№ 98
гр. Ихтиман, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Г.
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Административно
наказателно дело № 20211840200686 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № 21-1204-
001180/30.09.2021 г., издадено от началник група към ОД МВР София, сектор
„Пътна полиция“, с което на Г. М. М., ЕГН: **********, за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че автомобилът е имал проблем с температурата на двигателя.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание,
като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение, да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.09.2021 г., в 16,37 ч., на АМ Тракия в участъка на 25 км, в посока
гр. София, жалбоподателят управлявал МПС М с рег. № Е, като бил сам в
автомобила и се движил в лентата за принудително спиране, без да е налице
повреда на пътното превозно средство или здравословен проблем на водача
или пътниците. Това поведение било забелязано от служители на ОД МВР
1
София.
За извършеното бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 58,
т. 3, предл. 1 ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с
което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализа на събраните по делото – писмени доказателства – справка за
собственост на МПС, заповед за компетентност, справка за нарушител/водач,
заповед за компетентност, Приложение удостоверение за дейности, приемно-
предавателен протокол на автомобил за сервиз, както и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите С. и Г..
Доказателственият материал в голямата си част е последователен и
безпротиворечив.
По отношение на обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал
процесният автомобил съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Г.,
че водач на МПС е бил именно жалбоподателят. Съдът не дава вяра на
съдържанието на писменото доказателство- Приложение удостоверение за
дейности (л. 8 от делото), тъй като същото е съставено и подписано
единствено от жалбоподателя и не се подкрепя от останалите доказателства
по делото.
По отношение на обстоятелството дали е имало повреда на ППС съдът
отново кредитира показанията на свидетелите С. и Г., че не е имало повреда
на автомобила. В представеното от жалбоподателя писмено доказателство-
приемо- предавателен протокол на автомобил на сервиз (л. 9 от делото) , е
посочено, че автомобилът е бил сервизиран в периода от 18.10.2021г. до
25.10.2021г.. Съдът намира, че този документ не удостоверява по категоричен
начин техническа повреда на ППС към датата на вмененото нарушение,
обуславяща необходимост от движението му в лентата за принудително
спиране. Няма пречка документът да е съставен за нуждите на
производството с цел избягване на административнонаказателна отговорност.
Посочената в документа дата на постъпване на автомобила в сервиз–
18.10.2021г., е повече от 3 седмици след датата на вмененото нарушение-
24.09.2021г., поради което не се доказва, че 3 седмици по - рано този
автомобил е имал технически проблем, който се е проявил при движението
му на автомагистралата. От друга страна логичното поведение на водача е
било да спре и да изгаси двигателя, за да изстине, тъй като продължаването на
движението би довело до допълнително повишаване на темепературата,
респективно до блокиране на двигателя. Не се установява процесното ППС да
е спряло в лентата за принудително движение, нито жалбоподтелят да е
поискал съдействие от полицейските служители. В показанията на
свидетелите С. и Г. не се съдържа информация провереното ППС де е имало
техническа повреда, нито водачът да се е оплакал от такава, още повече че в
самия АУАН липсва възражение на нарушителя свързано с техническа
повреда на ППС, а е единствено е отказал да подпише акта.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт
подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от приобщената
заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване
на АУАН и НП. В АУАН и НП са посочени времето и мястото на извършване
на нарушението. Същото е описано ясно и точно и са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Отразена е нарушената правна
норма, както и основанието, въз основа на което е санкциониран
жалбоподателят. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП и съдът следва да се произнесе по същество.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е
забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство.
По делото от обективна страна категорично се установи, че на
процесната дата жалбоподателят се е движел с процесното МПС в лентата за
принудително спиране по АМ Тракия.
В процесния случай от събраните по делото доказателства не се
установи да е налице някоя от хипотезите, изключващи ангажиране на
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
В този смисъл по делото не се доказа да е имало повреда на пътното
превозно средство или здравословни проблеми на водача. По делото не се
доказа да е имало и пътници в превозното средство, който да са имали
здравословни проблеми.
Неоснователно е възражението за наличие на повреда на ППС, като в
този смисъл по- горе в настоящите мотиви вече беше обсъден представения
от жалбоподателя приемо- предавателен протокол на автомобил на сервиз (л.
9 от делото).
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл- водачът е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство, нито
здравословен проблем, налагащи движение в лентата за принудително
спиране, съзнавал е, че се движи в аварийната лента при действащата забрана
за това, като е целял да избегне натоварения трафик и да се придвижи по-
бързо чрез движението си в лентата за принудително спиране.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв.
водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала,
3
без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3.
Административните наказания са предвидени във фиксиран размер,
поради което съдът не разполага с правомощия да ги изменя.
Неприложима е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното
нрушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от същия вид.
Предвид изложеното съдът прие, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в тази част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и изричното искане в писмена защита,
докладвана в открито съдебно заседание от 22.02.2022г., съдът, намира че на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК на въззиваемата страна
се дължат разноски.
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в
писмено становище относно законосъобразността на НП и неоснователността
на депозираната жалба, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ минимален размер от 80 лева.
Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1204-
001180/30.09.2021 г., издадено от началник група към ОД МВР София, сектор
„Пътна полиция“, с което на Г. М. М., ЕГН: **********, за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР София
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София област в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4