№………./…..........2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 461 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба №
7669/31.01.2019г. от М.Е.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Св.И.,
против решение №
221/18.01.2019г. по гр.д. №
8992/2018г. на 26-ти състав
на ВРС, в частта, в която е дадено
разрешение, заместващо
съгласието му да бъде
издаден задграничен паспорт на детето с
ЕГН **********, както и в
частта, в която е дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата М.Е.М., ЕГН ********** ***, детето с
ЕГН ********** да пътува в чужбина, а именно в държави-членки на Европейския съюз, придружавана от своята майка З.С.Р., ЕГН **********, за срок от
три години, в рамките на ограничени
пътувания, както следва: един път
годишно за един месец през
лятото и още два пъти годишно
по десет дни, на основание
чл.127а, ал.2 от СК.
Считайки първоинстанционното решение в обжалваната част
за противоречиво и необосновано, по изложените за това съображения, въззивникът
иска да бъде отменено и постановено друго, с което искането бъде отхвърлено.
Съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в
местоживеенето на детето, а в случа, като е уважил иска оп чл. 127а от ГПК,
допуска местоживеенето на детето да бъде променено. Претендира присъждане на
сторените разноски пред двете инстанции.
В писмен отговор по реда на
чл. 263, ал. 1 от ГПК З.С.Р. ЕГН ********** ***, чрез адв. В.С. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска решението в обжалваната част да
бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски за въззивната инстанция.
В с.з. на 16.04.2019г. въззивникът М.Е.М., лично
и чрез адв. Св.И. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата З.С.Р., отново
лично и чрез процесуалния си представитл-становището си, изразено в писмения отговор и исковата си молба.
ДСП-редовно призовани, не изпращат прездтавител, не вземат становище по
жалбата.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
М.Е.М., чрез адв. Св.И. е предавил иск с правно основание
чл. 127 от СК, искайки да му бъде определен от съда режим на лични отношния с
дъщеря му , р. 28.02.2014г., излагайки, че от м.ноември 2017г. не живее
съвместно с майка й З.С.Р., с която от 2012г. съжителствали на съпружески
начала и майката отказвала контакти с детето. През м.декември 2017г. разбрал,
че майката е извела детето от страната и пребивавала в Полша. От седем месеца
нямал никаква информация къде се намира детето, кой се грижи за нея, какво е
емоционалното му състояние. Роднините на детето по майчина линия отказвали
всякакъв контакт на него и родителите и близките му с детето. Те умишлено целяли да отчуждят детето от него, като негов
баща.
В срока по чл. 131 от ГПК в писмен отговор З.С.Р., чрез
адв. В.С. оспорва исковата претенция, като неоснователна. Заявява, че през м.
ноември 2017г. М.М., след поредния скандал и нанесен й побой, я изгонил от
жилището. С детето се установила в дома на
баба й в с. Детето, бивайки свидетел на лошото отношение на баща си към
майка си, започнало да се страхува от него. Макар, че бащата се опитвал да
контактува с детто, постоянно го отблъсквал. От м.ноември 2017г. се обаждал
само инцидентно, но не за да разбере как е детето, а да се опита да вземе пари
от родителите й. Нито е искал да види детето, нито е давал издръжка. Намирайки
предложения от ищеца режим за твърде широк е предложила друг, който смята за
уместен.
З.С.Р., чрез адв. В.С. от своя страна е предявила иск, за
предоставяне на родителските права по отношени на детето , като местоживеенето
му да бъде определено при нея, на бащата да бъде определен режим на лични
отношения, като той бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер
на 150.00лв., считано от 01.11.2017г., т.е. и за минал период. На осн. чл. 127а
от СК е поискала да бъде постановено решение, заместващо съгласието на бащата
да бъде издаден паспорт на детето, понеже срокът на този, с който разполага
изтича след година и решение, заместващо съгласието на бащата да напуска
пределите на ***, т.к. иска да посети родителите си , които живеят в ****, но бащата не дава съгласие. Смята, че пътуване на
детето в държави от Европейския съюз е в негов интерес. Иска разрешението да
бъде дадено за три години и моли за предварително изпълнение. По иска е
образувано гр.д. № 13270/2018г. на 17-ти състав на ВРС, което е присъединено по
първоинстанционното дело, с определение № 11672/12.10.2018г.
В писмен отговор М.Е.М. оспорва исковите претенции на З.С.Р.,
намирайки ги за неоснователни. Изтъква, че искането на майката за издаване на
разрешение, заместващо съгласието му на детето да бъд издаден паспорт и да му
бъде разрешено да напуска България, е продиктувано от намеренито й да се
установи трайно в чужбина, при което не би могъл да осъществява определения му
режим на лични отношения с детето ***.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от приложеното по делото
удостоверение за раждане на детето , ЕГН **********, изд. въз основа на акт за
раждане № 95/05.03.2014г. на длъжностното лице по гражданско състояние че
негови родители са З.С.Р. и М.Е.М., т.е. страните по делото.
По силата на решение № 221/18.01.2019г. по гр.д. № 8992/2018г. на 26-ти
състав на ВРС, родителските права по отношение на детето Катя, р. 28.02.2014г.
са предоставени на майката З.Р., местоживеенето на детето е определено при нея,
а на бащата М.М. е предоставен режим на лични
отношения с детето, той е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер
на 140.00лв., считано от 30.08.2018г., както и сумата от 1300.00лв.,
представляваща издръжка за периода от 01.11.2017г. до 31.08.2018г., като
цитираното решение в тези чести е влязло в сила, като необжалвано. В тези части
съдебното решението възпроизвежда постигнатото между родителите
споразумение. Със същото решение е
уважено искането на З.Р. за даване разрешение , заместващо съгласието на бащата
, да бъде издаден паспорт на дтето Катя, р. 28.02.2014г. и разрешение,
заместващо съгласието на бащата детето Катя, р. 28.02.2014г. да пътува в
чужбина, предмет на въззивното обжалване.
Не се спори между
страните, че след раздялата им през 2017г., детето ****живее с майка си З.Р..
Видно от представената декларация с нотариална заврка на подписа на М.Е.М.,
рег. № 1467/17.05.2018г. на нотариус Янчо Несторов, деклараторът изказва изричното си несъгласие дъщеря
му да напуска
пределите на Република България, придружена от което
и да е лице.
Съгласно справка от ОД на
МВР-**** за данни за съвместни задгранични
пътувания на лицата З.С.Р.
и в периода
от 01.11.2017г. до
30.06.2018г е регистрирано тяхно влизане в
РБ през ГКПП Русе Дунав Мост на
01.05.2018г.
По първоинстанционното дело е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните обстоятелството, че З.С.Р. е излизалала от пределите
на ****** с детето без нотариално заверена декларация на бащата за
даване на разрешение за пътуване
на детето в чужбина.
Пред ВРС са изслушани показанията на свидетелката ****.-сестра на ищеца М.М. и
свидетелката ****, баба
на ответницата З.Р. по бащина линия. Св. И.
установява, че през 2018г. детето е било изведено от страната без
разрешението на бащата и е пребивавало в РПолша, като е отсъствало около 5-6
месеца. Св. Андонова сочи, че в момента внучката й З. и детето й Катя живеят
при нея в с от около година. Бабата на детето праща пари и свидетелката имайката на детето го отглеждат. Излага, че
внучката й иска да отиде с детето до Холандия, да се види с роднините си ,
които живят там, но бащата М. не дава. Поддържа, че З. има намерение да работи
в чужбина и детето да ходи там на училище.
Във въззивната инстанция са изслушани показанията и на свидетелката *******-майка на З.Р.. Тя заявява, че е живяла със съпруга си в *****, но от началото на 2018г. са се преместили в *****. Тя, съпругът й и майка й започнали работа във фабрика
за захарни изделия, където им е било осигурено добро заплащане. Живеят в ******* Ако иска дъщеря й може да живее и работи при тях в *****, ако детето учи, а ако не иска-може да им гостува.
Очевидно родителите не могат да постигнат съгласие по между си за това
дали, къде и при какви условия да пътува детето Катя в чужбина и за издаване на
паспорт.
Разпоредбата на чл. 45 от ЗБЛД изисква заявлението
за издаване на паспорт на малолетно дете, да бъде подадено от родителите,
а липсата на съгласие на единия от
родителите прави невъзможно издаването
на документа. От друга страна чл. 76, ал. 1 т. 9 от ЗБЛД гласи, че може да не
се разреши напускане на страната от малолетно дете, което няма нотариално
заверено съгласие да пътува в чужбина от своите родители, като при разногласие
между родителите, спорът се рашава от съда по реда на чл. 127а от СК, т.е.
съдът може да замести липсващо съгласие на един от тях, като изхожда от
интереса на детето.
В настоящото специфично
производство по спорна съдебна администрация, съдът е обвързан от направеното искане, което изхожда в случая от майката, за разрешение детето Катя
да пътува с нея в държавите-членки на ЕС, като
конкретно сочи, че иска да посети с детето родителите си, трайно установили
се в *****
Решаващият състав
приема, според събраните по
делото доказателства, че е
в интерес на детето да напуска пределите
на РБългария и пътува извън страната, но единствено до ***** придружавано от майка си и законен представител З.С.Р. където са се установили от началото на
2018г. родителите на майката
и посещение на които се изтъква
като причина за направеното
искане. Вярно, че преди време родителите
й са живяли в *****, където е пребивавала
с детето си, но по думите
на св. Ахмед, са преустановили
търговската си дейност в **** и от началото на 2018г. работят
в *********
Детето би могло да пътува
и гостува на своите роднини по майчина линия, еднократно за срок на
престоя от 1 месеца и още два пъти в годината по 10 дни, за период от три години,
както е решил и ВРС.
Следва да бъде прието, че майката на детето може да разчита на ангажимента на родителите си да поемат разходите й и тези на детето Катя по време на краткотраен престой в дома им. Следва да се приеме, че те разполагат
с доходи от труд, който полагат
във фабриката за захарни изделия
в гр. *****. Те осигуряват
и към момента издръжката на
детето и средства за живот на дъщеря
си в *****, по думите
на разпитаните свидетелки **** и ******а. Все пак липсват
конкретни данни за размера
на доходите им, осигуряване на битови
условия за продължително пребиваване
на З.Р. и детето Катя в наетото
от тях жилище, осигурена възможност за обучение на детето,
здравеопазване, възможност
на майката да работи и др.,
от значение за преценката на съда
за по-продължително пребиваване
на територията на
****.
Настоящият състав споделя мотивите на ВРС, относно интереса на детето ****, р. 28.02.2014г. да напуска пределите на **********я, пътувайки в чужбина и неоснователността на опасенията
на бащата, че с искането си
майката цели да промени **** ****, че майката на детето може
да започне работа в Холандия ако иска и ако детето учи там и едновременно с
това наличието на данните за неправомерното извеждане на детето от страната
през 2017г. е
индиция за евентуални фактически намерения на майката
да смени неговото местоживеене, но такава претенция не е заявена. Напротив, постигнато е споразумение между страните местоживеенето на детето да
се определи при майката в с, общ. **** с първоинстанционното
решение. Майката е длъжна да се
съобразява с така уговореното и възпроизведено във влязлото в сила в частта съдебно решение. Тя носи и наказателна отговорност при неизпълнение на
решението. Майката може да има намерение да се
установи в чужбина с детето, но не веднага, а след
време, с оглед на което и да
желае постепенно адаптиране на детето
с посещенията му до Холандия. Такава една претенция би могло да бъде разгледана в един последващ процес при изрично предявяване
на искане за промяна в местоживеенето
и изследване на всички обстоятелства в тази връзка, включително
конкретните условия и среда, в които детето ще пребивава в чужбина.
В настоящия случай, на първо място
се явява интересът на детето,
а той повелява, то
да има възможност
да осъществява кратковременни пътувания в чужбина, катох контактува със своите
роднини и близки по майчина линия. Пътуванията обаче не следва да препятстват
осъществяването на уговорения от родителите и възпроизведен в съдебното решение
режим на лични отношения с бащата.
Обжалваното решение в частта
относно заместващото съгласие на бащата на детето Катя да напуска пределите
на *****, пътувайки общо казано до държави-членки на
ЕС следва да бъде отменено и постановено друго за даване разрешение
заместващо съгласието на бащата
М.М., при условията вече посочени по-горе.
След като детето
може да напусне България и пътува в посока ******, следва да бъде заместено съгласието на бащата да се снабди с паспорт.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази
си част.
С оглед на това, че първоинстанционното
решение е отменено в едната обжалвана част, а в другата-потвърдено, разноскит
за въззивното производство следва да останат в тежест на страните, така, както
са ги направили.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 221/18.01.2019г. по гр.д. № 8992/2018г. на 26-ти състав на ВРС, в частта, в която е дадено
разрешение, заместващо
съгласието на
бащата М.Е.М., ЕГН ********** ***, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето с
ЕГН **********, представлявано
от своята майка и законен представител З.С.Р. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 45
от ЗБЛД.
ОТМЕНЯ решение № 221/18.01.2019г. по гр.д. № 8992/2018г. на 26-ти състав на ВРС, в частта, в която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата М.Е.М.,
ЕГН ********** ***, детето с
ЕГН *********, да
пътува в чужбина, а именно в държави-членки на Европейския съюз, придружавана от своята майка З.С.Р.,
ЕГН **********, за срок от три години,
в рамките на ограничени пътувания, както следва: един
път годишно за един месец
през лятото и още два пъти
годишно по десет дни, на
основание чл.127а, ал.2 от СК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата М.Е.М.,
ЕГН ********** ***, детето с
ЕГН *********, да
напуска пределите на ****** и пътува до Кралство *****, придружавано от своята майка и законен
представител З.С.Р., ЕГН **********, за срок от три години, в рамките на ограничени
пътувания, както следва: един път годишно за
един месец през лятото и още
два пъти годишно по десет
дни, на основание чл.
127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване пред ВКС, предвид разпордбата на чл. 280, ал. 2, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: