Решение по дело №194/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 108
Дата: 7 юни 2024 г.
Съдия: Надежда Лукова Махмудиева
Дело: 20245000500194
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. П., 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.ев
Членове:Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500194 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№3764/31.01.2024 г., подадена от Р. Т. А., чрез адв. А. М., срещу Решение №53/10.01.2024
г., постановено по гр.д.№2038/2022 г. на ОС – П. – 20-ти състав, В ЧАСТТА, в която е бил
отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Г.ф. иск с правно основание чл.558,
ал.5 от КЗ във вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за сумата над 18 000 лв. до размера от 30 000
лв., представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на
25.02.2021 г. в гр. П., причинено виновно от Х. А. Г., при управление на лек автомобил
марка „..., без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
покритие към датата на произшествието. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон, а
именно – на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъденото на ищцата
обезщетение, който не съответства на изискванията за справедливост – съдът не е преценил
тежестта на претърпените телесни увреждания, продължителността на възстановителния
период, отражението на увреждането върху бита на ищцата с оглед нейната млада възраст и
ангажименти като майка и домакиня, не е съобразено, че с оглед професията си като
„крупие“ в казино, ищцата е търпяла по-продължителни болки и страдания от обичайните за
увреждането, не е съобразена икономическата конюнктура, отразена в действащите
застрахователни лимити, минималния размер на работната заплата и инфлацията в страната.
Поддържа се, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените
1
неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв., поради което се иска отмяна на решението в
обжалваната отхвърлителна част, и присъждане в полза на ищеца допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 12 000 лв. Изложени са подробни
съображения по същество, със собствен анализ на събраните по делото доказателства.
Заявено е искане за присъждане в полза на ищцата на всички разноски пред двете съдебни
инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско
дружество „Г. и М.“ за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата
пред двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Въззивникът не дължи внасянето на държавна такса на
основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Въззвната жалба отговаря на изискванията за редовност,
поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на насрещните страни – ответника
Г.ф. и третото лице – помагач на ответника – Х. А. Г..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№5810/16.02.2024 г. от Г.ф., чрез
адвокат Г. П.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищцата –
съдът е определил справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, решението е подробно и мотивирано, обсъдени са всички събрани
доказателства. От приетата СМЕ се установява, че на ищцата са били дадени указания да
ходи с две патерици и да не стъпва на гипсирания крак, но ищцата не е спазила
предписанията и е продължила да работи като крупие, не е посещавала предписаната
физиотерапия и отказвала да провежда рехабилитация, поради което сама е причинила
забавяне на възстановителния процес, и търпените от нея допълнителни вреди от това не са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отчетени са липсата на усложнения и
трайни негативни последици, краткия възстановителен период, и факта, че през него ищцата
е продължавала да работи. Съдът е взел предвид възрастта на ищцата и е изложил мотиви в
тази връзка, а обстоятелствата, че ищцата е майка и домакиня са ирелевантни за определяне
на размера на обезщетението. Не е било ограничено правото на труд на ищцата, защото тя
сама признава, че е продължавала да работи. Доводите за загуба на доходи биха били
относими към иск за обезщетение за имуществени вреди, какъвто не е предявен. Лечението е
било изцяло извънболнично, ищцата не е посещавала последващи прегледи след
първоначалния. Процесното ПТП е настъпило през в. февруари, 2021 г., към която дата е
съобразен размерът на обезщетението. Съдът правилно е преценявал показанията на
свидетеля Г. при условията на чл.172 от ГПК, като заинтересован от изхода на делото.
Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявява се претенция за
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице – помагач на ответника не се е
възползвало от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.
2
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което нови доказателства не са събрани.
Във въззивното производство спорът между страните е концентриран върху
справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от травматичните увреждания, настъпили в резултат от процесното
ПТП, настъпило на 25.02.2021 г.
Не е спорно, а и е установено с влязло в сила на 17.12.2021 г. споразумение по НОХД №
20215330208043 по описа на РС – П.,XXI н.с. /на л.9-14 от делото на ПОС/, че на посочената
дата, около 13.30 ч., в гр. П., управляваният от Х. А. Г. лек автомобил „...., с десен волан, се
движел с неразрешена скорост по бул. “Ц.Б.О.“, с посока на движение от кръстовището с
бул.“Д“ към кръстовището с бул.“Б.“, в най-лявата пътна лента от общо три ленти за
движение, като в нарушение на правилата за движение по пътищата не е пропуснал
преминаващата по маркирана пешеходна пътека пешеходка Р. Т. А., при което гумите на
автомобила са преминали през двете ходила на пешеходката, с което са й били причинени
травматични увреждания – счупване на първа ходилна кост /външна сезамовидна кост/ на
дясното стъпало в предната част – до ставата с първи пръст на крака /под главичката на
първата предходилна кост/, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник. Не се спори, че към момента на настъпване на произшествието за лекият
автомобил „.... не е бил сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което е налице основанието на чл.558, ал.5 от КЗ
във вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника Г.ф. за
заплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди – болки
и страдания от претърпените травматични увреждания. Не е спорно, че ответникът Г.ф.
дължи обезщетението на ищцата, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
13.12.2021 г. /на която дата е образувана пред ответника преписка по щета/, до
окончателното плащане на обезщетението.
Във връзка със спорът пред въззивната инстанция за размера на справедливото обезщетение,
по делото е приета Съдебно-медицинска експертиза вх.№28540/21.09.2023 г., от която се
установява, че ищцата, на 31 години към момента на инцидента, е получила счупване на
външната сезамовидна костичка, намираща се във флексорното (сгъвното)сухожилие на
палеца на левия крак, под главичката на първата предходилна кост. За лечение на
увреждането е била поставена гипсова имобилизация – ботушна шина. Дадени са указания
да ходи с две патерици и да не стъпва на гипсирания крак. В резултат от увреждането е
настъпило трайно затрудняване на движенията на десния крак. Обичайната
продължителност на възстановителния период при такъв вид травма е 50-60 дни, като в
конкретния случай няма медицинска документация, от която да се установи конкретната
продължителност. След първоначалния преглед няма данни за последващ преглед на
ищцата. Сезамовидни кости има и на други места в тялото, като най-голяма е сезамовидната
кост на коляното. Те се характеризират с това, че нямат ставна обвивка, намират се на места,
където заздравяват, стават по-здрави тези места, не са отделни костици и се намират вътре в
3
сухожилието – на места, където има голямо натоварване. След всяка травма е хубаво да се
прави раздвижване и физиотерапия, но това не е задължително – само се предлага на
болния, но той сам преценява дали чувства нужда от това. Възможно е, но не е сигурно, че с
физиотерапия и рехабилитация възстановяването ще стане по-бързо. След всяка травма на
опорно-двигателния апарат, особено след счупване, има остатъчна болезненост при
натоварване и промяна на времето, но усложненията не са задължителни. След
възстановителния период ищцата е продължила да усеща болки, но няма ограничения в
движенията. Увредените кости се намират долу в стъпалото, на най-натовареното място,
където е възглавничката на палеца. Когато човек стъпва на възглавничката преди големия
пръст, намиращите се във възглавничката костички омекотяват натоварването на човешкото
тяло. За да се предотврати болезненото усещане, е необходимо придвижването да става с две
патерици и да не се стъпва на крака. Всяко стъпване на увреденото място предизвиква
болка. Увредената кост не е истинска кост, която участва в движението – тя няма връзка с
другите кости в човешкия организъм. Ето защо, когато пострадалата стъпва върху
гипсирания крак, ще изпитва болка, но това не се отразява на зарасването. Може да се
поставят специални стелки за омекотяване на стъпалото, но е индивидуално.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, като го намира за компетентно изготвено,
мотивирано, основано на събраните по делото писмени медицински документи – Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО №013225/25.02.2021 г. /на л.18 от делото на ПОС/, и
Допълнителен лист към него с амб.№4091/25.02.2021 г. /на л.19/, Резултат от образно-
диагностично изследване от 25.02.2021 г. /на л.20/, Съдебномедицинско удостоверение
№164/2021 г. /на л.21/, Протокол №7850/17.12.2021 г. по НОХД №20215330208043 по описа
за 2021 г. на ПОС -21 н.с. /на л.9-14/, както и въз основа на личните впечатления на вещото
лице от извършен за нуждите на експертизата клиничен преглед на ищцата.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Г. /съжителстващ на семейни
начала с ищцата/ се установява, че в деня на произшествието ищцата тръгнала на работа, но
около половин час по-късно се върнала в дома си, като била неадекватна, пребледняла,
свидетелят със затруднение разбрал от нея какво се е случило – разбрал, че на пешеходната
пътека на колелото на П. някаква кола минала през двата й крака. Единият й крак вече бил
започнал дапосинява и да отича. Свидетелят я закарал с колата си до болницата, където
направили снимка на крака и установили, че има счупване на някакви кости на единия крак,
и я гипсирали, след което веднага я изписали. Около месец и половина – два ищцата
останала в дома си, на 45-тия ден била свалена гипсовата имобилизация. Свидетелят
установява, че двамата с ищцата живеят на четвъртия етаж на жилищна кооперация без
асансьор, което налагало при всяко слизане и качване той да носи ищцата. Придвижвала се с
патерица, но качването по стълбите с патерицата било почти невъзможно. Налагало се
понякога нейната майка също да идва, за да й помага. Свидетелят и ищцата имали син, който
към момента на разпита е почти на 16 години, който също помагал с каквото може. Ищцата
отсъствала от работа през периода на възстановяването – била в отпуск по болест. Когато
отпускът по болест свършил, тя трябвало да започне работа, но се налагало да я пускат в
4
отпуск през 2-3 дни, тъй като кракът й отичал. През периода след свалянето на гипса, около
месец се налагало да пие болкоуспокояващи медикаменти. Ищцата била срамежлив човек,
не е ходила на рехабилитация и физиотерапия, като причината за това била и финансова,
тъй като нейната заплата била от съществено значение за издръжката на семейството.
Ищцата работела като крупие в казино, като работата й налагала да стои права по цял ден.
След инцидента ищцата значително се променила – била „постоянно в шок“, не искала да
пресича улици, ползвала само подлези. Кракът й редовно продължавал да отича и до
момента на разпита, от обездвижването станала с наднормено тегло, вече не ходила на
фирмени банкети, както преди, и ограничила социалните си контакти, след инцидента
спрели изобщо да излизат с приятели.
Съдът преценява показанията на свидетеля Г. при условията на чл.172 от ГПК, като отчита
близките му отношения с ищцата /с характер на брачни отношения/, но ги кредитира, като
ги намира за подробни, логични, и кореспондиращи на приетата по делото СМЕ.
От приложения по приобщеното досъдебно производство ДП №21/2021 г. по описа на
Второ РУ при ОД на МВР – П. /на л.79 от ДП/ Амбулаторен лист №001691/14.04.2021 г. се
установява, че на 14.04.2021 г. от посещение при физиотерапевт, е констатирано, че ищцата
е завършила курс от физиотерапевтични процедури, след който болките в десния крак са
намалели, но продължават, походката е затруднена, налице е минимално подобрение от
проведената амбулаторна терапия. Констатиран е затруднен обем на движенията и лек оток
в дясното ходило.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че във връзка с
претърпяното от ищцата травматично увреждане - счупване на външната сезамовидна
костичка, намираща се във флексорното (сгъвното) сухожилие на палеца на левия крак, под
главичката на първата предходилна кост, на ищцата е причинено трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период от около 2 месеца. Била е лекувана
амбулаторно, консервативно, с поставяне на гипсова имобилизация – гипсов ботуш, за срок
от 45 дни. През периода на лечението е била затруднена да се придвижва самостоятелно,
като движението е било възможно само с помощни средства – патерици. За достигане до
дома й, поради местонахождението му на четвъртия етаж на сграда без асансьор, тя се е
нуждаела от чужда помощ. Във връзка с ограниченията при придвижването, тя е била силно
затруднена да напуска дома си през възстановителния период, не е можела да извършва
обичайните си домакински дейности в пълен обем, и се е нуждаела от чужда помощ за тях.
Получавала е необходимата й чужда помощ от своя фактически съпруг, от своята майка,
както и от сина си /към момента на увреждането на 13 години/. Била е затруднена да
изпълнява ангажиментите си на майка, съпруга и домакиня. Загубила е трудоспособността
си за период от около два месеца, през които е ползвала отпуск по болест, във връзка с което
е пропуснала да реализира обичайните си доходи в пълния им размер. С оглед финансовите
нужди на семейството, веднага след изтичане на полагащия се отпуск по болест, ищцата се е
върнала на работа, но е била силно затруднена да изпълнява обичайните си трудови
задължения – характера на трудовите й функции като крупие в казино е изисквал
5
продължително да стои права, което е предизвиквало силна болезненост и отичане на крака,
което е принуждавало ищцата да ползва периодично отпуск, за да се възстановява. Ищцата
е провела полагащият се при такова увреждане физиотерапевтичен курс, но състоянието й
не е било значително повлияно от него. Във връзка с полученото травматично увреждане
ищцата е претърпяла интензивна болка и уплаха в момента на увреждането, както и силни
болки в първия месец след премахването на гипсовата имобилизация, което е налагало
прием на обезболяващи медикаменти. През останалата част от възстановителния период
болките на ищцата са били с умерен характер. След приключване на възстановителния
период ищцата продължава да търпи болки при натоварване и при промяна на времето.
Настъпила е неблагоприятна промяна в психо-емоционалното и състояние – след инцидента
ищцата се страхува да пресича улици, стреми се да ползва само подлезни съоръжения,
ограничила е социалните си контакти, изпитва повишена тревожност. Настъпило е пълно
възстановяване на увредената кост, и не се очакват бъдещи неблагоприятни последици от
причиненото увреждане. Съдът взема предвид също, че при настъпване на увреждането
ищцата е била на млада възраст, на която е присъщ активен начин на живот, интензивни
социални контакти, които при ищцата са били възпрепятствани за продължителен период от
време. Травматичното увреждане е затруднило ищцата да изпълнява нормално обичайните
си трудови функции, тъй като естеството на работата й е предизвиквало допълнителни
болки и страдания през началния период след завръщането й на работа. Същевременно,
ищцата е получавала необходимата й помощ и подкрепа от нейните близки. Синът на
ищцата към момента на увреждането е бил на възраст от 13 години – достатъчно
самостоятелен, за да не се нуждае от непосредствени физически грижи, и е бил способен сам
да помага на своята майка в домакинските дейности и обслужването.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че
определеният от първостепенния съд размер на обезщетението от 18 000 лв. е справедлив по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните критерии в ППВС №4/1968 г., като
съответства на вида и характера на увреждането /на кост, която не е свързана с другите
кости и не участва пряко в движението им/, проведеното консервативно лечение,
сравнително краткия възстановителен период – около 2 месеца, настъпилото пълно
възстановяване, липсата на усложнения във възстановителния процес и бъдещи
неблагоприятни последици. Настоящият състав намира, че така определеният размер
съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както
и на съдебната практика по сходни случаи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора въззиваемата страна на осн. чл.78, ал.3 от ГПК има право да
бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство, и с отговора на
въззивната жалба, както и в проведеното открито съдебно заседание такова искане е
направено, но по делото липсват представени доказателства за направени разноски от
въззиваемата страна. Същата е представлявана във въззивното производство от адвокати, а
6
не от юрисконсулт, поради което разноски за въззивното производство не следва да й се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №53 от 10.01.2024 г., постановено по гр.д.№2038 по описа
за 2022 г. на Окръжен съд – П. – 20-ти състав, ИЗЦЯЛО В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
е бил отхвърлен предявеният от Р. Т. А., с ЕГН **********, против Г.ф., с БУЛСТАТ ..., иск
с правно основание чл.558, ал.5 от КЗ във вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, за сумата над
18 000 лв. до размера от 30 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 25.02.2021 г. в гр. П., причинено виновно от
Х. А. Г., при управление на лек автомобил марка „..., без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Решението е постановено при участието на Х. А. Г., с ЕГН **********, в качеството
на трето лице – помагач на ответника Г.ф., с БУЛСТАТ ....
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7