РЕШЕНИЕ
№ 5876
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110175647 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
Ищецът „Алианц България“ АД е предявил срещу ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД осъдителен иск за заплащане на сумата от 700,00 лева,
представляваща регресно вземане, частично от сумата от 1869,84 лева, за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.12.2022
г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Ъп“, с рег. №. Поддържа, че вредите са на обща стойност 6750,16 лева, в който
размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за
определянето на обезщетението в размер на 15,00 лева. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента – водач на лек автомобил „Киа“, модел „Стоник“, с рег., поради което в
полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът е заплатил част от
дължимата сума, а именно 4895,32 лева, и е останал непогасен остатък от 1869,84 лева,
като претндира част от него, а именно сумата от 700 лева. Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка
между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че платеното от ищеца
обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при него лек
автомобил „Киа“, модел „Стоник“, с рег. № . Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 29.01.2025 г., приет
за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 27.03.2025 г.
без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между
„Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. , застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и
МПС „Киа“, модел „Стоник“, с рег. № застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че процесната сума, представляваща
застрахователно обезщетение е действително изплатена от ищцовото дружество, което
е направило и обичайни разноски за определянето на обезщетението в посочения
размер, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна
покана, в резултат на което е заплатил сумата от 4895,32 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Видно от данните по делото, по предявената извънсъдебна претенция от страна на
ищеца, при ответното дружество е образувана преписка, вследствие на която
ответникът е счел, че дължи плащане по регресното искане, като е платил сумата от
4895,32 лева. Ето защо се налага извод, че спорен между страните е единствено
въпросът, свързан с размера на вредата.
По делото е прието заключение по съдебна автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като пълна и компетентно изготвена. Експертът е дал описание на
вредите по лекия автомобил следствие на процесното ПТП. Видно от експертното
заключение, стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № , изчислена на базата на средни пазарни цени и
цени за ремонт от три независими сервиза (извън официалния) към датата на ПТП, е
4460,26 лв.; а стойността, изчислена на базата на средни пазарни цени и цени за
ремонт от три независими сервиза (извън официалния сервиз на марката
„Фолксваген“) с вложени алтернативни части към датата на ПТП, е 3523,97 лева.
Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на
ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
2
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че
дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер,
необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени
към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да
покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор,
извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на
забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
действителните вреди – 4749,46 лева, като към нея се прибави и сумата от 15 лева като
размер на обичайни разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411 КЗ. Безспорно е между страните, че след получаване на регресната покана
ответникът е заплатил сумата от 4895,32 лева, поради което се налага извод, че е
погасил пълният размер на дължимото обезщетение. Предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ответника.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответното дружество направените по делото разноски от общо 350 лева, от които: 250
лева възнаграждение за изготвяне на експертно заключение и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Алианц България“ АД, ЕИК ********* против ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 700 лева, частично от сумата
от 1869,84 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско
на МПС” обезщетение и разноски за определянето му за застрахователно събитие,
настъпило на 14.12.2022 г., при което е причинена щета на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. №
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Алианц България“ АД, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* сумата от
350,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3