Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 24,10,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Д., като разгледа докладваното
от съдия М.Апостолова гр.дело №10487 по описа за 2016 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Ю.Б.“АД обективно и субективно
съединени искове с правна квалификация чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, с които
се иска установяване по отношение на ищеца, че ответниците Г.Т.Н. и К.П.Н.
дължат солидарно заплащането на следните суми: 64311,99евро - главница, от която 14972,52 евро - падежирала
главница и 49339,47 евро - предсрочно изискуема главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от 12,01,2016г. до окончателното изплащане на вземането; 25284,26евро - договорна лихва, за периода от 10,03,2012 г.
до 06,01,2016 г.; 753,47 евро -
месечни такси за администриране на просрочен кредит, за периода от 12,03,2012
г. до 06,01,2016г.; 148,80лв. –
нотариални такси; 858,94 лв. -
разходи за подновяване на договорна ипотека.
Релевират се доходи, че на 26,10,2004 г. между „Ю.Б.“ АД от
една страна и Г.Т.Н. и К.П.Н. от друга е сключен Договор за жилищен кредит за
погасяване на задължение към друга банка и довършителни работи № 532-910, по
силата на който банката се е задължила да предостави на ответниците кредит в
размер на 70000,00 евро. Твърди се, че кредитните средства да са усвоени от ответниците.
Поддържа се, че към договора за кредит има подписани 7 на брой допълнителни
споразумения. По силата на допълнителни споразумения от 26,03,2009 г.,
30,07,2010 г., 03,12,2010 г., 14,12,2011 г. и 27,12,2011 г., ответниците
упълномощили банката да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на
сключването на допълните споразумения просрочия, чрез натрупването им към
редовната главница по кредита, като по този начин размерът на кредита се увеличил
на 78175,26 евро. Излагат се съображения, че по силата на чл. 12 от
Допълнително споразумение от 29,10,2010 г., ответниците са се задължили да
заплащат на банката месечна такса в случай на неизпълнение на задълженията по
кредита. Съгласно чл. 10, т. 4 и чл. 13, ал. 2 от договора, кредитополучателите
се задължили да заплащат разноските по вписването, подновяването и
застраховането на обезпеченията, както и за принудителното изпълнение. Поради
неизпълнение на погасителна вноска от 10,03,2012 г., се сочи да е обявена
предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа се волеизявлението за предсрочната
изискуемост да е обявено на длъжниците с нотариална покана рег. № 3855 и рег. №
3843 от 07,10,2015год.
Поддържа да е депозирано заявление по чл.417 от ГПК, във връзка
с което е образувано гр.д.№1521/2016год., по описа на СРС, 26 състав, издадена
заповед и допуснато незабавно изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК длъжниците
са депозирали възражение, обстоятелство обуславящо правен интерес от
установителната искова претенция.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена. Претендира разноски.
Ответникът- Г.Т.Н. в указания законоустановен срок по чл.
372 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва сключването на процесния банков договор. Твърди, че дължимата главница
по кредита възлиза на 55391,43 евро. Поддържа, че е недопустимо
капитализирането на лихва върху главница, като клаузите предвиждащи тази
възможност за банката са нищожни. Навежда доводи за нищожност на договора
поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави, липса на предмет
и неравноправност. Релевира възражение, че претендираните от ищеца вземания са
погасени по давност.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 372 от ГПК
ответницата К.П.Н. не e подала отговор.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед приложените доказателства се
установява наличието на сключен Договор
за жилищен кредит за погасяване на задължение към друга банка и довършителни
работи № 532-910 от 26,10,2004
г. /л. 9/, сключен
между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, в качеството на кредитодател и Г.Т.Н. и К.П. Н., в
качеството на кредитополучатели, с който е предоставен кредит в размер на
70000,00 евро, в това число:
- 55693,10 евро за погасяване на дълг към БАКБ АД,
произтичащ от сключен договор за кредит за придoбиване
на собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място с обща площ от
780 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, намиращ се в
с. Бистрица, ул. „********;
- 14306,90 евро за довършителни работи.
В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката през първите две години от срока за
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 7,5 пункта. Съгласно
ал. 2, за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита,
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размера на тримесечния LIBOR на евро, минимум 3,5 %, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5,25 пункта.
В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница определена в алинеи 1 и 2, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият тримесечен
LIBOR не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер
на LIBOR-а и датата от която той е в сила, чрез обявяването им на
видно място в банковите салони. Като е предвидено, че договорените в настоящия
договор надбавки не се променят.
В чл. 4 е уговорено заплащането на административни такси от
страна на кредитополучателите – административна такса в размер на 40,00лв.,
платима еднократно при подаването на искането за кредит и такса за управление и
обработка, в размер на 2 процента върху размера на разрешения кредит
еднократно, като таксата се удържа при усвояване на кредита.
В чл. 5 е посочен крайният срок за погасяване на кредита, а
именно – 26,10,2019год. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че
кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска от 648,91евро през първите две години от
издължаване на кредита и 694,10 евро за всяка следваща година до крайния срок
на издължаване на кредита. Съгласно чл. 6, ал. 3, в случай, че по време на
действието на договора банката промени тримесечния LIBOR за евро, размерът на погасителните вноски, определен в алинея
1, т. 2 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което с
подписването на договора кредитополучателя дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
В чл. 13 от договора е уговорено, че разходите за оценка на
кредитирания обект, както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване и
заличаване на ипотеката върху предоставения в обезпечение имот са за сметка на
кредитополучателя.
С чл. 14 от договора е предвидено, че кредитополучателят се
задължава да направи застраховка на предоставения в обезпечение недвижим имот,
като в случай, че не заплаща премиите по застраховката, банката превежда
необходимата премия за подновяване на застрахователната полица и с размера на
тази сума увеличава задължението на длъжника към банката.
В чл. 18 е уговорено, че при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да
е задължение по настоящия договор, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем. В ал. 2 е предвидено, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита автоматично става изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска, без да е необходимо каквото и да било изрично
изявление на банката за това.
