Р Е Ш Е Н И Е
Номер 41 14.01.2022
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й.Б.като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2590 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на К.Н.Х. ***, с ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0769-001738/04.10.2021г.,
издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., с
която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. б от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, считано от
03.10.2021г. В заповедта, предмет на оспорване, е посочено „срокът от една
година се налага, тъй като деянието е с висока степен на обществена опасност.
Същевременно водачът управлява МПС и след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, за което му е съставен АУАН серия АВ №156811/03.10.2021г.“ В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като
издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.А., който уточнява, че признава фактите и
обстоятелствата, изложени в заповедта.
Пледира за намаляне срока на посочената ПАМ от една година на шест месеца, а не
за отмяна на заповедта, каквато е първоначалната претенция.
Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административен съд - Бургас, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, обсъди
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на
08.10.2021г., видно от отбелязването върху самия акт. Жалбата е подадена на 22.10.2021г. (л.5) от активно легитимирана
страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита,
срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за
обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0769-001738/04.10.2021г., издадена от полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., на К.Х. е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от една година, считано от
03.10.2021г. На Х. е съставен АУАН бл. №156810/03.10.2021г., за това, че на 03.10.2021г.,
около 01.30 часа, в гр.Бургас по бул.“Захари Стоянов“ в посока пътен възел юг, управлява
личния си лек автомобил „БМВ“ , с рег.№ *****
след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер. Установената
концентрация на алкохол в кръвта е 1.89 промила. Видно от протокол за
медицинско изследване (л.12-13) Х. саморъчно е посочил „отказвам да дам кръв за
анализ“.
При проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият
съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон. Процесната заповед отговаря на изискванията
за форма.
Съдът счита, че оспорваната заповед съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в
текста са посочени фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушението,
както и материалноправното основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В конкретния
случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171,
т. 2а,б.б от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
От данните по делото е видно, че на
03.10.2021, около 01.10 часа, жалбоподателят е управлявал
личния си автомобил след употребата на алкохол, а именно с 1.89 промила,
установено по надлежен ред с техническо средство Алкотест Дрегер. В този смисъл
са и констатациите в съставения АУАН С оглед предписаната от чл. 189, ал.
2 от ЗДвП
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение и при
липса на доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него
констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така,
както е посочено от административния орган. По делото административният орган е
представил две писмени доказателства. Това е
талон за изследване (л.6) и протокол за извършване на
проверка за употребата на алкохол или друго упойващо вещество (л.8), като доказателствата
не са оспорени. Доколкото те са съставени от длъжностни лица, в кръга на
тяхната компетентност, представляват официални документи, които обвързват съда
да приеме, че отразеното в тях е вярно. Жалбоподателят и неговият процесуален
представил не са ги оспорили по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК относно верността им .
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Заповедта е съобразена с материалния закон и
неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Съставеният
АУАН, представлява официална констатация
за извършеното деяние, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има
доказателствена сила. АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по
смисъла на чл. 59, т. 4,
пр. 1 от АПК.
Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на
заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради
което настоящият състав на съда приема, че са налице предпоставките за издаване
на административния акт по чл. 171,
т. 2а, б. "б" от ЗДвП.
В
съдебно заседание адв.А. направи искане за намаляне на предвидения в заповедта
срок до минимума, предвиден в закона, а именно от една година на шест месеца. Според възприетото от
съдебната практика (Решение №910/23.01.2018 г., постановено по адм.дело
№9379/2017 г. на ВАС, Седмо отделение), съдът не може да намали предвидения в
заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, тъй
като определянето на срока е от компетентността на административния орган, а
съдът проверява законосъобразно ли е определен този срок, с оглед изложените в
акта мотиви. Освен това, с оглед
отчетената от техническото средство Дрегер висока концентрация на алкохол – 1.
89 %, която е била известна на административния орган, към датата на издаването
на заповедта и с оглед констатирането и на друго нарушение – управление на МПС и след употреба
на наркотични вещества, законосъобразно е определен максималният срок на ПАМ –една
година. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 6166 от 23.04.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 4281/2018 г., I о., докладчик съдията М. З.
По изложените съображения
съдът приема, че правилно
административният орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП, а подадената
жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен
съд гр.Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н.Х. ***, с ЕГН **********, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0769-001738/04.10.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ В.С., с
която е
наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б. б от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година,
считано от 03.10.2021г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: