментирал
е показанията на свидетелите,от които се установява,че ответникът се грижи
за целия имот,стопанисва го,сади го с каквото му е необходимо, а продукцията,която
изкарва от имота е била предназначена за семейството му. Няма данни другият съсобственик–ищецът П. да се е противопоставял на
владението или да е изразил желание да участва в поддържането или
стопанисването на имота в продължение на повече от 10 години.Никой от
свидетелите не го е виждал да посещава имота в този период.Едва преди 4-5
години,според свидетеля В. Н.,ищецът посетил имота,като е поискал да се раздели
имота,но бил „буквално изгонен“.
КРС е приел,че след
прехвърлянето на идеална част от имота през 1976г.,доколкото в нотариалния акт
от 1976г.няма данни същият да е обособен в два самостоятелни
парцела, ответникът е живял в него и е упражнявал фактическата власт върху
целия имот,като е станал владелец на своите идеални части и държател на
идеалните части на останалите съсобственици.
Действително,когато един от
наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот,той е
владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници.За да се приеме,че този
наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници
идеални части от имота,не е достатъчно той да упражнява фактическата власт
върху целия наследствен имот,а е необходимо освен това да е отблъснал
владението на останалите наследници,като е манифестирал ясно пред тях
намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си.Това следва да
стане с конкретни действия на отричане
правата на останалите сънаследници върху имота,които действия да са станали
достояние на тези сънаследници.В случая такова действие е ползването на имота
от ответника по начин,който ясно показва,че изключва владението на останалите
сънаследници,включващ стопанисването на имота,обработването му и използването
на продукцията за нуждите на семейството на ответника в продължение на повече
от предвидения в чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок от началния момент на
давностното владение през 1976г.Ищецът е предявил претенциите си на
съсобственик едва в последните 4-5 години,много след изтичането на този срок.
С оглед на
гореизложеното,правилни са изводите на КРС,че Д.Р.Д. е придобил собствеността върху
останалата част от имота,(сега представляващ самостоятелен УПИ VII-294),
и впоследствие след изтичане на 10 годишна давност,
която е с начало от датата на смъртта на дядо му през
1979г.
Ищецът не доказва при
условията на пълно и главно доказване, че правото на собственост върху имота от
страна на ответника е в обема само на 1/2 идеална част,каквито са правата му по
закон по силата на наследственото правоприемство,а правата на ищеца са в обема
от останалите 1/2 идеални части,придобити по наследяване от общия наследодател,което
не се установява несъмнено.Правилен е извода на първостепенния съд,че
процесният имот,предмет на делбата,не е съсобствен между страните.Представеното по делото
удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК от 22.05.19г.,в което
ищецът е вписан като собственик на имот от 800 кв.м. в с.**** не е
доказателство само по себе си за това,че
П. е собственик/съсобственик на имота,защото в удостоверението липсва пълна индивидуализация (с пл.№,квартал и
парцел) на имота,която да покаже дали се
касае за процесния такъв.Изложените във въззивната жалба аргументи,че съдът
следвало да изиска служебна справка от данъчната служба относно това дали
ищецът притежава и друг имот в с.****,са неоснователни.Съдът не е длъжен да
прави служебни справки за установяване на обстоятелства,които са в тежест на
ищеца да доказва,включително и като поиска от съда да се снабди със съдебно
удостоверение.
Карловският районен съд е изложил
подробни мотиви,които се споделят напълно от настоящата инстанция,поради което
и на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на
районния.Доказателствата по делото са обсъдени правилно и в съвкупност.Не са
допуснати нарушения на материалния закон,нито пък се констатират процесуални нарушения.
Предвид
гореизложеното съдът намира,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено,а
въззивната жалба- отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемия Д.Р.Д. направените от него
съдебни разноски пред настоящата инстанция,които са за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.съобразно представеният ДПЗС.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 404/08.11.19г.,постановено по
гр.д.№807/19г.по описа на РС-Карлово,1-ви гр.с.
ОСЪЖДА П.П.П.,ЕГН-********** да заплати на Д.Р.Д.,ЕГН-********** сумата от 400(четиристотин)лв.разноски
за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: