МОТИВИ
ПО НОХД № 1543/2015 г. ПО ОПИСА
НА ВОС, НО
----------------------------------------------------------------------------------
Варненска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу Д.Т.К. за това, че за периода
от 01.09.2007 г. до 02.03.2009 г. в град Варна, при условията на продължавано
престъпление в качеството си на
управител на търговското дружество "Д. ****" ЕООД с БИК
*********,е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи- 67 679,75 лв., от
които 45 179,83 лв. данък добавена стойност по ЗДДС и 22 589,92 лв.
корпоративен данък по ЗКПО,като затаил истина и потвърдил неистина в подадените
декларации,както следва:
1.По
чл.125 от ЗДДС
-По
вх.№0 03 *********/10.10.2007 год. за данъчен период
месец Септември 2007 г., с която декларирал оборот с 40 139,83 лв. по малък от реално
получения,върху който се дължи ДДС в размер на 6 689,97 лв.
-вх.
№0 03 *********/09.11.2007 г. за данъчен период месец Октомври 2007 г., с която декларирал оборот с 48 964,90 лв. по малък от реално
получения,върху който се дължи ДДС в размер на 8 160,82 лв.
-вх.№
0 03000998410/10.12.2007 г. за данъчен период м.Ноември 2007 г. в който
декларирал оборот с 18 339,92 лв. по малък от реално получения, върху
който се дължи ДДС в размер на
3 056,55 лв.
-вх.№0
030001012045/11.01.2008 год.за данъчен период м.Декември 2007 год., с която
декларирал оборот с 37 242,60 лв. по-малък от реално получения, върху
който се дължи ДДС в размер на 6 207,10 лв.
-вх.№
0 03001033840/12.03.2008 г. за данъчен период м.Февруари 2008 г., в която
декларирал оборот с 21 080,20 лв. по-малък от реално получения, върху
който се дължи ДДС в размер на 3 513,37 лв.
-вх.№
0 03001044085/10.04.2008 год. за данъчен период м.Март 2008 год., в който
декларирал оборот с 9 327,57 лв. по-малък от реално
получения, върху който се дължи ДДС в
размер на 1 554,60 лв.
-вх.№0
03001056234/12.05.2008 г. за данъчен период м.Април 2008 год., в която
декларирал оборот с 1833,10 лв. по малък от
реално получения върху който се дължи ДДС в размер на 305,52 лв.
-вх.№
0 03001143565/11.12.2008 год. за данъчен период м.Ноември 2008 год., в която
декларирал оборот с 21 262,73,лева по-малък от реално получения, върху
който се дължи ДДС в размер на 3 543,79 лв.
-вх.№
0 03001154306/12.01.2009 г. за данъчен период м.Декември 2008 год., в която
декларирал оборот с 72 888,75 лв. по-малък от реално
получения,върху който се дължи ДДС в
размер на 12 148,13 лв.
По
чл.92,ал.1 и ал.2 от ЗКПО
-Вх.№
0300И0002076/28.02.2008 г. за данъчен период 01.01.2007
г.-31.12.2007 год.,в която не декларирал оборот в размер на 144 686,65
лв.,приходи в размер на 120 572,21
лв. и дължим корпоративен данък в размер
на 12 057,22 лв.
-Вх.№
0300И0008204/02.03.2009 год. за данъчен период
01.01.2008 г.-31.12.2008 г., в която не
декларирал оборот в размер на 126 392,35 лв. и приходи в размер на
105 326,96 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 10 532,70 лв.,
т.е. че е извършил престъпление по
чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2,вр.чл.26,ал.1
от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение, като счита че представляваното от подсъдимия Д.К. дружество "Д.
****" ЕООД е данъчно задълженото лице, регистрирано по ЗДДС, което следва
да подава ежемесечни справки декларации с вярно съдържание относно извършените
сделки с приложени към тях дневници за покупки и за продажби. Установено е, че посочените
справки декларации, са били подавани с електронен подпис, от упълномощената за
това счетоводителка,но тя не се е
запознавала с месечните отчети от касовите апарати, а само с годишните.А тези
годишни отчети от кого са били изготвяни никой не знае и целта според ВОП е
била по този начин да се заличат всички
следи от неправилната счетоводна отчетност водена в това дружество. ВОП
счита,че основното доказателство за това,че деянието е извършено от
подсъдимия е в заключението на
извършената ССчЕ. Това ,че постъпилите средства не са
били декларирани е отчетено в първата ССчЕ.
На
първо място фиктивността на сделките се установява от
липсата на налична такава отчетност. Дружеството е отчитало сумите ,които не е
намерило начин да укрие от фиска. Но този оборот
от всеки търговски обект е бил укриван ,защото е липсвала счетоводна
отчетност на това дружество по месеци и защото е следвало тези обороти да бъдат отразени в дневника за продажби.
В показанията на свидетелите се установява ,че
те имали по два договора и че внасяли пари от оборота от продажбите
Въз
основа на така установените обстоятелства според обвинението по сметка на
дружеството няма постъпила една сума от оборотите на магазините му в страната,а такива са
постъпвали само по сметките на свид.К.М. , като
фактически в дружеството не е било създадена и не е съществувала
счетоводна отчетност,която да следи и
отчита пред фиска реално извършените продажби и
посочването им в справките декларации по ЗДДС е невярно и целящо единствено да
се избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери. За осъществяването на престъпното деяния по чл. 255 ,ал.3 вр.ал.1,
т.2,вр.чл.26,ал.1 от НК се иска определянето на
наказание под минималния предвиден в
закона размер, като се отчете наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Защитника
на подсъдимия Д.К.-адв. И.А. пледира за постановяването на оправдателна присъда
по повдигнатото обвинение спрямо подзащитния му, като счита, че не е осъществен
състава на посоченото от обвинението престъпление. По никакъв начин по делото
не се доказвало твърдението, че процесните справки-
декларации и съответните дневници са с невярно съдържание, тъй като и самата ССчЕ-последната назначена и приета по делото от ВОС не е установила разлика между
декларираните приходи и годишната данъчна декларация,като
съществува пълно съвпадение между сумите
постъпвали от касовите апарати ,независимо дали това са суми чрез посттерминални
устройства или в брой. Тези суми са
насочвани по сметката на частното лице К.М..
Защитника твърди,че не може да се оспори ,че по сметката на К.М. действително
са постъпвали различни суми.Такава сума е постъпвала и от самия подсъдим.,което
било много съмнително.А доколкото съществуването на такава сметка
на К.М. е факт особено подозрителен за прокуратурата, а за него не е
съществувала законова забрана, то и
следва да се приеме ,че от страна на подсъдимия е съществувала една коректна
система за разплащане.
Подсъдимият
Д.К. дава обяснение по повдигнатото му обвинение, като твърди, че обвинението е
пълно с лъжи,а именно че няма
счетоводителя да не е получавал никакви документи и да пусне декларацията,ако не е
получила месечен и годишен отчет. Освен
това за него е невярно
обстоятелство това,че след като всички
тези хора са внасяли пари в една обща сметка тези пари са били собственост на „Д.
****“. А това са били средства на три фирми,като в дадени периоди от инкриминирания период един или два магазина
са били на „Клеопатра 2007“,други на „Цезар и Клеопатра“ и други на „Д. ****“.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съобразяване разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от НПК, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Търговското
дружество „Д. ****“ЕООД-гр.Варна било вписано в търговския регистър с Решение №
2415 от 14.07.2000 год. по ф.д.№2415/2000 год. в търговския регистър при Окръжен съд-гр.Варна с БИК *********. Д.Т.К., който бил собственик на
дяловете бил вписан и като управител на дружеството.На 07.12.2006 г.
дружеството било регистрирано по ЗДДС. Дейността му била търговия на едро и дребно с бельо,бански костюми,плажни
артикули. На 29.12.2006 г. Д.К. подал заявление за подаване на документи по
електронен път и ползване на електронни
услуги и упълномощил ЕТ“ЕФИ-Е.И.“ да подава декларации,документи или данни по
ЗДДС,по ЗКПО,по ЗОДФЛ.,уведомления за
сключване на трудови договори по чл.62,ал.3 от КТ и уведомление за промяна
на работодателя по чл.123,ал.1 от КТ на
„Д. ****“ ЕООД.Преди това той лично се свързал със свид.Е.И.
и й възложил да води счетоводната отчетност на дружеството. Той й носел
документите ,които и били нужни за
това:-фактури за покупко-продажби,месечни отчети от касови апарати. На тази
база свид.И. изготвяла всички отчети и представяла
пред НАП по електронен път. Представените й документи тя съхранявала до
финансовото приключване на годината,след което ги връщала на К.. В периода 2007 -2008 год. „Д.
****“ ЕООД имало магазини в гр.Варна,гр.София в гр.Бургас и в гр.Велико
Търново.Трудов договор с дружеството бил сключен между К.М./тъща на Д.К.. Тя
към 2007 г. имала четири банкови сметки в „Про Кредит
Банк България“АД. На 03.07.2007 год.свид.К.М./негова тъща/ го упълномощила да се разпорежда със
средствата по нейните разплащателни сметки- в долари и тези в лева,вкл. и да ги
закрива/т.1,л.153 от ДП/ в търговските обекти освен касови апарати,бил
инсталиран програмен продукт,чрез който
се получавала информация за извършени продажби,респ.извършен оборот.Той
поддържал и телефонна връзка с продавачите и управителите на обектите. Д.К.
възложил на служителите си в
магазините всеки ден сумите от оборотите
от предходния да бъдат внасяни от
управителите на магазините или от някой от продавачите по една от двете
разплащателни сметки на свид.К.М. в „Про Кредит Банк“АД.По неги
указания сумите от оборота не се внасяли
само с цел-събиране на средства,с които да бъдат изплатени заплатите им или да
се плати наема на помещението.Тази практика е прилагана във всички магазини в
дружеството-в гр.Варна, гр.София, гр.Бургас и гр.В.Търново. Така според
обвинението в периода 03.07.2007
г.-31.12.2008 г. по двете сметки на свид.К.М.
постъпила сума от 2 093 457,41 лв.-883 607,78 лв. по сметка с
ИБАН ***********************и 1 209 849,63 лв. по сметка с ИБАН **********************. Общия размер на недекларирания и неплатен ДДС за периода
м.септември 2007 –м.декември 2008 год. възлиза на 451 179,83 лв. а по ЗКПО
размера на укрития данък за данъчните
2007 и 2008 год. възлиза на
22 589,92 лв. По първата сметка вносители са били: В. М.-3754,15 лв.,Д.К.-3 500
лв.,Е.В.- 5162,10 лв., И.Г.- 262 063,50 лв., М.П.-25 612,32 лв., М.П.-3 602,75
лв., Н. Д.-491 810, 38 лв., П.п.-17 196,65
лв., П.Т.-2 544,90 лв., С.Л.-42 909,61
лв.,Ц.Ц.-25 451,42 лв. По втората сметка
вносители са били: А. П.-544 лв., Б. Т.-1 000 лв., Б. Ч.-15 261 лв., Б.
К.—3 710,68 лв., Б.С.-3 981,75 лв., В.В.-27 467,93
лв., В. Д.-961 лв., Г. Г.-48 лв., Г.Д.- 27 244,61 лв., Г.А.- 7 034,60
лв., Д.А.-30 293,82 лв., Д. П.-535 лв., Д.К.- 17 923,00 лв., Д. В. -
2 776,72 лв., Д. С.-1 848,80 лв., Е. Г.-1 562,52 лв.,Е.В.-25 316,70
лв., Ж.Е.-4 955,45 лв., З. Б.-17 629,28 лв., И.Г.- 30 033,64
лв.,И. К. Ч.-71 лв., И.И.-1 808,80 лв., И.П.-514
лв., Й.Д.- 3 260 лв., К. Т.- 41 558,56 лв., К.М.- 2 462,75 лв., К.
В.-76 479,53 лв., К.С.-693,90 лв., Л. К.-56 997,65 лв., Л. К.-2 713,85
лв., Л. С.-4 297,75 лв., М. И.-4 297,75 лв., М.Х.-65 232,89 лв.,
М. Т.-3 032,89 лв., М.К.-2 173,15 лв., М.К.-10 460,80 лв.,М.Д.
-13 346,13 лв., М.Х.-115 447,75 лв., Н. И.- 2 595,40 лв., Н.К.-183 711,83
лв.,Н. Д.- 63 121,43 лв., Н. Х.-24 425,30
лв., Р.Т.-10 336,49 лв., Р.Т.- 84 526,06 лв., Р.Г.-257,80 лв., С.Д.—500
лв., С. Ц.-751 лв., С.К.- 10 878, 61 лв., С. Г.-109 948, 85 лв., С.С.- 5 783,70 лв., С. Д.А.- 15 000 лв., Т.. А.-10 501,62
лв., Т.П.-55 516,69 лв., Х.Х.-8 822,60
лв. и всички те работели в дружеството „Д.
****“ЕООД/т.4, л.7-99 от ДП/
За
м.септември 2007 год. обвинението счита ,че
по посочените по-горе сметки на К.М. е постъпила обща сума в размер на
115 512,37 лв. и че тя е от
оборотите на магазините на „Д. ****“ЕООД. И в обв.акт се твърди,че недекларирания и неплатен ДДС за периода м.септември 2007
г.-м.декември 2008 г. възлиза на 45 179,83 лв. А впоследствие се
коментира,че общия размер на укрития от
обвиняемия данък,дължим от „Д. ****“ЕООД за данъчните 2007 г. и 2008 г. възлиза
на 22 589,92 лв.очевидно се има предвид дължим данък по ЗКПО от дружеството:
-пред
2007 г.- съобразно заключението на ССчЕ дължимия
данък по този закон е с 12 057,22 лв. по висок от декларирания
-през
2008 г.-съобразно заключението на ССчЕ същият е с
10 532,70 лв. по-висок от декларирания .Преди образуването на ДП на
14.10.2010 год. обв.Д.К. прехвърлил дяловете на „Д.
****“ ЕООД на Г.С. Д.и последния е напуснал Р.България през 2010 год. С решение № 576/25.12.2010 год. на ОС-Варна било
открито производство по несъстоятелност на „Д. ****“ЕООД и търговското
дружество било обявено в несъстоятелност с решение № 129/15.02.11 г. на
ОС-Варна.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на следните гласни
доказателства: обясненията на подсъдимия Д.К., дадени пред съда, изслушаните в
съдебното следствие показания на свидетелите –Й. Е.,С.Л., Х.Х.,
Н.К., К. В., Д.М., Г.А., М.К., М.Х.,Е.В., м.Х., Р.Т.,
К.М., Д.К., Е.И., Г.И.,както и приобщени разпити по делегация на свид. Ж.Е. и С.Х., , заключение по графическа експертиза
/л.9-11, т.2 досъд. пр-во/,
заключение по съдебно-счетоводна експертиза /л.13-17, т.2 от досъд. пр-во/, допълнително заключение по съдебно-счетоводна
експертиза /л.48-51 от ДП/ и допълнителна ССчЕ
назначена по съдебното производство.
Обстоятелството,че лицата
:-Й. Е., С.Л., Х.Х.,Н.К., К. В., С.К., Д.А., П.
Д.,М.п., Г.А., И.Г., М.К., Ц.В., М.Х.,И.Г., С. Г., Б.С., Р.Т., Е.В., М.Х., П.П., Р.Т., С.К. и Г.Д. са вносители на суми по сметките на К.М., няма спор между страните. Като съдът
взе предвид и показанията на свидетелите
които са имали сключен трудов с „Д. ****“ЕООД. А това са били
свидетелите: ЙоА.
Е., С.Л., Х.Х., Н.К., К.
В., П. Д., М.п., Г.А., И.Г.,М.К., Ц.В., М.Х., И.Г., С. Г., Б.С., Р.Т., Е.В., М.Х.,
П.П., Р.Т., С.К. и Г.Д.. Показанията им относно
начина, по който е установен контакт помежду им и най-вече с техния работодател,
както и относно развитието на договорните им отношения, са логични,
последователни и взаимно непротиворечиви, като се потвърждават и от писмените
доказателства по делото /макар и изхождащи от тях самите/ . Относно факта,че
действително подс.Д.К.
е бил упълномощен от неговата тъща да борави със сметките и в „Про Кредит-банк –България“АД също са налице доказателства-пълномощно от 03.07.2007 год. /л.153,т.1 от ДП/ . И това
са били две сметки , а именно-№ **********и
№ **********. С пълномощното са му
дадени правомощията:“ Да открива
и да закрива сметки в „Про-Кредит Банк/България“АД
и да се разпорежда със средствата по
тях.“ Този факт не може да се оспори,т.к. категорично е установен чрез
заключението по съдебно-графическата експертиза-приета по делото и неоспорена
от страните.Като същевременно в пълномощното са посочени две сметки/със
съответните номера/, но първата хипотеза
в пълномощното:“ Да се
разпорежда със средствата по сметките ми …“ не е отбелязана със знак хикс.Т.е. това ,че по сметката на свид.К.М. са постъпили
суми в размер на 934 032,11 лв. и те са от продавачките в
магазините остава неоспорим. Но не може да се оспори и следващия извод на вещото лице,:“Експертизата
съпоставя всички продажби от дневника
,които са отчетени,с всички внесени суми по сметката на К.М. и установява ,че
са повече“.
Като
при разпита на свид.К.М. същата заяви,че наистина го
е упълномощавала ,“той да си ползва правата на парите, които минават през
нейната сметка“ но друго не знае, не знае и за такова дружество“Д. ****“. А
тези нейни показания напълно съвпадат и
със заключението по приетата от съда графическата експертиза по делото.
Показанията
на другия важен по делото свидетел са на Е.И., която била упълномощена да
извършва счетоводната отчетност на дружеството/л.17-18,т.1 от ДП/. Същата
потвърди факта,че е била упълномощена от подс.К. да
води счетоводното обслужване на фирмата му.Потвърди и това,че всички документи-като
фактури/покупко-продажби/ и месечни отчети от касови апарати и документи касаещи труда и работната заплата са й били носени в нейната кантора от управителя-Д.К. или доверено лице на фирмата.
Тя оформяла счетоводното обслужване и подавала документите пред ПАН с неин
електронен подпис. Документите които и били нужни за изготвяне на месечни
отчети били:-фактури от покупко-продажби, месечни отчети от касови апарати,
трудови договори, банкови извлечения квитанции от различен произход касаещи
заплащане на наем,такси за данъци към местния бюджет,т.е. всички документи
които касаят приходите и разходите на фирмата. На базата на тях свид.И. изготвяла месечните справки-декларации по
ДДС, оборотни ведомости, разплащателни ведомости,които касаят труда и работната
заплата на фирмата.Документите пазила до приключване на финансовата година и
след това ги връщала за съхранение на фирмата. Касовите книги не са и били необходими,т.к. са й представяли
месечни отчети от касови апарати на магазините и в края на годината годишен
отчет. След като изготвила счетоводството на фирмата за месеца и преди да подаде счетоводните резултати и декларации пред НАП
тя уведомявала подс.К. за резултата, за да уточнят
дали има евентуално пропуснати фактури за покупко-продажби,ако е нямало такива
тя да подава декларации по ДДС пред НАП.
При
анализ на заключението по първата ССчЕ/л.13-л.17,т.2
от ДП/ съдът установи,че същата е
започнала със изследване на дължими данъци от К.М. по ЗДДФЛ и е направен
извод,че за периода 2007 г.-2008 г. тя е избегнала да заплати 209 398,28
лв. по ЗДДФЛ А за „Д. ****“ ЕООД сумата е била 45 179,83 лв. ДДС и
22 589,92 лв. корпоративен данък.Съдът
приема изцяло това заключение като обосновано
и компетентно изготвено , то се е
основало единствено и само на
свидетелски показания,т.е. на свидетели които според вещото лице имат трудов
договор с „Д. ****“ЕООД, а те са тези
вписани по Приложение № 1 –по заключението по първата ССчЕ според нея. Кои са именно сключили трудов договор с „Д.
****“ЕООД съдът е посочил по горе в мотивите си. При изготвянето на втората си експертиза/т.2,л.48-51/ вещото лице е преповторило така посочения в първата си ССчЕ резултат-относно размера на данъчните задължения които
са били избегнати да заплати“Д. ****“ЕООД-45 179,83
лв. ДДС и 22 589,92 лв. корпоративен данък . Като допълнението /т.1 от
втората ССчЕ-л.51,т.2
от ДП/касае изследването на движението
по разплащателни сметки от представената информация на СД носител
за това дружество. Вещото лице е установило,че всички постъпили средства
от клиенти по разплащателни сметки
на „Д. ****“ ЕООД са отразени в
дневника на продажбите на „Д. ****“ за
периода 2007 г.-2008 год. В констативно съобразителната част на експертизата
вещото лице е обсъдило за определени периоди прехвърлянето на суми от една
сметка по друга,като например: BG97PRCB9202414067815/в
евро/ за която твърди че е на „Д. ****“ и след
извършени операции са получени суми чрез прехвърляне на средства по сметка: BG02PRCB92301414067813,като сумите след това са били теглени в брой,но в
информацията не е записано кой е теглил сумите.
А например информацията за периода 07.12.2006 г. до 30.01.2009 год. по
разплащателна сметка в лева : BG52PRCB92301014067819 в същата банка,като отново вещото лице я
определило като такава на „Д. ****“ ЕООД е ,че извършваните операции са
–получени суми чрез внасяне в брой от Д.К., Й. Д. А.,Д. П., Л. Г.,С.М. и Т.. Г.,постъпили
суми чрез усвояване на кредит,плащане на клиенти чрез издадени фактури и получени
суми от клиенти чрез плащане от ПОС терминал
-плащания на доставчици,плащания по лизингови
договори,плащания към Митница и теглене на суми в брой,но в информацията не е
записано кой е теглил сумите.
Съда
прие изцяло като обосновано и
компетентно извършено заключението на вещото лице по назначената допълнителна ССчЕ/л.419-422 от НОХД/. Вещото лице не установява разлика между декларираните приходи в ГДД и
отчетените приходи в ОПР. Съгласно
разпоредбата на чл.124,ал.2 от ЗДДС ,регистрираното лице е било длъжно да отрази издадените от него данъчни документи,както и
отчети за извършени продажби в дневника за продажби за данъчния период,през
който са издадени.А съгласно чл.87,ал.2 от ЗДДС данъчния период е едномесечен
за всички регистрирани лица.Предвид това и вещото лице е обосновало изводите си
,че може да изследва единствено
съответстват ли подаваните СД с ГФО само за 2008 год.И при анализ на извършваната от дружеството дейност вещото
лице е определило ,че СД по ЗДДС за 2008 год. съответстват на подадената в ТД
на НАП-Варна годишна данъчна декларация на „Д. ****“ за 2008 год.Като изрично е
установило в т.1 от заключението/л.421 от НОХД/,че поради липса на дневни и месечни отчети експертизата не
може да установи съответстват ли подаваните СД по ЗДДС
с дневните и месечните отчети на касовите апарати.Като в това
заключение е установено,че разликата между декларираните приходи по ГДД
за 2008 г. и декларираните основи в СД по ЗДДС за 2008 год. е в размер на 162,49 лв.,което може да се дължи
на приходи ,които не се декларират в СД
по ЗДДС.От подробния разпит на вещото лице в съдебно заседание от 17.06.2016
год./л.164 от НОХД/ бяха установени следните обстоятелства: Относно това какво
представлява оборота на магазините-то това е дневната продажба на клиенти,което
включва прихода от самата стока плюс ДДС. В случая това е паричния оборот, ,т.к. в магазините се
заплаща основно в брой,т.е. това което
са заплатили клиентите,но той може да
бъде и неплатен ако има издадени фактури,които не са платени. Освен това на
фирмата има и оборот ,т.н. оборот по разплащателни сметки,като там има движение на пари,които не са само от обороти,
а и внасяни по други преводи. В първата експертиза става въпрос само за оборот
на магазин,т.е. отчетени продажби в магазина,като вещото лице за съставянето на
заключението си е взело предвид само показанията на лицата, като са били на
трудов договор във фирма“Д. ****“ и те
са внасяли сумите по сметка на К.М.. А за второто заключение вещото
лице обясни на съда ,че това са суми
постъпили по сметка на „Д. ****“ и че то е отразено в дневник.Уточнила е пред
съда ,че това са постъпили средства от
клиенти, а не от продажби от магазини,защото там са постъпвали основно суми от
„Метро“,което е било основен клиент на
дружеството. И в тези сметки няма отчитани продажби от магазини.Последващото обяснение на вещото лице беше,че: -„По
сметката на „Д. ****“ няма постъпили пари
от магазините,но отговора ми не е много коректен, защото по сметката на
„Д. ****“ има постъпили пари от
магазините,но това са средства от пост
терминалите,т.е средства които не са плащани в брой в магазина, а е плащано от
пост терминал.“Относно дневния оборот на магазините вещото лице уточни ,че
той се формира по три начина-чрез
пост терминал,чрез брой на каса и чрез
фактури. И когато е с фактура в магазина
не е платено в брой, като тази сума постъпва в банката,по сметка която има дружеството.Вещото
лице заяви ,че е намерило такива фактури,по които сумите са постъпвали по
сметка на дружеството,но незнае дали те са от магазина или от склад.Има фактури
на „Метро“ но това не е било изследвано .Следващия важен за съда извод от
показанията на на вещото лице са ,че като цяло
постъпленията на фирмата са от пост
терминал, от продажби в брой в магазините и от фактури издадени на клиенти,платени по банков път.
Тези три неща се отразяват в дневника за продажби на дружеството и след като
експертизата съпоставя постъпленията в банката с посочените постъпления на
клиентите с издадените фактури посочени в дневниците за продажби, те
отговарят.Приходите от продажбите в
брой-експертизата отчита това което е
продажби в дневника за продажби на дружеството и това е сумата 934 032,11 лв. а там са посочени суми внесени от продавачки по сметка на
К.М..Т.е. по сметките на К. М. са внасяни
суми само в брой и това е от показанията на свидетелите,като това са
оборотите от продажбите на магазина през
деня. Самото вещото лице не отрича,че може да е имало внасяни пари
и от К.,но тя не може да го
потвърди или отрече,защото в тази сметка
има и плащания по сметка на „Д. ****“
От
доказателствата по делото се установява факта,който е неоспорван от страните
,че единствено лицата ,които са работили по трудов договор/описани от вещото
лице подробно в Приложение № 1 от първата ССчЕ/т.2,л.13
от ДП/ са били вносители на тези суми.Не може
да се избяга от основния
факт по делото свързан със упълномощаването на подсъдимия/т.1,л.153 от ДП/ от неговата тъща-свид.К.М.,като в пълномощното са отбелязани точно
условията, а именно: -„Да открива и да закрива сметки в „Про-Кредит
Банк/България/“АД и
и да се разпорежда със средствата по тях“/отбелязано със знак хикс в
същото/“.по делото има един факт по който не се спори от страните и това е
,че определени лица/посочени подробно по горе от съда/ са внасяли суми по двете
горепосочени сметки на К.М..Но другият
факт,който не можа да се установи
категорично е дали тези суми са били от
обороти на магазините на „Д. ****“.И това не можа да се потвърди от вещото лице
при разпита му в съдебно заседание.Доказателствата за това,че приходите на дружеството съвпадат
със декларираните в СД пред НАП-суми могат да се открият в заключението по
втората и допълнителната ССчЕ,т.е. тези суми безспорно са били внесени по сметките на К.М.,но без
доказателства,че са точно от оборотите на дружеството. При възложената и дейност
счетоводителката упълномощена да
извършва счетоводна отчетност на дружеството е следвало прецизно да извършва
тази си дейност. Дори и да приемем,че
тези лица са внесли тези суми по сметките на К.М.,то за съдът остана
неизяснен факта на какво основание са били внасяни тези суми
именно в тези сметки. Т.е. не може
по метода на предположението да се отсъди,че това са били обороти от магазините . След като и
никъде не са представяни от вещото
лице-месечни отчети за изготвяните декларации по ДДС.А след като са и представяни такива само за 2008 год.
разликата там е била в размер на 162 лв.
А погледнато изцяло като на обосновано
заключение по допълнителната ССчЕ назначена и приета
от съда се установява една единствена разлика в размер на 162,49 лв. А тази разлика между
декларираните приходи в ГДД за
2008 год. и декларираните данъчни основи в СД по ЗДДС за 2008 год. според самото вещо лице може да се дължи на
приходи ,които не следва да се
декларират в СД по ЗДДС.Очевидно Д.К. е представял всички нужни документи на упълномощената от
него счетоводителка, която пък е подавала СД
в НАП. Това самата тя е заявила в своите показания и никога не го е
отричала. А за това какви суми са постъпвали по двете сметки на К.М. и най-вече
от къде не може и не следва да се
търси отговорност от подсъдимия К..
Това обстоятелство, както и липсата на каквато
и да документация, представена от Д.К. относно дейността на дружеството за 2007
год., безспорно препятства възможността да се направи категоричен извод относно
обстоятелствата, дали всички средства внасяни от продавачките в магазините са
били от оборотите на тези магазини.В
обобщение следва да се отбележи, и че дори да се възприеме тезата на прокурора
за това ,че внасяните суми по двете сметки на К.М. са били единствено и само от обороти на дружеството то по делото няма каквито и да е данни, сочещи за това да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери-67 769,75 лв.,като е затаил
истина и потвърдил неистина в
подадени декларации по чл.125 от ЗДДС и по чл.92,ал.1 и ал.2 от ЗКПО.
Съдебният
състав възприе като достоверни показанията на свидетелката Е.И. установяващи
начина, по който се е ръководела дейността на "Д. ****" ЕООД и е
водено счетоводството му, като отчете, че съобщените от тях факти в тази насока
се потвърждават от писмените доказателства и експертните заключения.
Обясненията
на подсъдимия К. съдът счете, че в процесния случай са и доказателствен
източник, тъй като не само са логични и последователни, но и категорично се
потвърждават от всички останали доказателства. Отреченото от него пряко участие
в дейността на "Д. ****" ЕООД е потвърдено от показанията на всички
свидетели – служители в дружеството, които дори не са контактували служебно с
него, а са получавали нареждания дори и по телефона,но са привеждали сумите още
същата вечер,т.е. всеки ден по определена сметка която им била записана на лисче. В обясненията не се отрича факта на упълномощаването на Е.И. относно извършването
на счетоводната дейност на дружеството, т.к.същата имала и свой електронен
подпис и съответно по електронен път
подавала декларациите пред НАП, но тези действия предполагат знание единствено
за документираните сделки в приложените фактури и отчетни регистри – дневници
за покупки и за декларирането им пред данъчните органи. Като дори към този
момент той да е узнал повече факти, касаещи декларираните обстоятелства, това е
правно ирелевантно за отговорността му към момента на инкриминираното
деклариране.
Изготвените
по делото експертни заключения относно счетоводното отразяване на процесните сделки, извършеното по тях плащане и
декларирането им в изготвените СД по ЗДДС от страна на "Д. ****"
ЕООД, съдът възприе изцяло, тъй като намери същите за обективни и компетентно
дадени в съответствие със специалните познания на вещото лице в отделните
области на науката.
Приобщените
по делото писмени доказателства, посочени по-горе, бяха възприети като
допринасящи за изясняване на фактите по делото, като въз основа на тях са
изготвени и възприетите от съда експертни заключения.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка съдът намери, че с действията си Д.К.
като управител на „Д. ****“ в периода 01.09.2007 г.-02.03.2009 г. не е
избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения в особено големи размери-67 769,75 лв.,като
затаил истина и потвърдил неистина в подадени декларации по чл.125 от ЗДДС и по
чл.92,ал.1 и ал.2 от ЗКПО, т.е. от
страна на Д.К. ,т.е.не е осъществено от обективна страна състава на престъпление
по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Обстоятелството
,че престъплението не е извършено от К. може да се обоснове по следния начин:
На първо място следва да се проучи от
къде и колко е бил оборота на „Д. ****“, а това според обвинението е доказано.
Не може от внесени пари в сметка на
твоята бивша тъща да се извличат факти обвиняващи само подсъдимия. От това обвинение изначално
е вложено,т.е. в обстоятелствената част на обв.акт е
описано ,че определи лица са внасяли
пари по двете сметки на свид.К.М., като същите незнайно от къде са определени в
конкретен размер за 2007 год. и за 2008
год. А противоречието произлиза най вече от твърдението на прокурорът и заключението на вещото лице-че лицата които
са работили на трудов договор в дружеството и са вносители на суми по
сметките на същото са посочени са в Приложение
№ 1 от Първата ССчЕ.
Като определена част от лицата посочени в обв.акт изобщо не са
били вносители на суми по сметките на свид.К.М. и
това са:- В. М. , Н. Д., Б. Т., Г.Д., И.И., Л. С., М. И.,
Н.И.,С. Д.А./като няма доказателства за това/. Изводите си съдът е направил
като е сравнил заключението на вещото лице в Приложение № 1 и №2 от Първата ССчЕ на лица които са вносители по сметки на К.М. и
съответно са били на трудов договор в дружеството и пояснението на прокурорът в обв.акт на л.2 и л.3 .
Видно от приложена справка/л.76 от НОХД/ от НОИ, лицата които са работили на трудов договор в периода 01.01.2007
год.-31.12.2008 год. в „Д. ****“, са били само:
-Й.Е./счетоводител/,
С.Л., Х.Х., Н.К., К. В.,Д.А.,
П. Д., М.П., Г.А., И.Г., М.К., Ц.В., И.Г.,С. Г., Б.С., Р.Т., Е.В., М.Х., П.П., Р.Т., С.К., Г.Д. , само тези лица съвпадат с
посочените и в обв.акт като вносители на суми по сметките на свид.К.М..Съдът следва
и да отбележи ,че по сметките има
и вноски от подс.К.,както и от свид.К.М.. В
настоящия казус съдът счита,че може да
възприеме като единствено законово основание за сформиране на оборота на дружеството само от вноските на
лицата, които са били на трудов договор в „Д. ****“ . Останалите лица като
например- С. Д.А. и Б. Ч./разпит в с.з. от 14.09.2016 год. от НОХД/ изобщо не са работили в дружеството, но са
получили назаем средства от подсъдимия на лично основание.Т.е. и двамата са
вносители на суми по сметките на свид.К.М., които
обаче нямат нищо общо с настоящия казус. Въпреки многобройните изследвания остана очевидна и необяснима разликата между
лицата посочени от обвинението като
вносители на суми по сметките на свид.К.М. и
съответно сформиращи оборота на дружеството и тези лица посочени в справката на НОИ приложена по делото. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 255, ал.1, пр.2 НК /ред. към ДВ бр.62/97 г./
се изразява в укриване и избягване плащането на данъчни задължения в особено
големи размери чрез потвърждаване на неистина в подадена декларация, като
настоящата редакция на чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, от НК, предвижда отговорност за
избягване установяването или плащането на данъчни задължения в особено големи
размери чрез затаяване или потвърждаване на неистина в подадена
декларация /ал.1, т.2/.
В
процесния случай се твърди, че в инкриминираните периоди пред органите на
данъчната администрация в подаваните справки –декларации по ЗДДС от името на
"Д. ****“ ЕООД е потвърдена неистина – като избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери . Чрез приспадането
на неследващ се данъчен кредит въз основа на документи с невярно съдържание
/каквито принципно биха могли да са данъчните фактури/ и подаване на
справка-декларация по ЗДДС, в която са отразени неверни обстоятелства,
обуславящи възникването правото на приспадане на данъчен кредит, може да се
избегне установяването и плащането на задължения по ЗДДС и по този начин да се
осъществи престъплението по чл. 255 НК. Данъкът върху добавената стойност е
косвен и заплащан за определен вид сделки и услуги, като същият се начислява и
внася от доставчика на стоката и услугата и се включва в продажната цена, а при
наличието на определени предпоставки се възстановява от данъчните органи на
регистрирано лице – получател на стока или услуга по облагаема сделка или за
осъществен внос. Съобразно чл. 64, ал.1 от действащия към инкриминирания период
Закон за данък върху добавената стойност /ДВ,
бр.153/98 г., отм. ДВ, бр.63/06, в сила от 01.01.07
г./ един от случаите, в които възниква правото на приспадане на данъчен кредит
за регистрирано по закона лице е, когато данъкът е начислен също от
регистрирано лице по облагаема сделка до определен срок и получената стока се
използва за извършване на облагаеми доставки, като получателят следва да
притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на
изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС. Според чл. 71, т.1 от действащия от 01.01
.07 г. ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит
се упражнява, когато получателят на доставка на стока притежава данъчен
документ /фактура или дебитно или кредитно известие към нея/, съставени в
съответствие с изискванията по чл. 114 и чл. 115 от закона, в който данъкът е
посочен на отделен ред. В процесния случай няма спор, че "Д. ****“ ЕООД е
било регистрирано по ЗДДС, като с подаването на посочените в обвинителния акт
справки- декларации, придружени от отчетните регистри – дневници за покупки, е
упражнило правото на приспадане на данъчния кредит за данъчните периоди, през
които са получени описаните доставки. За да се приеме, обаче, че чрез тези
действия по посочения от обвинението начин е избегнато плащането на данъчни
задължения в особено големи размери е необходимо несъмнено да се установи на първо
място, че използваните пред данъчните органи документи са с невярно съдържание,
а на следващо - че са използвани от подсъдимия К. и то със знанието му относно
порочността на същите и използването им, за да се представи невярна информация
на данъчните органи относно действителния размер на дължимия за внасяне ДДС.
След преценка на събраните по делото доказателства, обаче съдът прие, че спрямо
подсъдимия К. не са несъмнено установени всички тези елементи от изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 255,ал.3, вр. чл. 255, ал.1,т.2 НК ,вр.чл.26,ал.1
от НК.
На
първо място се установява с
категоричност,че е била извършвана търговска дейност от дружеството, като реалното им извършване
не се отрича от показанията на свидетелите работещи в него и сключили трудови договори с него . Събраните по делото доказателства
установяват наличието на договорни отношения между управителя на дружеството – подс.К.
и например клиента -посочен от вещото
лице-„Метро“.
Дори
да се приеме, че запознавайки се с тези констатации, В. е узнал за евентуално
невярно декларирани обстоятелства, то следва да се има предвид, че от значение
за отговорността му е знанието за това към момента на подписване на справките –
декларации. След като не е несъмненото установено, че той е знаел към този
момент за евентуална невярност на декларираното в справките-декларации, не може
да се приеме, че съзнателно е потвърдил неистина и използвайки документи с
невярно съдържание е приспаднал неследващ се данъчен кредит, което да е
основание за ангажиране на наказателната му отговорност.
Престъплението
не е било осъществено от субективна страна при форма на вината „пряк
умисъл“,т.к. подсъдимият е упълномощил счетоводителка-свид.Е.И.,която следвало да извършва счетоводна отчетност на
дружеството му. Съответно да подава СД
пред НАП с неин електронен подпис,предоставял и е нужните за това документи и
като не е съзнавал,че в подадените
справки-декларации е вписана невярна информация и с това пък да е целял
укриване на данъчни задължения –предмет
на производството.Следва да се отбележи от съда,че в подкрепа на
горното си становище е взел предвид
показанията на свидетелите разпитани по делото ,работещи в дружеството на
подсъдимия-Е.В., Й. Е., С.Л., Х.Х., Н.К., Д.М., Г.А.,
М.К.,М.Х., М.Х., Р.Т., М.Ц., Р.Г., В.Н.,Ж.Е. и С.Х. /последните две-разпитани
по делегация/ които счита за
обосновани,логични и незаинтересовани от
изхода на делото, поради което и ги кредитира изцяло.Освен това следва да се
имат предвид и заключението по
представената и приета от съда
допълнителна ССчЕ- приобщена по делото,която след изследване на цялата налична документация приложена в НАП и
е направила съответния извод,че единствено за 2008 год. след съпоставка на декларираните приходи в
ГДД и декларираните основи по ЗДДС е
налична разлика в размер на 162,49 лв.Що се касае до това,че вещото лице е заявило,че за 2007 год. не може да
направи това изследване,т.к. инкриминираните фактури не са приложени по
делото,то това се дължи на поведението на подсъдимия който не ги е съхранил в
нарушение на Закона за счетоводството и
т.к. на основание чл.124,ал.2 от ЗДДС
срокът за съхранението им е
едномесечен а той съвпада не може да се търси отговорност от данъчно
задълженото лице.Съда счита ,че субектите на данъчни престъпления не се
изчерпват и свеждат само до данъчно
задължените физически лица,респ. до
управляващия юридическото лице. Няма как априори да се изключи отговорността и на други физически лица , извън кръга
на формално данъчно задължените физически лица или управители на
юридически лица. Така например описания
управител на дружеството не носи обективна отговорност само въз основа
на това свое качество,ако се докаже,че дейността на дружеството самостоятелно е
водена от овластен с общо пълномощно пълномощник,
който със собствените си действия съзнателно е избегнал установяването или
плащането на данъчни задължения на
дружеството по указания в закона
начин.Подобни хипотези могат да възникнат и с оглед дейността на счетоводител при водене на
счетоводство в нарушение на законови изисквания.Наказателната отговорност всякога е свързана с конкретно виновно поведение на определено лице,което е
осъществило някоя от формите на изпълнителното деяние,независимо ,че
неустановените или неплатените данъчни задължения са свързани с дейността на
данъчно задълженото юридическо лице.А в конкретния случай декларациите не са
били подавани от него, а от неговата счетоводителка.
За да е налице съставомерно деянието по чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2 от НК,по делото следва да е доказано по
несъмнен начин,че подсъдимият е осъществил следните елементи от фактическия
състав на това престъпление,от обективна страна:
-лично
или чрез лицата,които е упълномощил да
го представляват да е извършил търговска дейност и да е реализирал
приходи,които подлежат на облагане с данък-в случая- за ДДС и за корпоративен
данък.
-сделки
на посочената в СД стойност, с право на пълен данъчен кредит,по която търговецът е получател изобщо не са били
сключвани и изпълнявани или реални сделки,в конкретния случай продажби,при
които се създава данъчно задължение за търговеца регистриран по
ЗДДС,респективно по ЗКПО да не са описвани
в СД и Дневниците за продажби. А от субективна страна: деянието трябва
да е извършено с пряк умисъл,т.е. лицето подписало декларацията,подадена пред
данъчните органи ясно да съзнава,че тя не отразява истината или затаява истина.
Хипотезата,която е относима в конкретния случай
е в данъчната декларация да е отразена неистина,т.е. да са отразени
приходи от сделки,които не са сключвани,по които няма престации,като
се разчита на това,че са документирани
по надлежния ред. Съгласно чл.87
,ал.2 от ЗДДС ,данъчен период по смисъла на
закона е периодът от време,след
изтичането на който регистрираното лице
е длъжно да подаде справка-декларация
с резултат от същия този данъчен период, като съгласно закона той е винаги
едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.
Визирания в особената норма на
чл.255,ал.3,вр.ал.1,т.2 от НК престъпен състав се
консумира,чрез формите на изпълнително деяние-избягване на установяването или
на плащането на данъчни задължения в особено големи размери с потвърждаване на
неистина или затаяване на истина в подадена данъчна декларация.
Престъплението против данъчната система
се обективира в механизма на отчитане на данъчен кредит и правото на
приспадането му,чрез действия на съответното данъчно задължено лице,свързани с
отчитането на стопанска дейност,която на
практика нее осъществена. Укриването на данъци е престъпно само ако те по по своята абсолютна стойност са в големи размери или
особено големи размери по легалната дефиниция на чл.93,т.14 от НК и е налице
съзнателно отношение на дееца към обществената опасност на неправомерното
посегателство и вредните последици,при демонстрирана воля за тяхното
настъпване,очертаващи вина при пряк
умисъл. В конкретния случай не се
установи през лимитирания период в обв.акт-за времето от 01.09.2007 г. до 02.03.2009 год. в
качеството си на управител на „Д. ****“ЕООД подсъдимият да е потвърдил неистина
или затаил истина в подадени не от него
девет справки декларации по
чл.125 от ЗДДС и две годишни данъчни
декларации по чл.92,ал.1 и ал.2 от ЗКПО
в които декларирал оборот с 45 179,83 лв. по малък от реално получения
,вследствие на което да е настъпил предвидения в закона престъпен резултат-избягване установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери-67 769,75 лв. от
които 45 179,83 лв. ДДС и 22 589,92 лв. корпоративен данък.По делото
не се събраха убедителни гласни или
писмени доказателства,които по несъмнен начин да водят до извода че сумите
налични по сметките на свид.К.М. са именно тези от оборотите на „Д. ****“ ЕООД. Не
може да не се забележи и огромния размер на сумата отбелязана в първата ССчЕ-/л.17,т.2 от ДП/ като размер на данъчни задължения
,които са били избегнати да бъдат
заплатени по ЗДДФЛ от К.М.- 209 398,28 лв.за периода 2007 г.-2008
год. Този факт е посочен от вещото лице в неговата първа експертиза по
ДП .За съдът остана неизяснено обстоятелството,как от сметките на свид.К.М. в „Про-Кредит Банк“ АД е възможно
да се разграничат сумите внесени от обороти на дружеството „Д. ****“. Остава
без отговор и въпросът как суми внесени от лица, които изобщо не са били на
трудов договор в дружеството на подсъдимия могат да се отчитат за оборот на
дружеството . И от там да се счита за виновно извършено деянието от подсъдимия
без изобщо да е възможно да се установи движението по сметките на К.М.. След като по същите вносители са били и
самата К.М. и Д.К..
При
така направените изводи, че повдигнатото от ВОП обвинение е лишено от
фактическа подкрепа, надлежно обективирана в
доказателствата по делото, съдебният състав прие, че същото не е доказано по
безспорен и несъмнен начин съгласно изискванията на чл. 304 НПК, поради което постанови оправдателна
присъда спрямо подсъдимия Д.К..
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Воден
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: