Определение по дело №194/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260188
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Петя Петрова Вълчева Чукачева
Дело: 20211400200194
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

                       гр. Враца, 05.04.2021 год.

 

        Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                              Председател:ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

 

        с участието на секретаря Г. Емилова и прокурора Н. Лалов, като разгледа докладваното от съдия Вълчева ЧНД № 194 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от К.А.М., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

        Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения К.М..

        В съдебно заседание осъденият лично и чрез назначеният му служебен защитник- адв. Г. П. поддържат молбата с изложените в нея доводи и правят искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.     

        Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за  неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.

        Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане същата да не бъде уважавана.

        Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

        С протоколно определение, постановено по НОДХ № 40/2020г. по описа на PC Кула е одобрено споразумение по силата на което л.св. К.М. е признат за виновен и осъден на 10 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.3 НК от НК. Започнал е да търпи наказанието си от 21.08.2020г. и до момента е изтърпял фактически 7 месеца и 14 дни, с предварителен арест 1 ден, като от работа му се зачитат 1 месец и 11 дни, а или общо 8 месеца и 26 дни. Към момента неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 месец и 4 дни.

 

                   При това положение, осъденият М. е изтърпял фактически по- голямата част от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1 НК.

        От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначално регистрираният риск от рецидив е висок- 86 точки. Като дефицитни зони са маркирани: Криминално минало - осъждан е за множество користни престъпления, грабеж и шофиране след употреба на алкохол; Отношение към правонарушението - не приема вината за извършеното правонарушение, има трайно утвърдени криминални нагласи; Начин на живот и обкръжение - интегриран в криминални среди, влияе се лесно от криминалното обкръжение; Умения за мислене - не разпознава проблемите си и не осъзнава последствията от извършените от него действия, на моменти действа импулсивно.

        Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е отчетен с ниски стойности. Не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен престой. Не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора. Рискът от самоувреждане и суицид също е с ниски стойности. Не споделя такива мисли и чувства, които могат да бъдат повод за автоагресивни прояви към този момент. Рискът от вреди към обществото е отчетен със средни стойности, обусловен от характера на присъдите от криминалното му минало. Осъждан за користно-насилствени правонарушения и шофиране след употреба на алкохол. Рискът от бягство и укривателство е нисък. Няма история от предишни лишавания от свобода да е осъществявал такива действия или да е декларирал подобни намерения.

Заложените цели в плана на присъдата са: Преценка на минало поведение. Подкрепа и мобилизиране на нагласите за законосъобразен начин на живот. Формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията. Формиране на основни умения за справяне с житейски ситуации.

        При направената преоценката на риска от рецидив към момента не са отчетени промени. Рискът от рецидив се запазва във високия диапазон - 86т. Дефицитните зони остават същите - „криминално минало“; „отношение към правонарушението“; „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“. Рискът от вреди в контролирана среда се запазва нисък за всички категории. Рискът от вреди в за обществото след освобождаване се запазва със средни стойности. Обуславя се от криминалното минало - осъждан е за користно-насилствено правонарушение, както и за управление на МПС след употреба на алкохол и без свидетелство за управление на МПС.

        Според затворническата администрация, при изтърпяване на присъда си до момента л.св. К.М. се стреми да избягва конфликтни ситуации. Поддържа по-близки отношения само с ограничен кръг лишени от свобода. Проявява толерантно отношение към останалите лишени от свобода и служителите на затвора. Спазва реда и дисциплината. Няма деструктивни прояви по време на изтърпяване на присъдата. Няма наложени наказания. Не е награждаван.

        Становището на затворническата администрация е, че л.св.М. формално показва положително отношение към плана на присъдата. Съгласен е с поставените в него цели и задачи, но не проявява активност и настойчивост за постигането им. Към настоящия момент те не са изпълнени в нужния обем. Като форма на трудова заетост на л.св. М. му е предложено да продължи образованието си и е записан за ученик във втори клас през учебната 2020 /2021 година. До момента посещава редовно занятията. Като цяло за престоя си до момента, л.св. М. показва формално желание за положителна промяна. Декларира нагласа за промяна, като мисли повече за проблемите си и негативните последици от незаконосъобразното си поведение. От друга страна е склонен да заема оневинителна позиция, да търси самооправдания и да прехвърля вината на други. С поредното си влизане в затвора л.св. показва, че е склонен да повтаря едни и същи грешки. Не извлича поуки от минал опит и е склонен да действа необмислено и импулсивно.

        В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата администрация към настоящият момент К.М. не отговаря на изискванията по чл. 439а НПК. Доброто поведение в контролирана среда и декларираната нагласа за промяна през сравнително краткия престой все още са недостатъчни да дадат разумна увереност за бъдеща успешна ресоциализация.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. В разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства, и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у лишения от свобода М..

        В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови предпоставки за УПО, а именно М. е изтърпял фактически по- голямата част наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Видно от доклада за оценка на риска от вреди и рецидив договорените дейности, отразени в плана продължават да се усвояват, като са налице препоръки за индивидуално- корекционната работа с лишения от свобода М., насочени към промяна в нагласите с оглед формиране на критично отношение към извършеното престъпление, правилно формулиране на проблемите и поемане на отговорност за собствените действия.

        Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

        Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на настоящето определение.

        При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

                              О П Р Е Д Е Л И:

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К.А.М., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в размер на 8 месеца, с остатък от 1/един/ месец  и 4/четири/ дни.

 

        ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок, в който осъдения К.А.М. не може да подаде нова молба за УПО.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

 

        Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.

                      

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: