Р Е Ш Е Н И Е
№ 210/25.06.2018г.
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд , гражданска
колегия,
І състав
На тридесет и първи май
Година 2018
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: Людмила Пейчева
Членове:
Капка Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Емилия Павлова ____________ и в присъствието на
прокурора ______________________като
разгледа докладваното от член съдията Капка Павлова, гражданско дело № 268 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
С решение № 234 от 20.03.2018г., постановено по гр.д. №8005/2017г. по
описа на Пернишкия районен съд е осъдена Прокуратурата на Република България да
заплати на Б.Н.Б. сумата 7000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.252, ал.1 т.1 чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК, за което е оправдан
с присъда от 24.02.2014г., постановена
по НОХД №14/2013г. по описа на Окръжен съд- Перник, потвърдена с решение от
19.11.2014г. по ВНОХД №919/2014г. на
АС-София, ведно с обезщетение в размер на законната лихва, считано от
датата от 19.11.2014г. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер
от 10 000лв. като неоснователен и недоказан. Частично е уважен искът за
имуществени вреди като Прокуратурата е осъдена да заплати 250лв. направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок решението е обжалвано от Прокуратурата на
Република България в частта му, с която е осъдена да заплати неимуществени
вреди, като се моли присъденото обезщетение да бъде намалено. В съдебно
заседание представителят на Прокуратурата е заявил, че счита за адекватна сума
в размер на 3 000лв.
Въззиваемият Б.Н.Б. е подал отговор на жалбата, с който я оспорва. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа това
становище и моли решението в обжалваната
му част да бъде потвърдено.
Пернишкият съд, извършвайки проверка на обжалваното
решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите
на страните установи следното:
Предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т. т.3,
пр.първо от ЗОДОВ като се иска да бъде присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в
резултат на привличането на ищеца като обвиняем, предаване са съд и поддържане
на обвинение по ДП № 172/2011 по описа
на ОД на МВР –Перник за извършено
престъпление чл.252, ал.1 т.1 чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, по което същият е оправдан. Освен това по отношение на
ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане е под стража“ с протоколно
определение на ОС-Перник от 22.09.2011г.
С ново определение на ПОС от 23.12.2011г. Тази мярка е заменена с „домашен
арест, а от 06.02.20102г.- с „подписка“. Посочва се, че от датата на
задържането 19.09.2011г. до постановяване на Решение по нак.дело № 1042/2015г.
на ВКС, с което е отхвърлено искането на Главния прокурор за отмяна по реда на възобновяване на
наказателни дела влязлото в законна сила решение №404/19.11.2014г. са изминали
повече от четири години. През този период от време ищецът е бил под постоянна
наказателна репресия – първо с наложената мярка „задържане подстража“, след
това с повдигането на обвинение, воденото на
наказателно производство и накрая и с искането за възобновяване на наказателното производство.
В следствие на това Б. претърпял
неимуществени вреди -притеснения, неудобства и негативни емоции, стрес.
Затворил се в себе си, започнал да
избягва контакти с близки, съседи, познати. Станал нервен и притеснен,
бил в състояние на безпокойство и терзания, страх от несправедлива осъдителна
присъда, която би му отнела свободата. Продължителното наказателно преследване,
явяването в много съдебни заседания създало значителни неудобства в
емоционален, човешки и морален
план. Влошило се психичното състояние на ищеца.
Наказателното преследване се отразило негативно на негово семейство като
съпругата му започнала да страда от спастична парапареза, сетивност-хипестезия,
установена е туморна формация на цервико-торкален отдел на гръбначния стълб.
Тези страдания започнали в периода, в който на Б. била наложена мярка за
неотклонение. Ищецът чувствал вина, че е станал причина за това състояние,
както и за това, че не може да бъде подкрепа на своята дъщеря, която завършвала
училище.
Претендирани са и имуществени вреди като решението в частта му, с
която този иск е уважен частично е влязло в сила.
Прокуратурата на РБ е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
същата. Твърди се, че действията по вземането на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“ са законосъобразни и извършени в
допустимите процесуални срокове, а
по взетите мерки се е произнесъл
Окръжен съд-Перник и Прокуратурата не следва да носи отговорност за това.
Разследването е приключено в разумен срок. Няма неправомерни действия или
бездействия отстрана на Прокуратурата. Твърди се също, че не се сочат
доказателства за наличието на неимуществени вреди.
С обжалваното
решение е прието, че са налице
изискванията на закона за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на
ЗОДОВ, тъй като по отношение на ищеца е
било повдигнато незаконно обвинение, от което е претърпял обичайно следващите се негативни емоции
и изживявания, свързани с проведеното наказателно производство и
приложените мярка за неотклонение
„задържане по стража„ и „домашен арест”. Прието е също, че наказателното
преследване е приключило в разумен срок предвид тежестта на обвинението. Взети
са предвид негативните емоции, ограниченията и стреса които ищецът
е изживял във връзка с взетите мерки
за неотклонение и най-вече при
задържането му под стража. От друга страна съдът изрично е посочил, че приема,
че на обезщетяване подлежат само
вредите, претъпени от ищеца без да везма предвид неимуществените вреди,
претърпени от съпругата му.
След анализ на относимите обстоятелства, включително
и обществено- икономическа обстановка в страната, Пернишкият районен съд е
определил обезщетение в размер на
7000лв.
Към настоящото производство е приложено нохд №
14/2013г. по описа на ПОС, в което се съдържа досъдебно производство №172 по описа на ОД на МВРІ Перник.
От представеното
от Прокуратурата на Република България свидетелство за съдимост се
установява, че Б.Н.Б. е осъждан. Със споразумение от 26.11.2010г. по н.о.х.д. 174/2010г. той се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 321, ал.3, т.1 вр.1 НК, престъпление по чл. 252, ал.1, пр.1
от НК и престъпление по чл. 338, ал.1 НК. Опредено е наказание ЛИШВАНЕ ОТ
СВОБОДА като неговото изтърпяване е отложено за срок от три години.
По делото са събрани и гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите А.Г.Б. и М.Е.Е.. От същите се установява как
наказателното преследване и задържането под стража са се отразили на
емоционалното състояние на Б..
Настоящата инстанция намира, че фактическата
обстановка е установена правилно от районния съд и не следва да бъде
преповтаряна, поради което на основание чл.172 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им
част.
С въззивната
жалба на практика се оспорва само размера на
определеното обезщетение като се моли да бъде намален. Изтъква се, че
съдебният състав не е преценил, че Б. е бил осъждан преди изготвения
обвинителен акт по ДП 172/2011г., по който е образувано делото, приключило с оправдателна присъда.
Навеждат се и доводи, свързани с продължителността на наказателното производство-
съдебната фаза – че е било необходимо събирането на доказателства и това не е
зависело от действията на органите на Прокуратурата.
Окръжният съд излага следните съображения:
Отговорността по реда на ЗОДОВ е особен вид гаранционно-обезпечителна такава.
Тя възниква във всички случаи когато е налице незаконно обвинение. Обвинението е
винаги незаконно, когато по него е постановена оправдателна присъда,
какъвто е настоящият случай. Отговорността на държавата е обективна и е
поставена в зависимост единствено от крайния резултат на наказателното
преследване като няма значение дали на определен етап от производството
действията на прокуратурата са били законосъобразни.
За да бъде ангажирана тази отговорност е необходимо
да се установи и наличието на вреда, както и причинна връзка между вредата и
незаконното обвинение. Размерът на обезщетението, което съдът определя зависи
именно от установените с ангажираните по делото доказателства вреди, но също
така винаги се взема предвид и ноторният
факт, че повдигането на обвинение
несъмнено води до стрес, страх от осъждане, душевен дискомфрот и
притеснения. В случая от събраните доказателства се установява, че воденото
наказателно дело е повлияло негативно на общуването на Б. с хората като цяло и
е изострило отношенията в семейството
му. Наложените мерки за неотклонение сериозно са накърнили личната му сфера,
тъй като са били ограничени свободата му, правото на свободно придвижване и
възможността да полага труд. Наличието
на предходно осъждане не означава, че лицето не се притеснява от следващо
такова, още повече, че изтърпяването на наказанието по първото осъждане е било
отложено с изпитателен срок и това означава, че една следваща осъдителна
присъда ще доведе до ефективното му изтърпяване.
Предвид на така установените вреди, окръжният съд
намира, че сума в размер на 7000лв. справедливо ще обезщетени ищеца за
причинените му неимуществени вреди. Върху същата се дължи законна лихва,
считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното й
изплащане.
Предвид
съвпадащия извод на двете инстанции подадената жалба е неоснователна, а обжалваното решение се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не претендира разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДВА решение № 234 от 20.03.2018г., постановено по гр.д. №8005/2017г. по описа
на Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване. пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.