№ 203
гр. Разград, 07.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ЕРД. ХЮС. Х. чрез пълномощник против Определение
№ 141 от 12. 04. 2022 г. по гр. д. № 582/ 21 г. по описа на Исперихския районен съд, с което
е прекратено производството по делото и исковата молба е върната на подателя – частен
жалбоподател. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно. Моли
обжалваното от него определение да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, против акт, подлежащ на
съдебен контрол, а разгледана по същество е основателна.
Делото е образувано по подадена искова молба пред СРС, изпратено по правилата на
местната подсъдност пред ИРС, от ЕРД. ХЮС. Х. против „Банка ДСК“ АД гр. София.
Ищецът твърди, че срещу него е образувано изп. дело № 20178410409501 на ЧСИ по молба
на ответника. Изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист
на 17. 02. 2005 г. по ч. гр. д. № № 01896/ 2005 г. на СРС, с който ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата 15 237, 59 лв. – главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва за периода 04. 02. 2005 г. до окончателно плащане на вземането, сумата 254,
59 лв. – лихва за забава за периода 24. 01. 2005 г. – 03. 02. 2005 г., както и сумата 759, 70 лв.
разноски по делото. Ищецът твърди, че не дължи сумите, предмет на изпълнителния лист,
тъй като към момента на образуване на изпълнителното производство /18. 10. 2017 г./ е
изтекла погасителната давност за вземането – на 24. 01. 2010 г. Поискал е да бъде
установено спрямо ответника, че не дължи исковите суми. След оставяне на исковата молба
без движение, е подадена молба с уточнение, че моли да бъде установено, че не дължи
1
сумите, за които е издаден изпълнителен лист, поради погасяването им по давност.
С обжалваното определение съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, поради
наличие на друг ред за защита на правата на ищеца, поради което е налице липса на правен
интерес.
Въз основа на така изложеното, съдът в настоящият си състав приема, че частната
жалба е основателна.
Твърдението на ищеца въз основа на изложените фактически обстоятелства е, че не
дължи сумата, предмет на издадения на 17. 02. 2005 г. изпълнителен лист и същата не
подлежи на принудително събиране, тъй като вземането на взискателя по изпълнителното
дело е било погасено по давност към момента на образуване на изпълнителното дело.
Този въпрос е предмет на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК и е процесуално допустим.
Изпълнителен лист от 17. 02. 2005 г. е издаден по ч. гр. д. № № 01896/ 2005 г. на
СРС въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 от ГПК. Вземането на
кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Относно защита на длъжника
в изпълнителния процес с общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато
изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди влизане в сила на ГПК /ДВ, бр.
59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. /, е налице трайно установена практика на ВКС, според
която, когато с установителен иск длъжникът оспорва вземане, за което е издаден
изпълнителен лист по чл. 237 ГПК (отм.); , искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Този иск, който е аналогичен на иска по чл. 254 ГПК (отм.); , е допустим, тъй като
длъжникът има правен интерес да се брани против материалноправната
незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, като предяви иск за
установяване, че не дължи сумата, произтичаща от несъдебно изпълнително основание по
чл. 237 ГПК (отм.); - в този смисъл са решение № 129/14.10.2011 г. по т. д. № 864/2010 г.,
решение № 216/28.08.2012 г. по т. д. № 913/2010 г. на ВКС, решение № 33/06.03.2013 г. по т.
д. № 1178/2011 г. на ТК, Решение № 45 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2020 г., IV
г. о., ГК, решение № 93/24.09.2019 г. по гр. д. № 3221/2018 г. на III г. о. на ВКС. В
последното е разяснено, че след отмяната на ГПК от 1952 г., възможността длъжникът да
предяви отрицателен установителен иск за несъществуването, неизискуемостта и
погасяването по давност на вземането по изпълнителния лист, издаден на извънсъдебно
изпълнително основание при действието на чл. 237, б. "в" - б. "м" ГПК (отм.); , произтича от
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, въззивният съд в настоящия състав приема, че предявения от
ищеца иск не е лишен от правен интерес и е процесуално допустим. Обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съпроизводствените действия.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 141 от 12. 04. 2022 г. по гр. д. № 582/ 21 г. по описа на
Исперихския районен съд, с което е прекратено производството по делото и исковата молба
е върната на подателя.
ВРЪЩА делото на РС Исперих за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3