№ 335
гр. Сливен, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х.Р.И.., представляван от адв. М. К. Д. – АК Варна,
с адрес: гр. Варна, ********** срещу определение № 741/12.07.2021 г., постановено по гр. д.
1579/2021 г. по описа на СлРС, с което производството по делото е прекратено, поради
направено възражение за местна подсъдност и е постановено изпращане на местно
компетентния Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Посочва, че препис от ОИМ не е получил, поради което не е могъл да прецени дали
посочването на разпоредбата на чл. 115 ГПК в обжалваното определение е техническа
грешка на съда или действителната воля. Неправилно съдът е разгледал възражението при
условията на чл. 119, ал. 3 от ГПК и неправилно разгледал хипотезата на чл. 113 ГПК, тъй
като нито веднъж жалбоподателят не е твърдял, че спорът е потребителски. Неправилен бил
и изводът на съда за правната квалификация на предявения иск, а именно като такъв по чл.
55 от ЗЗД. Твърди, че претенцията му е за настъпила вреда в резултат от бездействието на
ответника и на ползите, които е следвало да получи в пълен обем. Бездействието се
изразявало в непреместване на принадлежащо на ответника устройство, което пречело за
пълноценното ползване на имота. В заключение посочва, че се нарушава и принципът за
процесуална икономия, тъй като имотът се намирал в гр. Сливен, а не в гр. Пловдив, където
делото се изпращало по подсъдност. Претендира отмяна на постановеното определение и
продължаване на съдопроизводствените действия пред друг състав на Районен съд Сливен.
Отговор на жалбата не е депозиран от другата страна.
След преценка на приложените доказателства и въведените оплаквания, съдът
достигна до следните изводи:
Производството пред Сливенския районен съд е образувано по искова молба на
Х.Р.И.., ЕГН **********, представляван от адв. М. К. Д. – АК Варна, с адрес: гр. Варна,
********** срещу „Електроразпределение – Юг“ АД, ЕИК *********. Ищецът- настоящ
жалбоподател основава исковата си претенция на твърденията, че е собственик на поземлен
1
имот, находящ се в гр. Сливен, местност „Башчардак“, с идентификатор № 67338.453.114,
през който преминава въздушен електропровод, създаващ ограничение в ползването на
имота. След кореспонденция с ответника през 2012 г. и 2020 г. е узнал, че е планирано
изместване на процесния електропровод, поради което имал интерес да претендира парична
сума за периода, през който ответникът е ползвал част от имота за извършване на своя
дейност по пренос и достъп до електроразпределителна мрежа. Електропровода ограничил
възможността на жалбоподателя да засажда насаждения и да изгражда сгради в имота.
Претендира обезщетение за период от пет години преди предявяване на иска, подробно
посочени в ИМ, за сумата от 2013 лв., част от сумата в размер на 3181 лв., представляваща
обезщетение, за период от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г., за ограничаване правото на
ползване върху собствения му имот, ведно със законната лихва от датата на ИМ до
окончателното и изплащане.
В срока за отговор е депозиран такъв от „Електроразпределение – Юг“ АД, ЕИК
*********, с което е въведено възражение за местна подсъдност, състоящо се в това, че
искът е за парична сума и приложение намира чл. 105 от ГПК, регламентиращ, че исковете
се предявяват по постоянния или настоящ адрес на ответника, а съгласно чл. 108 от ГПК
исковете срещу юридически лица се предявява в района, в който се намира тяхното
управление или седалище. В разглеждания случай седалището на дружеството се намирало
в гр. Пловдив, ********
За да постанови обжалваното определение, Сливенският районен съд достигнал до
решаващия извод, че съгласно чл. 115 от ГПК искът следва да бъде предявен по седалище на
ответното дружество, като в търговския регистър било отразено, че се намира в гр. Пловдив
и след като възражението е въведено в преклузивния срок по чл. 119, ал. 3 от ГПК, то е
основателно. В допълнение съдът е достигнал до извода, че не е налице специалната
хипотеза на чл. 113 от ГПК във вр. с § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като предявеният иск е за
неоснователно обогатяване и не се основава на твърдения за съществуващо договорно
правоотношения между страните в исковия процес. В заключение приел, че на основание чл.
105 от ГПК компетентен да разгледа спорът е Районен съд Пловдив, поради което прекратил
производството и изпратил делото на посочения съд.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за процесуално допустима -
подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща
право и интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията
на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя за това, че неоснователното
обогатяване е само част от исковата претенция, а възникналото между страните
правоотношение е деликтно. От изложените твърдения в обстоятелствената част, на този
етап, настоящият съдебен състав намира, че действително между страните е възникнало
извъндоговорно правоотношение, но същото не може да бъде определено като деликтно, а
по-скоро като непрестационна кондикция. В приложното поле на субсидиарния иск за
имуществено изравняване по чл. 59 от ЗЗД е не само хипотезата, при която е увеличено
имуществото на обогатилия се, но и когато е предотвратено намаляването на активите му,
чрез спестяването на средства за сметка на имуществото на обеднелия, като в тази хипотеза
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума
между обединяването и обогатяването. В исковата молба не се съдържат твърдения, които
да навеждат на категоричен извод за възникнало деликтно правоотношение.
Не е спорно, че жалбоподателят няма качество на „потребител“ по смисъла на § 13 от
ДР на ЗЗП и практиката на Съда на Европейския съюз(С-348/14 на СЕС), поради което
2
правилно първоинстанционният съд е намерил, че не намира приложение разпоредбата на
чл. 113 от ГПК, поради което разпоредбата на чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 105 от ГПК не е
дерогирана. Относно произнасянето му в тази връзка, не е допуснато нарушение, тъй като
съдът съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК може служебно да разгледа този процесуален въпрос.
Ответната по делото страна е юридическо лице следователно приложение намира
разпоредба на чл. 108, ал. 1 от ГПК, съгласно която искове срещу юридически лица се
предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище, т.е. общата местна
подсъдност за искове срещу юридически лица. В случая възражението е релевирано в
преклузивния срок съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК, поради което правилно е разгледано.
При извършена служебна справка, съдът констатира, че към момента на сезиране на
районния съд седалището на „Електроразпределение – Юг“ АД, ЕИК *********, се намира в
гр. Пловдив, ******** като не се установява учреден клон или поделение, което да попада в
обхвата на компетентността на Сливенския районен съд. Ето защо, компетентен да разгледа
предявения иск е Районен съд Пловдив, поради което обжалваното определение е правилно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 278 от ГПК, Окръжен съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 741/12.07.2021 г., постановено по гр. д. 1579/2021
г. по описа на Сливенския районен съд, с което производството по делото е прекратено,
поради направено възражение за местна подсъдност и е постановено изпращане на местно
компетентния Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в 1-седмичен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му, при наличието на предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3