С Допълнително споразумение от 26,03,2009 г. към Договора /л.
15/, страните са уговорили, че към датата на споразумението дължимите от кредитополучателите
суми са в размер на 60737,97 евро, от които 863,33 евро – просрочена главница, 1280,40
евро – просрочена лихва, 58184,12 евро – редовна главница и 410,12 евро –
редовна лихва. В т. II от договора е предвидено
въвеждането на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания по
кредита. В т. III кредитополучателят
се е задължил да внесе еднократно по кредита сума в размер на 701,00 евро, като
внасянето ѝ е основание за влизане в сила на споразумението. С подписване
на споразумението кредитополучателите се съгласяват, сумата представляваща
разликата между погасената сума по т. III и общия
сбор на сумата по т. I.1. и т. I.2 да бъде преоформена, чрез натрупване към редовната
главница по т. I.3. от споразумението. Съгласно т. V кредитополучателят има право и се задължава да ползва десетмесечен
период на облекчено погасяване на Общия дълг, считано от датата на влизане в
сила на допълнителното споразумение. През периода на облекчено погасяване на
общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни погасителни
вноски, като размерът им се определя с погасителния план по предходното
изречение. След изтичане на периода на облекчено погасяване на общия дълг,
кредитополучателят погасява кредита на равни месечни анюитетни вноски, като
размера им се определя с погасителния план по предходното изречение.
С Допълнително споразумение от 26,11,2009 г. страните са
уговорили, че към датата на споразумението дължимите от кредитополучателите
суми възлизат в размер на 59904,36евро, от които 59490,04 евро – редовна
главница и 419,32 евро – редовна лихва. В т. II
от договора е предвидено въвеждането на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания по кредита. В т. III
ответниците са се задължили да внесат
еднократно по кредита сума в размер на 450,00 евро, като внасянето ѝ е
основание за влизане в сила на споразумението. С подписване на споразумението
кредитополучателите се съгласяват, сумата представляваща разликата между
погасената сума по т. III и общия
сбор на сумата по т. I.1. и т. I.2 да бъде преоформена, чрез натрупване към редовната
главница по т. I.3. от споразумението. Съгласно т. V кредитополучателят има право и се задължава да ползва
петмесечен период на облекчено погасяване на Общия дълг, считано от датата на
влизане в сила на допълнителното споразумение. През периода на облекчено
погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни
погасителни вноски, като размерът им се определя с погасителния план по
предходното изречение. След изтичане на периода на облекчено погасяване на
общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни анюитетни
вноски, като размера им се определя съгласно погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за кредит, анексите и допълнителните споразумения
към същия. През Периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислява
фиксирана лихва в размер на 7,67 %.
След изтичане на периода на облекчено погасяване непогасеният остатък от общия
дълг ще се олихвява с фиксирана лихва в размер на 8,86 %. В т.IX е
предвидено, че кредитополучателите заплащат на банката месечна такса за
администриране на просрочения кредит, дължима при забава на плащането на една
или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж съгласно чл. 7 от
Договора за кредит, в размер, съгласно действащата към момента на настъпване на
забавата Тарифа на банката.
С допълнително споразумение от 30.07.2010г. страните са
уговорили, че към датата на споразумението кредитополучателят дължи следните
суми: 1011,83 евро – просрочена главница, 1327,54 евро - просрочена лихва,
15,34 евро – просрочени такси и 38533,19евро – редовна главница. В чл. 1, ал. 2 е предвидено, че освен задълженията по ал. 1, т. 1-5,
Кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ Датата на Допълнителното споразумение
(„Предходен падеж"), до датата на падежа, следващ Датата на Допълнителното
споразумение („Следващ падеж”), но към Датата на Допълнителното споразумение
все още не е изискуема. Съгласно чл. 2 от споразумението, всички плащания във
връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от Банката на
Датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. В чл. 3
страните са уговорили, че Кредитополучателят ще ползва тримесечен период на облекчено погасяване на Дълга („Период на
облекчено погасяване“), считано от следващия падеж. През Периода на облекчено
погасяване, върху дълга се начислява фиксирана лихва в размер на 7,74 %, като през периода на облекчено
погасяване Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни погасителни
вноски в размер на 390 евро на месец съгласно погасителен
план, неразделна част от споразумението. В чл. 4 е предвидено, че след изтичане
на Периода на облекчено погасяване върху Дълга се натрупва начислената, но
непогасена през Периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на
Допълнителното споразумение Кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо
съгласие, оправомощава и възлага на Банката. Съгласно чл. 6, след изтичане на
Периода на облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след договореното
натрупване на лихвите съгласно предходния член, се начислява годишна лихва в
размер на действащи към същата дата Базов лихвен процент на Банката за жилищни
кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 0,73
пункта, като след изтичане на Периода на облекчено погасяване до
окончателното погасяване на Дълга и всички други разноски, свързани с него,
Кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно
Погасителния план, неразделна част от Допълнителното споразумение. Посочено е,
че БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В чл.
6, ал. 1 от споразумението е предвидено, че плащането на падеж на всяка от
вноските по Погасителния план през периода на облекчено погасяване е
задължително условие за плащането на намалени равни месечни вноски върху Дълга,
съгласно чл. 4, ал. 2, в случай, че в рамките на Периода на облекчено
погасяване на Дълга, Кредитополучателят не заплати изцяло или частично две
последователни дължими месечни погасителни вноски, същият губи правото да
погасява Дълга при условията на намалена фиксирана лихва съгласно чл. 4, ал. 2.
В чл. 6, ал. 2 е уговорено, че в случаите по предходната алинея Кредиторът
едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на
Кредитополучателя, прекратява действието на чл. 4 от Допълнителното
споразумение, преоформя служебно Дълга съгласно чл.5, като считано от датата на
първия следващ падеж, Кредитополучателят е длъжен да погасява съгласно чл. 6 от
споразумението, като в този случай Кредиторът изготвя нов Погасителен план, с
който определя размера на дължимите от Кредитополучателя месечни погасителни
вноски.
С допълнително споразумение от 03.12.2010г. страните са
уговорили, че към датата на споразумението кредитополучателят дължи следните
суми: 614,29 евро - просрочена лихва, 6,14 евро – просрочени такси и 61014,25
евро – редовна главница. В чл. 2, ал. 2 е
предвидено, че освен задълженията по ал. 1, т. 1-5, Кредитополучателят дължи и
редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ Датата на Допълнителното споразумение („Предходен падеж"), до
датата на падежа, следващ Датата на Допълнителното споразумение („Следващ
падеж”), но към Датата на Допълнителното споразумение все още не е изискуема.
Съгласно чл. 3 от споразумението, всички плащания във връзка с кредита по чл.
2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от Банката на Датата на Допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. В чл. 4 страните са уговорили,
че Кредитополучателят ще ползва шестмесечен
период на облекчено погасяване на Дълга, в който върху дълга се начислява фиксирана лихва в
размер на 8,36 %, а
Кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер
на 430,00 евро на месец съгласно погасителен план, неразделна част от
споразумението.
С допълнително споразумение от 28.07.2011г. страните са
уговорили, че към датата на споразумението кредитополучателят дължи следните
суми: 416,65 евро – просрочена главница; 910,47 евро - просрочена лихва, 8,69
евро – просрочени такси и 61272,71 евро – редовна главница. В чл. 2, ал. 2 е предвидено, че освен задълженията по ал. 1, т. 1-5,
Кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ Датата на Допълнителното споразумение
до датата на падежа, следващ датата на Допълнителното споразумение. Съгласно
чл. 3 от споразумението, всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1,
т. 1-4 се преоформят служебно от Банката на датата на допълнителното
споразумение, чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. В чл. 4 страните са уговорили,
че Кредитополучателят ще ползва дванадесетмесечен
период на облекчено погасяване на дълга , в който се начислява фиксирана лихва
в размер на 8,70 %, кредитополучателят
погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 450,00 евро на месец съгласно погасителен план, неразделна част от споразумението.
В чл. 5 е предвидено, че след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху
Дълга се натрупва начислената, но непогасена през Периода на облекчено
погасяване лихва, за което с подписване на Допълнителното споразумение
Кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и
възлага на Банката.
С допълнително споразумение от
14,12,2011 г. /л. 59/ страните се споразумяват да прекратят действието на
въведено облекчено погасяване на Общия дълг, считано от датата на подписване на
настоящето допълнително споразумение. Уговорено е да се натрупа начислената, но
непогасена през Периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на
настоящото Допълнително споразумение Кредитополучателят дава своето изрично и
неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на Банката. Съгласно споразумението
върху общия размер на Дълга се начислява годишна лихва, равна на договорената
между страните за периода след изтичането на действащия към момента период за
облекчено погасяване на Дълга.
С допълнително споразумение от 27.12.2011г. е констатирано
кредитополучателят да дължи следните суми: 1754,64 евро - просрочена лихва, 28,63
евро – просрочени такси и 62345,23 евро – редовна главница. В чл. 2, ал. 2 е предвидено, че освен задълженията по ал. 1, т. 1-5,
Кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ Датата на Допълнителното споразумение
(„Предходен падеж"), до датата на падежа, следващ Датата на Допълнителното
споразумение („Следващ падеж”), но към Датата на Допълнителното споразумение
все още не е изискуема. Съгласно чл. 3 от споразумението, всички плащания във
връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от Банката на
Датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. В чл. 4
страните са уговорили, че Кредитополучателят ще ползва шестмесечен период на облекчено погасяване на Дълга („Период на
облекчено погасяване“), считано от следващия падеж. През Периода на облекчено
погасяване, върху дълга се начислява фиксирана лихва в размер на 5,61 %, като през периода на облекчено погасяване
Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни погасителни вноски в размер
на 300,00 евро на месец съгласно погасителен план, неразделна част от
споразумението. В чл. 5 е предвидено, че след изтичане на Периода на облекчено
погасяване върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през Периода на
облекчено погасяване лихва, за което с подписване на Допълнителното
споразумение Кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие,
оправомощава и възлага на Банката. Съгласно чл. 6, след изтичане на Периода на
облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след договореното натрупване
на лихвите съгласно предходния член, се начислява годишна лихва в размер на
действащи към същата дата Базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити в
съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 1,31 пункта, като след
изтичане на Периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на
Дълга и всички други разноски, свързани с него, Кредитополучателят погасява
Дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно Погасителния план, неразделна
част от Допълнителното споразумение. Посочено е, че БЛП на банката за жилищни
кредити в съответната валута не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. В чл. 7, ал. 1 от споразумението е
предвидено, че плащането на падеж на всяка от вноските по Погасителния план
през Периода на облекчено погасяване е задължително условие за плащането на
намалени равни месечни вноски върху Дълга, съгласно чл. 4, ал. 2, в случай, че
в рамките на Периода на облекчено погасяване на Дълга, Кредитополучателят не
заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни погасителни
вноски, същият губи правото да погасява Дълга при условията на намалена
фиксирана лихва съгласно чл. 4, ал. 2. В чл. 7, ал. 2 е уговорено, че в случаите
по предходната алинея Кредиторът едностранно, незабавно и без да е необходимо
каквото и да било волеизявление на Кредитополучателя, прекратява действието на
чл. 4 от Допълнителното споразумение, преоформя служебно Дълга съгласно чл.5,
като считано от датата на първия следващ падеж, Кредитополучателят е длъжен да
погасява съгласно чл. 6 от споразумението, като в този случай Кредиторът
изготвя нов Погасителен план, с който определя размера на дължимите от Кредитополучателя
месечни погасителни вноски.
От съобщение, изх. №
1834/03,12,2014год. на банката /л. 120/, връчено на адресата лично на 05,02,2015год
е видно Г.Т.Н. да е уведомен за
волеизявлението на банката за обявена предсрочната изискуемост на задълженията
по договора за кредит.
С нотариална покана, рег. № 3843, том 2, № 43 на П.Ц.П.–
нотариус, връчена на 26,10,2015год. ответникът Г.Н. отново е уведомен за
предсрочната изискуемост на задълженията п договора.
С нотариална покана, рег. № 3844, том 2, № 44 на П.Ц.П.–
нотариус, връчена на 07,11,2015год. при условията на чл.47 от ГПК К.П.Н. е уведомена
за обявена предсрочната изискуемост на задълженията по кредита от страна на
банката.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано
при постановяването на съдебния акт се установява, че към дата 26.11.2004г.
кредитът в размер на 70 000.00Евро е усвоен в пълен размер. Изложено е, че реструктурираните
към главницата суми са общо в размер на 8175.26 Евро. Погасени са в пълен размер общо 88 месечни
вноски до 10.02.2012г. включително. От вноска № 89 с падеж 10.03.2012г. е
погасена сума 57.27 евро, в това число лихва 57.07 евро и главница от 0.20
евро. Погасените лихви са общо в размер на 39163,15евро, от които 38952,71 евро
договорни лихви, в това число по погасителен план 38735,80 евро и
капитализирани и погасени извън погасителен план на основание облекчен режим на
погасяване - 216.91 евро, и наказателни лихви общо 210.44 евро. От общо
погасените лихви в размер на 39163.15 евро, погасени чрез плащане от
кредитополучателя са лихви в размер на 33 337.73 евро (платени възнаградителна
лихва 33154.42 евро и наказателна лихва 183.31 евро) и погасени чрез
капитализиране - 5825.42 евро, в т.ч. възнаградителна лихва 5798.29 евро и
наказателна лихва - 27.13 евро. Погасената главница от първите 88 месечни
вноски е общо в размер на 13863.27 евро, в това число платени 11571.46 евро и
капитализирани 2291.81 евро.
Към датата на първото Допълнително споразумение -
26.03.2009г. се наблюдава просрочие на месечни вноски с падеж 27.12.2008г.,
27.01.2009г. и 27.202.2009г. С датата на допълнителното споразумение
просрочените суми се капитализират и се отчитат за погасени. Последно
постъпилата сума е с дата 22.06.2012г., в размер на 357.16 евро, с която е
погасена месечна вноска с падеж 10.02.2012г., в това число лихва 299.80 евро и
главница 0.20 евро, и част от месечната вноска с падеж 10.03.2012г. - лихва в
размер на 57.02 евро. С дата 10.07.2012г. Банката е капитализирала лихва в
размер на 183.69 евро, която представлява разлика между начислената лихва за
периода на облекчено погасяване и включената лихва в месечните вноски от
погасителния план. Тази лихва също е отчетена като погасена.
Към датата на заявлението 12.01.2016г., вноските с настъпил
падеж са общо 135 броя, в това число изцяло погасени 88 броя и 47 броя -
дължими. Главницата в погасителните вноски с настъпил падеж към 12.01.2016г.,
съобразено с допълнителните споразумения и облекчения режим на погасяване, е
общо в размер на 29317.44 евро. Погасената главница ( до вноска 88 вкл.) е в
размер на 13 863.27 евро. Дължимата главница от вноски с настъпил падеж към
12.01.2016г. е в размер на 15454.17 евро (от вн. 89 до вн. 135вкл.).
До 12.01.2016г. начислените възнаградителни лихви от вноски
с настъпил падеж /135 броя/ са общо в размер на 59429.92 евро. Погасените
лихви, включително чрез капитализация, са общо в размер на 38 952.71 евро.
Дължимите възнаградителни лихви са общо в размер на 20 477.15 евро, от вноска № 89 до вноска 135 вкл. / Приложение № 1,
колона 5/.
Начислените наказателни лихви върху просрочени главници за
периода от 10.03.2012г. до 06.01.2016г. са общо в размер 4807.11 евро.
Общият размер на дължимите лихви съгласно договора,
допълнителните споразумения и актуализираните погасителни планове е 25284.26 евро.
Начислените и непогасени месечни такси за администриране на
просрочен кредит са общо в размер на 74.15
евро, начислени в периода от
12,02,2012год. до 07,09,2012год. /л.216/.
Съгласно представено по делото /л. 151/ извлечение от сметка
4983 - Вземания по имуществени застраховки, партида с титуляр Г.Н. /л.151/,
банката е заплатила за сметка на кредитополучателя премии по имуществени
застраховки общо в размер на 679.32
евро. в периода от 22,11,2012год. до 26,10,2015год.
Съгласно представено по делото /л.150/ извлечение от сметка
4984 - Други вземания от клиенти /кредити/, за подновяване на ипотека на Г.Н.
Банката е заплатила за сметка на кредитополучателя сумата 858.94лева.
За нотариални покани до Г.Т.Н. и до К.П.Н. банката е
заплатила на 23.11.2015г. нотариални такси общо в размер на 148.80 лева.
Експертизата установява, че неизплатеното задължение на
кредитополучателя по договора и подписаните към него допълнителни споразумения
е в общ размер на 90349,72 евро, от които:
главница - 64311,99 евро;
възнаградителни лихви – 20477,15 евро;
наказателни лихви: 4807,11 евро;
такси за администриране на проср. кредит 74,15 евро
застрахователни премии и ипотека 679,32 евро.
Размерът на реализираните за събиране на вземането съдебни
разноски възлиза на 22761.02 лв., които включват разноските по иницииране на
заповедно производство, образуване на изпълнително дело въз основа на
допуснатото незабавно изпълнение и адв. Възнаграждения.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза от м. април 2007г.
месечната вноска е увеличена на 708.65 евро, в резултат на увеличение на
годишната лихва от 9.30 % до 9.80 %. В периода от м.април 2007г. до м.март
2008г. месечната вноска не е променяна, но с увеличението на лихвения процент
се променя съотношението в месечните вноски - увеличава се лихвата и се
намалява главницата.
В случай, че не е налице промяна на договорения лихвен
процент и по първи погасителен план,
задълженията на ответниците:
- към датата на изготвяне на заключението (30,05,2019год.)
задължението би било 82685,30евро, настъпил е падеж на 175 месечни вноски общо
в размер на 120322,54евро, в това число главница 66605,73евро и лихва 53716,81евро.
Погасени са 52815,98евро, от които 13863,27евро-главница и 38952,71евро
–договорна лихва;
Т.е.задължението за главница от вноски с настъпил падеж би било–
52742.46 евро; предсрочно изискуема главница - 3394.27 евро; капитализирани
суми от главница - 2291.81евро; възнаград. лихва - 14764.10евро; капитализирани
лихви – 5883.45 евро и наказ. лихва върху проср. главници до 12.01.2016г. -
3609.21 евро.
Посочва се да са извършени капитализации общо в размер на
8175.27 евро, в това число главница - 2291.81евро и лихви и такси общо 5883.45
евро в периода от 26,03,2009год. до 10,07,2012год.
Представени са различни варианти относно задължението към
датата на ИМ, заявлението и изготвяне на заключение по делото.
В открито съдебно заседание от 10,06,2019год., вещото лице сочи,
че при изчисляване на дължимата договорна лихва не са взети предвид
капитализираните лихви. Излага, че общият размер на капитализираните такси е
58,80евро, а на капитализираните лихви – 5797,52 евро. Посочва, че
капитализираните лихви в размер на 5883,45 евро са дължими за периода от
26,03,2009год. до 10,07,2012год.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“
АД и Г.Т.Н. и К.П.Н. е възникнало договорно правоотношение за представяне на
кредит, по силата на което Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателите
договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***.
Проверката на валидност на процесния договор и допълнителни
споразумения към него следва да се простира единствено до основанията за които
съдът следи служебно, в това число и за наличие на неравноправност на клаузи от
договора, с оглед бланкетно въведените възражения за нищожност от страна на Г.Н..
В случая на преценка подлежат клаузите от договора и
допълнителните споразумения, които дават право на банката едностранно да променя
приложимия по договора лихвен процент – чл. 6, ал. 3 от договора за кредит, чл.
5 от допълнително споразумение от 30,07,2010год. и чл. 6 от допълнителни
споразумения от 03,12,2010год., 28,07,2011год., 14,12,2011год. и 27,12,2011год.
При
сключване на процесния договор в сила е бил Законът за защита на потребителите
и правилата на търговия (ЗЗППТ) / отм., Обн. ДВ. бр.30 от 2 април 1999г./,
докато при допълнителните споразумения към него – Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) /обн.ДВ бр.36/2008год./. Кредитополучателите са потребители
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ, респ. §13, т.1 ДР от ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на §1,
т. 2 от ДР на ЗЗППТ, респ. §13, т.2 ДР ЗЗП, поради което в отношенията им са
приложими разпоредбите на тези закони. Следователно, процесният договор има
характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на 35-37а
от ЗЗППТ, респ. чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор. С оглед естеството на спора съдът следва да се произнесе
по валидността на договорните клаузи и след това досежно дължимостта на сумите
по договора за кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 35 от ЗЗППТ /отм./ Неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите съобразно разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ЗЗППТ
/отм./, са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а
предвид ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
От страна на банката и с оглед правилото на чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ /отм./ досежно доказателствената
тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи да са в резултат на
индивидуално договаряне с потребителя. По идентичен начин са уредени и
отношенията в ЗЗП /обн.ДВ бр.36/2008год./.
Не се установява изследваните клаузи да са индивидуално
уговорени. Съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ /отм./, респ. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП,
в тежест на доставчика или търговеца е да докаже това обстоятелство. Такова
доказване по делото не е проведено. Действително, възможността за едностранна
промяна на дължимата възнаградителна лихва е предвидена в договор, а не общи
условия. Включването на уговорката в договора само по себе си обаче не
предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена и съдът продължава да
дължи потребителска защита по отношение на нея. Ако посоченото обстоятелство -
подписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца от
задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това
поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски
договори - така Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І
Т. О. на ВКС.
Предвид горното и доколкото настоящият състав приема, че
спорните клаузи не са индивидуално уговорени, то следва да се извърши преценка
дали същите са неравноправни по смисъла на чл. 35 от ЗЗППТ /отм./, респ. чл.
143 от ЗЗП, и в този смисъл нищожни на осн. чл. 37 от ЗЗППТ /отм./, респ. чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
Клаузите имат за предмет размера на възнаградителната лихва
по договора. Възнаградителната лихва представлява "цената" по
договора за кредит, заплащана срещу престацията на Банката да предостави за
ползване кредитните суми за определен период то време. По този начин, клаузите
на допълнителните споразумения, доколкото се уреждат от ЗЗП, попадат под
хипотезата на чл. 145, ал. 2, пред. второ от този закон - отнасят се до
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга и в случай
че са ясни и разбираеми тяхната противоправност не може да бъде преценявана.
Предвид това, преди да се разгледа противоправността им, следва да се направи
проверка доколко същите са ясни и разбираеми. Изискването за яснота и
разбираемост не се ограничава единствено до граматическия смисъл на
разпоредбите, като те следва прозрачно и недвусмислено да излагат правата и
задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици -
Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т.
45 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г. В допълнителните споразумения не са
посочени критерий, въз основа на които се променя приложимият лихвен процент
или начинът на формулиране размера на лихвата, нито от съдържанието им
потребителят може ясно и недвусмислено да предвиди икономическите последици от
промяната на съответните условия. С оглед това, не може да се приеме, че
разглежданите клаузи са уговорени по ясен и разбираем начин и по тази причина
същите подлежат на преценка досежно тяхната неравноправност.
Преценката на спорните клаузи би могла да се разглежда в
контекста на чл. 35, ал. 2, т. 9 и 11 от ЗЗППТ /отм./, респ. т. 10 и т. 12 от
чл. 143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в 35, ал. 2, т. 9 от ЗЗППТ /отм./,
респ. аналогичната ѝ чл. 143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна
клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание. В договора за кредит,
промяната на лихвения процент е в зависимост на условия, които са посочени в договора.
Въпреки това, липсва яснота относно методиката и математически способ за
формиране на едностранно променената лихва, респ. не са налице критерии, въз
основа на които, длъжниците могат да предвидят, произтичащите за тях
икономически последици. Що се касае до релевантните клаузи на допълнителните
споразумения, в тях по никакъв начин не е описано при какви условия се променя
приложимият по договора лихвен процент, нито начинът му на формиране. Съобразно
изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на 35, ал. 2, т. 9 от
ЗЗППТ /отм./, респ. чл. 143, т. 10 от ЗЗП-клаузите са неравноправни, съответно
нищожни на основание чл. 146 ЗЗП.
По отношение неравноправност на проверяваните клауза
съобразно разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 11 от ЗЗППТ /отм./, респ. чл. 143,
т. 12 от ЗЗП, съгласно които неравноправна клауза е тази, която дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора. По делото се установява, че с промяната
на базовия лихвен процент, цената на услугата, тоест лихвата, която ще се
плаща, за срока на договора се завишава многократно. При така установеното
съдът приема, че е налице значително завишаване на цената в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. Установява се и че за потребителя не е
предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за
кредит. Т.е. така изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т. 12,
предл. 2 от ЗЗП.
Договорът за банков кредит е финансова услуга по смисъла на
чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13, т. 12, буква "б. " от ДР на ЗЗП/ред.бр.
36/2008/, съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана
с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни
фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит,
обезпечен с ипотека. Предвид това, по отношение на клаузите, предвиждащи
едностранно увеличаване на приложимия по договор лихвен процент от банката,
доколкото същите попадат под обхвата на ЗЗП, по отношение на тях следва да се
прецени дали са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията
на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия
пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Посочените
в ОУ основания за изменение на БЛП са такива стоящи извън волята на търговеца,
предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова
дейност. За да се приложи изключението на
сочената разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да
бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
следва предварително да е получил
информация как търговецът/Банката/ може
едностранно да промени цената, за да може да реагира по-най уместния
начин/решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да
допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при
съмнение има право да тълкува тези
клаузи по благоприятен за потребителя
начин /чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира
да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
В конкретния случай, в допълнителните споразумения
единствено е посочено, че действащият Базов лихвен процент (БЛП) на банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните. Не описана
методиката за определянето му по разбираем и достъпен начин, нито са налице
достатъчно данни, които да позволят на кредитополучателите да предвидят
икономическите последици от изменението на лихвата. С оглед изложеното не може
да се приеме, че са налице изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1
от ЗЗП.
Недействителните клаузи са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните. Ето защо
извършеното изменение на лихвения процент от страна на банката едностранно не е
обвързващо за кредитополучателя, а събраните въз основа на нищожна клауза суми
са платени без основание.
По отношение на сключените допълнителни споразумения за
преструктуриране на дълга, чрез разсрочване
при определен гратисен период и капитализиране на лихвата/прибавянето й към
главницата/, съдът намира следното: съгласно Решение № 66 от 29,07,2019 год. по
гр.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II Т.О., уговорката в допълнителни споразумения
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по
чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
/отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. По този начин, уговорките с които към
главницата по кредита се прибавят начислени и непогасени лихви са нищожни на
основание чл. 26, ал. 4, вр.чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
По изискуемостта:
По заявление на Банката от 12,01,2016 г. е инициирано
производство по гр.д. № 1521/2016год. на СРС, 26 с-в. за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, постановено незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист за процесните суми.
Относно обстоятелството досежно настъпването на предсрочната
изискуемост на вземането по договора за банков кредит е налице задължителна
съдебна практика по ТР № 4/18,06,2014 г. на ОСГТК и конкретно указанията по т.
18 от същото. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на Банката, че счита кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й.
Съобразно изложеното по предявения иск по чл. 422 ГПК за
установяване на вземане по договор за банков кредит, съдът следва да изследва
настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли
са от Банката действия по упражняване на правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
С
нотариална покана, рег. № 3844, том 2, № 43 и нотариална покана, рег. № 3845,
том 2, № 43 на П.Ц.П.– нотариус с район на действие – СРС, рег. № 533 на НК
банката е обявила предсрочната изискуемост на задълженията по кредита. Видно от
разписките за получаване ответника Г.Т.Н. е получил поканата на 26,10,2015год., а ответницата К.П.Н. на 07,11,2015год.
Видно заключението на ССчЕ до датата на връчване на нотариалните
покани за обявяване на предсрочна изискуемост като не се вземат предвид,
надвнесените суми, поради завишения от Банката лихвен процент, към момента на
получаването на изявление на банката ответниците са били в просрочие на повече
от три вноските по кредита, тъй като последното плащане е на 22,06,2012год. По
този начин е налице обективният факт на забавата, обуславящ елементите от
фактическия състав на предсрочната изискуемост по чл. 18, ал. 1 и 2 от договора
за кредит допусната забава в плащания на дължими по договора вноски.
За определяне на размера на задължението и с оглед
изложените мотиви, че следва да бъде съобразен първоначалния лихвен процент и
без капитализиране на лихвата, предвид извършеното изменение на лихвените
проценти и капитализация основано на нищожни клаузи, то съдът следва да
съобрази заключение на съдебно-счетоводната експертиза сочеща на задължението
по приложение №3 от заключението.
По определяне размера на задължението:
Съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена
с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска.
Съобразно заключението на ССчЕ към датата на приключване на съдебното дирене
дължимата просрочена главница по първоначален погасителен план е 52742,46евро,
а предсрочно изискуемата главница е 3394,27евро или общо главница 56136,73евро,
в който размер исковата претенция е основателна, а за разликата до предявения
размер от 64311,99евро следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът не
следва да съобрази сумата от 2291,81евро-капитализирани суми от главница.
На осн. чл. 430, ал. 2 от ТЗ кредитополучателят дължи
договорна лихва за ползване на паричния ресурс.
Възнаградителната лихва представлява "цената" по
договора за кредит, заплащана срещу престацията на Банката - да предостави за
ползване кредитните суми за определен период то време. При обявяване на
предсрочната изискуемост, Банката се освобождава от задължението си да
предоставя за ползване заемните средства и може да иска връщането им незабавно
и в цялост. След този момент отпада и основанието Банката да получава тази
"цена". Заплащането на възнаградителна лихва в този случай би довело
до неоснователно обогатяване на кредитодателя. В същото време,
възнаградителната лихва няма санкционен характер, тя се дължи единствено при
нормалното развитие на отношенията между страните, като за периода след
обявяване на предсрочната изискуемост, кредиторът би могъл да претендира
законна лихва или мораторна неустойка, ако такава е уговорена. Качеството на
цена на вземането за възнаградителна лихва, предопределя и периодичния му
характер. По този начин, лихвата се начислява за всеки уговорен от страните
отчетен период и се дължи, доколкото длъжникът може да ползва кредитните
средства, тя не е изначално определена и по отношение на вземането за нея не
може да бъде обявена предсрочна изискуемост. В посочения смисъл т.2 от Тълкувателно
решение №3 от 27,03,2019год. по тълк. д.
№ 3/2017.
Предвид изложеното, възнаградителната лихва, дължима от ответниците,
определена от съда по чл. 162 от ГПК, за релевирания период от 10,03,2012год.
до до 07,11,2015год. е в размер на 12360,62евро/
вноски от 89-133 от първоначалния погасителен план/, в който размер и период
исковата претенция е основателна.
Съдът намира иск за
установяване на вземане за неустойка да
не е предявен, предвид което съдът не обсъжда дължимост на вземането
установено в размер на 4807,11евро. Установи се сумата да е наказателна
лихва, но това основание не е въведено от ищеца. Вземането за договорна лихва
предполага вземане основано на съглашение между страните и произтичащо пряко от
договора, каквото представлява възнаградителната лихва, но не и обезщетението
за забавено изпълнение или неизпълнение, произтичащо от факт стоящ извън
договора-неизпълнение от страна на кредитополучателят.
Ето защо и въпреки именуването на
обезщетението санкционна лихва, съдът намира основанието на същата да не е
заявено от ищеца.
На
осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД от кредитополучателя са дължими договорените такси съгласно чл.4 от договора
за кредит, а именно еднократна такса при усвояване на кредита и административна
такса за обработка на документи при подаване на молба за кредит. С т.12 от
допълнително споразумение от 30,07,2010год. кредитополучателя поема задължение
за заплащане на месечна такса за администриране на просрочен кредит. Видно от
заключението по ССчЕ за периода от 12,03,2012год. до 06,01,2016год. дължимите
такси, правилно начислени от ищеца са в размер на 74,15лв. –месечни такси за
администриране на просрочен кредит и
679,32евро-платени застрахователни премии, които са дължими на осн.чл.10, т.4 и
т.6 от договора.
За
периода от 22,11,2012 до 26,10,2015год. платените от кредитора застрахователни
премии са в размер от 679,32евро.
За банката
е възникнало и вземане за подновяване на договорна ипотека върху дадения в
обезпечение имот на осн.чл.13, ал.3 от
договора, което съгласно ССЧ е в размер на 858,94лв.
На ищеца
следва да се заплатят и направените разноски за изпращане на нотариални покани
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, които съдът намира да са в
размер на 148,00 лв., с оглед заключението на вещото лице.
С оглед
основателността на исковата претенция подлежи на разглеждане релевираното по
реда на чл. 120 от ЗЗД възражение за погасителна давност. Възражение за давност
е релевирано единствено от ответника Г.Н.. Въпреки, че са солидарни длъжници,
ответниците са обикновени другари по делото и всеки от тях действа
самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействия нито ползват,
нито вредят на останалите. Позоваването на давност от един от солидарните
длъжници не произвежда действие спрямо
останалите-чл.125, ал.2 от ЗЗД.
Ето защо по
отношение на К.П. установителните искове
следва да бъдат уважени за горните размери на вземанията.
По
възражение за давност:
По отношение за вземанията за настъпили вноски за главница приложимата
е общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В тази хипотеза не се касае за
периодични вземания, а за изпълнение на части на едно и също вземане. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12,01,2016год., т.е.
погасени по давност биха били вноски с настъпил падеж преди 12,01,2011год. Видно
от назначената по делото експертиза падежирали, непогасени и дължими по делото
са вноски след м.,05,2012год. Що се касае до вземането за предсрочно изискуема
главница, давностния срок по отношение на нея започва да тече от момента на
обявяването ѝ – 07,11,2015год. и по тази причина тя също не е погасена по
давност. Ето защо възражението за погасяване по давност на вземането за
главница се явява неоснователно.
По възражението
за изтекла давност по отношение на дължимата по договора възнаградителна лихва.
Със заявление е претендирано заплащането на възнаградителна лихва за периода от
10,03,2012год. до 06,01,2016год. Заявлението е подадено на 12,01,2016год. С
оглед правилото на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД приложима е специалната тригодишна
давност. Т.е. погасени са всички вземания за възнаградителна лихва преди 12,01,2013год.
Размерът на непогасената възнаградителна лихва за периода от 12,01,2013год. до
07,11,2015год., определен от съдът по чл.162 от ГПК е 9097,96евро/от общото
задължение за периода от 10,03,2012год. до 07,11,2015год. в размер на
12360,62евро следва да бъдат приспаднати възнаградителни лихви в размер на
3262,66евро /вноска 89-98 от приложение 3, колона 6/.
Погасени по давност се явяват и таксите в размер на 74,15
евро. Съдът намира, че същите представляват вид неустойка от неизпълнение и се
погасяват със специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
Установените такси са начислени в периода 12,02,2012год. до 07,09,2012год. или преди
12,01,2013год., поради което вземанията са погасени по давност.
По отношение на вземанията за възстановяване на изплатени от
банката застрахователни премии-679,32евро, такси за вписване и подновяване на ипотека
-858,94лв. и нотариални такси-148,80лв.,
съдът намира, че е приложима общата петгодишна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Задълженията за премии по имуществени застраховки са възникнали в периода
22,11,2012год. – 26,10,2015год. и към датата на подаването на заявлението (12,01,2016год.)
по отношение на тях не е изтекъл петгодишният срок по чл. 110 от ЗЗД. Не е
изтекъл петгодишния срок за вземането за разноски по подновяване на ипотеката
върху предоставения в обезпечение от ответниците недвижим имот-възникнало
м.10,2014год. и вземане за разноски за
нот.такси–от 23,11,2015год.
Предвид
изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на банката, че ответникът
Г.Н. дължи солидарно с К.Н. следните суми:
1. главница
по в размер на Договор за жилищен кредит
за погасяване на задължение към друга банка и довършителни работи № 532-910 от 26,10,2004 г. в размер на 56136,73евро;
2.
договорни лихви, в размер на 9097,96евро/възнаградителна лихва, за периода от
12,01,2013год. до 07,11,2015год.
3. 679,32евро-
застрахователни премии;
4. 858,94лв. -такси за вписване и подновяване на ипотека;
5. 148,80лв.-нотариални такси;
Ответницата
К.Н. дължи следните суми:
1. 56136,73евро-главница
;
2. възнаградителна
лихва в размер на 12360,62евро / за периода от
10,03,2012год. до 07,11,2015год.;
3. 74,15евро
-такси по договора за просрочие;
4.
679,32евро- застрахователни премии;
5. 858,94лв. -такси за вписване и подновяване на ипотека;
6. 148,80лв.-нотариални такси;
По
разноските:
На
осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски
с оглед изхода от спора, които съдът намира за доказани в размер на 3081,29лв.
от общо 4054,33лв., от които 3554,33лв.-д.т.
и 500,00лв.-в.л. / по делото няма доказателства за договорен и платен адв. хонорар в размер на
1395,01лв. съобразно списък по чл.80 от ГПК, поради което не се взема предвид
при определяне на разноските. Отделно от
това съдът констатира да е внесена държавна такса в размер на 4% в размер от 7108,66лв. По гр. № 1521/2016год. на СРС, 26 състав е
заплатена държавна такса в размер на 3554,33 лв., представляваща 2 % от цената
иска. В производството по чл. 422 от ГПК, заявителят-ищец следва да довнесе
разликата между внесената в заповедното производство държавна такса от 2 %
върху цената на иска до пълния размер на таксата за разглеждане на иска от 4 %.
Ето защо е налице надвнесена държавна такса в размер на 3554,33лв. и заплащането
ѝ не следва да бъде възлагано в тежест на ответниците/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената част
от иска разноски се дължат на
ответниците, но не са извършени, поради което не се присъждат.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ответницата К.Н. – Г.Н. следва да се заплати възнаграждение в
размер на 1169,39лв. от общо 5084,33, съобразно отхвърлената част на иска.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът следва
да установи и разноските в заповедното производство. От страна на ответника е релевирано
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Следва да се приеме, че същото се отнася и до присъждането на адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 3834,90лв. Минималният
размер на дължимият в заповедното производство адвокатски хонорар възлиза на
3195,74лв., определен по реда на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ, вр.чл.7, ал.2, т.4. Възражението
съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на
заповедното производство. Ето защо и с оглед изхода от спора разноските по
гр.д.№1521/2016, СРС, 26 състав са в размер на 5130,05лв. от общо 6750,07лв.,
от които 3554,33лв.-д.т. и 3195,74лв.-адв. възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, б-ц. И. по предявени искове с
пр.кв. чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ срещу Г.Т.Н., ЕГН **********
и К.П.Н., ЕГН ********** ***, че
Г.Т.Н. дължи на Ю.Б. АД солидарно с К.П.Н. следните суми:
сума в размер на 56136,73евро
- главница по Договор за жилищен кредит за погасяване на задължение към
друга банка и довършителни работи № 532-910 от 26,10,2004г., ведно със законната
лихва от 12,01,2016год. до окончателното изплащане на вземането, сума в
размер на 9097,96евро-възнаградителна
лихва, за периода от 12,01,2013год. до
07,11,2015год., сума в размер на 679,32евро-
застрахователни премии, за периода от 22,11,2012год. – 26,10,2015год.; сума в
размер на 148,00 лв. – нотариални такси, за периода от 23,11,2015год. до
06,01,2016год., сума в размер на 858,94
лв. – разноски за вписване на ипотека, за периода от 09,10,2014год. до
06,01,2016год. като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над посочените до
предявените размери и периоди като неоснователни, за такса 74,15 евро и
възнаградителна лихва за периода от 10,03,2012год. до 11,01,2013год. като погасени по давност.
К.П.Н. дължи на „Ю.Б.“ АД солидарно с Г.Т.Н. следните суми:
сума в размер на 56136,73евро
- главница по Договор за жилищен кредит за погасяване на задължение към
друга банка и довършителни работи № 532-910 от 26,10,2004г., ведно със законната
лихва от 12,01,2016год. до окончателното изплащане на вземането, сума в
размер на 12360,62евро-възнаградителна
лихва, за периода от 10,03,2012год. до
07,11,2015год., сума в размер на 74,15евро
-такси по договора за просрочие, сума в размер на 679,32евро- застрахователни премии, за периода от 22,11,2012год. –
26,10,2015год.; сума в размер на 148,00
лв. – нотариални такси, за
периода от 23,11,2015год. до 06,01,2016год., сума в размер на 858,94 лв. – разноски за вписване на
ипотека, за периода от 09,10,2014год. до 06,01,2016год. като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над посочените до предявените размери и
периоди като неоснователни;
ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН ********** и К.П.Н.,
ЕГН ********** *** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***,
б-ц. И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 3081,29лв. – разноски.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен
адрес: ***, б-ц. И. да заплати на адв.Г.Т.Н., с ЕГН **********, адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
сума в размер на 1169,39лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Г.Т.Н., ЕГН ********** и К.П.Н., ЕГН
********** *** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, б-ц. И.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
т. 12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, сума в размер на 5130,05лв. – разноски по
гр.д.№1521/2016, СРС, 26 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
2 седмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: