РЕШЕНИЕ
№ 1435
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. М. К. против Решение № 1873/26.05.2022г.,
пост. по гр.д.№ 10459/2021, ПдРС, с което признато за установено, че В. М. К. дължи
на П. Й. К. сумата от 1200лв., главница, съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди от инцидент на 22.01.2021 г., ведно със законна лихва, върху нея от 05.04.2021 г.
- подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 5709/2021 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, брачно отделение II брачен състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
Жалбоподателят В. К. е обжалвал решението като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения
и е необосновано. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствения
материал и е достигнал до неправилни правни изводи. Определеното обезщетение не е
съобразено с нормата на чл.52 от ЗЗД и е прекомерно завишено по размер. Поддържа,
че страните са се договорили извънсъдебно за дължимото обезщетение и същото е
изплатено преди завеждане на делото в уговорения размер. С оглед на това е следвало
1
да приеме, че дължимото обезщетение е заплатено или евентуално да вземе предвид
заплатената сума при определяне на дължимото обезщетение. Поддържа и че съдът не
е обсъдил възраженията, че ищецът сам е провокирал кучето, като не е обсъдил
показанията на пряк свидетел – очевидец, а е кредитирал показанията на съпругата на
ищеца, която не е присъствала на инцидента. Поддържа, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от поведението на самия ищец. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли предявения иск
или да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. Й. К. е подал отговор на въззивната жалба, в който
оспорва същата, като развива подробно становище относно настъпване на вредите,
дължимото обезщетение за тях. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във
въззивната жалба, намира следното :
Жалбоподателят е ответник по иск за обезщетение на неимуществени вреди,
причинени от животно, чийто собственик е той. Твърди се в исковата молба, че на
22.01.2021г. около 17,00ч. кучето, собственост на В. К. е нападнало и захапало ищеца
П. К., при което е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от получените две разкъсно-контузни рани от ухапванията, силна уплаха, стрес, които
продължават и до днес при среща с куче. Получил и допълнителни здравословни
проблеми – безсъние, изпотяване, вдигане на високо кръвно налягане. Претърпял доли
автомобилна катастрофа поради безсънието.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.50 от ЗЗД, за репариране на вреди
произлезви от животни, за които отговаря собственика, включително и когато
2
животното е избягало или се е изгубило. За уважаване на исковата претенция е
необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав на посочените
норми: настъпването и размерът на щетите, действие на животно, причинна връзка
помежду им, собственикът на същото. За уважаване на иска е необходимо да се
установи активната и пасивната материално правно легитимация на страните, фактът
на причиняване на щета от животно, размерът на щетата. В тежест на ищцовата страна
е повеждането на пълно и главно доказване на всички елементи от посочения
фактическа състав. Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е обективна - каквато
и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение.
В настоящето производство не съществува спор относно това, че ищецът П. К. е
бил захапан от куче, собственост на В. К. на сочената дата. Оспорва се получаването на
рани от ухапванията , респ. доказателствената сила на представените медицински
документи. По този въпрос, съдът намира, че следва да се кредитират както
представената медицинска документация – листове от проведени прегледи, СМУ, така
и от приетите СМЕ. СМУ, изд. от Съдебна медицина съставлява официален
удостоверителен документ за констатациите на съдебния лекар. Документите,
съставляващи медицинска документация са непротиворечиви, а СМЕ са компетентно
изготвени и категорични относно това, че са получени рани от захапване на куче в
областта на левия лакът. Втората СМЕ, извършена година след инцидента установява
при преглед на пострадалия, че има следи от ухапването, като не е налице
възпалително заболяване на лакътя /торбичката над него/, в какъвто смисъл са
изразени възражения от В. К.. Отделно от това оспорването на медицинската
документация не е извършено в срок , респ. не са ангажирани доказатества за
опровергаване на материалната й доказателствена сила. Изводите на различните лекари
съставяли листове за преглед, издали удостоверения и извършили СМЕ са в синхрон,
подкрепят се и за взаимосвързани. По изложеното съдът намира, че доводите за липса
на доказателствена стойност на представените медицински документи са
несъстоятелни.
По отношение на начина на възникване на инцидента, жалбоподателят е
поддържал съпричиняване от страна на пострадалия, поради което следва да се
обсъдят събраните гласни доказателства по делото. Разпитвани са свидетелите Б. К. и
И. К., първата е съпруга на ищеца , а втората дъщеря на ответника. Свидетелката К. не
е присъствала на инцидента и пресъздава само разказа на съпруга си за случилото се.
Поради това съдът няма да обсъжда показанията й в тази им част, т.к. не са дадени в
резултат на лични впечатления. Свидетелката К. твърди че е присъствала на
инцидента. Тя и кучето били на двора, а баща й се прибирал отвън с колата.
Дистанционно отворил вратата на оградата и в този момент преминавал ищеца. Кучето
се спуснало и го захапало. Според свидетелката това се случило, т.к. кучето било
обучено да пази стопаните си , а ищецат се спрял на улицата.
3
Така описаната ситуация, според съда, не води до извод за съпричиняване. Не се
установява ищеът да е навлизал в имота на ответника, да е дразнил кучето или да го е
предизвиквал. Преминаването на улица не е противозаконно действие и не може да
оправдае агресията на кучето на ответника. Ето защо, съдът намира, че възражението
на В. К. за съпричиняване от страна на ищеца е неоснователно и не следва да бъде
уважавано.
За установяване на неимуществените вреди, следва да се кредитират показанията
на свидетелката : К., която макар и брлизка родстеница е пряк очевидец на понесените
болки и страдания. Тя установява , че съпругът й бил мнотго уплашен след инцидента,
вечерта показал на нея и дъщеря им по вайбъл оръквавена превръзка, споделил, че
кучето му разкъсало горната дреха, разказал , че къчето налитало да го захапе за врата
и го нападало многократно. Споделил, че собственикът на кучето то огкарал в болница
Св. Каридат и след като го превързали се разбрали да му заплати 550лв. и да се чуят на
26-ти за уговорят заплащане на вредите. На посочената дата собственикът на кучето не
се обадил. При позвъняване от страна на мъжа й, никой не му вдигал телефона. След
инцидента съпругът й започнал да срада от безсъние, дори претърпял лек пътен
инцидент поради задрямване докато е шофирал, вдигал кръвно, започнал да пие
лекарства, дори се изместил да спи в друга стая, за да не притеснява съпругата си.
Болели го и раните от ухапването. Споделял й, че е получил силен уплах от кучето,
главата му била до неговата и въпреки, че го избутвал, кучето отново го нападало.
Според свидетелката между съпруга й и собственикът на кучето имало догоморка
дадените 550лв. да покрият щетите по скъсаните дрехи, лекарства и посещения при
лекар. За останалите вреди се разбрали да се чуят на 26-ти. Такъв разговор, обаче не се
провел.
От така заявените неимуществени щети съдът намира, че по делто се доказва че
ищецът е преживял силен стрес от нападението на животното, уплашил се е, започнал
е да страда от безсъние, започнал и на получава хиперточини кризи, които овладявал
медикаментозно. Вярно е, че данни за състоянието му се черпят единствено от
показанията на свидетелката К., която е съпруга на ищеца, но предвид характера на
неимуществените вреди именно лица от най-близкия семеен кръг могат да установят
какво е било психическото и физическото състояние на пострадалия след инцидента.
Показанията на свидетелката са логични и не са оборени от други доказателства по
делото. Ето защо съдът намира, че е налице основание за определяне на обезщетение
на причинени неимуществеи щети – стрес, уплаха, безсъние, хипетонични кризи, т.к.
това състояние е в пряка причинна връзка с факта, че лицето е преживяло лично
инцидента, а характерът на този инцидент се отличава с това, че животно, което може
да застраши живота и здравето на човек е извършило нападение над него.
Съгл. чл.52 от ЗЗД обезщетеието за неимуществени вреди се определя по
4
справедливост. Доколкото справедливостта е понятие с морално-етична стойност, то за
прилагане на този принцип практиката е установила да бъдат изследвани вида и
характерът на търпените болки и страдания, продължителността и интензитета им,
както и отражението на инцидента върху психическото и емоционалното състояние на
пострадалия. В настоящия случай се установява, че ищецът К. от една страна е търпял
болки от раните от ухапванията, а от друга е преживял шока от самото нападение. За
така претърпените страдания, съдът нмира ,че справедливия размер на дължимото
обезщетение е 1200лв., който да репарира негативните емоции и изживявания от
случилото се. Не следва определеното обезщетение да се редуцита в вече платената
сума от 550лв., за която няма спор между страните че е предадена, доколкото по делото
се установява, че основанието за заплащането й е обезщетяване на нанесените
материални щети – скъсани горни дрехи, лекарства и посещения при лекар.
Предвид изложеното така предявеният иск следва да бъде уважен.
Първоинстанционното решение, като постановено при същата фактическа
обстановка и правилни правни изводи, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата
страна сумата от 550лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Не следва да се
уважава възражението за прекомерноскт, т.к. договореното възнаграждение е около
законовия минимум, а и самият жалбоподател претендира сходно възнаграждение като
разноски.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1873/26.05.2022г., пост. по гр.д.№ 10459/2021,
ПдРС.
ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН **********, да заплати на П. Й. К., ЕГН **********,
сумата от 550лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5