Мотиви
по НАХД № 295/2019 г. по описа на КнОС
С
решение № 9/10.01.2019 г., постановено по НАХД № 1911/2017 г. по описа на ДнРС
обвиняемата М. Н.Л., със снета самоличност, е
призната ЗА ВИНОВНА в това, че на 02.09.2017 г. и на 16.09.2017 г., при условията на
продължавано престъпление, като родител
– майка на малолетния Г.Г.В., роден на *** г., не е изпълнила съдебно Решение №
484 от 03.09.2014 г. по гр. д. № 567/2014 г. по описа на Районен съд гр.
Дупница, влязло в законна сила на 30.09.2014 г., относно лични контакти на
бащата Г. П.В. от гр. Рила с детето му - Г.Г.В. – престъпление по чл. 182, ал. 2 /пр. 1/, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
за което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е ОСВОБОДЕНА
от наказателна отговорност, като й е наложено
административно наказание „глоба”
в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
С решението обвиняемата е
осъдена да
заплати направените по делото разноски в размер на 19,18 лв. по
сметка на Районен съд гр. Дупница.
Недоволна от решението останала обвиняемата, поради което го обжалвала с искане за неговата отмяна и
оправдаването й, по съображения за обективна и субективна несъставомерност на
деянията й.
По време на въззивните
съдебни прения прокурорът от КнОП е изразил становище за потвърждаване на
обжалваното решение, а защитника на обвиняемата е пледирал за уважаване на
жалбата по изложените в същата и доразвити
в с.з. съображения за липса на престъпно деяние.
КнОС, след преценка на
жалбата, доказателствата, становищата на страните и след служебна проверка на
обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, отмени
обжалваното решение и постанови друго, с което призна обвиняемата за невиновна
и я оправда, по следните съображения:
КнОС счита, че събраните по
надлежния ред по време на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие
доказателства, установяват следните фактически обстоятелства:
Обвиняемата М.Л. и св.Г. . сключили граждански
брак на 14.08.2010 г., след като от 2006
година живеели заедно в Испания. В последната, със сестрата на обвиняемата,
обитавали апартамент в гр.Памплона, наемът за който си поделяли. В България се върнал първо св.В.през 2011 г., след като според
показанията му, „плащал от наема на
апартамента 1/2, а сестрата на обвиняемата-1/3
и му писнало да ги издържа двете”. Обвиняемата останала в Испания
и живяла там без обвиняемия около 1 година, през което време работела и устроила живота си без него. Върнала
се в България през 2012 г.,
по молба на св.Г.В. след като му
повярвала, че се е променил, за да заздрави семейството си с него. В България двамата заживели в дома на родителите на обвиняемата, находящ
се в село Стоб, община Кочериново, ул.” ***” №***. Семейното им жилище св.Г.В.напуснал, когато
обвиняемата била бременна в 7 месец и не се завърнал. Тя продължила да
живее в бащината си къща с родителите й до раждането на детето им –Г.Г.В. на 19.01.2013 г. Детето обвиняемата отглеждала сама,
подпомагана от родителите й-св.Л. (нейна майка) и нейния баща (починал през 2017 г.). Св.Г.В.не се
интересувал от детето и след като обвиняемата научила за съжителството му с
друга жена, подала молба за развод.
С решение №484/11.09.2014 г.,
постановено по гр. д. № 567/ 2014
г. по описа на Районен съд- гр. Дупница, влязло в сила
на 30.09.2014 г., бракът между обвиняемата и св.Г.В. бил прекратен, по вина и на двамата.
С решението, на обвиняемата било предоставено упражняването на
родителските право по отношение на роденото от брака им дете, а на св.Г.В. бил
определен режим на лични отношения с
него, включващ право да вижда и взема детето при себе си, както
следва:
1/ до навършване на 2-годишна
възраст :
- всяка 1-ва и 3-та събота и неделя от месеца, считано от 09.00 ч.
до 18.30 ч. без преспиване;
- 15 дни през лятото по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката
- Коледните и Новогодишните
празници през всяка четна година и за Великденските празници през всяка нечетна
година.
2/ след навършване на 2-годишна
възраст
- всяка 1-ва и 3-та седмица от месеца, считано от 09.00 ч. в
събота до 19.00 ч. в неделя с преспиване,
-30 дни през лятото, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката,
- Коледните и Новогодишните
празници през всяка четна година и за Великденските празници през всяка нечетна
година.“
С решението за местоживеене
на детето бил определен адреса на
обвиняемата в село Стоб, община
Кочериново, ул.” ***” №*** (срвн.решение на л.10-12 от
ДП).
Още по време на
бракоразводното дело обвиняемата уведомила св.Г.В., че не желае да живее в
България.
След раждането на детето
до към около 2-та му годишна възраст обвиняемият не се интересувал от него и не
помагал за отглеждането му. След това изявил желание да го вижда и когато пожелаел бащата на обвиняемата му
позволявал да се среща с детето в дома им.
Обвиняемата решила, че в
Испания ще й е по-лесно да се грижи за детето, поради което поискала да замине
с него и да заживее там. С това св.Г.В.не
бил съгласен, поради което не дал съгласие за издаване на паспорт на
малолетното си дете и за заминаването му за Испания..
По молба на обвиняемата, с
решение от 23.06.2014 г. по гр. д. № 621/2014 г. (л.46-49 от ДП) на Дупнишкия
районен съд било ЗАМЕСТЕНО
СЪГЛАСИЕТО на св. Г.В.за издаване на паспорт по реда на Закона за българските
лични документи на малолетното му дете Г.Г.В. но било ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането й за заместване (до навършване на пълнолетие на детето) на съгласието на св.Г.В.за пътуване на дете им
до Кралство Испания. Това решение било частично отменено от
Кюстендилски окръжен съд, който с решение
от 13.01.2015 г. по гр. д. №
585/2014 г. по описа на съда, влязло в
сила на 09.07.2015 г., разрешил за периода
от 01.07 до 31.08. , за срок от три години,
детето да пътува до Кралство Испания.
Отношенията между обвиняемата и св.Г.В.продължили
да се влошават, тъй като св.Г.В. й изпращал по вайбър заплашителни съобщения. Това станало причина тя да потърси защита от поведението на свидетеля по съдебен ред,
получена с решение от 16.06.2015 г., постановено по гр.дело № 619/2015 г., потвърдено
от КнРС с решение №402/08.12.2015 г., влязло в сила на 08.12.2015 г. С
решението ДнРС уважил искането на обвиняемата за издаване на заповед за
защита и налагане на мерки за защита срещу
домашно насилие, като задължил св..Г. П. В.да се въздържа от домашно насилие над нея; постановил
да се издаде заповед за защита и му наложил
глоба в размер на 200 лв., за това, че на 28.03.2015 г. е извършил акт
на домашно насилие спрямо обвиняемата.
След горепосочените решения
обвиняемата заминала с детето си в Испания и се установила на известен за
св.Г.В.адрес.
За периода 2015- м.08.2017 година обвиняемата изпълнявала решенията на съда за
лични контакти на св.Г.В.с детето. Водела детето и в Испания, но задължително го връщала в
България, за осъществяване на личните
контакти на св.Г.В.с детето в дните,
определени от съда.
За учебната
2017 г./2018
г. обвиняемата решила да запише детето
на училище в Испания , съответстващо на детска градина на българските стандарти
на обучение. Изпратила съобщение на вайбър на един от двата телефона на св.Г.Васев, за
да иска разрешение за пътуването, но той не й отговорил, тъй като бил изключил
този си телефона.
На 02.09.2017 г., през ГКПП-Аерогара- София, обвиняемата отпътувала с детето си за Испания. На същата дата св.Г.В.имал
право на лични контакти с детето, поради което отишъл в дома на обвиняемата в
село Стоб, за да вземе детето. Чукал
на вратата и свирил с клаксона на
автомобила, но никой не излязъл от къщата. Уведомил за това РУ на МВР-Рила, от което на място пристигнали
св. И. С. и колегата му –мл.авт-р И.И. След подаване на
звуков сигнал с полицейския автомобил от
къщата излязла св. Ю.Л.. Св.Г.В.я
попитал, къде е детето му, а тя му отговорила, че той много добре знае, къде е
то. След това се обърнала към св.С. и му казала „Г-н полицай, той Ви разиграва”
и започнала да плаче. Казала, че св.Г.В. им създава само проблеми, че дъщеря й
не е тук, че детето е с майка си в
Испания, в която ще ходи на училище.
На 05.09.2017 г. обвиняемата изпратила чрез адв. В.П., съобщение на св.Г.В. за адреса им с
детето в Испания. Съобщението било изпратено чрез телепоща, но св.Г.В. отказал да го получи, тъй
като не познавал изпращача. Затова
следващото съобщение до св.Г.В. било
изпратено по пощата, на 19.10.2017 г. от гр.София, с подател – имената на
обвиняемата, но отново било върнато с отбелязване-непотърсено.
На 16.09.2017 г. св. Г.В.отново
отишъл в с. Стоб, на ул. „***“
№ ***,
за да търси и вземе детето си за осъществяване на лични контакти с него, съгласно съдебното решение. Не открил никой в
къщата, поради което отново подал сигнал до РУ на МВР-Рила и поискал съдействие
за установяване, дали малолетния му син е на адреса. На място били изпратени и
пристигнали с полицейски автомобил св. В. Н.и колегата му мл.авт-р К. Н..
Св.Г.В.им представил съдебно решение, от което св. Н.установил, че той има
право на вземе детето. В това време от къщата излязла св.Ю... Полицейските
служители я попитали, дали детето е при нея или ако не е, дали знае, къде е то. Свидетелката с повишен и заядлив тон се обърнала към
стоящия в близост до тях св.Г.В.и казала на полицейските служители да
питат него, че той знаел, къде се
намират. След това св.Ю.Л. казала на полицаите, че ще се оплаче на Началника на
полицията и ще го пита, защо я тормозят, като казала, че всяка седмица идва
полиция. По разпореждане на полицейските служители св.Г.В.си тръгнал.
В Испания, след пристигането на обвиняемата с
детето й през м.09.2017 г., обвиняемата поискала от съда в гр.*** да измени местоживеенето на
детето й и режима за лични контакти на бащата, за да може тя с детето да живее
преимуществено в Испания. След около 7 месеца от образуване на делото съда постановил, че не е компетентен да се
произнесе по делото и разреши исканите с молбата въпроси, тъй като детето е
български гражданин, поради което тези въпроси следва да се решат от български
съд.
Св.Г.В. пък, като не намерил детето си на
адреса му в с.Стоб и на 16.09.2017 г., подал
на 25.10.2017 г. в Министерство на Правосъдието на РБългария молба по
Хагската конвенция от 1980 г. за връщане на сина
му от Испания в България. Молбата била
изпратена от МПравосъдието на РБ до МПравосъдието на Испания и разгледана от
първоинстанционния съд в гр.***,
Испания, който с присъда от 07.06.2018 г. взел решение за незабавно
връщане на детето Г.Г.В. в държавата на обичайното му местопребиваване-
България.
През 2018 г. св.г.В.също заминал
за Испания. За времето, през което бил там обвиняемата му предоставяла детето за лични контакти,
когато пожелаел.
В изпълнение на горецитираната
присъда обвиняемата била принудена да върне детето в България и да живее в село
Стоб в очакване на надлежно разрешение за пътуване и живеене с детето в Испания и продължаване
на обучението му в същата. Такова било
постановено от Кюстендилски окръжен съд по гр.дело № 133/2018 г. (образувано след отмяна на горецитираното решение на КнОС
по гр.дело № 455/2016 г. по описа на съда), по което с решение №23/29.01.2019 г.
(подлежащо на обжалване пред ВКС), за местоживеене на детето бил определен
адреса на майката в гр.***,
Испания, която била задължена лично или
чрез нейната майка Ю.Л. да предоставя детето на бащата за лични
контакти, на адреса му в гр.Рила, РБългария, за период, определен в решението.
Гореизложените фактически
обстоятелства са установени от показанията на свидетелите Г.В. Ю.Л., В.Н. и
И. С., дадени на съдебното и досъд.п-во, от обясненията на обвиняемата, дадени
пред въззивния съд, както и от писмените доказателства-горецитираните съдебни
решения, Справки
за пътуване на лица – български граждани, Присъда
№ 000361/2018 от 07.06.2018 г. на Испански съд и Справка за съдимост на обв. М.Н.Л..
По делото не е спорно, че на
02.09. и на 16.09.2017 г. обвиняемата не е предоставила детето на св.Г.Васев за
да осъществи с него личните си контакти, на които има право съгласно съдебно
решение. Това е установено по категоричен начин и от
събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на св. Г.В.
св. В.Н. и св. И.С., които правилно са кредитирани от ДнРС като последователни, логични и кореспондиращи помежду си.
КнОС дава вяра и на показанията на св.Л. и на обясненията на обв.Л.,
дадени пред съда по време на въззивното съдебно следствие, тъй като са ясни,
категорични, взаимно потвърждаващи се относно еднородните факти.
Правилно ДнРС е приел, че обвиняемата е
осъществила обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 182, ал.2, пр. 1-во, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Съображенията за осъществяване на признаците на
престъплението се споделят от КнОС изцяло, с изключение на крайния извод за
квалифициране на деянията на обвиняемата като
престъпление.
КнОС счита, че деянията на
подсъдимата не са престъпни. Те само формално осъществяват признаците на
горецитираното престъпление, но не са престъпни, тъй като обществената опасност на престъплението е
явно незначителна. Последната се преценява
с оглед всички фактически обстоятелства, при които е извършено деянието
КнОС
счита, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което деянията на обвиняемата не съставляват
престъпление. Така приема КнОС предвид обстоятелствата, при които обвиняемата е
извършил деянията, причината за осъществяването им ( по-добрите условия за живот за детето в
Испания, в която обвиняемата работи, реализира доходи, позволяващи й сама да се
грижи за детето, което е принудена да прави поради поведението на обвиняемия,
за който не е установено по делото да полага
дължимата се грижа за дете от родител), времето на извършване (кратко) и последиците
от същите (липса на данни за негативно
отражение на детето неосъществените лични контакти на бащата с детето) .
По горните съображения КнОС отмени решението на
ДнРС и постанови оправдателното си
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/