Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 10.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3692 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. първо от ЗЗД от П.К.А. против Д.Г.П. и И.Г.Н..
Ищецът твърди, че на 04.05.2015 год. сключил
предварителен договор с ответниците за
продажба на собствения при равни квоти на ответниците недвижим имот,
представляващ сграда с идентификатор 63427.177.1041.1 с адрес: гр. Р*, местност Л* 1 и 2, ул. 10- та, разположен в
поземлен имот с идентификатор 63427.144.1041, със застроена площ 10 кв.м., на
два етажа, с предназначение- складова база, склад стар идентификатор
63427.177.468.1, номер по предходен план: няма и сграда с идентификатор
63427.177.1041.2 с адрес: гр. Р*, местност Л* 1 и 2, ул. 10- та, разположен в поземлен имот с
идентификатор 63427.144.1041, със застроена площ 15 кв.м., на един етаж,
предназначение друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор
63427.177.468.2, номер по предходен план: няма, съгласно скица на сграда № 15-
183479/05.05.2015 год. на СГКК- Русе, заедно със собствената земеделска земя, в
която са построени сградите, находяща се в кв. Д*, местност Караорман с площ от 600 кв.м., представляваща парцел 23,
масив 310, заедно с трайно насаждения и подобрения, представлваща съгласно
Скица на ПИ № 15- 183476-05.05.2015 год. поземлен имот с идентификатор
63427.177.1041 по КККР, одобрени със заповед № РД- 18-
91/15.12.2015 год. на изп. директор на АК, с площ от 664 кв.м., с адрес на
поземления имот: гр. Р*, ул. 10- та, местност Л* 1 и 2, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно параграф 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ).
Ищецът заявява, че договорената продажна цена била
20 000.00 лева. При подписване на предварителния договор платил капаро
1500.00 лева. Продажната цена, вписана в нотариалния акт, била 9800.00 лева. В
деня на сключване на сделката в кантората на нотариуса платил на ответниците
20 000.00 лева, за което подписали разписка. При това положение, вместо
дължимите 9800.00 лева, ищецът платил 21500.00 лева- 10200.00 лева в повече от
дължимата продажна цена и капаро 1500.00 лева, чието връщане също иска.
В допълнителна искова молба от 13.08.2018 год. ищецът
диференцира претенциите си по отношение на двете ответници, както следва:
От Д.Г.П. претендира главница по надплатената в
сравнение с договорената в нотариалния акт сума в размер на 5100.00 лева, мораторна
лихва върху тази сума за периода от 08.06.2015 год. до 21.05.2019 год. в размер
на 2046.47 лева, 750.00 лева, представляваща половината от пратеното капаро,
мораторна лихва върху тази сума за периода от 04.05.2015 год. до 21.05.2019
год., както и законна лихва върху главниците от предявяване на иска до
изплащане на задължението, ведно с разноските по делото.
От И.Г.Н. претендира същите суми: главница по
надплатената в сравнение с договорената в нотариалния акт сума в размер на 5100.00
лева, мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.06.2015 год. до
21.05.2019 год. в размер на 2046.47 лева, 750.00 лева, представляваща
половината от пратеното капаро, мораторна лихва върху тази сума за периода от
04.05.2015 год. до 21.05.2019 год., както и законна лихва върху главниците от
предявяване на иска до изплащане на задължението, ведно с разноските по делото.
Ответниците дават отговор, оспорват предявените искове, като молят да
бъдат отхвърлени. Заявяват, че не са получавали капаро и не дължат връщането
му. Действително, уговорили в предварителния договор продажна цена
20 000.00 лева, но вписали в нотариалния акт 9800.00 лева по настояване на
ищеца, за да заплати по- малко разходи по прехвърляне на имота, които били
уговорени за негова сметка и за да може плащането да бъде извършено в брой.
Подписана била разписка, удостоверяваща действително уговорената продажна цена,
която представлява обратен документ и е налице относителна симулация по
отношение на продажната цена. Ищците оспорват и претенциите за лихви.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 04.05.2015 год. са
сключили предварителен договор за продажба на следния недвижим имот: постройка
за сезонно ползване, ЗП 28,50 кв.м. върху собствена земеделска земя в землището
на кв. Д*, местност К*, монолитна. Не спорят и относно идентичността на описания
в предварителния договор и нотариалния акт имот. Договорена е продажна цена
20 000.00 лева, от която при подписването на договора е платено капаро в
размер на 1500.00 лева. Страните се задължават да сключат окончателен договор
след набавяне на необходимите документи, но не по- късно от 10.06.2015 год.
Разноските по прехвърлянето са уговорени за сметка на купувача. Полученото
капаро остава на съхранение в агенцията, съгласно отметката, направена на гърба
на предварителния договор от свидетеля на подписването му Д* Р*.
На 08.06.2015
год. страните по предварителния договор се явяват пред нотариус с район на
действие РРС А* М*и сключват договор за покупко- продажба на недвижим имот под
формата на нотариален акт № 122, том ІІ, рег. № 2113, дело № 164/08.06.2015
год., по силата на който прехвърлят правото на собственост по отношение на
процесния имот, подробно индивидуализиран в акта. Уговорената цена е 9 800.00
лева. По този начин е избегнато законовото изискване за плащане по банков път за
сделки на стойност над 10 000.00 лева. Спестени са данъци и нотариални такси от
ищеца, който е поел задължение да плати разноските по прехвърлянето на имота.
На същата
дата- 08.06.2015 год. страните по договорите подписват разписка, която съдът
кредитира като contra letter (обратно
писмо), касаеща действително договорената и получена цена по сделката, която е идентична и с тази в
предварителния договор.
При това
положение съдът приема за доказана твърдяната от ответниците относителна симулация
относно продажната цена, отразена в нотариалния акт.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна следното:
Според чл.
154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Ищецът не ангажира доказателства за
причините, поради които се е стигнало до такава голяма разлика в цените на
имота в рамките на месец и причините, поради които е подписал разписка със
съдържание, различно от това в нотариалния акт относно цената, при това в деня
на изповядване на сделката.
Ответниците от
своя страна доказаха, че са изпълнили задължението си за плащане на
договорената цена, която съдът счита, че е 20 000.00 лева и твърдяната
относителна симулация, представяйки подписаното от страните по сделката обратно
писмо.
По отношение
на платеното от ищеца капаро не бяха ангажирани доказателства, оборващи
отбелязването в предварителния договор, че то е оставено на съхранение в
агенцията за недвижими имоти- посредник по сделката.
Предвид
неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните за
заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода
от делото, ищецът следва да заплати направите от ответниците разноски, които са
в общ размер 2000.00 лева за платен адвокатски хонорар в размер на по 1000.00
всяка от тях.
Поради
изложеното разноски не им се следват.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.К.А.,
ЕГН **********,*** против Д.Г.П., ЕГН **********,***
искове за заплащане на надплатената в
сравнение с договорената в нотариален акт №
122, том ІІ, рег. № 2113, дело № 164/08.06.2015 год. по описа на нотариус с
район на действие РРС А* М* сума в размер
на 5100.00 лева, мораторна лихва върху тази сума за периода от 08.06.2015 год.
до 21.05.2019 год. в размер на 2046.47 лева, 750.00 лева, представляваща
половината от пратеното капаро, мораторна лихва върху тази сума за периода от
04.05.2015 год. до 21.05.2019 год., както и законна лихва върху главниците от
предявяване на иска до изплащане на задължението, ведно с разноските по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.К.А.,
ЕГН **********,*** против И.Г.Н., ЕГН **********,*** искове за заплащане на надплатената в сравнение с договорената в нотариален акт № 122, том ІІ, рег. № 2113, дело № 164/08.06.2015
год. по описа на нотариус с район на действие РРС А* М* сума в размер на 5100.00 лева, мораторна лихва върху
тази сума за периода от 08.06.2015 год. до 21.05.2019 год. в размер на 2046.47
лева, 750.00 лева, представляваща половината от пратеното капаро, мораторна
лихва върху тази сума за периода от 04.05.2015 год. до 21.05.2019 год., както и
законна лихва върху главниците от предявяване на иска до изплащане на
задължението, ведно с разноските по делото.
ОСЪЖДА П.К.А., ЕГН **********,*** да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********,*** сумата 1000.00 лева- разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П.К.А., ЕГН **********,*** да заплати на И.Г.Н., ЕГН **********,***
сумата 1000.00 лева- разноски по
делото за заплатен адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: