РЕШЕНИЕ

 

Номер      260710                      Година  2020                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 05.10                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 08.09.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  14024 по описа за   2019         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 3 073, 27 лева, представляваща главница; договорна лихва за периода от * г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до * г. (падеж на последна погасителна вноска) в размер на 522, 28 лева; обезщетение за забава за периода от * г. в размер на 232, 09 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г., до окончателното й заплащане, които суми – дължими по сключен между «Банка ДСК» ЕАД и ответника Договор за стоков кредит № **г. и сключен на **г. между «Банка ДСК» ЕАД и ищеца на **г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № **г. към него, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – ** гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от пълномощника на ответника.

Ответникът А.Г. ***, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът основа претенциите си. Моли съдът, ако отхвърли иска, да заплати в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от  ЗАдв.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – ** гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата сумата 3 073, 27 лева, представляваща главница; договорна лихва за периода от * г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до * г. (падеж на последна погасителна вноска) в размер на 522, 28 лева; обезщетение за забава за периода от * г. в размер на 232, 09 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г., до окончателното й заплащане,  както и разноските по делото – държавна такса в размер на 76, 55 лева и  юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,  които суми – дължими по сключен между «Банка ДСК» ЕАД и ответника Договор за стоков кредит № **г. и сключен на **г. между «Банка ДСК» ЕАД и ищеца Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № **г. към него, както и сумата 95, 47 лева - разноски. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства, между «Банка ДСК» ЕАД и ответника в гр. С. е бил сключен Договор за стоков кредит № **г.,  в размер общо на 4 325, 29 лева за срок от 24 месеца, като със сключен на **г. между «Банка ДСК» ЕАД и ищеца на **г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № **г. към него, «Банка ДСК» ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника по Договора за стоков кредит. Както се установява от заключението от 26.08.2019 г. на в. л. по ССЕ М.М., отпуснатият кредит е бил усвоен от ответника, извършвани са от А.А. плащания за погасяване на задължението му и към датата на подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (08.05.2019 г.) са останали неплатени 3 073, 27 лева от получения кредит – като дължимата възнаградителна лихва върху тази главница за горепосочения период е в размер общо на 536, 49 лева, а обезщетението за забава – 210, 95 лева.

От събраните по делото писмени доказателства – включително и самият Договор за стоков кредит, се установява, че Договорът е сключен в съответствие с българското законодателство и клаузите му не противоречат на ЗПК и другите приложими закони, нито ги заобикалят, нито противоречат на добрите нрави – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за недействителност на Договора за стоков кредит, на който ищецът основава претенциите си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на претенциите за главница и възнаградителна лихва искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло (доколкото претендираният размер на главницата съвпада с установения от ССЕ действително дължим, а на възнаградителната лихва е дори по-нисък от действително дължимия), а по отношение на претенцията за обезщетение за забава – доказан по основание и до установения от ССЕ размер – до който размер по отношение на тази претенция следва да се уважи иска, като за разликата над него до пълния предявен размер досежно тази претенция искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

 С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер, съобразно уважената част от иска, общо на 273, 10 лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – 100 лева юрисконсултско възнаграждение (по 50 лева за частното гражданско и за настоящето дело).

С оглед изхода от спора и съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на пълномощника на ответника – а. Д.Б., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за настоящето и за частното гр. дело в размер общо на 150 лева (50 лева за заповедното производство и 100 лева за производството по настоящето дело) – като предвид фактическата и правна сложност на спора и общата цена на предявения иск, както и с оглед определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗАНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  А.Г.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, а. Д.Б., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от И. д. Д. Б. Б., сумата 3 073, 27 лева, представляваща главница; договорна лихва за периода от *г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до * г. (падеж на последна погасителна вноска) в размер на 522, 28 лева; обезщетение за забава за периода от * г. в размер на 210, 95 лева – КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТАЗИ ПРЕТЕНЦИЯ за разликата над посочения до пълния предявен размер от 232, 09 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г., до окончателното й заплащане, които суми – дължими по сключен между «Банка ДСК» ЕАД и ответника Договор за стоков кредит № **г. и сключен на **г. между «Банка ДСК» ЕАД и ищеца на **г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение № **г. към него, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – ** гр. състав.

ОСЪЖДА А.Г.А., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело № * г. по описа на ПРС – ** гр. състав В РАЗМЕР НА 273, 10 лева, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение за производството по двете дела В РАЗМЕР НА 100 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА а. Д.Г.Б.,***, а. Д.Б., адвокатско възнаграждение по съразмерност за производството по настоящето и по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – ** гр. състав В РАЗМЕР НА 150 лева.  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на пълномощника на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ** гр. състав ч. гр. дело № **г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение.

 

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.