№ 3739
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110164618 по
описа за 2021 година
Предявени са от ищеца "Т С" ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. ".." № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземане срещу ответника Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к."Л", бл...., за сумата 261 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 07. 2017 г.
до 30. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 07.07.2021 г. до окончателното й
погасяване, 50,88 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
28.06.2021 г., 21,28 лева дължима главница за дялово разпределение за периода от 01.06.
2018 г. до 30. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.07.2021 г. до окончателното й
погасяване и 5,16 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 39911/2021 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът "ТС" ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия, а последният не е заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите
за периода общи условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната
1
сметка. Поддържа също така, че в сградата е осъществявана услугата дялово разпределение
за периода 01.06.2018 г. до 30. 04. 2020 г., възнаграждението за която не е заплатена от
ответника, поради което я претендира, както и обезщетение за забава.
В срока по чл.131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б” ООД не взема становище по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи
условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ). Изричното
волеизявление ( съгласие ) за сключване на договор изключва презумираното– агр. от чл. 9
от ЗЗД.
Между страните е възникнало облигационно отношение по силата на формален договор за
продажба на топлинна енергия за апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к."Л", бл.... с
ответника, което обстоятелство се установява от представеното по делото заявление –
декларация от 27.09.1999 г. и от това, че в исковия период ищецът подава в него
топлоенергия за битови нужди.
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за цената на доставяната в съсобствения й апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
/фирма/ на потребители за битови нужди, тъй като са спазени изискванията за одобряването
им от КЕВР и публикуването им в столичен ежедневник, както и поради липсата на
твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила ответниците са изявили писмено
несъгласието си с тях, като са предложили на топлопреносното предприятие ОУ, различни
от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от 01.07.2017 г. – 30.04.2020 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
2
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство. Последните са
съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните
собственици с договор. Ответникът е сред тези етажни собственици, поради което няма
основание да се приеме, че документите, въз основа на които е изготвена техническата
експертиза, не са с противопоставима по отношение на него доказателствена сила. От
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че в имота е начислявана
топлинна енергия за сградна инсталация, без БГВ.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия е
доказан по основание за посочения по – горе период.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза
съдът приема, че общият размер на задължението на ответника е за плащане на доставена
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в посочения по – горе период е доказан
до предявения размер от 261 лв. за топлинна енергия.
Лихвата за забава върху тази главница за периода 15.09.2018 г. – 28.06.2021 г. е в размер на
50,88 лв., изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК.
Предвид изложеното установителните искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат
уважени за сумата от 261 лв. за главница, а искът за лихва забава върху тази главница за
сумата от 50,88 лв.
Ответникът, както беше посочено по – горе е потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжници за годишни такси за извършваната услуга
за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
3
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, съдът приема, че услугата
дялово разпределение е била реално осъществена, а нейната стойност за посочения по – горе
период, възлиза на 21,28 лв., поради което ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения размер.
Дължимата лихва за забава върху тези вземания в периода 31.07.2018 г. – 28.06.2021 г. е в
размер 5,16 лв., изчислена по реда на чл.162 ГПК.
Предвид изложеното искът за цена на услугата дялово разпределение и искът за лихва за
забава върху тези главница са основателни за пълните предявени размери.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението з а издаване на заповед за изпълнение на 07.07.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските: оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените разноски за исковото производството в общ размер 525 лв. / за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/ и за
заповедното производство в размер на 75 лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. И. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к."Л", бл.... дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. ".." № 23Б, на
основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 261 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от 01.07.2017 г. –
30.04.2020 г. и сумата 21,28 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04. 2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.07.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 50,88 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2018 г. - 28.06.2021 г. и сумата 5,16 лв. - законна лихва за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. – 28.06.2021
г., за които суми по ч. гр. д № 39911/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к."Л", бл...., да заплати на „Т С”
ЕАД, рег. по ф.д. №1084/1993 г. на СГС, ФО, с адрес: гр. София, ул. .. №23Б, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, сумата 525 лева – разноски за исковото производство и
сумата от 75 лева - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните и е постановено при участието на „Б” ООД, ЕИК ... - трето лице
помагач на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5