№ …275/…03.06.2020.
Варненският
Апелативен Съд – търговско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧРЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното
от съдия А.Братанова в.ч.т.д.№ 213/2020 год. по описа на АпС – Варна, намира
следното:
Производството е по реда на чл 274 и сл. ГПК, образувано
по частна
жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, със седалище гр. Добрич,
срещу определение № 490/30.10.2019 г., постановено по т.д. № 84/2019 год. по
описа на ОС – Добрич, с което на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК съдът е върнал
депозираната от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД искова молба и е
прекратил производството по делото.
Навеждат се оплаквания за
неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят твърди, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй като
обстоятелствата, за които производството е оставено без движение, е следвало да се
установят в хода на съдебното производство чрез поисканата експертиза.
Насрещната страна ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ АД-гр. Варна в срока за отговор е изразила становище за
неоснователност на жалбата.
Частната жалба е депозирана
в срок, изхожда от надлежна страна и има за предмет подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
По делото е
постъпила и частна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД против Определение №
16/09.01.2020 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с отрицателен установителен иск, предявен от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ“ АД, със седалище гр.Добрич срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, със седалище
гр.Варна, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи сумата от 171 329,38 лв.,
представляваща част от цената за доставена електрическа енергия по фактура №
**********/11.01.2019 г. за период от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. на обща стойност 1 067 229,16
лв.
В исковата и
допълнителната молба, вкл. и в разглежданата частна жалба, ищецът
последователно е излагал, че сумата, предмет на предявения отрицателен
установителен иск, съставлява неправомерно начислена цена за доставена
електрическа енергия, вкл. достъп и пренос,
на 82 обекта, за които е издадена данъчна фактура. Последната визира
вземане за доставена електрическа енергия за периода 01.12.2018 год. –
31.12.2018 год. Твърди се, че ответникът е приложил неправилно ценообразуване.
Доставената електрическа енергия е за потребители, присъединени на ниско
напрежение /НН/, поради което калкулираната цена следва да бъде регулираната
такава /чл. 97, ал.1, т.4 ЗЕ/. Налице е
завишение на стойността на доставена ел. енергия в исковия период, възлизаща на
претендираната разлика.
В исковата молба
са наведени и твърдения за неправилно отчитане на доставената ел.енергия, които
не се поддържат съобразно уточненията в допълнителната искова молба.
С обжалваното
прекратително определение ДОС е приел, че след надлежно дадени указания,
страната не е уточнила обстоятелствената част и основанието на предявената
претенция. Ищецът не е конкретизирал кой компонент на процесната данъчна
фактура оспорва – цена за пренос или цена за достъп. Не е конкретизирано още
кои обекти касае претенцията, не е ясна цената, по която е изчислено
недължимото вземане. Не е представена справка по чл. 366 ГПК.
Обжалваното
определение е неправилно.
Задължение на ищеца е да
посочи в исковата си молба фактическите обстоятелства, на които основава
исковата си претенция и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от
него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение
на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в
исковата молба фактически основания и петитум. В случай на обжалване на
определение по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК въззивният съд следва да провери дали
са налице трите кумулативно дадени предпоставки за това – да са налице
действителни нередовности на молбата, да е даден срок за отстраняването на същите
и този срок да е изтекъл без да са отстранени. В този смисъл изтичането на
определения по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК срок за привеждане исковата молба в
съответствие с дадените от съда указания, макар и с неотстранени недостатъци, не може да доведе до връщането ѝ (до
прекратяване на производството), ако констатацията на съда за съществуването им
е неправилна.
Видно от данните по
делото, в исковата и допълнителната искова молба, ищецът в достатъчна степен е
очертал предмета на спора, излагайки твърдения относно липсата на задължение за
заплащане на сумата по конкретна фактура, издадена на определено основание,
като е конкретизирал и обектите, за които счита, че му е начислена цена
за електрическа енергия, несъответстваща на дължимата. Ищецът е изложил
последователно и цената, която счита за дължима – регулираната такава.
Нарочното й посочване не е необходимо, тъй като регулираните цени се определят
от КЕВР и размерът им е служебно определим от съда. Отделно от това е поискано и
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза по делото, чрез която да се
установи цената, на която е фактурирано изразходваното количество ел.енергия,
респ. разликата, която се получава вследствие прилагане на различните цени,
както и да се изчисли на каква стойност би била фактурата в случай на корекция.
Конкретната
фактура, вземането по която се отрича, не обективира конкретни компоненти /цена
за достъп или за пренос/ или конкретни
обекти. На посоченото основание тяхното индивидуализиране от ищеца не е необходимо.
Не е необходимо
и представянето на справка по чл. 366 ГПК. Справката е задължително изискуема
при предявена осъдителен иск за парично вземане, но не и при иск, основан на
отричането на вземане на насрещната страна.
В заключение,
предявеният спор има правен характер и касае приложимостта на чл. 97, ал.1, т.4
ЗЕ по отношение на 82 обекти на ищеца, респ. приложимата цена – регулираната
или свободно договорената цена на доставчика с всичките й компотенти. Искът е
редовен и допустим.
Въз основа на заявените
обстоятелства, дадената правна квалификация и събраните в хода на
производството доказателства (в т.ч. чрез експертни заключения в случай на
необходимост), съдът разглеждащ спора по същество, следва да даде отговор с
решението си, дали и в какъв размер съществува спорното материално право.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че определението на ДОС следва да бъде отменено и делото бъде
върнато, за продължаване на съдопроизводствените действия. С отмяната на
постановеното прекратително определение, следва да се счита отменен и постановеният акт по чл. 248 ГПК, който го
допълва.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 490/30.10.2019г., постановено по т.д. № 84/2019
год. по описа на ОС – Добрич, с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК, съдът е върнал
депозираната от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, със седалище гр.
Добрич, искова молба и е прекратил производството по делото и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Добрич,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОТМЕНЯ Определение № 16/09.01.2020 год.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: