Решение по дело №687/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 16
Дата: 27 януари 2020 г.
Съдия: Иванка Георгиева Илинова
Дело: 20195200100687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 16

Гр.Пазарджик,27.01.2020г.

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

             ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,в открито съдебно заседание проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета  година в   състав:

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ИЛИНОВА

                                                                                                                                                                                                при участието на секретаря Петя Борисова и в присъствието на прокурора Мадина,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№687 по описа за 2019г.,за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Предявен   е  иск  с правно основание   чл.2 ал.1 т.1 предл.последно от ЗОДОВ във връзка с  чл.5 пар.1 б.б от чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и във вр. с чл.52 от ЗЗД и по чл.86   от ЗЗД.

В подадената искова молба против Прокуратурата на Република България представлявана от главния прокурор се твърди от ищеца К.А.И.,ЕГН-********** , че съгласно Заповед за задържане на лице с рег. № ХС-29-54/22.10.2014г., издадена от Г.В.И. на длъжност  Експерт в сектор 5 при ТДНС гр.Хасково, на основание чл.62о, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за  държавна агенция „Национална сигурност“, във връзка с „л.124а от Закона за  държавна агенция „Национална сигурност“, ищецът бил задържан за двадесет и четири часа в помещение за задържане към РУ „Полиция“ гр.Хасково. Според същата заповед участвал в извършването на престъпление по чл.354а ал.2 от НК, като подбудител и помагач, заедно с още три лица.

В този срок за задържане  ОП Хасково   издадава Постановление с рег.№ 1957-2014 от 23.10.2014г., с което  И. е задържан за 72 часа, на основание чл. 64 ал.2 от НПК. На 26.10.2014г., по ЧНД № 607/2014г. ОС Хасково, с определение № 447 от същата дата е взел мярка за неотклонение спрямо ищеца И. „Задържане под стража“.

В срока за обжалване ищецът К.И. е депозирал частна въззивна жалба срещу постановеното определение пред Апелативен съд Пловдив. С Определение от 04.11.2014г., постановено по ЧНД № 424/2014г. Апелативен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното  определение  .

С постановление от 22.12.2015г. Окръжна прокуратура Хасково заменя мярката за неотклонение „Задържане под стража“ с „Подписка“.

В исковата молба се сочи, че задържането на ищеца  надвишава максималния срок от осем месеца съгласно повелителната норма на чл.63 ал.4 от НПК при  предвидено наказание не било повече от 15 години лишаване от свобода .

            Твърди се, че били нарушени правата на ищеца И. , залегнали в чл.30, ал.,1, чл.31 ал.1,  чл.34 и чл.35 ал.1 от Конституцията на Р България на лична свобода, неприкосновеност, свободно придвижване на територията на страната, както и правата му по чл.5 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950г. В следствие на всички тези незаконосъобразни бездействия на ответника, на ищеца били причинени неимуществени вреди – стрес, неудобство, накърняване на доброто име и авторитет в обществото, загуба на вяра в правосъдието, като бил развил притеснения и страхове. Не бил във възможност да  изпълнява ангажиментите си като родител в това число да подсигурява нужните финансови средства за издръжката на семейството.

            Съдът е сезиран с искане да постанови решение ,с което да осъди ответната страна да заплати обезщетение на ищеца в размер на 26000,00лв.,ведно със законната лихва,считано от 22.06.2015г.до окончателното изплащане на сумата,както и разноските по делото.

Ответната страна депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК,в който оспорва предявения иск. На първо място поддържа,че максималния срок на задържането не е превишен, тъй като преди изтичането му делото е било внесено в съда. На второ място поддържа, че ищеца не е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди,а на трето място оспорва иска като изключително завишен по размер.

             Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе от фактическа   страна съдът прие за установено следното:

            Към доказателствения материал по делото е приобщено НОХД №73/2016г.на Хасковския окръжен съд,с приложените към него наказателни дела на ХОС, на ПАС и материалите по  ДП №53/2015г.на ОД на МВР Хасково срещу ищеца и още три лица. Производството по НОХД №73/2016г.на ХОС е приключило с постигнато на 21.10.2016г.между ищеца и Окръжна прокуратура Хасково и одобрено от съда на същата дата споразумение на основание чл.384 ал.1 от НПК,с което ищеца се признава за виновен и му е наложено наказание за извършване на престъпление по чл.354а ал.2 от  изр.2, предл.второ във вр.с ал.1 ,предл.първо,във вр.с чл.20 ал.3 и ал.4 във вр.с чл.18  ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 ,ал.2 във вр.с чл.58 б.“а“ от НК ,а именно лишаване  от свобода  за срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 10000,00лв.

Установява се от материалите по ДП,че ищеца е задържан под стража  на 22.10.2014г.първоначално  със Заповед за задържане    ХС-29-54/22.10.2014г., издадена   на основание чл.62о, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за  държавна агенция „Национална сигурност“, във връзка с чл.124а от Закона за  държавна агенция „Национална сигурност“  за двадесет и четири часа в помещение за задържане към РУ „Полиция“ гр.Хасково.Последвало е задържане за срок от 72 часа с Постановление  на ОП Хасково от 23.10.2014г.  на основание чл. 64 ал.2 от НПК. На 26.10.2014г., по ЧНД № 607/2014г. ОС Хасково  е взел постоянна мярка за неотклонение спрямо ищеца И. „Задържане под стража“. Установява се, че мярката е променена в „Подписка“ с постановление от 22.12.2015г. Окръжна прокуратура Хасково,находящо се на л.138 от т.ІV от ДП №53/2015 по описа на ОД на МВР Хасково .

            На 12.06.2015г.в ОС Хасково е внесен Обвинителен акт против ищеца и е образувано НОХД №384/2015г.Същото е било прекратено с Разпореждане от 19.06.2015г.на основание чл.249  във вр.с чл.248 ал.1 т.3 от НПК и след влизането му в сила –потвърдено с определение на ПАС по вчнд №397/2015г., на 04.09.2015г.е върнато на ОП Хасково.

Прокуратурата е изготвила и внесла в ОС обвинителен акт на 14.09.2015г.и по него е било образувано НОХД №607/2015г.по описа на ХОС. Същото е било прекратено с Разпореждане от 23.09.2015г.на основание чл.249  във вр.с чл.248 ал.1 т.3 от НПК и след влизането му в сила –потвърдено с определение на ПАС по вчнд №500/2015г.,на 18.11.2015г.е върнато на ОП Хасково.

            Прокуратурата е изготвила и внесла в ОС обвинителен акт на 18.11.2015г.и по него е било образувано НОХД №782/2015г.по описа на ХОС. Същото е било прекратено с Разпореждане от 27.11.2015г.на основание чл.249  във вр.с чл.248 ал.1 т.3 от НПК и след влизането му в сила  ,на 20.01.2016г.е върнато на ОП Хасково.

            Разпитани са двама свидетели на ищцовата страна за установяване на твърденията в исковата молба за понесени от него неимуществени вреди вследствие незаконното задържане под стража.

Свидетелят М.А.И., брат  на ищеца, установява, че за задържането на брат  си разбрал един ден по-късно. Поддържал връзка с него по телефоне и ходел на свиждане в    Хасково. Ищеца не  чувствал добре,  имал проблеми с крака, които свидетелят не може да уточни,а прокурорът не му  осигурявал друг доктор, освен този който обслужва арестантите. Заедно с двете си деца и съпругата си ищецът  живеел в Б. и когато се върнал в България за малко, го задържали и не можел  да се върне при жена си и при децата. Той сега пак не можел да се върне при жена си, защото двамата се скарали.

Свидетелят И.Д.П., без родство с ищеца с дългогодишно познанство с него, установява, че преди над 10 години заминал да живее в Б.. През този период си е идвал в България . Там живеел със семейството си. Има голяма дъщеря от първия си брак и две по-малки деца.Посещавал ищеца в ареста, придружавайки съпругата му и двете деца. Ищеца му понякога се обажда от затвора на свидетеля и пита за семейството си. Свидетелят установява, че идвал  на свиждане на ищеца в затвора в Пазарджик, където същия се намира от миналата година. Не му било приятно в ареста, оплаквал се. Като го пуснали от ареста посетил психолог в гр.Пазарджик. Бил разстроен, нервен от преживяното вътре. Оплаквал се, че не може да си вижда семейството, жената, децата.

            С оглед на изложената и приета за установена   фактическа обстановка,от правна страна съдът приема ,че предявения иск е допустим и неоснователен.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима вина у съответните длъжностни лица, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-малко тази вина се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.За да бъде търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него специални хипотези. В случая чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В случая оплакванията на ищеца като основание на предявения иск се свеждат до нарушение на основно право гарантирано от  чл. 5, § 1 б.“с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а именно   правото на свобода и сигурност и забраната да бъде лишен от свобода освен в изрично посочени случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона като в настоящия казус се касае до   хипотеза на  законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В случая съдът не е сезиран с оплакване от незаконно задържане с оглед последваща отмяна на мярката за неотклонение ,а до ограничаване и нарушаване на правата по Конвенцията изразяващо се в задържане по арест за срок надхвърлящ максимално предвидения в националното законодателство.   В закона са въведени критерии касателно продължителността на това задържане, която е в зависимост от тежестта на повдигнатото обвинение. Императивната разпоредба на чл. 63, ал.5 от НПК задължава прокурора незабавно да освободи задържания при изтичане на максималния срок по ал.4.Няма спор по делото,а това се установява и от съдържанието на чл.63 ал.4 от НПК,че в случая срока на задържането не може да продължи повече от 8 месеца в досъдебното производство.

В настоящия случай обаче  преди изтичането на срока по чл. 63, ал.4 от НПК ,на 12.06.2015г., е било образувано съдебно производство - НОХД № 384/2015г.С внасянето на делото в съда срока по чл.53 ал.4 от НПК спира да тече и продължава да тече от връщането на делото в прокуратурата по реда на чл.249 от НПК, тъй като до този момент съгласно даденото в т.3.2 от ТР №1 от 25.06.2002г.на ВКС по т.д.№1/2002г.на ОСНК, компетентен да се произнесе по мярката за неотклонение е съда, пред който делото е висящо до влизане в сила на определението за прекратяване и реалното му връщане в Прокуратурата.  

Задържането на ищеца е продължило от 22.10.2014г.до 22.12.2015г.,или 14 месеца при максимален срок на задържането в досъдебното производство 8 месеца. През този период делото е било в досъдебна фаза точно осем месеца, считано от датата на първоначалното задържане 22.10.2014г. до внасянето на делото в съда на 12.06.2015г. и от връщането му на 04.09.2015г. до внасянето му на 14.09.2015г. След тази дата делото реално не е било в досъдебна фаза,тъй като следващото връщане на Прокуратурата е на 18.11.2015г.и още на същия ден обвинителния акт е внесен в съда и на следващия ден 19.11.2015г. е образувано съдебното производство по НОХД №782/2015г.

Поради горното съдът счита, че не е нарушен максимално определения срок на задържането под стража на ищеца в досъдебното производство и в този смисъл не е налице нарушение на правата му прокламирани в чл.5 пар.1 б.“с“ от   Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

            Тъй като не е осъществен фактическия състав на чл.2 ал.1 т.1 предл.последно   от ЗОДОВ във връзка с  чл.5 пар.1 б.б от чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ,иска предявен на посоченото правно основание се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            Водим от горното съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  иска с правно основание чл.2 ал.1 т.1 предл.последно от ЗОДОВ във вр.с чл.5 пар.1 б.“с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,предявен от К.А.И.,ЕГН-**********,*** против Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния Прокурор ,за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди вследствие на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП №53/2015г.по описа на ОД на МВР Хасково.

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.

 

 

                                                           Окръжен съдия: