Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря В. ВЕНЕВА и прокурора И.ЗАНЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ТАЛЕВА ВНОХД №2633 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 09.05.2019г., постановена
по НОХД №16634/2015г., СРС, НО, 20-ти състав, е признал подсъдимия В.Г.И.
за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2013 г. около 15.30 ч. в гр.София, бул.„*********в
съучастие като съизвършител с М.П.М. и неустановено по делото лице -
извършител, с цел да набави за себе си, П. и неустановеното лице имотна облага
поддържал възбуденото от П. чрез телефонни обаждания заблуждение за времето от
13.08 ч. до 15.22 ч. на 20.05.2013 г. у М.Х.Н., че дъщеря й е приета в
„Инфекциозна болница”, като се представил, че го изпраща П.Н., помахал от
тротоара на Н., за да му пусне от терасата сумата от 7000 лева, след което като
ги взел, дал на неустановеното по делото лице, в резултат на което на Н. била
причинена имотна вреда в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, поради което и на
основание чл.209,ал.1,пр.2,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му е
НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение
е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, е постановил от така наложеното на В.И. наказание, при евентуалното му
ефективно изпълнение, да се приспадне времето, през което И. е бил задържан за
срок до 24 часа - по ЗМВР - за времето от 20.05.2013г. до 21.05.2013г. и с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 22.02.2018г. до
18.06.2018г., включително.
Със същата присъда СРС е признал
подсъдимия М.П.М. за ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2013г., около 15.30 ч. в
гр.София, бул.„*********в съучастие като съизвършител с В.Г.И. и неустановено
по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си, Г. и неустановеното
лице, посредством телефонно обаждане на стационарния й телефон ********,
възбудил заблуждение у М.Х.Н. (като се представил за Н. от „Инфекциозна
болница” и казал, че дъщеря й е приета в болницата с висока температура и за да
я излекуват трябва да й се направят инжекции, струващи по 1 000 лева, за което
трябва да даде сумата от 7 000лв, която да пусне от терасата, понеже тя
обяснила, че е инвалид, на лице, което той изпратил да ги вземе, представяйки
се, че го изпраща П.Н.), в резултат на което на Н. била причинена имотна вреда
в размер на 7 000 /седем хиляди/лева, поради което и на основание чл.209, ал.1,
пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание
„лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДЕВЕТ МЕСЕЦА, чието изпълнение е
отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ и ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК,
съдът е постановил от така наложеното на В.И. наказание, при евентуалното му
ефективно изпълнение, да се приспадне времето, през което М. е бил задържан за
срок до 24 часа - по ЗМВР - за времето от 20.05.2013г. до 21.05.2013г.
На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НК, на подсъдимия М.П.М. е определено едно общо най-тежко наказание,
между наказанията, наложени му по това дело и по НОХД №12961/2011 г. на CPC,
а
именно „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил за срок от ТРИ
ГОДИНИ и ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК,
от така определеното едно общо най-тежко наказание, в случай на привеждането му
в ефективно изтърпяване, съдът е постановил да се приспадне времето, през което
М. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по делата в съвкупността.
С присъдата съдът се е произнесъл и по
веществените доказателства, както следва:
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ е отнел
в полза на държавата, доброволно предадените на 20.05.2013 г. от В.Г.И.,
съгласно протокол за доброволно предаване от посочената дата: 1 долар, 1 бр.
мобилен телефон /подробно описани в протокола/;
вещите, намерени и иззети при извършеното на
22.05.2013 г. претърсване и изземване от обитаваното от М.П.М. ЕГН **********
/и А.И.Т.ЕГН **********/***, съгласно протокол за претърсване и изземване от
посочената дата: 1 бр. мобилен телефон без ИМЕИ и номер на карта на МТел с
батерия към него, 1 бр. мобилен телефон с ИМЕЙ без СИМ карта, 1 бр. фактура, 3
бр. СИМ-карти, 7 бр. пластики без СИМ-карти, 2 бр. дипломи, 1 бр. копие на
диплома, 1 бр. карта на чужденец, 1 бр. копие на лична карта, 1 бр. бележка с
двустранно изписване и на „С.С., мобилни телефонни номера, парализирана“
/подробно описани в протокола/;
описаните в протокола от 20.05.2013 г.
доброволно предадени от В.Г.И. пари - 100 лева, след влизане на присъдата в
сила, е постановил да се предадат от началника на 05 РПУ-СДВР, срещу разписка,
на наследника и дъщеря на М.Х.Н. - Ю.Д.К.;
описаните в протокола за претърсване и
изземване на 22.05.2013г. намерени и иззети пари - общо 5 192 български лева -
след влизане на присъдата в сила, е постановил да се предадат от началника на
05 РПУ-СДВР, срещу разписка, на дъщерята и наследник на М.Х.Н. – Ю.Д.К.;
след влизане на присъдата в сила, е
постановил на М.П.М. да бъдат върнати от началника на 05 РПУ-СДВР, срещу
разписка:
останалите вещи, намерени и иззети при
извършеното на 22.05.2013г. претърсване и изземване от обитаваното от М.П.М.
ЕГН ********** и А.И.Т.ЕГН **********,***, съгласно протокол за претърсване и
изземване от посочената дата: 170 евро, 1 бр. мобилен договор за услуги на
името на А.Т., 2 бр. визитки на магазин на Виваком /подробно описани в
протокола/;
доброволно предадените на 22.05.2013 г. от М.П.М.
ЕГН **********, съгласно протокол за доброволно предаване от посочената дата: 1
бр. мобилен телефон, 1 бр. микро СИМ-карта /подробно описани в протокола/.
Веществено доказателство, представляващо
1 бр. диск /счупен/, приложен под №72 от номерацията на досъдебното
производство, съдът е постановил да остане към материалите по делото.
Срещу така постановената присъда е
депозирана жалба от защитника на подсъдимия М.П.М., заедно с допълнение, с
които се обжалва присъдата изцяло, иска се отмяна на атакувания акт като неправилен и незаконосъобразен,
постановен в нарушение на процесуалните правила, алтернативно се посочва, че
наложеното на подсъдимия М. наказание е несправедлИ..
В
закрито заседание от 04.08.2020г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и експерти, както и ангажирането на нови или допълнителни
доказателства.
В
хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на държавното
обвинение намира жалбата за неоснователна. Счита, че атакуваната присъда не
почива само на т.нар. „оговор“, както твърди защитата, тъй като обясненията на
другия подсъдим се подкрепят и от други доказателства по делото, които са били
обсъдени от районния съд. Намира, че всички доказателства по делото са били
подложени на внимателна преценка от първата инстанция, която е достигнала до
правилния извод, че подсъдимият М. е извършител на престъплението, в което е
обвинен, поради което няма основания нито за отмяна на обжалваната присъда и
постановяването на оправдателна такава, нито за отмяната й и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Наказанието, наложено
на подсъдимия М. преценя като законосъобразно, справедлИ. и съответно на
тежестта на извършеното от подсъдимия престъпно деяние, поради което счита, че
и в тази част на присъдата липсват основания за нейното изменяване.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Й., пледира за отмяна на обжалваната присъда и
постановяването на оправдателна такава. Прави анализ на събраните в хода на
наказателното производство доказателства, намира, че проведеното с участието на
другия подсъдим – В.И., разпознаване по снимки, е опорочено, тъй като не е
имало никаква пречка да бъде доведен подсъдимият М. за извършване на
разпознаване на жИ.. Подробно обсъжда дадените от подсъдимия И. обяснения,
които определя като „оговор“. Счита, че обясненията на подсъдимия И. в частта,
в която излага твърдения, че подсъдимият М. е говорил едновременно с него и с
пострадалата, са недостоверни, тъй като това би било технически трудно за
изпълнение. Изтъква, че тъй като подсъдимият И. бил изложил твърдения, че
всичко това се било случило по време на избори, той изрично му бил задал въпрос
в предходната инстанция, какви избори е имало, на който въпрос подсъдимият И.
не могъл да отговори, поради което обясненията му не следва да се ценят с
доверие. Счита още, че първият съдебен състав изцяло е пренебрегнал показанията
на свидетеля, който пряко и непосредствено е възприел как подсъдимият И. взема
изхвърлените през балкона пари, като не посочва И. да е предал плика с парите
на когото и да е, съответно не е установено, че този плик е достигнал до когото
и да е, още по-малко до подсъдимия М.. В тази връзка сочи, че по делото липсват
доказателства парите, които са били взети от подсъдимия И. да са достигнали до
подсъдимия М., а състава на
престъплението е осъществен, когато извършителят е получил възможност да се
разпорежда с тях като по този начин си е набавил имотна облага, което в
настоящия случай не се установява от доказателствата по делото. Намира, че по
делото са допуснати процесуални нарушения, като това, че присъдата почива на
предположения и един оговор, а и разпитите на подсъдимия И. са опорочени още в
досъдебното производство, тъй като първо е била извършена оперативна беседа от
оперативен работник, която беседа не кореспондира с правилата на НПК, след
което този оперативен работник е разпитан като свидетел. След това подсъдимият И.
е разпитан пред съдия, след което отново е бил разпитан с единствената цел
подсъдимият И. да каже думата „зъблив“, описваща подсъдимия М.. Намира с оглед
на горното, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена.
Подсъдимият
М.П.М., в правото си на лична защита, моли жалбата да бъде уважена, в правото
си на последна дума, също пледира за уважаване на жалбата срещу атакуваната
присъда.
Подсъдимият
В.Г.И. пред въззивния съд изразява становище, че не желае да се присъедини към
жалбата на подсъдимия М., не желае да участва по делото, поради което е освободен
от по-нататъшно участие в производството и от съдебната зала.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, има обаче
основания за изменяването й в частта, с която съдът се е разпоредил с
веществените доказателства по делото, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Съдът от първата инстанция е обсъдил старателно събраните
по делото доказателства в мотивите към атакуваната присъда, но с оглед
направените от защитата възражения във връзка с оценката и анализа на част от доказателствата,
налице е необходимост от тяхното повторно обсъждане и от въззивния съд.
В
съответствие със задълженията си по чл.314 НПК, въззивният съд подложи на
собствена преценка събраните доказателства, като не намери основание да промени
приетата по делото фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият В.Г.И. е роден на ***г***,
българин е, български гражданин, без образование /неграмотен/, неженен – живее
на семейни начала, неосъждан, работи като общ работник във фирма „Денотранс“, с
настоящ адрес ***, ЕГН **********.
Подсъдимият М.П.М. е роден на ***г. в
гр.Павликени, българин е, български гражданин, с основно образование, неженен –
живее на семейни начала, работи в „Е.И.“ ЕООД като общ работник, осъждан, живущ
***, ЕГН **********.
През 2013 г. В.Г.И. бил безработен,
живеел в гр.София на семейни начала, от което съжителство имал едно дете. В
началото на месец май 2013г., докато една сутрин бил при кофа за боклук в
кв.„Левски“, до него спрял лек автомобил „Ауди“, управляван от подсъдимия М.П.М.,
който се представил на И. като „Я.“, а не с действителните си имена.
Подсъдимият М. го попитал иска ли да работи с него и да изкара пари, на което И.
отговорил утвърдително без да задава въпроси. М.М. /“Я.“/, без да му обяснява
нищо повече, му поискал личната карта и И. му я представил. М. записал номера
на мобилния телефон, който И. носел в себе си, който телефон фактически бил на
жената, с която И. съжителствал – Б..
След това, явно, за да го убеди в
направеното му предложение, М. /“Я.“/ извадил пачка с банкноти от по един долар
и казал на И. „Дръпни си един долар“, при което И. взел еднодоларова банкнота.
Подсъдимият М. казал на И., че ще се срещнат в MOJI-a на бул.“Стамболийски“ и си заминал.
Скоро след това М. /“Я.“/ позвънил на телефона, който И. носел в себе си и му
поръчал да отиде на среща в MOЛ-a, където
той /М. /“Я.“/ ще изпрати човек, който да му даде пари и карта за телефон,
което И. изпълнил. Пред МОЛ-а при И. дошъл непознат млад мъж, облечен в черни
дрехи, с тъмни очила и шапка, представил се като „П.“ /неустановен по делото/.
Непознатият /П./ му дал 50 лева и карта за телефон, която И. поставил в
телефонния апарат, след което му казал да се прибира. После на И. се обадил М.
/“Я.“/ и му казал, че до дни ще има работа – ще го изпрати на адрес.
През 2013 г. М.Х.Н. - 86 години,
инвалид, живеела сама в гр.София, бул.“**********. На 20.05.2013г. в 13.08 ч.,
на стационарния й домашен телефон ********, се обадил М., представяйки се за „Н.“
от „Инфекциозна болница” и й казал, че дъщеря й е приета в болницата с висока
температура. За да бъде спасена и излекувана трябва да й се поставят инжекции,
струващи по 1 000 лева всяка, при което Н., естествено силно притеснена и
повярвала на чутото, отговорила, че ще намери пари без да знае, че дъщеря й Ю.Д.К.
не е приета в болнично заведение за лечение и няма такива здравословни проблеми
и лекарствени нужди. М. /„Н.“/ накарал Н. да не затваря телефона и да
продиктува колко пари и в какви банкноти ще даде, което тя изпълнила относно
парите, които приготвила – 7 000 лева, като тя била и инструктирана да предаде
парите на лице, което щяло да отиде на адреса й, външно описано с
индивидуализиращите черти на И..
На 20.05.2013г., към обяд, М. /“Я.“/ се
обадил на И. и му казал да отиде по най-бързия начин на посочен от него адрес
/този на Н./, където на „бабичката“ да се представи, че го изпраща П.Н.. И.
изпълнил даденото му нареждане, но не бил допуснат във входа на кооперацията от
намиращия се там свидетел И.Д.Н., който го отпратил да си върви, което И.
съобщил по телефона на М. /“Я.“/. Последният, който поддържал непрекъсната
телефонна връзка с него, прекъснал разговора. След малко му позвънил отново и
му наредил да чака там, докато от балкона на втория етаж не се появи бабата,
която ще хвърли плик, който той да вземе и веднага да се махне от мястото.
Тогава М. /„Н.“/ накарал Н., която
държал на телефонната линия до 15.22 ч., да се покаже на прозореца на жилището
си откъм бул.“ М.Луиза” и да пусне плика с парите, след като види, че при входа
на кооперацията й, лице от мъжки пол й маха с ръка. Н. видяла през прозореца си
стоящият долу И., отговарящ на даденото й преди това описание на този, на
когото трябва да даде парите, махнала с ръка, той /И./ също й махнал с ръка и
тя пуснала плика с 7 000 лева, с мисълта, че са необходими и ги дава за
лечението на дъщеря й. И. взел плика, пуснат му от Н. и по указание на М. /“Я.“/,
който му казал, че в плика има важни документи, бързо се отдалечил към
автобусната спирка в посока „Сточна гара“. Там го чакал същият „П.“, с когото
дни преди това се срещнал в MOJI-a, като
И. по нареждане на М. /“Я.“/ му предал плика с парите. „П.“ дал на И. 2 банкноти
от по 50 лева, след което си тръгнал, а И. останал на автобусната спирка да
чака автобуса, за да се прибере. На автобусната спирка И. бил задържан от
полицейски служители при 05 РПУ-СДВР, получили сигнал за извършената измама,
които го разпознали по даденото им от свидетеля И.Д.Н. описание на И..
Свидетелят Н., след като не допуснал И. във входа на блока, наблюдавал през
цялото време случилото се. И. бил задържан, на основание чл.63,ал.1,т.1 от ЗМВР
за срок до 24 часа, като при направения му личен обиск у него били открити 2-те
банкноти, дадени му малко преди това от „П.“ и банкнотата от един долар, дадена
му от М. /“Я.“/ при срещата им в началото на месец май 2013г. На същото
основание на 22.05.2013г. бил задържан и М.П.М..
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд приема за установена въз основа на същите доказателствени
източници, които е обсъждал и районният съд, а именно от гласните
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия В.Г.И., дадени в
досъдебната фаза, по реда на чл.222 от НПК, прочетени и приобщени на основание
чл.279,ал.1,т.4 от НПК, показанията на свидетелите И.Д.Н., включително и
прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК, А.К.Г., Ю.Д.К., С. Н. С.
и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, Д.Л.И., включително
и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, показанията от досъдебното
производство на свидетелката М.Х.Н., прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.5
вр.ал.1,т.4 от НПК; писмените доказателства /протоколи за разпознаване на лице
(с фотоалбум), протокол за претърсване и изземване, протоколи за доброволно
предаване, справка от КАТ за МПС, справки с разпечатки от мобилните оператори,
заповеди за задържане на лице по ЗМВР – на В.Г.И. и М.П.М., справки за съдимост
на В.Г.И. и М.П.М., информация от Банка „ДСК“ относно М.П.М., справка от НАП
относно трудовите договори на М.П.М. и А.И.Т., формуляр за досие от МП - ГД
„ИН“ за В.Г.И., препис-извлечение от акт за смърт на М.Х.Н. и удостоверение за
наследниците на Н..
Доколкото основните
възражения на защитата касаят най-вече обясненията на другия подсъдим – В.Г.И.,
които биват окачествени като „оговор“, въззивният съдебен състав намери, че обсъждането
на доказателствата по делото следва да започне именно с обясненията на
подсъдимия И., дадени в досъдебната фаза пред съдия, прочетени и приобщени по
реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК от първостепенния съдебен състав.
При преценка обясненията
на подсъдимия И., първостепенният съд е изходил от двойствената им природа – от
една страна те могат да бъдат израз на застъпената от подсъдимия защитна
позиция, от друга страна могат да са източник на доказателства. В конкретния
случай обясненията на подсъдимия В.И. правилно са били преценени от районната
инстанция като доказателствено средство, с която преценка въззивният съд се
солидаризира изцяло, но с оглед направените в хода на въззивните съдебни прения
възражения от страна на защитника на подсъдимия М., същите е необходимо отново
да бъдат подробно обсъдени.
Подсъдимият И. е дал
обяснения в хода на досъдебното производство, които при съобразяване с
разпоредбата на чл.279, ал.1, т.4 от НПК, първият съдебен състав е приобщил към
доказателствата по делото. В тези си обяснения подсъдимият И. подробно излага
обстоятелствата, при които се е запознал с подсъдимия М., представил му се за „Я.“,
разказва за направеното му от последния предложение за работа, за срещата пред
МОЛ-а, осъществена по указания на М. /„Я.“/ с неустановеното по делото лице,
представило се на И. с името „П.“, за дадените от последния на И., СИМ карта за
мобилен телефон и 50 лева, за последващото обаждане от страна на М., както и за
проведените разговори между М. /„Я.“/ и И. на инкриминираната дата. В частта, в
която подсъдимият И. посочва, че отивайки на адреса, един мъж го е спрял и не
го е пуснал да мине през бариерата, за да влезе във входа, за което
обстоятелство И. е съобщил на М. /“Я.“/, обясненията на подсъдимия И. са
напълно еднопосочни с показанията на свидетелката М.Х.Н., прочетени и приобщени
по реда на чл.281, ал.5 вр.ал.1,т.4 от НПК. В показанията си свидетелката Н.
също излага, че мъжът, който я е държал на телефона, й е казал, че човекът,
който е изпратил, за да вземе парите за лечението на дъщеря й, не е бил пуснат
от някакъв мъж да мине през бариерата към входа, поради което е инструктирал
пострадалата да се покаже на прозореца и да хвърли парите, поставени в плик,
през балкона. Казал й още, че когато се покаже на балкона ще види мъж, който ще
й маха, тя също да му помаха с ръка, след което да хвърли парите през терасата
на мъжа. За обстоятелството, че И. не е бил пуснат да влезе през бариерата от
някакъв мъж, е бил информиран единствено М. /„Я.“/, който в този момент е
прекъснал водения с И. разговор. Това обстоятелство дословно е било предадено
на пострадалата Н., която именно по причина, че И. не е бил допуснат да влезе
във входа, е била инструктирана да хвърли плика с парите през терасата. След
това подсъдимият М. /“Я.“/ отново е позвънил на И., когото също инструктирал да
помаха на бабичката, когато се покаже на прозореца и да вземе хвърления от нея
през балкона плик, за чието съдържание казал на И., че това са важни документи,
след което последният трябвало бързо да се махне от там. И в тази част
обясненията на подсъдимия И. напълно
кореспондират с показанията на свидетелката Н.. Дадените от И. обяснения намират
опора и в показанията на свидетеля И.Д.Н., включително и в прочетените по реда
на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК. Свидетелят Н. също излага, че на
инкриминираната дата е провел разговор с И., който попитал дали това е №54,
след което Н. не го допуснал да мине през бариерата и му казал да си тръгне.
Въпреки това И. останал в района около 30 мин. като през цялото време говорел
по мобилния си телефон, след това същият взел хвърления през терасата от Н.
найлонов плик и тръгнал в посока автобусната спирка, където по-късно бил
задържан от полицейските служители. Свидетелят Н., който през цялото време
наблюдавал подсъдимия И. и действията му, дал подробно описание на външността
на И. на пристигналите на място полицаи като им посочил и посоката, в която е
тръгнал И., а по-късно и го разпознал. Описаните от свидетеля Н. действия на
подсъдимия И. във времето, в което последният е престоял пред №54, са напълно
съответни на дадените от И. обяснения, както и на показанията на пострадалата Н.
в частта, в която посочва, че изпратеният на адреса мъж да вземе събраната от
нея сума пари, не е бил допуснат да мине през бариерата на входа, съответно
същият е взел хвърления от нея през терасата найлонов плик и си е тръгнал. Първостепенният
съд също е обсъдил обстойно както обясненията на подсъдимия И., така и
показанията на свидетелката Н., а също и показанията на свидетеля И. Н., който
пряко и непосредствено е възприел действията на подсъдимия И. пред блока, в
който живеела пострадалата, като по този начин е стигнал до правилния извод, че
обясненията на И. са съответни на показанията на Н. и на Н., в онези им части,
в които първите двама излагат сведения за проведените от тях телефонни
разговори с лицето, което им е давало инструкции по телефона, съответно тримата
дават сведения за събитията, разиграли се пред № 54 на бул.“М.Луиза“ на
20.05.2013г. Дадените от И. обяснения намират пълна опора в показанията на посочените
свидетели. Освен това, обясненията на подсъдимия И. в частта за времето, в
което са проведени телефонните разговори с М. /“Я.“/ и местоположението на И. в
инкриминирания времеви период, се подкрепя и от телефонните разпечатки,
предоставени от мобилните оператори
Виваком и Глобул, от които е видно още, че телефонните разговори, които
са проведени с пострадалата и с И., са от една и съща клетка, намираща се в гр.Павликени.
Разговорите с двамата са проведени от два различни номера, но намиращи се на
едно и също място, което е още един аргумент в подкрепа на извода, че лицето,
което е разговаряло по телефона както с пострадалата, така и с подсъдимия И., е
едно и също лице. Именно тази пълна
съответност на обясненията на И. с показанията на пострадалата, на свидетеля Н.
и с данните от разпечатките от мобилните оператори, дадоха основание и на
въззивния съд да прецени обясненията на подсъдимия И. като гласно
доказателствено средство, а не като негова защитна позиция.
Тук е мястото да се
каже, че въззивният съдебен състав също както и първият съд, достигна до извод,
че обясненията на подсъдимия И., окачествени от защитата като „оговор“, са
достоверни, тъй като на първо място са в пълно съзвучие с показанията на
свидетелите Н. и Н., на следващо място намират пълна опора в предоставените от
мобилните оператори разпечатки, а и с обясненията си подсъдимият И. изнася и такива
факти, които доказват неговото лично участие в деянието, за което му е
повдигнато обвинение, съответно от тях се установяват обстоятелства,
неблагоприятни за самия И..
Във връзка с направите
от защитника възражения, че не се установява от доказателствата по делото, че
именно подсъдимият М. е разговарял с пострадалата като по този начин е възбудил
и поддържал у нея заблуждението, че дъщеря й е приета в болница и за лечението
й е необходима голяма сума пари, нужно е да се посочи, че видно от показанията
на свидетелката Н., тя е била информирана от лицето, което през цялото време я
е държало на телефона, че мъжът, изпратен да вземе парите, не е бил допуснат да
мине през бариерата на входа. За това обстоятелство подсъдимият И. е съобщил
единствено и само на подсъдимия М. /“Я.“/, поради което единственият логичен
извод, който следва от съпоставката на показанията на Н. с обясненията на
подсъдимия И. е, че именно подсъдимият М. е лицето, което е говорело
едновременно както с пострадалата, така и с подсъдимия И. като е инструктирал и
двамата какви действия и в кой момент трябва да извършат. За верността на този
извод допринасят и разпечатките от мобилните оператори, от които се установява,
че с пострадалата и с подсъдимия И., в инкриминирания времеви период, са
проведени разговори от два различни телефонни номера, намиращи се в една и съща
клетка, на едно и също място. В подкрепа на този извод е и изложеното от
подсъдимия И., че първоначално М. /“Я.“/ го инструктирал да се качи на втори
етаж в сградата на №54, тъй като бабичката е инвалид и да й се представи с
името „П.Н.“, но след като не бил допуснат във входа, подсъдимият М. му указал,
да махне с ръка на жената, която ще се покаже на балкона и да вземе хвърления
от нея през терасата плик. Пострадалата Н. също посочва, че на процесната дата
по телефона й се обадило лице, представило й се с името „П.Н.“. Това
обстоятелство е също доказателство в полза на извода, че лицето, което на
20.05.2013г. е провеждало разговор с подсъдимия И. и този, който е разговарял с
пострадалата, въвеждайки я в заблуждение, че дъщеря й е приета в болнично
заведение и се нуждае от скъпоструващи инжекции, след което я е инструктирал
как и на кого да предаде парите, предмет на инкриминираното деяние, е едно и
също лице и това е именно подсъдимият М., представил се пред подсъдимия И. с
името „Я.“, а на пострадалата с името „П.Н.“.
Що се отнася до
извършеното с участие на подсъдимия И. разпознаване и възраженията, изложени от
защитата във връзка с това ПСД, нужно е да се каже, че въззивният съдебен
състав, аналогично на първостепенния съд, намира че това действие е извършено
при стриктно спазване на правилата, предвидени в НПК за извършване на
разпознаване на лица. На първо място, проведен е разпит на обвиняемия
непосредствено преди да се извърши разпознаването в съответствие с разпоредбата
на чл.170 от НПК. На това място трябва да бъде даден отговор на възражението на
защитника, че подсъдимият В.И., макар и вече да е бил разпитан пред съдия от
районния съд, е бил разпитан отново в досъдебното производство, докато според
защитата, каже думата „зъблив“, която използва за описание на подсъдимия М..
Защитникът на подсъдимия М. има предвид точно този разпит на подсъдимия И.,
който е проведен след разпита му пред съдия и непосредствено преди да бъде
извършено разпознаването с участие на подсъдимия И.. Според чл.170 НПК,
непосредствено преди да се извърши разпознаването, обвиняемият и свидетелите се
разпитват дали познават лицето, което предстои да разпознаят, за особеностите,
по които могат да го разпознаят, за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицето,
както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето.
Именно за изясняването на всички тези въпроси е бил проведен разпит на
подсъдимия И. на 21.05.2013г., непосредствено преди да бъде проведено
разпознаването. С провеждането на този разпит, разследващият орган е изпълнил
предписаното в нормата на чл.170 от НПК, поради което напълно необосновано се
явява съждението на защитника, че този именно разпит е извършен с единствената
цел да опише подсъдимият И. другия подсъдим с прилагателното „зъблив“.
Самото разпознаване е
извършено в присъствието на поемни лица, показаните снимки са четири и са на
лица със сходна външност, близки по възраст, с което са изпълнени изискванията
на чл.171, ал.1, ал.2 и ал.4 НПК. Въззивният съд не съзря нито една причина,
поради която да не кредитира резултата от извършеното с участие на подсъдимия И.
разпознаване, при което същият е разпознал именно подсъдимия М. като лицето,
което му се е представило с името „Я.“ и го е инструктирало какви действия да
извърши на процесната дата. В проведения преди разпознаването разпит, И. описва
М. с бяло лице, къса коса, тъмни очи, „малко зъблив, челюстта му е странна“, с
високо чело. Видно от приложения към протокола за разпознаване фотоалбум,
подсъдимият М. напълно отговаря на това описание. Забележката на защитата, че
подсъдимият М. не е с бяла кожа, а е мургав, намира обяснение в
обстоятелството, че подсъдимият И. е с доста по-тъмен цвят на кожата в
сравнение с подсъдимия М., което очевидно му е дало основание да определи М.
като такъв с бяла кожа. Спазени са всички предписания на процесуалния закон и
подсъдимият И. с категоричност е разпознал измежду представените му за
разпознаване четири лица със сходна външност подсъдимия М., поради което за
въззивния съд не остана никакво съмнение, че именно подсъдимият М. е лицето, за
което в обясненията си подсъдимият И. сочи, че му се е представило с името „Я.“
и за което И. е приел да „работи“.
Несъстоятелно е и
възражението, че разследващият орган е имал възможност да извърши разпознаване
на жИ., но въпреки това е извършено разпознаване по снимки. Това е така, тъй
като видно от заповедта за задържане на подсъдимия М. по реда на чл.63 от ЗМВР,
той е бил задържан на 22.05.2013г., а разпознаването с участието на подсъдимия И.
е извършено на 21.05.2013г. /ден преди това/, когато на разследващия орган все
още не е било известно кое е действителното лице, представило се на И. с името
„Я.“. Едва след извършеното с участие на подсъдимия И. разпознаване, на
полицейските органи е станало известно, че именно подсъдимият М. е разпознатото
от И. лице. По тази причина към датата, на която е извършено разпознаването,
при което подсъдимият И. е разпознал подсъдимия М., не е било възможно
разследващият орган да покаже на И. самото лице, с което е изпълнено
изискването на чл.171, ал.4 НПК, позволяващо разпознаването да бъде извършено
по снимки.
Що се отнася до така
наречената беседа, проведена с подсъдимия И. от оперативен работник –
свидетелката Д.Л.И., същата действително не е проведена в съответствие с правилата
на процесуалния закон и в тази връзка основателни се явяват възраженията на
защитата досежно показанията на тази свидетелка. Беседата, проведена от
свидетелката Иванова с подсъдимия И. се е състояла след задържането му, когато
правото му на свободно придвижване е било ограничено. Независимо че съдът няма
основание да постави под съмнение достоверността на изложеното от полицейския
служител Иванова, /доколкото показанията й не се оборват от конкретни гласни
или писмени доказателства/, съдът не следва да гради изводите си по фактите и
правото на основата на нейните показания, тъй като източникът на съобщената
информация изхожда от лице, което към момента на предоставяне на информацията е
било в особено процесуално положение, било е задържано, което обстоятелство без
съмнение се отразява на съзнателното му и свободно право на изразяване. Ето
защо въззивният съдебен състав в отлика от районната инстанция, не постави в
основата на своите изводи показанията на полицейския служител Иванова, провела извънпроцесуална
беседа със задържания И.. Въпреки изключването на това гласно доказателствено
средство от доказателствената маса, изводите на въззивния съд по фактите и
правото съвпадат с изводите на районната инстанция, тъй като показанията на
тази свидетелка на практика възпроизвеждат дадените от подсъдимия И. обяснения
по реда на чл.222 НПК, които са събрани и приобщени към доказателствата по
делото по предвидения в процесуалния закон ред за това.
Не така стоят нещата с
показанията на свидетелите А.К.Г. и С. Н. С., също полицейски служители.
Посочените свидетели единствено изнасят информация относно повода, по който са
били извикани да окажат съдействие – във връзка
със случай на телефонна измама на бул.“Княгиня ********, при който жена
хвърлила от апартамента си на втория етаж плик с пари /7 000 лева/, каквато
информация те получили служебно, заедно с описание на извършителя, дадено от
очевидец – И.Д.Н., който посочил и посоката на оттегляне на лицето. Тяхното
съдействие следвало да бъде за издирване на лицето, както и при задържане на
същото от оперативните работници, ако то окаже съпротива или направи опит да
избяга. От показанията им се установява, че при извършване на обход те
установили на бул.“Данаил Николаев“, на спирката на масовия градски транспорт,
непосредствено след пл.“Сточна гара“, лице, отговарящо на даденото описание – В.Г.И.,
който бил задържан. Показанията на посочените свидетели касаят информация,
станала им известна по служебен път, а не от задържаното лице, както и такава,
свързана със самото задържане на подсъдимия И., поради което няма процесуална
пречка показанията им, макар и изхождащи от полицейски служители, да бъдат
поставени в основата на изводите на съда по фактите и правото. И въззивният
съдебен състав не намери причина да не цени с доверие показанията на
свидетелитеГ.и С., както това е сторил и районният съд.
Въззивният съд напълно
споделя анализа и оценката на останалите доказателства и доказателствени
средства /гласни и писмени/, направени от първоинстанционния съдебен състав и
доколкото във връзка с тях липсват възражения на страните, не се налага същите
да бъдат обстойно обсъждани и от въззивния съдебен състав.
На база така събрания по делото доказателствен
материал първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния извод, че с
поведението си подсъдимият М.П.М. е осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. Правните изводи напълно се
споделят от настоящия съдебен състав, който намира за установено от правна страна следното:
Престъплението
измама е класическо резултатно престъпление, увреждащо обществените отношения,
свързани с правото на собственост. За да бъде осъществен съставът по чл. 209,
ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна деецът да е извършил действия по
възбуждане и/или поддържане на заблуждение, в резултат на което жертвата се
разпорежда със свое имущество в полза на дееца или на трето лице. В този смисъл
престъплението измама се характеризира с два предмета – измаменото лице и
ощетеното имущество. Изпълнителното деяние се изразява в неправомерна дейност
по въвеждане или поддържане на заблуждение, която формира невярна представа у
пострадалото лице относно факти от действителността. От значение е и
поведението на жертвата, която мотивирана от създадената невярна представа, извършва
акт на имуществено разпореждане с произтичащите от това вредоносни последици. Деянието
е довършено с настъпването на имотната вреда за пострадалия.
В конкретният случай
доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения
възможен и правилен извод, че подсъдимият М.П.М., на 20.05.2013г., около
15.30ч., в гр.София, бул.„*********в съучастие като съизвършител с В.Г.И. и
неустановено по делото лице – извършител, с цел да набави за себе си, Г. и
неустановеното лице имотна облага, посредством телефонно обаждане на
стационарния й телефон ********, възбудил заблуждение у М.Х.Н. (като се
представил за Н. от „Инфекциозна болница” и казал, че дъщеря й е приета в
болницата с висока температура и за да я излекуват трябва да й се направят
инжекции, струващи по 1 000 лева, за което трябва да даде сумата от 7 000лв,
която да пусне от терасата, понеже тя обяснила, че е инвалид, на лице, което
той изпратил да ги вземе, представяйки се, че го изпраща П.Н.), в резултат на
което на Н. била причинена имотна вреда в размер на 7 000 /седем хиляди/лева.
Правилно
контролираният съд е приел, че авторството на деянието в лицето на подсъдимия М.П.М.
е безспорно установено по конкретното дело, като съображения в тази насока вече
бяха изложени в частта, в която въззивният съд обсъди доказателствата, сочещи,
че именно подсъдимият М. е лицето, което на 20.05.2020г. е позвънило на стационарния
телефон на пострадалата Н., представило се за „П.Н.“ от инфекциозна болница и я
информирало, че дъщеря й е приета в болница и има нужда от скъпоструващо
лечение, след което Н. събрала сумата от 7000 лева и я хвърлила през балкона на
подсъдимия И., който й махал от долу, за което М. я инструктирал по телефона,
тъй като И. не бил допуснат от свидетеля Н. да влезе във входа. Както бе
обсъдено по-горе, от доказателствената съвкупност по безспорен и категоричен
начин се установява, че именно подсъдимият М. е разговарял по телефона както с
пострадалата, която въвел в заблуждение, че дъщеря й е болна и се нуждае от
лечение, което трябва да бъде заплатено, така и с подсъдимия И., който взел
хвърления от Н. плик със сумата от 7000 лева и го предал на неустановеното по
делото лице, представило се за „П.“.
Изпълнителното деяние на
престъпния състав подсъдимият М. е осъществил, като позвънявайки на
стационарния телефон на пострадалата, се представил за Н. от „Инфекциозна
болница“ и й казал, че дъщеря й е приета в болница с висока температура и се
нуждае от инжекции, които струват по 1000 лева, за което трябва да даде сумата
от 7000 лева, която да пусне през терасата на лице, което той е изпратил да ги
вземе, а именно на подсъдимия И., който трябвало да се представи, че го изпраща
П.Н., като по този начин я въвел в заблуждение, че дъщеря й е болна, има нужда
от лечение, което трябва да се заплати, като в резултат от възбуденото у нея
заблуждение от подсъдимия М. и поддържано от подсъдимия И., който й помахал с
ръка, за да я убеди, че е изпратен от Н., М.Н. хвърлила през балкона сумата от
7000 лева, поставена в найлонов плик, И. взел плика и го предал на
неустановеното лице, с което подсъдимите М., И. и неустановеното по делото лице
/извършител/ й причинили имотна вреда в размер на 7000 лева. Посочената имотна
вреда е в резултат от формираната у нея от подсъдимия М. и поддържана от
подсъдимия И. невярна представа за основанието и необходимостта от предаване на
инкриминираните пари.
Деянието
е довършено с настъпването на имотната вреда за пострадалата, а не както
защитата твърди, че е довършено едва, когато деецът е получил възможност да се
разпорежда с получената сума като по този начин си е набавил имотна облага.
Това е така, тъй като в състава на чл.209, ал.1 НК законодателят е предвидил,
че за да е налице състава на измамата деецът трябва само да цели да набави за
себе си или за другиго имотна облага и с тази цел да възбуди или поддържа
заблуждение у пострадалото лице, като за съставомерността на деянието не е
необходимо предвидената специална цел да е осъществена. По тези съображения
горното възражение на защитата за несъставомерност на деянието от обективна
страна по причина, че не се установява с нужната категоричност, че взетите от
подсъдимия И. пари са достигнали до подсъдимия М., е несъстоятелно и непочиващо
на законовата разпоредба на чл.209, ал.1 НК.
От субективна страна, за да бъде съставомерно деянието, е необходимо деецът да
е действал при форма на вината пряк умисъл и с особена користна цел – да набави
за себе си или за другиго имотна облага. Съдържанието на прекия умисъл включва
няколко момента, а именно деецът да предвижда, че в резултат на неговото
въздействие върху измамения, е създал невярна представа или поддържал вече
създадената такава. Деецът трябва да съзнава, че в резултат от неговите
неправомерни действия жертвата ще извърши акт на имуществено разпореждане, с
което ще бъде ощетена. Правилен е изводът на контролирания съд, че подсъдимият
е действал при пряк умисъл и с особената користна цел, предвидена в нормата на
чл.209, ал.1 НК, както и че е налице общност на умисъла между подсъдимия М.,
подсъдимия И. и неустановеното по делото лице, с които са действали като
съизвършители при разпределение на ролите с цел осъществяване на изпълнителното
деяние. От доказателствата по делото с нужната категоричност се установява, че М.М.
е поддържал непрекъсната телефонна връзка с пострадалата и с подсъдимия И. от
два различни мобилни номера, които са се намирали на едно и също място в
гр.Павликени, което се установява от разпечатките от мобилните оператори
Виваком и Глобул. Това обстоятелство се установява и посредством показанията на
свидетелите Н., Н. и обясненията на подсъдимия И., който единствено на
подсъдимия М. е съобщил, че не е допуснат от Н. да влезе във входа на блока, в
който живеела Н., което веднага било съобщено от М. на пострадалата, която била
инструктирана от него да постави парите в плик и да ги хвърли през терасата на
мъжа, който ще й помаха от долу. Доказателство в насока наличието на общност на
умисъла между подсъдимите М., И. и неустановения съизвършител, правилно е
посочил първостепенният съд, че са действията на всеки от тях, като М., и И.
/заедно с неустановеното по делото лице/, са съзнавали всички обективни
елементи от състава на престъплението и протИ.правността на своето деяние и
това на другите, всеки от тях е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал и целял настъпването
им, целял е настъпването на резултата, при налична общност на умисъла. Всеки от
тях е съзнавал, че вследствие на неговото поведение и това на останалите, у Н.
има формирана неправилна представа относно здравето и необходимостта от лечение
на дъщеря й, което трябва да плати, поради което и тя е извършила акт на
имуществено разпореждане, като и М., и И. са предвиждали, че в резултат на това
разпореждане ще бъде ощетено чуждо имущество – това на Н., както и че извършва
деянието със специална /користна/ цел – да набави имотна облага за себе си и за
другите, в размер на сумата, която Н. е дала. Правилно е посочил
първостепенният съд, че е извън предмета на доказване е начина, по който
съучастниците са се разпоредили с паричната сума или са си разпределили
същата/. Както М., така и И. са могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си, тъй като са пълнолетни вменяеми лица.
За
извършеното от подсъдимия М. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години. Първоинстанционният съд е
наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 година и 9 месеца, чието
изтърпяване е отложил за изпитателен срок от 3 години и 9 месеца. Наказанието е
индивидуализирано при хипотезата на чл.54 от НК, като напълно правилно е прието,
че в случая не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито е
налично едно такова, което да е изключително и да води до налагане на наказание
при условията на чл.55 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства е отчетено доброто
му процесуално поведение, изминалия период от време от извършване на деянието
до постановяване на присъдата и чистото му съдебно минало към датата на
деянието, а като отегчаващи такива са отчетени размера
на причинената вреда и последващото му осъждане отново за измама. Въззивната
инстанция не може да се съгласи с отчетеното като смекчаващо вината
обстоятелство добро процесуално поведение на подсъдимия М., тъй като по закон
той дължи такова поведение, а в случай, че поведението му не е съответно на
изискването на закона, същият би бил
санкциониран със съответната мярка за неотклонение или за процесуална принуда.
В този смисъл доброто му процесуално поведение е в негов интерес, тъй като в
противен случай би търпял негативи от собственото си поведение. Като отегчаващо
вината обстоятелство въззивният съд прецени още добре и отнапред планираното
деяние и в условията на съучастие при разпределение на ролите, което не е
отчетено от първата инстанция. Не могат да бъдат удовлетворени претенциите на
подсъдимия, предявени алтернативно за намаляване на наказанието поради неговата
несправедлИ.ст, тъй като не са налице
предпоставките на чл.55 от НК за налагане на наказание под предвидения в закона
минимум, защото нито са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, нито
е налице едно изключително такова, поради което и най-ниското наказание,
предвидено в закона да се явява прекомерно тежко. В конкретния случай е налице
превес на отегчаващите вината обстоятелства над смекчаващите. При превес на
отегчаващите вината обстоятелства и наличието на само две смекчаващи такива,
напълно правилно контролираната инстанция е отмерила наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 9 месеца, който е под средния предвиден в закона
размер и е над минималния такъв, като именно с този вид и размер на наказанието
ще бъде постигнато възпитателно и възпиращо въздействие спрямо подсъдимия, а
същото ще подейства и предупредително спрямо останалите членове на обществото,
с оглед широкото разпространение на този вид деяния.
С основание е приложена
нормата на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, тъй като деянието по настоящето
дело и по НОХД №12961/2011г. на СРС са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради
което са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал1 от НК, за налагане
на едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 9
месеца, чието изпълнение обосновано е било отложено за изпитателен срок от 3
години и 9 месеца, на основание чл.66, ал.1 НК, тъй като целите на наказанието
могат да бъдат постигнати и без да бъде ефективно изтърпяване на наложеното
общо най-тежко наказание.
Законосъобразно е
приложена и нормата на чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при евентуално привеждане
в изпълнение на определеното общо най-тежко наказание, като е приспаднато
времето, в което М. е бил задържан по ЗМВР и по НПК по делата в съвкупността. Законосъобразно и в съответствие с нормата
на чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, районната инстанция се е разпоредила да бъде отнето
в полза на държавата с вещественото доказателство, предадено от В.Г.И. с
протокол за доброволно предаване от 20.05.2013г. – 1 бр. мобилен телефон, за
който има доказателства, че И. го е използвал при извършване на престъплението.
Въззивният съд обаче не споделя постановеното от първата инстанция, банкнотата
от 1 долар, също предадена доброволно от И., с посочения вече протокол за
доброволно предаване, да бъде отнета в полза на държавата. Тази банкнота не е
вещ, предназначена или послужила за извършване на престъплението, нито пък е
пряка или непряка облага, придобита чрез престъплението, защото същата е дадена
на И. от подсъдимия М. преди извършване на деянието и не по повод на него, поради
което същата е следвало да бъде върната на лицето, от което е отнета – В.Г.И. и
в тази част присъдата на районната инстанция трябва да се измени. С присъдата първостепенният
съд не се е произнесъл по въпроса какво да стане с вещественото доказателство,
представляващо СИМ карта, предадена доброволно от И. заедно с мобилния телефон,
също използвана за извършване на престъплението, тъй като именно с тази СИМ
карта са проведени разговорите с подсъдимия М. на процесната дата. Тази СИМ
карта, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, също подлежи на отнемане в полза
на държавата, тъй като е вещ, послужила за извършване на престъплението.
Липсата на произнасяне по този въпрос в присъдата на районния съд, препятства
въззивната инстанция да се произнесе по него, доколкото за първи път това ще
бъде сторено във въззивното производство, което е недопустимо, тъй като по този
начин страните ще бъдат лишени от една инстанция по фактите. Контролираният съд
ще следва да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК, тъй като не е
сторил това с присъдата.
Законосъобразно е и
разпореждането на съда с веществените доказателства, представляващи 2 бр.
банкноти от по 50 лева, предадени също с посочения протокол за доброволно
предаване от В.И., за които е постановено да бъдат върнати на наследника на
пострадалата М.Н. – Ю.Д.К.. Това е така, защото двете банкноти от по 50 лева,
представляват облага, придобита чрез престъплението и същите подлежат на
връщане на наследника на пострадалата, чието имущество е било ощетено със
сумата от 7000 лева.
Не
така стоят нещата обаче, с веществените доказателства, иззети с протокол за
претърсване и изземване от дома на подсъдимия М. и жената, съжителстваща с него
– А.И.Т., представляващ апартамент №140 в ж.к.“********, в гр.София, които са: 1
бр. мобилен телефон без ИМЕЙ и номер на карта на МТел с батерия към него, 1 бр.
мобилен телефон с ИМЕЙ без СИМ карта, 1 бр. фактура, 3 бр. СИМ-карти, 7 бр. пластики
без СИМ-карти, 2 бр. дипломи, 1 бр. копие на диплома, 1 бр. карта на чужденец,
1 бр. копие на лична карта, 1 бр. бележка с двустранно изписване и на „С.С.,
мобилни телефонни номера, парализирана“ /подробно описани в протокола/. Тези
вещи първостепенният съд е постановил да бъдат отнети в полза на държавата, тъй
като по естеството си са такива, предназначени и служещи за извършване на
умишлено престъпление. Настоящият въззивен състав не споделя тази констатация
на решаващия съд, тъй като по делото не се съдържа нито едно доказателство, че
описаните вещи са били предназначени и са послужили за извършване на
престъплението, предмет на разглеждане по настоящето дело. Същите не
представляват и вещи, чието притежаване е забранено от закона. Съжденията на
първостепенния съдебен състав, че тези вещи са от естество да послужат за друго
умишлено престъпление са само едно предположение, ненамиращо опора в
доказателствата по делото. Без значение е и обстоятелството, че нито
подсъдимият М., нито жената, която живее с него на съпружески начала, са
поискали връщането на тези вещи, както и че не са заявили изрично, че те са
тяхна собственост. Съгласно чл.111, ал.2 от НПК, предметите, които са отнети
като веществени доказателства се връщат на правоимащите лица, от които са
отнети. В настоящия случай вещите: 1 бр. мобилен телефон без ИМЕЙ и номер на
карта на МТел с батерия към него, 1 бр. мобилен телефон с ИМЕЙ без СИМ карта, 1
бр. фактура, 3 бр. СИМ-карти, 7 бр. пластики без СИМ-карти, 2 бр. дипломи, 1
бр. копие на диплома, 1 бр. карта на чужденец, 1 бр. копие на лична карта, 1
бр. бележка с двустранно изписване и на „С.С., мобилни телефонни номера,
парализирана“ /подробно описани в протокола/, са иззети от М.П.М. и А. И.Т.с
протокол за претърсване и изземване от 22.05.2013г., поради което и с оглед на
гореизложеното, че те не са вещи, предназначени или послужили за извършване на
престъплението, инкриминирано по настоящето дело, нито са вещи, притежаването
на които е забранено от закона, ще трябва да бъдат върнати на лицата, от които
са отнети – М.М. и А.Т., като в този смисъл присъдата на районния съд ще следва
да се имени в посочената част.
Несъгласие въззивната инстанция изразява
и с частта на присъдата, с която първоинстанционният съд е постановил сумата от
общо 5 192 български лева, иззети от дома на М.П.М. и А. И.Т.с протокол за претърсване и изземване от 22.05.2013г., да
бъдат върнати на наследника на М.Х.Н. – Ю.Д.К.. Не могат да се споделят изводите
на първия съдебен състав, че доколкото не се установява тази сума да е изтеглена
в кратък времеви период преди деянието от банкова институция и не се установява
същата да е доход от трудова или друга правно регламентирана дейност, то това е
част от сумата от 7000 лева, предмет на престъплението по чл.209, ал.1 от НК,
за което М. е признат за виновен. По делото не се съдържа нито едно
доказателство, което да сочи, че сумата от 5 192 лева е част от сумата от
7000 лева, с която пострадалата се е разпоредила на процесната дата в резултат
от заблуждението, възбудено и поддържано у нея от подсъдимите М. и И..
Заключението на съда в тази насока е само едно предположение и в този смисъл
напълно излишно е било събирането на доказателства за произхода на посочената
сума, доколкото липсват доказателства по делото тази сума да представлява част
от сумата, предмет на престъплението. Изобщо по делото липсват доказателства
инкриминираната сума от 7000 лева в цялост или пък част от нея да е достигнала
до подсъдимия, поради което и сумата от 5 192 лева трябва да бъде върната
на лицата, от които е иззета – М.П.М. и А.И.Т.. И в тази част присъдата на
районната инстанция ще трябва да се измени.
Начинът, по който първият съд се е
разпоредил с останалите веществени доказателства, непосочени по-горе, се
споделя от тази инстанция, поради което не се нуждае от допълнително обсъждане.
С
оглед изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, първостепенният съд законосъобразно
е осъдил подсъдимите М. и И. да заплатят разноските по делото .
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на някакви други основания, които да налагат нейното изменяване или
отмяна извън посочените, поради което и предвид на изложените съображения,
постанови своето решение.
Водим
от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.4 от НПК вр. чл.337 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъдата от 09.05.2019г.,
постановена по НОХД №16634/2015г., СРС, НО, 20-ти състав, в частта, с която на основание чл.53, ал.1,
б. „а“ е отнел в полза на държавата, доброволно предадения на 20.05.2013г.
от В.Г.И., съгласно протокол за доброволно предаване от посочената дата – 1
долар, както и вещите, намерени и иззети при извършеното на 22.05.2013 г.
претърсване и изземване от обитаваното от М.П.М. ЕГН ********** и А. И.Т.ЕГН **********
***, съгласно протокол за претърсване и изземване от посочената дата: 1 бр.
мобилен телефон без ИМЕИ и номер на карта на МТел с батерия към него, 1 бр.
мобилен телефон с ИМЕЙ без СИМ карта, 1 бр. фактура, 3 бр. СИМ-карти, 7 бр.
пластики без СИМ-карти, 2 бр. дипломи, 1 бр. копие на диплома, 1 бр. карта на
чужденец, 1 бр. копие на лична карта, 1 бр. бележка с двустранно изписване и на
„С.С., мобилни телефонни номера, парализирана“ /подробно описани в протокола/, както
и в частта, с която е постановил иззетите с протокола за претърсване и
изземване от 22.05.2013г., намерени и иззети пари от жилището на М.П.М. и А. И.Т.–
общо 5 192 български лева, след влизане
на присъдата в сила, да се предадат от началника на 05 РПУ-СДВР, срещу
разписка, на дъщерята и наследник на М.Х.Н. – Ю.Д.К., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Предадения с протокол за доброволно
предадения на 20.05.2013г. от В.Г.И. – 1 долар, да бъде върнат на лицето, което
го е предало – подсъдимия В.Г.И. с ЕГН-**********;
Вещите, намерени и иззети при
извършеното на 22.05.2013г. претърсване и изземване от обитаваното от М.П.М. и А.И.Т.,
жилище в гр.София, ж.к.”********, съгласно протокол за претърсване и изземване
от посочената дата: 1 бр. мобилен телефон без ИМЕИ и номер на карта на МТел с
батерия към него, 1 бр. мобилен телефон с ИМЕЙ без СИМ карта, 1 бр. фактура, 3
бр. СИМ-карти, 7 бр. пластики без СИМ-карти, 2 бр. дипломи, 1 бр. копие на
диплома, 1 бр. карта на чужденец, 1 бр. копие на лична карта, 1 бр. бележка с
двустранно изписване и на „С.С., мобилни телефонни номера, парализирана“
/подробно описани в протокола/, да бъдат върнати на лицата, от които са иззети
– М.П.М. с ЕГН- ********** и А. И.Т.с ЕГН- **********;
Иззетите с протокола за претърсване и
изземване от 22.05.2013г., намерени и иззети пари от жилището на М.П.М. и А. И.Т.–
общо 5 192 български лева, да бъдат върнати на лицата, от които са иззети – М.П.М.
с ЕГН- ********** и А. И.Т.с ЕГН- **********.
Потвърждава присъдата в останалата й
част.
Решението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.