РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1854
гр.Пловдив, 26 . 10 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Д.Й., като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 68/2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Н.Т.К.,
гр.София с пълномощник адв. М.С. - И. обжалва Заповед
№ 18-1-14009/10.12.2021г., издадена от Началника на СГКК-гр.Пловдив /подписана
със запетая от В.К.съгласно Заповед № РД-20-16-4/04.10.2021г./.
- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна и е
поискано да бъде отменена с присъждане на направените съдебни разноски. Заявено
е, че към момента собственият имот на оспорващото лице е отделен от този на
заявителя в административното производство – Винарска изба Перущица ООД,
посредством ажурна ограда, разположена по вътрешната имотна граница между двата
имота. Твърди, че оградата съществува на терена с това си местоположение повече
от 30 години и не е местена. С позоваване на §1 т.16 ДР ЗКИР се поддържа, че в
случая няма несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизираните територии спрямо действителното им
състояние по отношение на ПИ 55909.501.159 и ПИ 55909.501.160. Посочено е, че
със заявлението от 18.10.2021г. Винарска изба Перущица ООД е представила нот.акт от 17.12.2020г. и нот.акт
от 02.03.2012г., които са „противопоставими” – в нот.акт от 2012г. предмет на същия е УПИ /което
обстоятелство не съответства на действителното състояние на имотите на терена/,
а в документът за собственост от 2020г. няма данни за приложена регулация, като
предмет на същия е поземлен имот. Според жалбоподателя има противоречие между
двата документа и е налице спор за материално право, който следва да установи
за 10 кв.м. от ПИ 55909.501.159 – уредени ли са регулационните отношения,
респект. извършено ли е плащане от собственика на ПИ 55909.501.160 /ПИ 160/ на
собственика на ПИ 55909.501.159 /ПИ 159/, вкл. кой е собственика върху тях,
предвид, че търговското дружество претендира по силата на своя нот.акт да е собственик на УПИ с приложена регулация, а
оспорващото лице се легитимира като собственик именно на 385 км.м. от ПИ 159, в
чиито граници са заключени въпросните 10 кв.м., съставляващи придаваемо място от ПИ 159 към ПИ 160. Предвид изложеното
се счита да липсва основание за издаване на оспорената заповед за промяна в
границите на ПИ 159 и ПИ 160 поради наличие на противопоставими
права на собственост. С арг. от целта на чл.54 ЗКИР -
да извърши поправка, която да съответства с действителните граници и очертания
на имотите, се поддържа, че в случая отсъстват законовите предпоставки за
промяна границите на двата имота. Заявено е, че мотивите за извършеното
изменение са непълни и неясни, като административният орган не е изложил съображения
за причината, по която е дал тежест на документа за собственост на заявителя,
като е приел, че регулацията е приложена при наличие на друг документ за
собственост, обосноваващ правата на засегнатата част от ПИ 159. Фактическите и
правните основания за издаване на административния акт се преценяват към дата
на издаване на същия и в този см. липсва обосновка за наличие на основание за
поправка на кадастралната карта /КК/ - при наличие на два противопоставими
документа за собственост и при липса на изменение на действителното положение
/терена/ на границите и площите за засегнатите имоти. Посочена е за
приложима нормата на чл.54 ал.2 ЗКИР,
като индиция за наличие на правен спор е и възражението за изменението, тъй
като се намалява отразената в кадастъра площ на собствения на жалбоподателя ПИ
159.
В ход по същество адв. С. – И.
поддържа отсъствие на основание за издаване на оспорената заповед. С позоваване
на събраните по делото доказателства е заявено, че РП от 1989г., предвиждащ
придаване на 10 кв.м. от имота на жалбоподателя към имота на Винарска изба
Перущица ООД, е с прекратено отчуждително действие и
липсват сведения за заплащане на това придаваемо
място, както и липсва отчуждителна преписка в община
Перущица. Изменението на КК е допуснато в нарушение на §5 ал.1 ПЗР ЗКИР, тъй
като няма данни за прилагане на регулацията. Оспорената заповед се счита за
незаконосъобразна и е поискано да бъде отменена с присъждане на направените
разноски по делото.
- Ответникът Началник СГКК –
Пловдив оспорва жалбата в писмено становище с изпращане на преписката. Счита
оспорената заповед за правилна и законосъобразна, издадена в обхвата на
правомощията на началника на СГКК -Пловдив. Посочено е, че административното
производство е започнало по заявление от 18.10.2021г. относно ПИ 159 и ПИ 160
със заявител Винарска изба Перущица ООД, представило проект за изменение на
КККР на гр.Перущица, изготвен от правоспособно лице и в обяснителната записка
към проекта е отразено, че искането за изменение на КК е с цел – прилагане на
улична и дворищна регулация, одобрена със Заповед № 509/22.06.1989г. на община
Родопи. Поискано е да бъде нанесена вярната /точната/ граница между ПИ 159 и ПИ
160 по приложена дворищна регулация на гр.Перущица. Границата се коригира в
южната си част, където минава дворищната регулационна линия на действащия РП на
приложената дворищна регулация за тези два ПИ. Данните за приложената регулация
се съдържат в представения документ за собственост на заявителя, с който е
придобита собствеността върху УПИ, без данни за неприложена регулация. Преписката
съдържа и извадка от действащия РП на гр.Перущица, от която се виждат имотната
граница и границата на УПИ, която е съобразена с представения пред СГКК-Пловдив
проект за изменение и същите данни са отразени в оспорената заповед досежно границата между тези два ПИ. Жалбоподателят е
собственик на ПИ 159 по КК съгласно приложен нот.акт,
като в КК са нанесени границите на ПИ от кадастралния план, „като не е бил
изпълнен § 5 ПЗР ЗКИР” и поради тази причина е прието, че е налице грешка в КК
за тези два ПИ. Поддържа, че СГКК-Пловдив е спазила изискванията на
чл.26 и чл.61 АПК при съобразяване правата на всички заинтересовани страни.
Поискано е жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявено е възражение
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.4 ГПК
и при уважаване на жалбата претенцията да бъде до установения минимум,
предвиден в Наредба № 1/2004г.
-
Заинтересованата страна Винарска изба
Перущица ООД се представлява от
адв. А.Я. и оспорва жалбата в писмено становище /л.95/.
Счита оспорената заповед за законосъобразна. Заявено е, че дружеството е
придобило чрез правна сделка целия УПИ, като данните за приложена регулация се
съдържат в самия нот.акт, а именно : липсват данни за
неприложена регулация. Счита се, че отношенията между праводателите
на жалбоподателката и дружеството по отношение прилагане на регулацията са без
правно значение към дата на издаване на заповедта. Началникът на СГКК-Пловдив е
спазил изцяло действащото законодателство като се е съобразил с документа за
собственост на Винарска изба Перущица ООД. При претенция за разноски от
жалбоподателя е възразено за прекомерност на
адвокатския хонорар, л.121.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва по делото.
1. С оспорената заповед е одобрено
изменение на КККР на гр.Перущица, изразяващо се в промяна границите на
съществуващи обекти в КККР : ПИ с ИД 55909.501.159 /ПИ 159/ с данни преди
промяната – площ 385 кв.м., НТП – ниско застрояване, собственост на Н.К., нот.акт № 179 от 17.12.2020г. – номер и дата на вписване
/от 16.12.2020г./ и данни след промяната – 375 кв.м., идентична информация за
правото на собственост; ПИ с ИД 55909.501.160 /ПИ 160/ с данни преди промяната
– площ 575 кв.м., НТП – ниско застрояване, собственост на Винарска изба
Перущица ООД, нот.акт № 60 от 02.03.2012г. и данни
след промяната – 584 кв.м., идентична информация за правото на собственост.
Правните основания за издаване на
административния акт са чл.54 ал.4 вр. с чл.54 ал.1 и
чл.51 ал.1 т.2 ЗКИР.
В заповедта е посочено да се съобщи
на собствениците на ПИ 159, ПИ 160 и ПИ 160.1, ПИ 160.2, 160.3. Заповедта е
издадена по заявление вх.№ 01-583767-18.10.2021г. от Винарска къща Перущица ООД
/л.7/ с обект ПИ 159 и според мотивите
на административния акт : с изменението се отстранява установена грешка в
границата между двата поземлени имоти по реда на чл.54 ЗКИР и въз основа на
приет проект за изменение на кадастралната карта /КК/. Границата се коригира в
южната си част, където минава по дворищната регулационна линия на действащия
регулационен план на приложената дворищна регулация. Данните за приложената
регулация се съдържат в нотариалния акт на заявителя, с който е придобита
собственост върху УПИ, „без данни за не приложена регулация”. Проектът за
изменение е изготвен на основание документите за собственост и извлечение от
действащия регулационен план /РП/.
С нот.акт
№ 60 от 02.03.2012г. /л.8 и сл./ Винарска изба Перущица ООД е закупило дворно
място, съставляващо УПИ IX
- 160, кв.11 от 587 кв.м.
с отреждане за жилищно застрояване по ЗРП на гр.Перущица, одобрен със Заповед №
509/22.06.1989г. на община Родопи, заедно със сградите в имота, при описани
граници, една от които е ПИ 159 на Б.К.. Б.К. и Т.К.даряват на дъщеря си Н.К. с
нот.акт № 179 от 17.12.2020г. /л.11 и сл./ - ПИ 159
по КККР на гр.Перущица, одобрени със Заповед № РД-18-270/02.05.2019г., с
последно изменение за имота от 13.04.2020г., с площ 385 кв.м., при описани
граници, една от които е ПИ 160.
Проект за изменение на КК за обект –
промяна граница между ПИ 160 и ПИ 159 по КК на гр.Перущица съдържа обяснителна
записка, скица-проект, кадастрален регистър /КР/ и др. В обяснителната записка
/л.16/ е посочено, че проекта за изменение се изработва по чл.51 ЗКИР и искане
на собствениците на имотите, границата между които се променя /ПИ 160 и ПИ
159/, с цел прилагане на улична и дворищна регулация, одобрена със Заповед №
509/22.06.1989г. /графична част, л.23/. Отбелязва
се, че заявлението за изменение е подадено само от Винарска изба Перущица ООД,
а не от собствениците на двата ПИ. Промяната на границата между ПИ 160 и ПИ 159
е съгласно приложената скица-проект за изменение на КК /л.17/. В скицата-проект
е представена промяната в границата между двата ПИ – зачертана част от
вътрешната имотна граница между двата имота, при което част от ПИ 159 е
приобщена към ПИ 160. Описаната промяна е онагледена в протокол за трасиране,
означаване и координиране на ПИ 56784.536.1945, л.19. Проектът за изменение е
изработен от инж.Е.У. и в протокола за трасиране на ПИ 56784.536.1945 е
отразено, че е по молба на Н.К., каквато преписката не съдържа. В протокола е
посочено, че трасиране е извършено на ПИ 159, при което може да бъде прието, че
отразяването на друг номер ПИ е техническа грешка, но отсъстват данни за
молбата на жалбоподателя за трасиране, извършено от инж.У.. Същият протокол за
трасиране, означаване и координиране на ПИ 56784.536.1945, л.21 – е по молба на
Винарска изба Перущица ООД и в документа е отразено, че е за ПИ 160. В хода на административното производство
е издадено удостоверение от 26.10.2021г. за приемане на проект за изменение на
КККР по заявлението от 18.10.2021г. /л.25/.
За започване на административното
производство по заявлението от 18.10.2021г. е уведомено лицето С.Г. С.на основание
чл.26 ал.1 АПК, л.26. Отсъства информация за уведомяване на жалбоподателя Н.К.
по реда на чл.26 ал.1 АПК, която е уведомена само за издаване на заповедта
/л.27/ - известието за доставяне е получено на 16.12.2021г. /л.27 гръб/.
Промяната с оспорената заповед е отразена на скица-проект от 10.12.2021г.
/л.30, 31/ и в ситуационен план за ПИ 160 /л.32/, вкл. в КР за двата ПИ, л.33.
2. В хода на съдебното
производство са събрани писмени доказателства и са приети СТЕ /основно и
допълнително заключение/.
Община Перущица представи текстова
и графична част от Заповед № 509/22.06.1989г. с обхват УПИ IX -160 и УПИ VIII – 159 /л.54, 55/. Със заповедта е
одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план
на гр.Перущица, община Родопи. Кметът на община Перущица писмено заяви, че няма
данни за прилагане на регулацията между УПИ IX -160 и УПИ VIII – 159, л.53. Посочената заповед е
предадена от община Родопи на община Перущица, за което са представени
доказателства, л.57 и сл.
Заинтересованата страна Винарска
изба Перущица ООД представи скица № 152/17.11.2011г., изд. от община Перущица,
отразена като документ за съставяне на нот.акт от
02.03.2012г. В скицата /л.79/ не е отразена промяна в границата между УПИ IX -160 и УПИ VIII – 159, съответно парцели по заповедта
от 1989г.
СТЕ даде следното заключение /л.84
и сл./ : В приложение № 1 към СТЕ е представена извадка от КРП на гр.Перущица,
одобрен със заповедта от 1989г. с граници на ПИ 159 и ПИ 160 и отредените за
тях УПИ IX
-160 и УПИ VIII
– 159. Придаваемата част от ПИ № 159 към УПИ IX -160, кв.11 е означена по точки № 1,
2, 3, 4, 1 и е с площ 10 кв.м. В приложение № 2 към СТЕ е представена извадка
от КК, одобрена със заповед № РД-18-270/02.05.2019г. с графични данни за
имотите преди изменението, одобрено с обжалваната заповед. Границите между ПИ
501.159 и ПИ 501.160 е означена по точки № 1, 2 и съвпада с имотната граница по
предходния план от 1989г. С оспорената заповед е одобрено изменение на КК, представено
в Приложение № 4. Проектът предвижда нова имотна граница, съвпадаща с
регулационната линия от регулационния план, като се приема, че е приложена
регулацията по отношение на придаваемата част от имот
159 към УПИ IX
-160. При оглед на място и контролни измервания на разстояния по лицата на
имотите към улицата, както и отстояния на изградената
ограда между двата имота, експертът е установил, че съществуващата ограда
съответства на регулационната линия по плана от 1989г.
В община Перущица не се съхранява
преписка по отчуждаване на придаваемото място и по
делото не е представена квитанция за изплатено обезщетение за това място, което
към момента е заето и приобщено към имот ИД 501.160.
В приложение № 3 е представена
комбинирана скица между КК преди изменението и РП, като върху КК е нанесена
границата по действащия РП от 1989г. Към настоящ момент е материализирана
ограда между двата имота от метални колове и телена мрежа /фотоснимка към СТЕ/,
ситуирана на вътрешната регулационна граница. Границата
между процесните имоти по КК преди изменението с обжалваната заповед съответства на имотната граница по
плана от 1989г. След изменението с обжалваната заповед, новата граница в КК
съответства на регулационната граница по плана от 1989г. В СГКК не е открито възражение
по проекта на КК.
При изслушване на заключението
в.л. заяви, че придаваемото място е по плана от
1989г. /посочената в експертизата 1986г. е техническа грешка – 1989г. е вярната
във вр. с извадката на л.23 и отразена на л.85,
съответно на л.52 е текстовата й част/, при което бе направен извод, че не е
необходима допълнителна експертиза за изготвяне на комбинирана скица с
посочване промяна на границите между УПИ IX -160 и УПИ VIII – 159. Пояснено бе, разлика между
регулационна и имотна граница означава, че има придаваемо
място. Експертът посочи, че по данни, които получил при огледа, „извършено е
трасиране от геодезическа фирма и на база това
трасиране е била построена оградата, което се твърди, че е направено още преди
15 години, но това не кореспондира с това, което е отразено в кадастралната
карта.”.
Допълнителна СТЕ /л.116 и сл./ : Предвид
твърдението за преместена оградата по вътрешната граница между ПИ 159 и ПИ 160,
експертът е проверил приложение Google Earth Pro и е установил, че за гр.Перущица са представени
сателитни изображения от м.04.2001г., м.09.2009г., м.06.2012г., м.08.2013г.,
м.08.2016г., м.09.2016г., м.06.2019г., м.06.2020г., м.11.2020г., м.02.2021г.
Най-добро качество на изображението на хартиен носител се предлага в опцията Street view,
но само от м.06.2012г.
Според допълнителното заключение,
в сателитните изображения, изброени по-горе, които са по-ясни при компютърен
прочит, както и в първоначално одобрената КК през 2019г. /преди изменението с
обжалваната заповед/ - оградата по спорната граница не е променяла
местоположението си и съвпада със заснетата имотна граница в плана от 1986г. / посочената
в експертизата 1986г. е техническа грешка – 1989г. е вярната /. Към настоящ
момент е материализирана ограда между двата имота с метални колове и телена
мрежа, ситуирана по вътрешната регулационна граница,
която не съвпада с имотната.
При изслушване на допълнителното
заключение в.л. заяви, че оглед във вр. с първата СТЕ
е правен на 07.05.2022г. Експертът отговори на поставените писмено въпроси от
заинтересованата страна.
СТЕ /основна и допълнителна/ се
цени като компетентно и обективно изготвена с приложени специални знания.
3. Жалбоподателката е лице с
правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като попада в обхвата на §1 т.13
ДР ЗКИР – собственик е на ПИ 159 – предмет на изменението посредством
намаляване на площта му с 10 кв.м. /данни преди промяната – 385 кв.м.; данни
след промяната – 375 кв.м./, изрично посочен в оспорената заповед.
Н.К. е вписана
в КР за ПИ 159 /л.33/. Административният акт е съобщен с известие за доставяне,
получено на 16.12.2021г., жалбата е с вх.номер от 29.12.2021г. – оспорването е
допустимо.
Изменението е извършено от Началник
СГКК – Пловдив /подписан със запетая от В.К.съгласно Заповед № РД-20-16-4/04.10.2021г./,
правомощията на който орган произтичат пряко от закона по приложеното правно
основание – чл.54 ал.4 вр. с чл.54 ал.1 ЗКИР :
„Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника
на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението
се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите
лица, чиито права са засегнати от изменението.; Непълнотата или грешката се
допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа
на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти.“. Съгл. чл.51 ал.1 т.2 ЗКИР :
„Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на: 2. непълноти или грешки;“. Според
§1 т.16 ДР ЗКИР : "непълноти или грешки" са несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Съгласно Заповед №
РД-20-16-4/04.10.2021г., издадена от Началника на СГКК – Пловдив /л.142/, същият
е наредил при негово отсъствие предоставените му правомощия по силата на ЗКИР в
качеството на началник на СГКК – Пловдив, включително и тези по чл.54 ал.4 ЗКИР
да се осъществяват от инж.В.К.на длъжност гл.експерт „СПК“. Установи се, че на
дата на издаване на заповедта – 10.12.2021г., началникът на СГКК-Пловдив е бил
в законоустановен платен отпуск, разрешен със заповед № 2368/01.12.2021г.,
издадена от Изпълнителния директор на АГКК /л.143/ - считано от 06.12.2021г. до 17.12.2021г. вкл. В
заявлението за отпуск до Изпълнителния директор на АГКК изрично е посочено, че
по време на отсъствието на Началник СГКК – Пловдив, същият ще бъде заместван от
инж.В.К.. Тоест, налице е доказателство за фактическото отсъствие на Началника
на СГКК-Пловдив на дата на издаване на Заповед № 18-14009-10.12.2021г. по
обективна причина /отпуск/. В случая оспорената заповед е издадена в хипотеза
на заместване, при която административният акт се издава от името на титуляра и ответник е той. По см. на Т.Р.№ 4 / 2004г. по т.
д. № ТР-4/2002г. на Общото събрание на съдиите на ВАС – „Заместването се
извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията
на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.”.
ЗКИР не въвежда преклузивен срок за
подаване на искане за отстраняване на допусната техническа грешка или непълнота
в кадастралната карта. Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права
върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в
сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в
кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение,
като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи
сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно
техните очертания /арг. чл. 29 ЗКИР/.
Както бе посочено, в мотивите на
оспорената заповед е отразено, че с изменението се отстранява установена грешка
в границата между двата поземлени имоти по реда на чл.54 ЗКИР и въз основа на
приет проект за изменение на КК. Данните за приложена регулация според
административния орган се съдържат в нотариалния акт на заявителя, с който е
придобита собственост върху УПИ, „без данни за не приложена регулация”.
Според съдържанието на
представената преписка Н.К. не е уведомена по реда на чл.26 ал.1 АПК за
постъпилото заявление с проект за изменение на КК. В тази вр.
е констатацията в СТЕ за отсъствие на възражение против проекта. Следва да
бъдат посочени и установените неточности – несъответно на заявлението за
изменение на КК, в обяснителната записка е отразено, че проекта за изменение се
изработва по искане на собствениците на имотите, границата между които се
променя /ПИ 160 и ПИ 159/, с цел прилагане на улична и дворищна регулация,
одобрена със Заповед № 509/22.06.1989г. Искане от собственика на ПИ 159 не е
налице. Отсъства и молба на жалбоподателя за трасиране, както неправилно е
отразено в протокол за трасиране,
извършено от инж.У.. Тези пропуски и неточности не представляват самостоятелно
основание за определяне на заповедта за незаконосъобразна, но са налице други,
според които оспорения административен акт подлежи на отмяна.
3.1. По отношение на приложеното
правно основание по чл.51 ал.1 т.2 ЗКИР вр. с §1 т.16
ДР ЗКИР се установи посредством СТЕ, че същото не е било налице, тъй като не е
имало несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Предвид фактическите констатации в СТЕ, основани на обективен
източник /приложение Google Earth
Pro от м.04.2001г., м.09.2009г., м.06.2012г., м.08.2013г., м.08.2016г.,
м.09.2016г., м.06.2019г., м.06.2020г., м.11.2020г., м.02.2021г.; изображение на
хартиен носител в опцията Street view от м.06.2012г./ при съпоставка с
оглед на място от 07.05.2022г., следва да бъде прието, че към дата на издаване
на заповедта съществуващата ограда между ПИ 159 и ПИ 160 е била по имотната
граница между двата имота по плана от 1989г., а не по регулационната и
действителното състояние е било това, което е заснето в КК, одобрена през 2019г.
В СТЕ е посочено, че границата между ПИ 159 и ПИ 160 съвпада с имотната граница
по плана от 1989г., която имотна граница е заснета в КК.
КККР на гр.Перущица са одобрени
със заповедта от 02.05.2019г. Нотариалният акт за право на собственост върху
УПИ IX-160 е от
02.03.2012г. При наличие на информация за прилагане на регулацията между двата
ПИ преди одобряване на КК, същата би отразила вътрешната регулационна граница
като имотна. Според СТЕ, границата между процесните имоти по КК преди
изменението с обжалваната заповед съответства на имотната граница по плана от
1989г. КК е заснела през 2019г. съществуващо положение на границата по плана от
1989г. - по имотната граница и придаваемото място към
УПИ IX -160 е част от
ПИ 159. Съществуващата ограда, установена при огледа, съответства на
регулационната линия, което обстоятелство според жалбоподателя е ново и
създадено през м.04.2022г. /л.127/. В тази вр. при
изслушване на заключението в съдебно заседание от 17.05.2022г. от значение е
изявлението на в.л. : по данни, които получил при огледа, „извършено е
трасиране от геодезическа фирма и на база това
трасиране е била построена оградата, което се твърди, че е направено още преди
15 години, но това не кореспондира с това, което е отразено в кадастралната
карта.”.
Според допълнителното заключение
към дата на съставяне на нот.акт от 2012г. на
заинтересованата страна и преди огледа, направен за целите на първото
заключение - оградата по спорната граница не е променяла местоположението си и
съвпада със заснетата имотна граница в плана от 1986г. /с техническа грешка –
планът е от 1989г./. Следователно, промяната в местоположението на оградата –
по вътрешна регулационна граница /която не съвпада с имотната/ е осъществена
преди огледа на експерта, представил СТЕ на 09.05.2022г.
Отсъствието на предпоставки за
прилагане правното основание по чл.51 ал.1 т.2 ЗКИР е самостоятелно основание
за отмяна на заповедта.
В
оспорената заповед без мотиви е прието, че е налице приложена дворищна
регулация. Посочено е само, че данните за приложена регулация се съдържат в нот.акт на заявителя, с който е придобил УПИ, „без данни за
не приложена регулация”. Административният орган е обвързан от материалната
доказателства сила на документите за собственост, но това не отрича
задължението му да събере доказателства за прилагане на дворищната регулация. В
нот.акт от 2012г. не е посочено, че дворищната регулация
е приложена и неправилно е прието, че няма данни за неприложена регулация. Административният
орган не е приложил правно основание по чл.53а т.5 б.”б” ЗКИР – „Измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на
заповед в случаите по чл. 52
и 53, както и при: 5. (нова – ДВ, бр. 57 от 2016 г.) нанасяне на граници на
поземлени имоти въз основа на б) прилагане на влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове по § 8, ал. 2,
т. 1 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията;”.
В община Перущица няма данни за прилагане на регулацията между двата имота –
във вр. с §8 ал.1, ал.2 т.1 ПР ЗУТ : „§ 8.
(Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) (1) След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. (2)
Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 1. приложат влезлите в сила
неприложени дворищнорегулационни планове с договор за
прехвърляне на собственост в нотариална форма;”. В нот.акт
на Винарска изба Перущица ООД не е отразена изплатена стойност на придаваемото място и няма основание да бъде прието, че е
налице хипотезата на § 5 ал.1 ПЗР ЗКИР : „Урегулиран
поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се
отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като
поземлен имот.”. Условието е регулационният план да е приложен, като в случая
от доказателствата по делото не се установява планът да е бил приложен, което
води до липсата на основание за изменение от категорията на допуснатото.
Регулационният план от 1989г. е влязъл в сила, но за да бъде приложен, този
факт не е достатъчен. Съобрази се, че съгл. чл. 182а ал. 1 ЗТСУ отм. – „Ако до
влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния
регистър бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените към
парцела недвижими имоти на други физически и юридически лица по влязъл в сила дворищнорегулационен план, съответно когато частите на
образуван по регулация общ парцел бъдат изравнени, планът се счита за приложен
за тези части от парцела и границите им се приемат за граници на урегулиран
поземлен имот.”, съотв. ал.2 - Ако до влизането в
сила на Закона за кадастъра и имотния
регистър условията по ал. 1 не бъдат изпълнени, отчуждителното
действие на дворищнорегулационните планове се прекратява
за съответните имоти.” и регулационният план се счита за приложен с плащането
на регулационните сметки за придадените имоти или части от тях /вкл. с арг. от § 22 ал.1 т.1 ЗР ЗУТ/. Няма разлика в хипотезите на
придаване на цял поземлен имот или на част от него, която да обосновава
различно разрешение както относно дължимостта на
паричната им равностойност, така и относно момента, от който регулацията се
счита за приложена. В случая не се твърди, както и не са представени
доказателства дължимото обезщетение за придаваемата
част /придаваемото място/ от имота на жалбоподателя
към имота на Винарска изба Перущица ООД по регулационния план от 1989г. да е
било платено – не е представен напр. нотариален акт за закупуване на
придадената по регулация част от ПИ 159, поради което не може да се приеме, че
същия е приложен. При липсата на приложена регулация, имотите са нанесени в КК
по имотните граници от одобрения КРП със заповедта от 1989г. и не е налице
непълнота, нито грешка, поради което не са осъществени предпоставките за
изменение на кадастралната карта с нанасяне на вътрешната имотна граница по
регулационната такава /в тази насока Решение № 10147/2018г., ВАС : „Както по
чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.), така и по § 22, т. 1 ЗУТ, регулационният план се
счита за приложен с плащането на регулационните сметки за придадените имоти или
части от тях. В случая нито се твърди, нито са представени доказателства
дължимите обезщетения за придаваемите части от имота
на К.към имота на Т. по регулацията от 1998 г. да са били платени, поради което
не може да се приеме, че регулационният план от 1998 г. е приложен.“/ .
Поставянето на регулационната граница
/вътрешна за двата ПИ/ като граница на отразените в кадастралната карта имоти
по неприложена регулация не е грешка или непълнота, тъй като действителното
състояние към момента на одобряване на кадастралната карта не е по регулационна
граница. За да е приложена регулацията е необходимо придаваемите
места да са заети и да е изплатено обезщетението за тези придаваеми
места, които обстоятелства в случая липсват. Действително, чл. 110 ЗТСУ /отм./
предвижда, че отчуждителното действие настъпва по
силата на самия план, но чл. 114 ЗТСУ /отм./ не допуска заемане на тези части
от имотите, докато не е заплатено обезщетението и съответно не са уредени
сметките по регулация. А и както бе посочено, съгласно чл. 182а ал. 2 ЗТСУ
/отм./ - ако до влизането в сила на ЗКИР не са уредени сметките по регулация, отчуждителното действие на дворищнорегулационния
план се прекратява, както е и в настоящия случай.
В допълнение се отбелязва, че
действащия КРП е от 1989г., одобрен при действие на ЗТСУ /отм/
и по силата на Тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993г.: Съгласно чл. 110, ал.
1 ЗТСУ дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие по отношение на недвижимите
имоти /местата с подобренията и насажденията в тях/, придадени към парцели на
други физически или юридически лица, като това резместване
на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния
план. Собствеността върху придаваемите части
преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като
дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация
се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл. 33, ал. 1 и 2
ЗТСУ.
Предпоставка за отпадане на отчуждителното действие е единствено неплащане на сумите,
дължими за изравняване на частите в съсобствени
парцели и/или за придаваемите се части - § 8 ал.1
ЗУТ, а не приложена ли е регулацията като условие за изменението й според
разграниченията по чл.33 вр. с чл.32 ЗТСУ /отм./,
отчитаща заемането им. Съдът се позовава и на Решение № 13270/20г., ВАС, според
което „Поставянето на регулационната граница като граница на отразените в
кадастралната карта имоти по регулационните такива по неприложена регулация не
е грешка или непълнота, тъй като действителното състояние към момента на
одобряване на кадастралната карта не е по регулационни граници.“.
3.2.
При отсъствие на информация за съобщаване на проекта на собственика на ПИ 159,
не е налице и възражение в хода на административното производство. При неосъществена
проверка за прилагане на дворищната регулация и липса на предпоставки за
изменение на кадастралната карта с нанасяне на вътрешната имотна граница по
регулационната такава, конкретиката на фактите
разкрива хипотезата на спор за материално право по см. на чл.54 ал.2 ЗКИР. С арг. от чл. 6 ал. 2 пр. 2 ЗКИР и на чл. 3 ал. 2 ЗКИР -
данните за правото на собственост и други вещни права, които се нанасят в
кадастъра се черпят от актовете, с които се признава или прехвърля право на
собственост върху недвижими имоти. Административният орган е обвързан от
материалната доказателства сила на документите за собственост, но при
намаляване площта на един имот за сметка на друг и при отсъствие на
доказателства за приложен регулационен план е следвало да бъде съобразена т.16
от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - "Спор за
материално право" по смисъла на чл. 70
и 71
е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението
и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички
заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в
административното производство. Наличието на спор за материално право би се
установил от административния орган, ако същият не бе допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила, изразяващо се в неуведомяването на
оспорващото лице за започналото административно производство. Административният
орган е следвало да се убеди, че не е налице спор за материално право и едва
при липса на такъв да предприеме действия по предвидените изменения в кадастъра
- нарушен е чл. 54 ал. 2 пр. 1-во ЗКИР /Решение № 13270/20г., ВАС/.
По изложените съображения жалбата се
приема за основателна с присъждане на съдебни разноски в размер на общо 1220лв.
/10лв. – държавна такса; 600лв. – адвокатско възнаграждение – под минималното
по см. на чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения; 610лв. – общо депозит за СТЕ/.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
Отменя
Заповед № 18-1-14009/10.12.2021г., издадена от Началника на СГКК -гр.Пловдив /подписана
със запетая съгласно Заповед № РД-20-16-4/04.10.2021г./.
Осъжда
СГКК – Пловдив да заплати на Н.Т.К.,***, ЕГН **********, съдебни разноски в
размер на общо 1 220лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :