Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
02.04.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 1424 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „З.Б.В.И.Г.“ АД, длъжник по изп.д. №
20187880400445 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, срещу
разпореждане от 14.12.2018г., с което
ЧСИ отказал да намали размера на приетото по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение на пълномощника на взискателя. Жалбоподателят поддържа, че адвокатското
възнаграждение от 350 лв. е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не била налице фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, като
единственото действие, извършено от процесуалния
представител на взискателя, било подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело. Моли съда да намали
претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв., съобразно Наредба №
1/2004г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Взискателят В.В.О.е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436,
ал. 2 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Моли
да не се присъждат разноски на жалбоподателя.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител - разпореждане за разноските (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20187880400445 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, е образувано по молба от 05.12.2018г. на В.В.О.,
чрез адвокат Б.Д.О.а,
въз основа на изпълнителен лист от
30.11.2018г., издаден по гр.д. № 198/2015г. на СГС, съгласно който „З.Б.В.И.Г.“
АД е осъдено да заплати на адвокат В.В.О.на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
1 130 лв. – адвокатско възнаграждение пред СГС, и сумата 1 130 лв. –
адвокатско възнаграждение пред САС.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, от които е видно, че взискателят адв. О. е упълномощил
адв. О.а да го представлява по изпълнително дело. В договора (с предмет образуване
и процесуално представителство по изпълнителното дело) е уговорено адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лв. Удостоверено е плащането на възнаграждението изцяло в брой.
На 05.12.2018г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено като дължимо и претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение. На същата дата ЧСИ е изискал от ТД на НАП
справка относно декларираните от длъжника банкови сметки.
С възражение от 10.12.2018г. длъжникът поискал от ЧСИ да
намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 350 лв. на 200 лв. с
доводи, поддържани и в жалбата. Становище по възражението и молба относно
банковата сметка, по която да бъдат преведени на взискателя постъпилите суми по
изпълнителното дело, са подадени лично от взискателя адв. О.. Процесуални
действия, вкл. с цел удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, не са
извършвани от пълномощника адв. О.а.
С обжалваното разпореждане от 14.12.2018г. ЧСИ отказал да
намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съгласно която ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и
други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата за спора
редакция преди изменението с ДВ бр. 7/2019г./, за защита по изпълнително дело е
предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от възнагражденията по чл. 7,
ал. 2, който пък определя възнаграждението в размер според материалния интерес.
В случая в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че уговореното възнаграждение от 350 лв. е заплатено в брой. Съдът
намира обаче, че това възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Според настоящия състав приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от процесуалния
представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, като не се спори, че вземанията по изпълнителния лист вече
са събрани. Противно на поддържаното в мотивите на ЧСИ, процесуалният
представител на взискателя не е депозирал становище във връзка с постъпилото
възражение от длъжника, нито той е посочил банковата сметка, по която да бъдат
преведени събраните суми, а дори да беше така, подобни действия не са основание
за присъждане на възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата, доколкото не е
налице кумулативно изискваното условие от пълномощника да са осъществени действия
с цел удовлетворяване на вземането. Депозирането на писмени възражения срещу
жалбата не съставлява действие по изпълнителното дело, тъй като настоящото
производство не е част от изпълнителното производство, но в случая и писмените
възражения са депозирани лично от взискателя адв. О., а не чрез пълномощника
му.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 350 лв. на 200
лв.
При този изход и изричната
претенция, разноски за настоящото производство се следват на жалбоподателя.
Доказано направените такива са в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса.
Заплатените на ЧСИ суми във връзка с размяната на книжата не представляват
разноски по настоящото дело и не се присъждат. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.) и съобразно
извършената от юрисконсулта дейност, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „З.Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК *******, разпореждането от 14.12.2018г. по изп.д. № 20187880400445 по описа
на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, срещу разпореждане от 14.12.2018г., с което е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „З.Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК *******, на взискателя В.В.О., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20187880400445 по описа на ЧСИ М.К., рег. №
788 на КЧСИ, както следва: от 350 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА В.В.О., ЕГН **********, да заплати на „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 81 ГПК
сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.