№ 237
гр. Търговище, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530100076 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове, с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 във вр. с чл. 84,ал.1 от
ЗЗД., за сумата от 269,33 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е потребител на
топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди, която ищеца доставял в собствения
му имот – апартамент № 20, находящ се в гр.София, община Надежда,
ж.к****, по силата на публично известни Общи условия, като ответника не
заплатил начислените суми за ТЕ за периода месец ноември 2019 год. – месец
април 2020 год. на стойност 233,80 лв., присъждането на която ищецът
претендира, ведно с обезщетение за забава върху сумата в размер на 24,10 лв.
от 31.12.2019 г. до 30.03.2021 г., както и сумата от 10 лв. главница за дялово
разпределение и 1.43 лв. обезщетение за забава върху нея, за които суми е
издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 696/15.10.2021 г. по ч.гр.д. №
1468/2021 г. по описа на РСТ, срещу която длъжника бил възразил, поради
което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от установяване
съществуването на посочените вземания, претендира законната лихва от
1
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК и разноските в заповедното и в
настоящото производства. В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище, чрез процесуален
представител, в което ищеца е признал извършено, след подаване на исковата
молба, от ответника плащане на всички задължения, в това число и
разноските по делото, но моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено съществуване на вземането по издадената заповед , като се
присъдят и разноски за юрисконсулт, тъй като такива не били заплатени от
ответника.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от
ответникът, чрез пълномощник е изразил становище за допустимост и
основателност на исковете. Твърди в отговора, че се касае за задължение на
неговия баща, който е починал и едва след получаване на препис от исковата
молба е установил наличието на задължението, както и е заявил, че на
10.02.2022 год. е погасил същото напълно, чрез плащане, включително и
разноските в заповедното и исковото производство. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска. В съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1468/2021
год. на ТРС ищеца е подал заявление срещу ЕТ“ЕЛ-БРУС-ДИМИТЪР Д.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, кв.Запад,
****, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било
уважено и ТРС е издал заповед за изпълнение за сумата от общо 233,80лв. за
доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019г. до м.4.2020г., ведно със
законната лихва от 13.04.2021г. до изплащане на задължението и обезщетение
за забава в размер на 24,10лв. за периода от 31.12.2019г. до 30.03.2021г.,
както и сумата от 10лв. за дялово разпределение за периода от м.5.2019г. до
м.2.2020г., ведно със законната лихва от 13.04.2021г. до изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 1,43лв. за периода от
01.07.2019г. до 30.03.2021г. от 924.65 лв. – главница, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 31.01.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 123.13 лв. – лихва от
16.09.2015г. до 15.01.2018г. и разноски в заповедното производство, като са
2
присъдени и разноски в заповедното производство. При връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника е установено, че длъжника Д. Г. Д.,
представляващ ЕТ е починал на 27.09.2021 год., поради което съдът е спрял
производството и е дал указания на заявителя да представи удостоверение за
наследници. С определение № 1584/06.12.2021 год. заповедния съд е
конституирал ответника Г. Д. Д. , наследник по закон на починалия длъжник
и е разпоредил връчване на заповедта. Последната е връчена на наследника по
реда на чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415 от ГПК съдът е указал на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника.
Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите
искове, с правно осн. чл.422 от ГПК.
След получаване на исковата молба, когато е узнал за съществуващото
задължение на наследодателя ответникът е превел по сметка на ищеца
дължимите по заповедта суми, в това число и разноските в исковото, и
заповедно производство ( виж разписка от 10.02.2022 год. на л.72).
Погасяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, както и
заплащането на съдебните разноски в двете производство се признава от
ищеца по делото. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът при постановяване на
решението взима предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право, предвид на което и вземайки
предвид, че вземанията на ищеца, макар и дължими към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от наследодателя на
ответника, са погасени изцяло в хода на производството, то към момента не е
на лице вземане на ищеца към ответника на посоченото в заповедта
основание. Предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
Ответникът е заплатил направените от ищеца разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство, обстоятелство, което се
признава от ищеца. Последния претендира разноски в исковото производство,
които не били заплатени, а именно юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Искането за присъждане на разноски, извън тези които
ответника вече е заплатил, а именно юрисконсултско възнаграждение, съдът
счита, за неоснователно. Ответникът е признал иска, погасил е задължението
на своя наследодател, за което е узнал едва след връчване на препис от
3
исковата молба, като по делото няма данни ищеца, в заповедното , или преди
завеждане на исковото производство да е поканил ответника, в качеството му
на наследник на длъжника да изпълни доброволно. Поради това съдът счита,
че като е признал иска, погасил е задълженията на своя праводател към
ищеца, ответника не е станал причина за завеждане на делото и не следва да
носи отговорност за разноски, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК, а направените от
ищеца следва да останат за негова сметка, така както ги е направил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“, №
23Б, представлявано от Изп. Директор А. А., действащ чрез пълномощник
юрк.А.Т. против Г. Д. Д., с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. „Запад“,
****, действащ чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 8, в качеството му на
наследник на Д. Д., представляващ ЕТ“ЕЛ-БРУС-ДИМИТЪР Д.“, ЕИК
********* искове за установяване съществуването на вземане в общ размер
233,80 лв. за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2019г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва от 13.04.2021г. до изплащане на
задължението и обезщетение за забава в размер на 24,10 лв. за периода от
31.12.2019 г. до 30.03.2021 г., както и сумата от 10 лв. за дялово
разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната
лихва от 13.04.2021 г. до изплащане на задължението и обезщетение за забава
в размер на 1,43 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 30.03.2021 г., за което по
реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 696 / 15.10.2021
год. по ч.гр.д. № 1468/2021 год. на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на вземанията, чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“, №
23Б, представлявано от Изп. Директор А. А., действащ чрез пълномощник
юрк.А.Т. против Г. Д. Д., с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. „Запад“,
****, действащ чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 8 за присъждане на разноски
4
за юрисконсулт, като неоснователно, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5