Р Е
Ш Е Н
И Е № 33
20.02.2020г., гр.Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Стара Загора на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева к.а.н.д. №501 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2
от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №590/06.11.2019г., постановено по АНД №2427/2019г., Районен съд – Стара Загора отменил наказателно постановление №398 от 20.06.2019г.,
издадено от Зам.
Кмет на Община Стара Загора, с
което на М.И.И. *** с ЕГН-**********, била наложена санкция „глоба“ в размер на
300 лв.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението
останал административно-наказаният, който счита същото за постановено
при неправилно приложение на материален закон по
см. на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, в с чл.248, ал.2 от НПК, поради което
моли съда да го отмени.
Според касатора,
въззивния съд приел, че наказаната извършвала амбулантна търговия на стока
– само една бутилка прясно мляко, като приел, че този начин на предлагане не
можел да бъде опасен за здравето. Тези мотиви се възприемат от касатора за
несъстоятелни, тъй като в чл.19 от Наредбата за извършване на търговия и услуги
в Община Стара Загора не било посочено числово и словом конкретен брой на
продажба на продуктите, опасни за здравето, а били изрично изброени
На следващо място се
твърди, че РС отменял наказателното постановление и с довод за
приложимост на правилото на чл.28 от ЗАНН, тъй като
органът не обследвал в пълнота наличието на маловажността.
Това обаче не кореспондирало на обективната истина, защото видно от текстовата
част на постановлението, където изрично се сочело, че не били налице
предпоставките за прилагане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. С това се
изчерпвали мотивите на съда, като последният не обсъдил всички събрани в хода
на делото доказателства и доказателствени средства и не изследвал всестранно и
обективно всички елементи от субективна и обективна страна на фактическата
обстановка по делото. В обжалваното решение не се съдържали конкретни
фактически и правни изводи, които да разкривали действителната воля на органа,
което обуславяло извод за постановяването на решението при непълнота, като
допуснатото съществено процесуално нарушение, обосновава и извод за неправилно
приложение на материалния закон.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не изпраща представител.
Ответникът по касация,
редовно призован, се представлява от пълномощник – адв.
З.,
която сочи, че поддържа изцяло писмения отговор, подаден по
делото и моли съда да остави в сила жаленото решение. Претендира за разноски по делото.
ОП-Стара Загора се
представлява от прокурор Димитрова, която изразява становище за неоснователност
на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на решението на РС.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните
съображения:
За да отмени жаленото пред него наказателно
постановление, РС приел за даказана по несъмнен начин, описаната в същото
фактическа обстановка, а именно, че на 10.05.2019г. около 09,00 часа в град
Стара Загора, кръстовището на ул. “Августа Траяна“ и ул. „Цар Иван Асен II“ свидетелите на органа видели М.И. да излиза от червен на цвят
автомобил, тип „баничарка“, с пластмасова бутилка мляко. На тротоара чакала
възрастна жена с торбичка в ръка, като двете жени си разменили бутилки.
Възрастната подала празна, а И. пълна, с бяло течно съдържание. Свидетелите не
могли да последват автомобила на И., но записали регистрационния номер. Съдът приел за безспорно установено и, че на 20.05.2019г.
против И. бил съставен АУАН за извършено от нея нарушение на чл.19, ал.1 от
Наредба за извършване на търговия и услуги в Община Стара Загора, против който
било подадено възражение с доводи за неверни фактически констатации и че същата
не била извършила вменяваното й нарушение. На 20.06.2019г. било издадено и
процесното наказателно постановление.
При липса на конкретни доводи относно законосъобразността
на проведеното административно-наказателно производство, въззивният съд
посочил, че описаната фактическа обстановка се приемала за установена от
показанията на разпитаните свидетели, които били кредитирани като убедителни,
не противоречиви и взаимно кореспондиращи се, а чрез тях се установявало, че на
процесното място и време именно наказаната извършила амбулантна търговия на
стока – една бутилка прясно мляко, което поради начина си на предлагане можело
да бъде опасно за здравето. Въпреки този си фактически извод, РС приел
накратко, че били налице основанията по чл.28 от ЗАНН, касаело се за деяние,
което с оглед незначителността на вредните последици се явявало маловажен
случай на нарушение и наказание, било то и в минималния размер, се явявало
несъразмерно тежко и не отговарящо на степента на обществена опасност на
деянието и дееца.
С касационната жалбата се въздигат две касационни
основания и това е видно от конкретните доводи в нея. Първо се претендира
основанието по чл.348, ал1, т.1 от НПК – неправилно приложение на закона, в
частност за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, а на второ
място се навежда и довода за допуснато съществено нарушение на процесуално
правило, тъй като в жаления съдебен акт не се съдържат конкретни фактически и
правни изводи, което се определя като непълнота на решението.
Касационната
инстанция не споделя за основателно довода на касатора досежно наличие на
основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Какво е съществено процесуално
нарушение, НПК определя в ал.3 от текста на чл.348. Според него, допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила е налице, когато: 1. е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол
за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението
са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била
нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.
От
наведените доводи пред касационната инстанция, последната приема, че се
мотивира това по т.2 – липса на мотиви. Като съобрази съдържанието на
проверявания съдебен акт, настоящия съд извежда извода си, че не е налице този
порок, тъй като въззивният съд след като описва фактическата обстановка,
приема, че същата се доказва по несъмнен начин от събрания доказателствен материал
и най – вече чрез гласните доказателствени средства. Т.е. налице са фактически
мотиви. Независимо от извода си, че се доказва от обективна и субективна страна
вмененото на И. нарушение на посочения текст от общинската наредба, според
въззивния съд обаче са налице предпоставки органа да приложи чл.28 от ЗАНН,
като поради неговото не прилагане, въпреки наличието на такива предпоставки,
издаденото наказателно постановление е прието за издадено в нарушение на
материалния закон и отменено.
Безспорно
фактическите и правните доводи и изводи на конкретния състав на РС не са
подробни, но такива има. Касаторът не твърди да има допуснати други нарушения
на процесуалните правила, а касационната инстанция се произнася само по така
наведените, предвид на което и поради не установяване на нарушение на
процесуалните правила, което да се субусмира под хипотезата на чл.348, ал.3 от НПК, вр. с ал.2, т.2, извежда извод за неоснователност на касационната жалба по
така визираното основание.
Основният довод на касатора
все пак се свежда до твърдението, че РС допуска нарушение на материалния закон,
приемайки извод за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В тази
връзка, касационната инстанция намира, че неправилно въззивният съд приема, че
установеното пред него нарушение – продажба на един брой бутилка прясно мляко
на място извън определени за това търговски обекти и поради това с риск за
здравето на гражданите, може да се квалифицира като „маловажен“ случай по см.
на чл.28 от ЗАНН. Член 28 от ЗАНН следва да се обсъжда в контекста на чл.93,
т.9 от НК на основание препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. В чл.93, т.3 от НК
се предвижда, че „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смегчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи от съотв. вид. Конкретното нарушение не
изисква непременно настъпване на вредоносен резултат, като пред РС не се
доказва да има проявление на такива особени /смегчаващи/ обстоятелства, които
да правят конкретното нарушение с по-ниска степен на обществена опасност, вкл.
такова не се явява и обстоятелството, което се релевира от РС, че продажбата е
само на една бутилка мляко. Ето защо в тази част основателно се възразява, че
РС неправилно прилага правилото на чл.28 от ЗАНН.
Независимо
от това, крайният правен резултат е правилен, но по други съображения.
Още в
хода на административно-наказателното производство г-жа И. възразява по факта,
че същата продава мляко /виж л.8 от делото на РС/. В тази насока са изричните й възражения в подадената жалба пред
въззивния съд, че същата не е извършила вменяваното й нарушение – продажба на
един брой бутилка с мляко. Видно от АУАН и НП инкриминираното деяние от
обективна страна е: „продала един брой пластмасова бутилка мляко“. При продажба
се изисква размяна на блага, в случая срещу единия брой бутилка с мляко, следва
да има предоставена парична сума.
В
показанията на разпитаните свидетели пред РС обаче липсва безспорно потвърждаване на първо място на факта на продажбата.
Така в показанията си св. Петров /актосъставител/ сочи, че вижда само размяна
на шишета между И. и възрастната жена, но
изрично признава, че „не е видял размяна на пари“. Обратно на това, в
показанията си св. Ангелов /свидетел по акта/, първоначално категорично твърди,
че се „извърши покупко-продажба на двулитрова бутилка мляко. Подаде млякото /И./,
жената /възрастната/ подаде парите.“. На допълнително зададените от адв. З.
въпроси към този свидетел, обаче същият вече не така категорично сочи, че
„възрастната жена подаде празното шише, отвори се вратата на колата и се подаде
пълно шише“, „бяхме на около 25-30 метра. Тя подаде млякото, а другата жена и
подава празно шише. Може и друго да е подавала, няма как да кажа от 25-30
метра. Виждаше се, че се подават пари. Може и дрехи да е подала, не мога да
кажа, за мен са пари…“.
Едно
административно – наказателно обвинение следва да бъде доказано по несъмнен
начин, а в конкретния случай това не се постига чрез свидетелските показания на
свидетелите на самия орган. Актосъставителят е категоричен, че не вижда размяна на пари срещу стоката,
докато св. Петров твърде противоречиво сочи, първо, че вижда подаване на пари,
а после, че разстоянието не му позволява да вижда, но въпреки това приема, че
се подават пари срещу бутилката мляко.
Не на
последно място липсват и безспорни данни, че в бутилката наистина се съдържа
мляко. Всичко е само в сферата на предположенията, видно от показанията на
свидетелите, които по никакъв начин не установяват лично и непосредствено, че в
подадената от М.И. на възрастната жена пластмасова бутилка се съдържа мляко.
Нито едно друго доказателство не потвърждава факта, че в тази бутилка с бяло
съдържание, има мляко.
Съобразявайки
това, настоящата инстанция извежда извода, че пред РС касаторът не успява да
докаже по един несъмнен начин от обективна страна повдигнатото на М.И.
административно – наказателно обвинение за „продажба на един брой бутилка с
мляко“ на посочената дата и място в град Стара Загора, а изцяло негова е
доказателствената тежест. Именно поради това се следва и извода за отмяна на
издаденото против това лице наказателно постановление, каквато в крайна сметка
се постановява от РС, за това неговото решение следва да се остави в сила.
В писмените си бележки, а и в с.з., ответникът
по касация, чрез пълномощника си, прави искане за присъждане на направените в
това производство разноски, като претендира такива за заплатено възнаграждение
за един адвокат в размер на 300 лева, като видно от приложения договор за
правна защита и съдействие от 09.12.2019г., сумата е изплатена изцяло и в брой.
Съдът, като съобрази новия текст на чл.63, ал.3 от ЗАНН, намира искането за
допустимо, основателно и доказано до претендирания размер, поради което следва Община
Стара Загора да бъде осъдена да заплати на М.И.И. разноски за един адвокат в
размер на 300 лева.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №590 от 06.11.2019г.,
постановено по АНД № 2427/2019г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М.И.И.
***, ЕГН ********** разноски в размер на 300
/триста / лева.
Настоящото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДИЯ : 1.
2.