Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 13. 11. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на втори ноември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3626
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „В.П.“ ЕООД *** против И.А.В. ***. В молбата се
твърди, че
ищцовото дружество е депозирало пред Плевенския районен
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 от ГПК срещу ответника,
като е било образувано ч. гр. дело № 709/ 2018 год. Твърди
се, че в законоустановения срок е постъпило възражение от страна на ответника
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възниква правния
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди се, че въз основа на сключен договор
за далекосъобщителни услуги от дата 22. 09. 2014 год., с
индивидуален клиентски номер на договора 15584877001,
между ответника И.А.В. и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, е била
издадена фактура № **********/ 01. 03. 2015 год.,
за отчетен период от 01. 02. 2015 год. до 28. 02. 2015 год.,
с краен срок за плащане 19. 03. 2015 год., с обща
сума за плащане в размер на 71, 85 лв. Твърди се, че на основание чл. 86 във вр. с
чл. 79 от ЗЗД върху главницата по представените фактури е била начислена
мораторна лихва за забава в размер на 20, 72
лв. за периода от 20. 03. 2015 год. до 18. 01. 2018 год. Твърди се, че цената на иска представлява
сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по
първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен
периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството- цесионерът по втория
договор /заявител по чл.410 ГПК/. Твърди се, че
съгласно чл. 110 от ОУ на телекомуникационния оператор, които потребителят е
приел, видно от страница втора от договора: „Ползваните услуги се отчитат
месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на определена
от БТК дата, за която БТК информира абоната при сключването на индивидуалният
договор. За формиране на финансовите задължения на абонатите/потребителите се
използват единствено записите от системите за таксуване на услугите на БТК.“
Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и
общите условия към него, на основание чл. 81.2 във вр. с чл.81 във вр. с чл.
74.2. б. „в” от ОУ договорът между ответника и „БТК” ЕАД е бил прекратен
едностранно от доставчика като на И.А.В. е начислено обезщетение за претърпени
вреди от страна на мобилния оператор, изразяващи се в пропуснати ползи. Твърди се, че съгласно цитираните по-горе членове от общите условия
потребителят се е задължил да отговаря за всички претърпени преки и
непосредствени вреди, претърпени от „БТК” ЕАД поради действия или бездействия на
абоната. Твърди се, че неизпълнението на потребителя да
заплаща дължимите суми по фактура в 18-дневен срок от издаването й е
предпоставило прекратяването на договора, респ.
неполучаването на дължими суми по абонаментни месечни планове от страна на
мобилния оператор. Твърди се, че
ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договор за
цесия от дата 20. 02. 2017 год. с
прехвърлител на вземанията ”С. Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 29. 05. 2015 год. с
прехвърлител на вземания „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД по договор
за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислени
неустойки по него. Твърди се, че „В.П.” ЕООД е встъпило
в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и
в настоящото производство е ищец по установителния иск. Твърди се, че ищецът е придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други. Твърди
се, че с уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С. Г. Груп“ ООД, дружеството е уведомило ответника от
името на мобилния оператор за цесията от 29. 05. 2015 год.
и от свое име, в качеството си на цедент от 20. 02. 2017 год. В заключение
ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му към
ответника за сумата от 71, 85
лв., представляваща главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна
услуга по фактура № **********/
01. 03. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
С определение
от 02. 11. 2018 год. е допуснато уточнение на исковата молба, като е прието, че
с иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се претендира установяване на
вземането на ищцовото дружество за сумата от 21, 87 лв., а при условията на
евентуалност и в случай на отхвърляне на иска се претендира осъждане на
ответника за сумата от 49, 98 лв., представляваща начислени договорни
неустойки.
Ответникът
не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 709/ 2018 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим за процесната сума от 21, 87 лв., тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищцовото дружество процесната сума.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 205, 00 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 325, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.А.В. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ищеца „В.П.”
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.И.Г. , сумата от 21, 87 лв., представляваща главница за потребена
и незаплатена далекосъобщителна услуга по фактура № **********/ 01. 03. 2015 год., ведно със законната лихва, считано от 29.
01. 2018 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА И.А.В. ***, ЕГН **********, да заплати на „В.П.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.И.Г.
, сумата от 205, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.А.В. ***, ЕГН **********, да заплати на „В.П.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.И.Г.
, сумата от 325, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: