Р Е Ш Е Н И
Е
№...
23.07.2019г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 15.07.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава К.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №173 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от А.В.Б. *** срещу А.С.Б. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 26.03.1996г. Имали две деца от брака си – С.А.Б. – родена на ***г. и В.А.Б., роден на ***г. В началото на брака си страните се разбирали добре. Имали моменти на неразбирателства и конфликти. През 2014г. съпругата напуснала семейното жилище и оттогава страните живеели разделени. Децата останали да живеят с ищеца. Ответницата заминала за Испания и не поддържала контакти с ищеца и с децата. Ищецът също заминал за Португалия, като непълнолетния му син се отглеждал от майката на ищеца в гр.Асеновград. Ищецът счита, че дългият период на фактическа раздяла е довел до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Между страните настъпило отчуждение, всички връзки, присъщи за едно семейство се разпаднали.
Излагайки тези
обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо
разстроен и моли да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за
вината. Моли упражняването на родителските права над непълнолетното дете да
бъде предоставено на ищеца, като бъде определен адрес да местоживеене на детето
адресът на бащата. Моли ответницата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка за детето В.А.Б. в размер на 250,00лв., считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда. Моли да бъде определен режим за лични контакти на
майката с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване в дома на майката, както и
два пъти по десет дни през лятото и пет дни през зимната ваканция, което не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по друго време по взаимно
споразумение между родителите. Моли съдът да предостави на ищеца за ползване
семейното жилище, находящо се в ***. Моли съдът да
постанови след развода ответницата да носи предбрачното
си фамилно име – Д.. Не претендира издръжка между съпрузите.
Ответницата в срока за писмен отговор не изразява становище по предявения иск и по представените доказателства, не прави доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище
Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Асеновград представя социален доклад, който съдът е приложил към делото.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0002/26.03.1996г. на гр.Гълъбово, страните са сключили граждански брак на 26.03.1996г. в гр.Гълъбово.
Видно от представените и приети като доказателства по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1912/16.12.2003г. на гр.Стара Загора, копие на Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№105/18.03.2019г. на Община Гълъбово, съпрузите имат две деца – С.А.Б. – родена на ***г. и В.А.Б., роден на ***г.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетеля Н.Н.Б. – майка на ищеца, страните живеят разделени от около пет години. Още докато са живели в България страните не са се разбирали, като ответницата е напускала семейството и е заминавала за чужбина. В момента ищецът живее в Португалия, а ищцата в Испания. Ищецът заминал да работи в Португалия, защото имал кредити, които не можел да погасява. След като си погаси кредитите щял да се върне в България да живее. За непълнолетното дете се грижела свидетелката. Родителите контактували с детето, но само ищецът осигурявал средства за издръжката му. Откакто ищецът завел делото за развод, ответницата започнала да изпраща на детето средства, като два пъти му изпратил по 50 евро и веднъж – 30 евро. Детето ходело на училище в гр.Асеновград, като средствата за издръжката му възлизали на 200,00 – 250,00лв. месечно. Отделно от това имало нужда от средства за учебници и учебни пособия. Ответницата нямала желание да се грижи за детето. Тя знаела за делото, но не искала да идва, защото считала, че няма смисъл. Страните не можели повече да живеят като семейство.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, след преценка по реда на чл.172 ГПК, тъй като счита, че същата има най-преки впечатления от семейния живот на страните, освен това не са налице данни за евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищеца становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес както на съпрузите, така и на тяхното непълнолетно дете, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Ищецът е изявил желание съдът да прекрати брака му с ответницата без да се произнася по въпроса за вината. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК “С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.” В случая никой от съпрузите не е поискал произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Страните имат едно непълнолетно дете - В.А.Б., роден на ***г.
Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на детето. От разпитаната по делото свидетелка и от социалния доклад на Д”СП” безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между съпрузите, детето се е отглеждало от бабата по бащина линия, като средства за неговото отглеждане са предоставяни от бащата. Ответницата не е направила искане за присъждане упражняването на родителските права.
Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът намира, че в интерес на детето е да предостави упражняването на родителските права на ищеца. Определящ в случая е интересът на детето и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на развода на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на детето – адресът на бащата.
В интерес на детето също е, те да получават грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при когото след развода не остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Ето защо, законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване на решение за прекратяване на брака, да реши и въпросите, свързани с упражняването на родителските права и личните контакти. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от развода на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата, обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. /В този смисъл Р № 47-56 г. - ІІ г.о. на ВС, Р № 758 – 73 г. – ІІ г.о. на ВС/. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.
За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между детето и майката, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на детето ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване в дома на майката, както и два пъти по десет дни през лятото и пет дни през зимната ваканция, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по друго време по взаимно споразумение между родителите.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА
При определяне размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.
Страните не представиха Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние и документ за доходите си, въпреки изричните указания на съда. Предвид обстоятелството, че същите са в трудоспособна възраст и трайно пребивават и работят в чужбина, съдът приема за установено, че страните реализират доходи над средните за страната.
С оглед нуждите на детето, което предстои да бъде в десети клас и след като се съобрази с неговата възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че бащата е този, който ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето В.А.Б. са необходими 350,00лв., от които майката следва да поеме 250,00лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство, се намира в ***. С оглед предоставянето на упражняването на родителските права над роденото от брака дете на ищеца, ползването на семейното жилище следва да бъде представено на ищеца.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Новата уредба в чл.53 СК/2009г./, за разлика от отменените в СК/1985г./ чл.103, ал.1 и ал.2, не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята, респективно разрешението на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК/2009г./ е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име. Поради тази причина съдът следва да постанови ответницата да носи брачното си фамилно име след развода.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 26.03.1996г. в гр.Гълъбово, граждански брак между А.В.Б. ***, ЕГН ********** и А.С.Б. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху детето В.А.Б., ЕГН **********, на бащата А.В.Б. с п.а. и ЕГН, като определя адрес за местоживеене на детето адресът на бащата.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката А.С.Б. с п.а. и ЕГН с детето В.А.Б. - всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване в дома на майката, както и два пъти по десет дни през лятото и пет дни през зимната ваканция, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по друго време по взаимно споразумение между родителите.
ОСЪЖДА А.С.Б. с п.а. и ЕГН, да заплаща на непълнолетното дете - В.А.Б. ежемесечна издръжка в размер на 250,00лв. /двеста и петдесет лева/, чрез неговия баща и законен представител А.В.Б. с п.а. и ЕГН, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2019г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.С.Б. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 360,00лв. /триста и шестдесет лева/, по сметка на РС-Гълъбово.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***на съпруга А.В.Б. с п.а. и ЕГН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Б..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от
които първоначална такса, внесена от А.В.Б. в размер на 25.00лв., като осъжда А.С.Б.
с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в
размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: