РЕШЕНИЕ
Номер 260578 23.06.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На тридесети юни двехиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
3731 по описа за 2020
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 494724-F524327/13.02.2020г. на ** на Дирекция „Обслужване” ТД на НАП Пловдив, с което на А.И.А., ЕГН
**********, адрес *** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 500 / петстотин/ лв. за нарушение
по чл.125, ал.5, вр с чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателя моли
Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по
съображения изложени в жалбата и съдебно
заседание от повереник.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез свой
представител намира жалбата за неоснователна. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в срок, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателя бил представител на регистрирано по ЗДДС гражданско дружество по
ЗЗД, а именно ДЗЗД „Контрол – Инвест Йода“, БУЛСТАТ *********. Ето защо
последното следвало да подава ежемесечно справка – декларация за начислен ДДС. За
периода 1.7.2019г. – 31.7.2019г. такава обаче не била подадена до 14.08.19г. и
същото било констатирано при извършена проверка на 15.08.19г. от свид.Б.. Ето
защо срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН за горното с № F524327/11.11.19г. Тогава била подадена и справката – декларация. Въз основа на посочения констативен
акт било издадено и атакуваното НП. Междувременно на 09.08.2019г. ДЗЗД„Контрол
– Инвест Йода“ било заличено в Агенцията по вписванията.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на свид.В.С.Б. разпитана пред настоящия състав
на съда, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът
възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.
Горната
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като се изтъкват
процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. На
първо място действително Дружеството по ЗЗД не е самостоятелен правен субект,
но именно за това отговорност следва да носят освен членовете му, така и лицата
които го представляват. Безспорно се установи от договора за гражданско дружество,
че жалб.А.А. е един от представляващите. На следващо място действително в
началото на месец август дружеството е заличено, но към месец 07.19г. е
съществувало в правния мир и следователно е следвало да подаде справка
декларация, което е могло и да стане до 09.08.19г., но съгласно закона и след
това, но не по-късно от 14.08.19г. Не е основателно възражението, че поради
невъзможност да стори това по електронен път, поради заличаването от регистъра,
не било налице нарушение. След като подаването е станало на през месец ноември,
значи това е следвало да стане и по - рано. Без значение е, че това не е
станало по електронен път. Не на посвледно място следва да се има предвид, че в
случая нарушението касае фиска, а освен това периодите по ЗДДС за подаване на
справка- декларация са кратки, а от там и всяко закъснение се явява съществено.
Ето защо настоящата инстанция не споделя и възражението, че настоящия случай
бил маловажен по смисъла на чл.28, б.“а“ ЗАНН. Не спазване на срока по чл.52 ЗАНН, а именно издаване на НП в срок след един месец от АУАН, не опорочава
първото. Това е инстурктивен срок, а давностните такива са уредени в чл.34 ЗАНН. В процесния казус те не са нарушени. Не са нарушени правилата на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като както констативния акт, така и НП съдържат описания на
нарушението с посочване време, място и начин на извършване. Това са
съществените обстоятелства на едно нарушение, които следва да се съдържат
задължително в контролираните актове.
При тези факти настоящата инстанция намира,
че действително от страна на жалб.А.А.
е извършено административно нарушение, предмет на разглеждане по настоящото дело. Безсъмнение неподаването в срок на самата справка -
декларация е самостоятелен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.125, ал.1 от ЗДДС, а актосъставителя и наказващия орган правилно са
приложили закона. Последния правилно е преценил приложението на санкционната
разпоредба на чл.179, ал.1 от с.з. в редакцията от ДВ бр.105/2014г. спазвайки
принципа за приложение на закона действащ към момента на нарушението. Правилно
е определен и размера на наложеното наказание на петстотин лева и като вид – глоба.
В хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила,
което да са довели до опорочаване на процесното НП.
С оглед този изход на делото на
НАП София като самостоятелен правен субект следва да се присъдят разноски на
основание чл.63, ал.3 ЗАНН за юрисконсултско обслужване, тъй като са
своевременно поискани, но които в размер на 80 лв настоящата инстанция намира
за напълно справедлив и съответен на извършеното.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 494724-F524327/13.02.2020г.
на ** на Дирекция „Обслужване” ТД на НАП Пловдив, с което на А.И.А., ЕГН **********,
адрес *** е наложено административно
наказание Глоба в размер на 500 / петстотин/ лв. за нарушение по чл.125, ал.5,
вр с чл.179, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА А.И.А.,
ЕГН **********, адрес *** да заплати на НАП София сумата от 80 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.