ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76
гр. гр. София , 27.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Л. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Стоян Л. Тонев Въззивно частно наказателно
дело № 20211010600210 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1,
т. 3 НПК.
Постъпили са частни жалби от адвокат В.В. от САК и адв. Г.З., в
качеството им на защитници съответно на подс. И.С. и подс.П. Т., срещу
обявеното в разпоредително заседание определение от 05.05.2021 г. по
НОХД№ 1323/20 г. по описа на СНС, XIV състав, с което съдът не е
установил допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения
по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК .
В жалбата на адв. В. се твърди, че оспорваният от него съдебен акт е
постановен в нарушение на императивни процесуални разпоредби,
гарантиращи правата на подсъдимите, вкл. на подс. С., който има интерес от
законосъобразно протичане на съдебното производство. Твърди се, че
разпоредителното заседание е проведено в отсъствие на подс. Р. Д., чието
участие е задължително по силата на чл. 247,ал. 1,т. 2 от НПК, като по
отношение на това подсъдимо лице не се провеждало задочно производство
по чл. 269, ал. 3 от НПК. Сочи се, че разпоредителното заседание е проведено
и при отсъствие на защитник – адв. Ч. Н. – служебен защитник на подс. Р. Т.,
по отношение на когото производството е задочно по смисъла на чл. 269, ал. 3
1
от НПК. За подс. Р. Т. се касае за задължителна адвокатска защита съгласно
разпоредбата на чл. 94, т. 8 от НПК. Прави се искане определението да бъде
отменено, като вместо това да бъде прекратено от въззивната инстанция
съдебното производство по горепосоченото НОХД и делото – върнато на
Специализираната прокуратура.
В жалбата на адв. З. се развиват идентични съображения по отношение
провеждане на разпоредително заседание в отсъствие на адв. Н., в качеството
й на защитник на подс. Р. Т., спрямо когото производството е задочно. Прави
се искане определението да бъде отменено.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като се запозна с
жалбата и провери изцяло съдебния акт, намери за установено следното:
Жалбите са депозирани от процесуално легитимирани лица и в
законоустановения срок. Насочени са срещу подлежащ на въззивен контрол
по настоящия ред съдебен акт, поради което са процесуално допустими. При
разглеждането им по същество съдът прие следното:
Съдебното производство по НОХД № 1323/2020 г. по описа на
Специализирания наказателен съд е образувано по внесен обвинителен акт
срещу 14 подсъдими лица с повдигнати обвинения, както следва: на подс. Й.
С. – по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК и по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; на подс. И.С. – по чл. 321,
ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК и по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; на подс. Д. Г. – по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК
и по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1,вр. чл. 26, ал. 1 от
НК; на подс. П.Т. – по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 2, т.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; на подс. Г. М. – по чл. 321, ал. 3, т.
2, вр. ал. 2 от НК; на подс. Ф.М. – по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по
чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 , вр. чл. 26, ал. 1 от НК; на
подс. Р. Т. – по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал.
1, вр.чл. 20 ал. 4, вр. ал. 1 от НК; на подс. Д. Б. – по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2
от НК и по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК; на
подс. Б. Я. – по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; на подс. Ж. У. – по чл.
234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
2
НК; на подс. Б. Н. – по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 2, т.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; на подс. В. Д. –
по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; на подс. Т. П. – по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; на подс. Р. Д. – по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Релевантната процесуална хронология по делото сочи, че се касае за трети
по ред обвинителен акт, внесен в СНС, като образуваните по-рано двукратно
производства пред първата инстанция /НОХД № № 2084 и 3469 от 2016г./ са
били прекратявани, а делото е било връщано на досъдебна фаза за
отстраняване на съществени процесуални пропуски.
С Определение от 27.10.2020 г., постановено в закрито заседание по
НОХД № 1323/2020 г., СНС се е произнесъл по въпросите по чл. 248 от НПК,
като е оставил без уважение искането на част от защитниците на подсъдимите
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора, поради процесуални пороци на досъдебната фаза. В отсъствие на
част от подсъдимите, които са били обвинени в извършването на тежки
умишлени престъпления, СНС е дал ход на делото и е пристъпил към
изслушване на явилите се страни по въпросите по чл. 248 от НПК, като е
счел, че отсъстващите подсъдими биха могли да изразят становищата си
допълнително в писмена молба. Съдът от първата инстанция е посочил още,
че ще се произнесе по въпросите, подлежащи на обсъждане в разпоредително
заседание, отчитайки допълнително депозираните становища, понеже такова
процедиране съответствало на решение на съда на ЕС, шести състав по дело
С-688/2018 г.
С определение от 18.12.2020 г. по ВНЧД № 551/2020 г. на АСНС,
въззивната инстанция е отменила определението от 27.10.2020 г., постановено
в закрито заседание по НОХД № 1323/2020 г. на Специализирания
наказателен съд, XIV състав, с което е направено произнасяне по въпросите
по чл. 248 от НПК.
На 05. 05.2021 г. е проведено отново разпоредително заседание по НОХД
№ 1323/20 г. по описа на СНС.
3
На 05. 05.2021 г.не се е явил подс. Р. Д., за когото е прието, че са налице
основанията за задочно производство по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК.
Подс. Р. Д. е бил представляван в процеса от упълномощения си защитник-
адв. И..
За подс. Р. Т. е било постановено задочно водене на наказателния процес на
основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като същият е търсен и не е
намерен на обявения от него адрес, като е бил обявен и за общодържавно
издирване /телеграма №42340/10.11.2016 г. на ГД“НП“/ и след щателно
издирване местонахождението му не е установено.
В разпоредителното заседание от 05. 05.2021 г. не се е явила и адв. Н. –
служебният защитник на подс. Т. Въпреки отсъствието на защитника на подс.
Т. – адв. Н. и възраженията на страните съдът е дал ход на делото.
Част от защитниците и подсъдимите са посочили, че са налице допуснати
съществени процесуални нарушения, като адв. З. И. е изтъкнала, че
подзащитният й – подс. С. не владеел добре български език, но не му е бил
осигурен преводач по ДП, в т. ч. при повдигане на окончателното обвинение,
разпита по същото, както и при предявяване материалите по разследването.
С определението си от 05. 05.2021 г. съдът от първата инстанция не е
установил допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения
по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е оставил без уважение искането за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.
Впоследствие е постъпило писмено становище от адв. Н. до СНС, която
посочила, че правата на подс. Т., както и нейните права не са били накърнени
от произнасянето по чл. 248 ал. 1 от НПК на първостепенния съд.
Въззивният съд се счита задължен да отбележи, че при задочно
производство, когато делото се разглежда в отсъствие на даден подсъдим, за
последния е налице задължителна адвокатска защита, съгласно чл. 94, ал. 1, т.
8 от НПК, което поначало е налагало участието на адв. Н. в разпоредителното
заседание от 05. 05.2021 г. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 247 г ,
ал. 2 от НПК, дори и защитникът да не се явява без уважителни причини, то
разпоредителното заседание задължително се отлага, в случаите на
4
задължителна адвокатска защита по чл. 94, ал. 1 от НПК.
Така очертаното процесуално развитие на производството, според
въззивната съдебна инстанция, мотивира извод за основателност на
формулираното и обосновано в частните жалби оплакване за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на подс. Т..
Така обсъжданото процесуално нарушение обаче не налага, при отмяна на
съдебния акт, делото да бъде върнато за ново разглеждане, предвид
специалната разпоредба на чл. 345, ал. 2 НПК. Съгласно цитираната правна
норма, регламентираща правомощията на въззивния съд в производството по
глава двадесет и втора от НПК, дори и в хипотеза на отмяна на
първоинстанционното определение, въззивната съдебна инстанция е длъжна
да се произнесе по същество и да реши въпросите по частните жалби. Още
повече, че на фона на допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила в досъдебната фаза, връщането на делото за поредно разпоредително
съдебно заседание само допълнително би довело до забавяне на процеса.
В това отношение от постановлението за привличане като обвиняем на Й.
С. от 18.04.2016г. /т. 32, л. 114 и следващите от ДП/ е видно, че същият е
привлечен в това си процесуално качество за твърдяно престъпление по чл.
234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4,вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Според постановлението обвинението на Й. С. за продължаваното
престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 от НК включва пет деяния, сред които и
съучастническо такова на Й. С. с Р. Д., Д. Г. и лицето С. С., за която
деятелност се претендира да е осъществена на 25.02.2011г. в с. П., обл. В.,
отнасяща се до държане в л. а. „А. А 6“ с румънска регистрация, на акцизни
цигари без бандерол на обща стойност 607 275 лв. Същевременно в
обвинителния акт, в обвинението на С. за продължавано престъпление по чл.
234, ал. 2, т. 3 от НК, са включени четирите от деянията, но без визираното в
постановлението за привличане пето съучастническо такова, претендирано да
е осъществено в с. П., обл. В., отнасящо се до акцизните цигари без бандерол
на стойност 607 275 лв. Между кориците на делото не се открива
постановление за прекратяване на наказателното производство за
коментираното пето деяние по постановлението за привличане като обвиняем
5
на подс. Й. С.. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по
т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, разглеждащо въпросите по нарушаването на
процесуални правила, даващи основание за връщане на делото: „Липсата на
постановление за прекратяване относно намиращи се във връзка с
обвинението по обвинителния акт отделни деяния или отделни съучастници,
накърнява не само законните интереси на обвиняемия, но засяга и устоите на
наказателното производство, защото създава предпоставки за заобикаляне на
правилото „non bis in idem“ в бъдещ процес“.
По настоящото дело срещу подс. Й. С. са повдигани няколкократно
обвинения, както следва:
С постановление от 02.03.2011г./ т.2, л. 24 и сл.ДП/ е повдигнато
обвинение по чл. 321 и чл. 242 НК. Това обвинение е било задочно.
С постановление от 12.04.2011г. / т.2 л. 20 ДП/ е повдигнато обвинение по
321,ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл. 242, ал.4,вр. ал.1 б. „б“ и б. „д“ вр.чл.20,ал.4
вр. ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК, с участието на адвокат и преводач; подс. С. е
получил препис на гръцки език на постановлението от 12.04.2011г. за
повдигане на обвинение.
С постановление от 19.04.2013 г. / т.2, л. 15 и сл. от ДП/ му е повдигнато
обвинение по 321,ал.3, вр.ал.1 от НК, с участието на адвокат и преводач;
подс. С. е получил препис на гръцки език и от това постановление за
привличането му като обвиняем.
С постановление от 18.04.2016г. / т.32, л. 114 и сл. от ДП/ е повдигнато
обвинение по чл. 321, ал.3,т.1, вр. ал.1 от НК, по чл. 242, ал.4, вр. ал.1 б. „д“
и б. „ж“, вр.чл. 20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 234, ал.2, т.3,
вр. ал.1, вр. 26 ,ал. 1 от НК. Това е последно формулираното обвинение, по
което прокурорът е внесъл обвинителен акт. Постановлението е предявено на
привлечения с участието на защитниците му и вече без участие на преводач;
не е отразено дали подс. Й. С. е получил писмен превод на гръцки език от
този акт по чл. 55 ал.4 от НПК. С това постановление тепърва е повдигнато
обвинение и за прест. по чл. 234 от НК. По същото привлеченият към
наказателна отговорност е разпитван на 24.06.2016г. /т. 32, л. 123 и сл. ДП/
без участието на преводач. В протокола за разпит е записано, че Й. С.
6
разбирал български език.
В съдебната фаза първата инстанция се съобразила с изявления на
защитата и подсъдимия, че последният не владеел добре български език,
понеже му е осигурила превод на обвинителния акт, както и участие на
преводач в съдебните заседания.
В разпоредителното заседание, защитата и подс. Й. С. отново са посочили,
че последният не владеел добре български език, като имал само елементарни
познания; поставили са въпроса за липсата на преводач по ДП и
формулирали искане за прекратяване на съдебното производство.
Първостепенният съд е отхвърлил това искане, позовавайки се на
записаното при разпита от 24.06.2016 г. – т. 32, л. 123 и сл. ДП, че подс.Й. С.
разбирал български език. СНС се е аргументирал още с това, че на подс. Й. С.
е бил връчен преведен на гръцки език обвинителен акт и му се осигурявал
превод в съдебно заседание, а съдебната фаза е централна и именно в нея
следвало да се гарантират правата на подсъдимия.
Според въззивния съд, е допуснато нарушение на правото на защита на
подс. Й. С., доколкото описаните действия на разследващите органи във
връзка с осигуряването на правото на устен и писмен превод във връзка с
повдигнатото му обвинение от 18. 04.2016 г. и последващите предявяване и
разпит по същото, не позволяват да се приеме, че правото на С. по чл. 55, ал.
4, вр. с чл. 395а, ал. 1 и ал. 2 НПК е било действително гарантирано в рамките
на досъдебното производство. Тук следва да се отбележи, че правото на
превод в наказателното производство е регламентирано в чл. 55 от НПК и в
глава тридесета „а“ в процесуалния закон, съдържаща особените правила за
разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят
български език /ЗИДНПК,ДВ, бр. 21 от 2014г./., приета в резултат на
транспониране в националното законодателство на Директива на
Европейския парламент и на Съвета 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 г.
Осигуряването на устен превод на разбираем за подсъдимия език,
включително в досъдебната фаза, както и на писмен превод на актовете по чл.
55 от НПК, в т.ч. и постановлението за привличане като обвиняем, е едно от
изискванията за справедлив процес, произтичащи от чл. 6 от ЕКПЧОС, чл. 47
от Хартата на основните права на ЕС и националното законодателство. По
7
настоящото дело, в отклонение с изискванията на НПК, не е бил осигурен
превод на разбираем език за подс. Й. С. в досъдебната фаза, за да се гарантира
пълноценното му участие в същата. Това нарушение по ДП не може да се
„компенсира“ с последващо осигуряване на превод в съдебната фаза. В
сходен смисъл е Решение № 246 от 11.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 664/2014
г., III н. о., НК : „Процесуалните гаранции по чл. 55, ал. 3 НПК съществуват
независимо от останалите, свързани с невладеещи български език обвиняеми
/подсъдими и макар с последните съдът да се е съобразил-осигурил е
служебна защита и участие в съдебното производство на преводач…. -
пренебрегването на първите съставлява съществено процесуално
нарушение…“.
Отделен е въпросът, доколко обвинителният акт е отговарял на стандарта
по чл. 246 от НПК и ТР № 2 от 07.10.2002 г. по т.н.д. № 2/2002 г.на ОСНК.
Така, подс. Т. П., П. Т. и В. Д. са обвинени за претендирано съучастническо
престъпление чл. 234, ал.2,т.3 вр. ал. 2, вр. ал.1 от НК, отнасящо се до
държане на акцизни цигари без бандерол на обща стойност 491 250 лева, в
склад в кв. „М.“, гр. Д.. Това твърдяно деяние е включено в обвиненията за
продължавано престъпление по чл. 234, вр.чл. 26 ал.1 от НК на подс. Г., И.С.
и С.. Според диспозитива на обвинителния акт при разглежданото деяние,
подс. В. Д., П. Т. и Т. П. са действали като съизвършители, а подс. Г., И. С. и
С. са били техни помагачи. При формулиране на фактическото обвинение
/стр. 15 от вътрешната номерация на ОА/ е посочено, че „за преустановяване
на престъпната дейност и задържане на останалите участници в групата – обв.
П., обв. Т. и обв. Д. на 25. 02.2011 г. било извършено процесуално–следствено
действие–претърсване и изземване в склад, находящ се в кв. „М.“, гр. Д.“.
Същевременно липсват конкретни фактически твърдения по претендираното
участие, като съизвършители, на подс. Д., Т. и П. в инкриминираното деяние,
описание на техни конкретни действия, сочещи за упражняване на
фактическа власт върху акцизните цигари без бандерол. Липсват конкретни
фактически твърдения и по отношение на претендираната помагаческа
дейност на Г., И. С. и С. за това деяние. Съгласно ТР № 2 от 07.10.2002 г. по
т.н.д.№ 2/2002 г. на ОСН в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
8
му. С тези изисквания прокуратурата не се е съобразила, респективно е
допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, касаещо правото
на защита на визираните подсъдими лица да разберат за каква точно
деятелност се обвиняват, за да могат да организират адекватно и в пълен обем
защитата си срещу обвинението.
Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр. чл. 341, ал. 2 и сл. НПК,
АСНС, 1 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 05. 05.2021 г. по НОХД№ 1323/20 г. по описа на
СНС, с което съдът не е установил допуснати на ДП отстраними съществени
процесуални нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по ДП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9