Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 29.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 280 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Комисия за защита на потребителите, гр.
Варна, депозирана срещу Решение № 473/25.07.2019г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 1288/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
отменено Наказателно постановление № В-0047085/17.04.2019г. на директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите, с което на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД, гр. София
с ЕИК831642181, на основание чл. 202 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че вмененото
на дружеството неизпълнение е установено по несъмнен начин и същото правилно е
било санкционирано по реда на чл. 202 от ЗЗП. Излага и доводи, че деятелността не следва да бъде
възприета за „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради това се отправя
искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на постановлението. В
съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответната страна, Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, гр. София, не изразява становище по
основателността на касационното оспорване, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е постановено
при следната фактическа обстановка:
Дружеството стопанисвало
магазин за продажба на телекомуникационни стоки и услуги- магазин „Виваком“,
намиращ се на ул. „Хан Омуртаг“ №2 в гр.Шумен. На 12.09.2018г. потребителката И.Т.В.от
гр. Шумен подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен, съдържаща
твърдения, че по сключен договор с дружеството-жалбоподател последното изисква
по-висока сума от договорената.
В тази връзка на
08.10.2018г. от В.К.Г.-гл. инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка в търговския обект. При
проверката били изискани заверени копия на три броя договори за доставка на
телекомуникационна услуга, сключени по абонаментен план „Vivacom Smart S+”,
през месеците август, септември и октомври, заедно с всички документи към тях,
избрани на случаен принцип от дружеството. Изисканите договори били представени
на 04.12.2018г., но не били придружени от Общи условия. Поради това на дружеството
било разпоредено да представи заверени копия на Общите условия по
предоставянето на телекомуникационна услуга, подписани от дружеството и от
потребителите.
Впоследствие дружеството
представило 1бр. Общи условия за предоставяне на мобилна услуга, които обаче не
били подписани нито от търговеца, нито от потребителя, като липсвала информация
и за кой от представените договори се отнасят. Единият от представените
договори бил Договор с №1576705220092018-44933783, сключен с потребителката А.З.С.при
общи условия на 20.09.2018г. Договорът бил придружен от декларация, в която
потребителката удостоверявала с подписа си, че е получила екземпляр от Общите
условия, подписан от представител на БТК. Проверяващият изискал да му бъдат
представени копия от общите условия по предоставяната телекомуникационна
услуга, подписани от „Б.“ ЕАД и потребителката, но такива не били налични.
Във връзка с тези
констатации на 05.02.2019г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на дружеството, за това, че не е изпълнило административното си
задължение, при подписването на договор за предоставяне на телекомуникационна
услуга при общи условия, да предаде на
потребителката подписан от него екземпляр от Общите условия. Актът бил съставен
в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан
без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на изготвените писмени материали било издадено и процесното
наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка и съобразявайки приобщените писмени и гласни
доказателства районният съд приел, че АНО не е установил с категоричност, че при
сключването на договора с посочената потребителка санкционираното лице не `и е
предоставило екземпляр от общите условия, подписан от негов представител. За да
достигне до този извод, районният съд съобразил и приложената по делото декларация,
подписана от потребителката, в която последната е удостоверила с подписа си, че
е запозната с общите условия и `и е предоставен екземпляр от тях. Съдебният
състав посочил също, че нормите на чл. 147а, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗП не
установяват формално задължение доказването на изпълнението на процесното
задължение да се осъществява единствено с представянето на екземпляр от общите
условия, подписан от страните, а възлагат доказателствената тежест на търговеца
и въвеждат ограничение доказването да бъде осъществявано посредством съответна
клауза, включена в индивидуалния договор. При това положение съдът счел, че
доколкото се касае за реализиране на административнонаказателна отговорност,
недопустимо би било разширителното тълкуване на цитираните норми, при което
липсват основания да се приеме, че търговците са задължени да съхраняват и
предоставят при необходимост екземпляри от общите условия, подписани от страните,
още повече, че така би се доказало подписването, но не и предоставянето на
общите условия на потребителя. Поради това съдебният състав формирал решаващия
си извод, че с оформянето на процесната декларация като отделен документ,
подлежащ отделно на подписване търговецът е изпълнил вмененото му задължение и
неправилно е бил санкциониран. В допълнение на това, въззивният съд изложил и
мотиви относно „маловажността“ на конкретната простъпка.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правния извод на районния съд за липса на допуснато
нарушение на чл. 147а, ал. 3 от ЗЗП, обосновал отмяната на процесното
наказателно постановление. Разпоредбата се намира в Глава шеста от ЗЗП,
озаглавена „Неравноправни клаузи в потребителски договори“ и смисълът, който
законодателят отдава на текста на чл. 147а е повече от ясен – потребителите да бъдат обезпечени с
необходимата информация, съдържаща се в изготвяните общи условия съобразно
предлаганите услуги. Именно поради това е въведено и изискването за
предоставяне на потребителя на подписан от търговеца екземпляр от общите
условия. В тази връзка, касационната инстанция се солидаририза с мотивите на
районния съд, обследвал подробно съображенията в законопроекта за изменение на
ЗЗП, чиято идея е да се прегради възможността за подписване на индивидуален договор,
съдържащ клауза за съгласие и получаване на общи условия, без такива реално да
са били сведени до знанието на икономически по-слабата страна, каквато
несъмнено се явяват потребителите. В унисон с това разбиране е и въведеното
изискване по чл. 147а, ал. 3 от ЗЗП, тежестта по изпълнението на което е
възложена на търговеца. Напълно резонни са аргументите на районния съд, че
нормативно не е въведено ограничение, по което това доказване следва да бъде
осъществено, стига съответната клауза за съгласие да не е част от индивидуалния
договор. Както правилно е посочил предходният съдебен състав, по делото е
приложена нарочно изтотвена декларация, подписана от потребителката А.З.С., в
която тя е положила подпис, че е получила екземпляр от общите уславия на „БТК“
и че се съгласява с тях, както и че желае да бъде уведомявана при тяхното
изменение по съответния ред. Наличието на такава декларация според настоящата
инстанция удовлетворява напълно изискването на закона, до какъвто извод е
достигнал и районният съд, доколкото не съществуват основания тя да не бъде
кредитирана в контекста на изпълнение на възложеното на търговеца задължение.
Наличието на подобна декларация обаче не е взето предвид нито от
актосъставителя, нито от АНО, като в обстоятелствената част на постановлението
не се съдържат констатации по отношение на изготвянето `и, независимо, че тя
носи датата на която е подписан договорът между С. и „БТК“ за предоставяне на
телекомуникационни услуги. Противно на застъпеното становище от касатора,
настоящата инстанция намира, че отговорността на търговеца в случая е била
ангажирана неправомерно, без да са били налице основанията за това, доколкото
по категоричен начин е установено изпълнението от негова страна на задължението,
произтичащо от чл. 147а, ал. 3 от ЗЗП.
До аналогичен извод е
достигнал и въззивният съд, поради което решението, предмет на касационен
контрол, следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 473/25.07.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1288/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.11.2019 г.