№ 2954
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110102262 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от З. В. Я., ЕГН
**********, гр. Варна, кв. ****, бл. 55, вх. И, ет. 6, ап. 22, чрез
пълномощника си - адв. Р. Ж., гр. Варна, бул. "****" № 12, с която
претендира да бъде осъдено „****” АД, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „****" № 256, да заплати на ищеца сумите от:
- сумата от 5066,16 лева /нетен размер/ - неизплатени трудови
възнаграждения за периода 01.02.2018г. - 12.05.2020г., както следва-м.
Януари 2019г. - 774, 41 лв., м. Февруари 2019г. - 800, 87 лв., м. Март 2019г.-
360, 17 лв., м. Юни 2019г. - 231, 51 лева, м. Юли 2019г. - 617, 36 лв., м.
Август 2019г. -719, 43 лева, м. Септември 2019г. - 736, 34 лв., м. Октомври
2019г. - 733, 33 лв., м. Ноември 2019г. - 697, 19 лв., м. Декември 2019г. - 424,
25лв., м. Февруари 2020г. - 71, 73 лв., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба във ВРС, до
окончателното изплащане на главниците;
- сумата от 615,00 лева, обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ /в НЕТЕН
РАЗМЕР/, предвид прекратяването на трудовото ми правоотношение по чл.
327 ал. 1 т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на завеждане на исковата молба във ВРС, до окончателното изплащане
1
на главницата;
- сумата от 4187, 49 лева, обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, за
НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК, общо 129 дни, по 25 дни за
за 2007г., 2008г., 2009г., 2018г., 2019г., и 4 дни за 2020г., ведносъс законната
лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба
във ВРС, до окончателното изплащане на главницата;
- сумата от 2454, 34 лева - лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения за месеците от Януари 2019г. до Февруари 2020г. и върху
обезщетенията по чл. 221 ал. 1 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ, за периодите и в
размерите, посочени в обстоятелствената част на Исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител отправя искане за изменение на предявения иск за неизплатени
трудови възнаграждения по размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214,
ал.1 ГПК от предявения размер 5066,16 лв., на 6166.59 лв. за периода
01.01.2019 г. до 12.05.2020 г. , както и за намаляване на исковите претенции
по т.2 от петитума за изплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и по
чл.224, ал.1 от КТ, тъй като са посочени брутните размери да се считат в
размер на 547,97 лв. вместо 615,00 лв. и 3731.05 лв. вместо 4187.49 лв. и по
т.4 където се претендира мораторна лихва от 2454.34 лв., същата да се счита в
размер на 2357.34 лв., като до първоначално предявения размер оттегля иска.
Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е
изложено следното:
Твърди се, че ищецът е работил в ответното дружество, като
"ръководител отдел Транспорт", направление "Зам.Изп.Директор", по
безсрочен трудов договор по чл. 67 ал. 1 КТ, с основно месечно трудово
възнаграждение, в размер на МРЗ за страната;допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, в размер на 22, 8 % -
към 2020г.,допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в Дружеството - към 2016г. - 3,8 % - по 0,1 % на година,
на пълно работно време. Твърди, че платеният му годишен отпуск бил
договорен в размер на 25 дни - по чл. 155 КТ. Трудовото му възнаграждение
се изплащало /по договор/ до 25-то число на месеца следващ този, за който се
дължи.Трудовото му правоотношение с ответното дружество, възникнало
2
през 1982г. и било прекратено считано от 02.03.2020г., на основание чл. 327 т.
2 от Кодекса на Труда, поради забавяне изплащането на трудовото му
възнаграждение.
Твърди, че през месец Февруари 2022г. поискал от Работодателя си
писмена справка, относно размера на дължимите му суми за трудови
възнаграждения, за периода от 01.02.2018г. досега, но получил само една
бележка, без подпис и печат, от счетоводителя. Твърди, че база за изчисление
на обезщетенията по чл. 221 ал. 1 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ е брутното трудово
възнаграждение за м. Ноември 2019г. - последния пълен отработен от мен
месец, преди прекратяване на трудовото му правоотношение, което е в
БРУТЕН размер на 697,19 лева.
Сочи, че за забавата в изплащането на обезщетенията и трудовите му
възнаграждения работодателят му дължи и обезщетение за забава.
Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени
искания. Претендират се разноски.
От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба,
е постъпилотговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който не
оспорва исковите претенции. Обасновава забавата на изплащане на труводи
възнаграждения със световна иконоическа криза от 2018г., както и влошени
икономически условия. Предлага на възможност за разсрочено изплащане на
възнагражденията. Моли за решаване на спора посредством медиация.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з.
на 07.06.2022г., между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество
съгласно Заповед за назначаване №362/28.06.1982г., на длъжност „стругаро-
фрезист” .
С Допълнително споразумение №341/09.05.2005г. на ищеца е
възложено да изпълнява длъжността-„Началник отдел-Транспорт”, което е
прекратено считано от 02.03.2020г., основание чл. 327, т. 2 КТ. Видно от
приложенотопо делото заверено копие от Заповед №362/28.06.1982г., че
между страните е уговорено трудовото възнаграждение да се дължи до 25-то
число на следващия месец.
3
Съдът приема за базспорно установено, предвид изявлението на
ответната страна в приложените стеновища и писмени доказателства, че
основното месечно трудово възнаграждение е определено, в размер на МРЗ за
страната, а полагащото се допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит е в размер на 22, 8 % - към 2020г.
Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в Дружеството - към 2016г. - 3,8 % - по 0,1 % на година. От приложените
от ответната страна справка и фишове за работна заплата на ищеца, изготвени
от самия работодател-ответник се установява, че ответната страна не оспорва
претендираните от ищеца – уточнени в хода на производството размери на
дължими възнаграждения.
Съдът приема, че размера на обезщетението за забава начислен върху
съответното възнаграждение за периода от 26-то число на месеца, следващ
месеца, през който е следвало да се изплати възнаграждението до
21.02.2022г., възлиза общо в размер на 2357.34 лв., изчислен с програмен
продукт Апис Финанси.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Основно задължение на работодателя по едно трудово правоотношение
е срещу престираната му според уговорената работна сила, да заплаща
уговореното трудово възнаграждение в уговорените срокове – чл. 128 КТ.
Между страните не се спори, а и това е прието за безспорно, че същите са
били в трудово правна връзка, учредена въз основа на Заповед за назначаване
№362/28.06.1982г., изменено последно с Допълнително споразумение
№341/09.05.2005г. Не се оспорва от ответника и, че ищецът е престирал
уговореното по трудовия договор за процесните месеци. Установяват се и
размерите на дължимото трудово възнаграждение за периода м. януари 2019г.
– м.май 2020г.
Доказателствената тежест за установяване факта на заплащане на
уговореното възнаграждение тежи върху ответната страна. Съобразно
изявленията на страните, ответното дружество е изплатило част от дължимите
възнаграждения, при което е останало да дължи сума в размер на 10445.61
лева. При това положение предявеният иск е основателен в рамките на
предявените размири и като такъв следва да бъде уважен, ведно с присъждане
4
на законната лихва върху дължимите трудови възнаграждения, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
По делото не бяха ангажирани други доказателства от ответника, които
да установят извършено плащане на дължимите трудови възнаграждения на
ищеца за целия процесен период.
Втората претенция е за заплащане на обезщетение за забавено плащане
на трудовите възнаграждения. Съобразно нормата на чл. 245, ал. 2 КТ,
размерът на обезщетението за забавеното плащане на неизплатените трудови
възнаграждения се съизмерява със законната лихва. Съдът, съобразно
уговорения в трудовия договор момент на заплащане на трудовите
възнаграждения, намира, че работодателят е изпаднал в забава считано от 26-
то число на месеца, следващ месеца през който е полагат трудът. Ищецът
претендира присъждане на обезщетение за забава върху незаплатените
трудови възнаграждения именно от 26-то число на месеца, следващ месеца, за
който възнаграждението се дължи, поради което и размерите на лихвите за
забава следва да се начислят считано от 26-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи възнаграждението. При това положение
прадявената претенция за обезщетение за забавено плащане на неизплатените
трудови възнаграждения е основателна и ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати сумата от 2357.34 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се
присъжда трудово възнаграждение, следва да се допусне предварително
изпълнение.
Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като ответното дружество
е възразило срещу дължимостта на разноски с оглед предприетото от
страната процесуално поведение.
В чл. 78, ал. 2 ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане на
ответника на разноските в процеса – с извънпроцесуалното си поведение той
да не е станал повод за образуването на делото. Аналогично е разрешението и
на чл. 78, ал. 6 ГПК. Ето защо във всички случаи, когато делото е решено в
полза на ищеца, ответникът следва да понесе разноските в процеса, ако преди
предявяване на иска той с поведението си е дал повод за иницииране на
5
прозводстото. В случая макар и ответното дружество да не е оспорило иска,
липсват данни за погасяване на задължението към ищцата, поради което
съдът намира, че дружеството е станало причина за иницииране на
настоящото производство, от което произтича и задължението му да репарира
разходите, направени от З. Я.. С оглед това и в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 996
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „****” АД следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на ВРС сумата от 540,19 лева - дължима държавна такса за
производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „****“, № 259, да заплати на З. В. Я., ЕГН **********, гр.
Варна, кв. ****, бл. 55, вх. И, ет. 6, ап. 22, сумата от 6166.59 лв./шест хиляди
сто шестдесет и шест лева и 59 стотинки/, представляваща общ размер на
незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.01.2019г. -
12.05.2020г., както следва-м. Януари 2019г. - 774, 41 лв., м. Февруари 2019г. -
800, 87 лв., м. Март 2019г.-360, 17 лв., м. Юни 2019г. - 231, 51 лева, м. Юли
2019г. - 617, 36 лв., м. Август 2019г. -719, 43 лева, м. Септември 2019г. - 736,
34 лв., м. Октомври 2019г. - 733, 33 лв., м. Ноември 2019г. - 697, 19 лв., м.
Декември 2019г. - 424, 25лв., м. Февруари 2020г. - 71, 73 лв., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на
исковата молба във ВРС – 22.02.2022г., до окончателното изплащане на
главниците; - сумата от 547,97 лв./петстотин четиридесет и седем лева и 97
стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ /в нетен размер/,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане
на исковата молба във ВРС 22.02.2022г, до окончателното изплащане на
главницата; - сумата от 3731.05 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и един
лева и 5 стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, за
неизползван платен годишен отпуск, общо 129 дни, по 25 дни за за 2007г.,
2008г., 2009г., 2018г., 2019г., и 4 дни за 2020г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба във ВРС
6
– 22.02.2022, до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от
2357.34 лв./две хиляди триста петдесет и седем лева и 34 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения за месеците от Януари 2019г. до Февруари 2020г. и върху
обезщетенията по чл. 221 ал. 1 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ, за периодите и в
размерите, посочени в обстоятелствената част на Исковата молба, на
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдените
трудови възнаграждения, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „****“, № 259, да заплати на З. В. Я., ЕГН **********, гр.
Варна, кв. ****, бл. 55, вх. И, ет. 6, ап. 22, сумата от 996.00 лева (деветстотин
деветдесет и шест лева) с включен ДДС, представляваща направени пред РС-
Варна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „****“, № 259, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 540,19 лева (петстотин и
четиридесет лева и деветнадесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7