№ 4427
гр. ., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110152346 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба по искова молба на А. С. Л. срещу „.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че ответникът претендира от него парична сума в размер на
общо 4 819 лева и 81 стотинки, от които 2 751 лева и 9 стотинки главница, а 2 068 лева
и 72 стотинки лихва, свързана с доставянето на топлинна енергия спрямо ., находящ се
в град ., ж. к. „.“, ., .. Ответникът претендирал сумата от ищеца с фактура от 31. 07.
2022 г. и справка за задължения от 09. 09. 2022 г. Ищецът намира, че от така
претендираната сума погасени по давност са вземания на стойност общо 4 034 лева и
78 стотинки, от които 2 041 лева и 19 стотинки главница за потребена енергия през
периода 01. 05. 2013 г. – 31. 07. 2016 г., съответно лихва в размер на 1 993 лева и 59
стотинки, начислена за периода 01. 07. 2013 г. – 09. 09. 2022 г. Останалата част от
общо претендираната от ответника сума в размер на 785 лева и 3 стотинки, от които
709 лева и 90 стотинки главница за потребена енергия през периода 01. 05. 2020 г. – 31.
07. 2022 г. и 75 лева и 13 стотинки лихва, начислена за периода 01. 07. 2020 г. – 09. 09.
2022 г., оспорва като недължима поради липсата на облигационни отношения. Твърди,
че за вземанията не е бил издаван изпълнителен лист, както и че не са били
извършвани плащания. Излага доводи, че е приложима специалната тригодишна
погасителна давност съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, представляващи 4 819 лева и 81 стотинки. Претендира
разноски.
Ответникът е оспорил исковата молба. Признава, че вземането е погасено по
давност за периода 21.05.2013 г. до 31.07.2016 г. Счита, че останалите вземания,
предмет на предявения иск са дължими.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
1
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, и
отговаря на формалните изисквания на закона по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е
редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. Доколкото ищецът твърди,
че тези задължения са претендирани от страна на ответника е налице правен интерес за
него да предяви отрицателен установителен иск. доколкото правния интерес от
предявяването на иск произтича от твърденията на страните.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес да предяви
отрицателния установителен иск, а в тежест на ответника е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение с ищеца
през периода 01. 05. 2020 г. – 31. 07. 2022 г., във връзка с което му е доставил топлинна
енергия на стойност 709 лева и 90 стотинки спрямо ., находящ се в град ., ж. к. „.“, ., .,
че е поставил ищеца в забава и че стойността на обезщетението за забава, начислено
през периода 01. 07. 2020 г. – 09. 09. 2022 г., възлиза на 75 лева и 13 стотинки,
съответно наличието на основания за спиране или/и прекъсване на течението на
погасителната давност.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на
пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с
топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето
на топлинна енергия. В разглеждания случай ответникът се домогва да докаже
възникването на облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия с
ищеца автоматично по силата на закона.
Представен е нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот по Закона по териториално и селищно
устройство № 184, том VII, нотариално дело № 1384/ 1986 г., от който се установява, че
на 03.04.1986 г. С. Л. Н. е признат за собственик на апартамент ., находящ се в ., . етаж
3, находящ се в гр. ., „. .“.
Представено е съобщение от Столичната община, район „.“, в което се посочва,
че ж.к. „.“ бл. 35, вх. А, Б, В, Г, Д, Е, Ж и ж.к. „.“ 3 част, ., вх. А, Б, В, Г, Д , Е, Ж, са
номера на един и същи блок.
Представено е удостоверение за наследници С. Л. Н., починал на 27.12.2000 г.,
от което е видно, че единствен негов наследник е синът му А. С. Л.. С оглед на това
следва да се приеме, че ищецът му А. С. Л. е бил единствен собственик на ., находящ се
в град ., ж. к. „.“, ., ..
Оттук се налага и изводът, че между ищеца и топлопреносното предприятие се
установява наличието на облигационно отношение по доставянето на топлинна
енергия, възникнало по силата на закона съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Във връзка с реалното изпълнение на задължението по облигационното
отношение за доставяне на топлинна енергия пред първостепенния съд бяха изготвени
експертни заключения по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
2
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
абонатната станция топлозахранва двата входа А и Б. Общия топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал” се снема показанието на топлинната енергия в 0, 00 часа на първо число от
месеца. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се
разпределя между всички потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и за
битово горещо водоснабдяване.
В процесния имот е имало два броя радиатори в помещения хол и кухня с
монтирани измервателни устройства и щранг-лира в банята с два елемента ф34мм и
височина 2.5 м., която е без техническа възможност за монтаж на уред за измерване.
Радиаторите са демонтирани, но не е представен протокол на коя дата е бил демонтажа
им, поради което за сезон 13/14 г. има служебно изчислена топлинна енергия за
радиаторите. За период 14/15 г. не е осигурен достъп и за същия период има служебно
изчислена топлинна енергия за радиаторите. Служебното изчисление на радиаторите за
двата отчетни периода е на база инсталирана мощност в размер на 1 450.667 W за хол и
718.222 W за кухня, умножена максималния специфичен разход на сградата в размер
на: 1.11706 дел./Вт. за 13/14 г. и 1.48906 дел./Вт. за 14/15 г. След период 14/15 г. няма
изчислена топлинна енергия за двата радиатора. За целият процесен период има
служебно изчисление за щранг-лирата. През процесния период топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формулата, приложена в Наредба
№ 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 111 куб. м. съгласно акт за
разпределение на кубатурата, представен на вещото лице. За процесния период няма
начислена топлинна енергия за отопление на общите части на сградата. Вещото лице
посочва, че в процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода. На
18.09.2019 г. е монтиран нов водомер с дистанционен отчет. Старият водомер е
отчетен след отоплителен сезон 13/14 г., но отчета не е представен на вещото лице
поради изтекъл срок на съхранение над пет години. За период 14/15 г. и 15/16 г. не е
осигурен достъп за отчет на водомера, поради което за период 14/15 г. има служебно
изчисление на база прогнозни стойности в размер 12 куб. м. за сезона, а за 15/16 г. на
база един брой потребител при служебно определен разход 140 л. на денонощие. След
18.09.2019г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислявана на
база дистанционен отчет на новия водомер за топла вода. Установява се, че фирмата,
извършваща услугата дялово разпределение, е изготвила изравнителни сметки. От
заключението на вещото лице се установява, че общото задължение за доставена
топлинна енергия за процесния имот за периода 04. 2013 – 07. 2016 г., е в размер на
2178,11 лв. Дължимата сума за доставена топлинна енергия за процесния имот за
периода за периода 04. 2020 – 07. 2022 г. в размер на 466,45 лв. От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че общият топломер на абонатната
станция (фабр. № 55358139) през процесния период е преминал на метрологични
проверки през 34 месеца, вместо през 24 месеца, но топломерът не е сменен през
процесния период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
начислената сума за периода 04. 2013 – 07. 2016 г. по фактури е в размер на 2041,19 лв.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза общият размер на неплатените от ищеца
суми за доставена топлинна енергия за период от 01. 05. 2020 г. до 31. 07. 2022 г. е
424,59 лв.
3
С оглед установеното от двете експертизи съдът счита за установено, че до
процесния имот действително е доставена топлинна енергия, която e дължима от
ответника, доколкото същият има качеството на потребител. Исковата претенция е
разделена за два периода – 01. 05. 2013 – 31. 07. 2016 г. и 01. 05. 2020 – 31. 07. 2022 г.
Ответникът е признал, че задълженията за периода 01. 05. 2013 – 31. 07. 2016 г. са
погасени по давност.
С исковата молба ищецът иска да се признае за установено, че не дължи
следните суми: 2 041 лева и 19 стотинки главница за потребена енергия през периода
01. 05. 2013 г. – 31. 07. 2016 г., съответно лихва в размер на 1 993 лева и 59 стотинки,
начислена за периода 01. 07. 2013 г. – 09. 09. 2022 г. , както и сумата в размер на 785
лева и 3 стотинки, от които 709 лева и 90 стотинки главница за потребена енергия през
периода 01. 05. 2020 г. – 31. 07. 2022 г. и 75 лева и 13 стотинки лихва, начислена за
периода 01. 07. 2020 г. – 09. 09. 2022 г.
Както бе посочено по-горе сумата в размер 2 041 лева и 19 стотинки,
представляваща главница за потребена енергия през периода 01. 05. 2013 г. – 31. 07.
2016 г. е била дължима, но съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 на
ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества съдържат признаците на периодични плащания и по
отношение на тях се прилага специалната тригодишна погасителна давност по чл. 111,
б. ”в” ЗЗД, поради което сумата в размер на 2041,19 лв. е погасена по давност.
Доколкото погасено по давност е главното задължение, погасена по давност се явява и
претендираната от ответника лихва в размер на 1 993 лева и 59 стотинки, начислена за
периода 01. 07. 2013 г. – 09. 09. 2022 г.
За периода 01. 05. 2020 г. – 31. 07. 2022 г. съгласно съдебно-техническата
експертиза е доставена топлинна енергия на стойност 466,45 лв., а съгласно съдебно-
счетоводната експертиза цената на доставената топлинна енергия за периода 01. 05.
2020 г. – 31. 07. 2022 г. е 424,59 лв. При съпоставка на двете експертизи се установява,
че различието се дължи на факта, че е имало корекция в цената, която е отчетена
единствено от съдебно-счетоводната експертиза. Размерът на корекцията според
съдебно-счетоводната експертиза е 48,18 лв. Доколкото съдебно-техническата
експертиза изчислява действително доставеното количество топлинна енергия,
настоящият състав приема, че следва да бъде приета като дължимо количеството по
съдебно-техническа експертиза, като от него бъде приспадната извършената корекция
в цената, поради което дължимата стойност за периода 01. 05. 2020 г. – 31. 07. 2022 г.
е в размер на 418,27 лв.
По отношение на дължимостта на лихвата за забава в чл. 84 ЗЗД е посочено, че
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава след като бъде поканен от кредитора. По делото не са представени доказателства
относно уговорен срок между страните за погасяване на задълженията за главница за
доставена топлинна енергия. С оглед на това забавата възниква от момента на покана
отправена от страна на ответника, като по делото такава не е представена, поради
което следва да бъде прието, че ищецът не е изпаднал в забава, като отрицателният
установителен иск бъде уважен и за претендираната от ответника мораторна лихва в
размер на 75 лева и 13 стотинки, начислена за периода 01. 07. 2020 г. – 09. 09. 2022 г.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявения отрицателен установителен
иск следва да бъде уважен за следните суми, като съответно бъде признато, че ищецът
не ги дължи на ответника: 2 041 лева и 19 стотинки главница за потребена енергия през
4
периода 01. 05. 2013 г. – 31. 07. 2016 г., съответно лихва в размер на 1 993 лева и 59
стотинки, начислена за периода 01. 07. 2013 г. – 09. 09. 2022 г., 303,63 лв. главница за
потребена енергия през периода 01. 05. 2020 г. – 31. 07. 2022 г., 75,13 лв. стотинки
лихва, начислена за периода 01. 07. 2020 г. – 09. 09. 2022 г., за които задължения е била
издадена с Фактура № 001801512466 от 31.07.2022г. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата в размер на 418,27 лв., представляваща главница за периода 01. 05. 2020 г. – 31.
07. 2022 г.
По разноските. С оглед частичното уважаване на предявения иск право на
разноски по начало имат и двете страни. По отношение на задълженията за периода 01.
05. 2013 г. – 31. 07. 2016 г. ответникът е признал предявения иск. Съгласно чл. 78, ал. 2
от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай не би могъл да
се направи извода, че ответникът е дал повод за завеждане на иск относно тези
вземания. Това е така, защото от самите твърдения на ищеца е видно, че ответникът не
е инициирал действия по принудително изпълнение след погасяването по давност на
вземанията (или по-точно погасяването по давност на възможността за
принудителното изпълнение на вземанията). С оглед на това за тази част от иска
разноски не следва да бъдат присъждани.
Останалата част от иска е изрично оспорена от ответника, като искът в тази част
е частично основателен. В настоящето производство ищецът не е сторил разноски, но
такИ. се претендират от неговия адвокат за оказана безплатна правна помощ, като
представения по делото договор за правна помощ и съдействие е от 13.09.2022 г., тоест
преди влизането на измененията в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Цената на иска за този период е 785,30 лв.,
поради което дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв.
Съобразно уважената част от иска на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 144,69 лв.
Ответникът е заплатил 350 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза и 300
лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза, както и претендира юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда, като в случая следва да бъде определено такова в размер на 50 лв.
Съобразно уважената част от иска за оспорения период, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 338,50 лв.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, че ищецът А. С. Л., ЕГН **********, с адрес: .., не
дължи на ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес ., следните суми, за които е била издадена
фактура № 001801512466 от 31. 07. 2022 г.: сумата 2 041 лева и 19 стотинки,
представляваща главница за потребена енергия през периода 01. 05. 2013 г. – 31. 07.
2016 г. по отношение на апартамент ., находящ се в ., . етаж 3, находящ се в гр. ., „. .“,
аб. номер ., сумата 1 993 лева и 59 стотинки, представляваща законна лихва,
начислена за периода 01. 07. 2013 г. – 09. 09. 2022 г., сумата 303 лева и 63 стотинки,
представляваща главница за потребена топлинна енергия през периода 01. 05. 2020 г. –
31. 07. 2022 г. спрямо същия топлоснабден имот, и сумата 75 лева и 13 стотинки,
представляваща законна лихва, начислена за периода 01. 07. 2020 г. – 09. 09. 2022 г.,
5
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 418 лева и 27 стотинки, представляваща главница за
топлинна енергия за периода 01. 05. 2020 г. – 31. 07. 2022 г. спрямо същия
топлоснабден имот.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес . да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс в полза на
адвокат Н. К., със съдебен адрес:гр. ., ., сумата 144 лева и 69 стотинки,
представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА А. С. Л., ЕГН **********, с адрес: .. да заплати на „.“ ЕАД с ЕИК .,
адрес . на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 338 лева и 50 стотинки,
представляваща сторените от ответника разноски по настоящия иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6