Мотиви по НОХ дело № 30308/2007
год. на Районен съд Монтана.
Подсъдимият
К.Д.Т., роден на xxx xxx, живущ xxx, българин, български гражданин, средно
образование, неосъждан, неосъждан, ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 04.01.2002
година в град Монтана пред надлежен орган на властта – Районна Прокуратура
Монтана набедил Е.Р.Д. xxx в извършване на престъпление по чл. 209, чл. 210, ал.
3, чл. 282 и чл. 283 от НК, като подал тъжба до Районна Прокуратура Монтана с
вх. № 21 от 04.01.2002 година, като знаел, че Д. е невинен.
В съдебно заседание подсъдимият
не се признава за виновен, като твърди, че е подписал единствено пълномощно, с
което е упълномощил адвокат Д. да го представлява по гр. дело № 29/1999 година
на МОС, а останалите подписи върху договори за правна помощ и пълномощни са
фалшифицирани.
Представителят на обвинението заявява,
че установената в съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства
на тази, отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната
квалификация на деянието.
По делото е предявен граждански иск от
пострадалия Е.Р.Д. xxx с претенция за заплащане от подсъдимия на сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за причинена от деянието неимуществена вреда, ведно
със законната лихва и разноските по делото.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с доводите и
становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Т. не е осъждан и криминално проявен. Пострадалият Д. и
подсъдимият се познават от 1992 година, когато пострадалият работил в Областна
земеделска служба. Служебно отговарял за Ликвидационните съвети на бившите ТКЗС
в Област Монтана. През 1993 година Д. се вписал като адвокат в Адвокатска
колегия Монтана и още същата година бил нает като адвокат от подсъдимия във
връзка с заведено от него гр. дело № 1589 /1993 година по описа на МРС. Впроследствие
обвиняемият наема адвокат Д. и като процесуален представител по гр. дело №
239/1996 година. Контактите на двамата в сферата на правната защита продължават
и през 1999 година подсъдимият упълномощава адвокат Д. с цел изготвяне на
искова молба, която да бъде внесена пред Окръжен съд Монтана и последващо
процесуално представителство по образуваното на нейно основание гражданско дело.
Съгласно изискванията на Закона за адвокатурата между двамата е сключен договор
за правна помощ на 11.03.1999 година, в който договор между страните е
уговорено и дължимото адвокатско възнаграждение от 254 000 неденоминирани
лева. Тази сума не е изплатена от възложителя Т., което е принудило пострадалия
да потърси правата си посредством възможностите гарантирани от гражданското
законодателство. Д. е предявил иск против длъжника пред компетентния Врачански
Районен съд, който съд с Решение по гр. дело № 2190 от 22.03.2001 година е
осъдил Т. да заплати на ищеца сумата от 254 деноминирани лева, представляваща
неизплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 40 лева мораторна лихва и
направените в производството разноски. Това решение на съда е влязло в законна
сила на 17.09.2001 година и въз основа на него Д. се е снабдил с изпълнителен
лист. Депозирал изпълнителния лист в СИС при РСВ и по него било образувано
изпълнително дело№ 284/2003 година с цел принудително събиране на дължимата от Т.
сума. Последният в ответ на правните действия предприети от Д. на 04.01.2002
година депозирал жалба в Районна Прокуратура Монтана, в която обвинил Д. в
извършени спрямо него престъпления по чл. 209, ал. 1, чл. 210, ал. 3, чл. 282 и
чл. 283 от НК. Образувана е преписка с вх. № 21/2002 година по описа на РП
Монтана, по която преписка е извършена проверка за установяване на изложените в
нея обстоятелства. В жалбата си Т. твърди, че по гр. дело № 2190 на ВРС Д. е
представил като доказателства копия от договори за правна помощ, които самият Т.
не е подписвал. След извършената проверка с Постановление на РП Монтана от 19.03.2002
година е отказано образуване на наказателно производство по преписка № 21/2002
година и преписката е прекратена. Това постановление е обжалвано от Т. xxx, която
от своя страна с Постановление от 20.08.2003 година е потвърдила
постановлението на РП Монтана. Това постановление също е атакувано от Т. пред
Софийска Апелативна Прокуратура, която със свое постановление от 13.09.2005
година е потвърдила цитираните по-горе постановления на РП Монтана и ОП Монтана
и окончателно е отказано образуване на наказателно производство срещу Д..
Така описаната фактическа обстановка напълно се подкрепя от събрания в
хода на процеса доказателствен материал. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля Е.Д.. Фактът, че той е пострадал в процеса и съответно е предявил
претенции за имуществено обезщетяване на неимуществени вреди от подсъдимия, което
означава, че има определен пряк интерес от осъдителен изход от процеса за
подсъдимия е основание въвеждащо съмнение в истинноста на неговите показания, но
пълното покриване на тези показания с останалия доказателствен материал и
подкрепянето им от същия говорят недвусмислено за тяхната правдивост и точност.
Съдът кредитира изцяло и заключението на едноличната съдебно-графологична
експертиза. Вещото лице е категоричен в заключението си, че подписите под
Декларация за отказване от правна защита от 30.09.1999 година, Договор за
правна защита от 11.03.1999 година, Пълномощно от 11.03.1999 година по гр. дело
№ 29/1999 година и Пълномощно от 02.1999 година по гр. дело № 239/1997 година
са положени от подсъдимия Т.. Тези две основни за процеса доказателства, както
и останалите такива – копия от съдебни решения, копия от Постановление на РП
Монтана от 19.03.2002 година, с което е отказано образуване на наказателно
производство по преписка № 21/2002 година и преписката е прекратена, копие от
постановление на Окръжна Прокуратура град Монтана от 20.08.2003 година за
потвърждаване на постановлението на РП Монтана и копие от постановление на
Софийска Апелативна Прокуратура от 13.09.2005 година по недвусмислен и
категоричен начин установяват от една страна неоснователността и безпочвеността
на отправените от Т. срещу Д. обвинения. Изготвените допълнителни разширени
съдебно-почеркови експертизи от вещи лица от НИКК София не промениха с нищо, изяснената
по този начин фактическа обстановка. От друга страна безспорно Т. е знаел при
подаване на жалбата пред Районна Прокуратура Монтана, че е положил
собственоръчно подписите под цитираните по-горе договори за правна помощ и
пълномощни и съответно е съзнавал, че с отразените в жалбата твърдения изказва
откровени неистини по отношение на пострадалия, обвинявайки го в извършени
тежки умишлени престъпления – по чл. 209, ал. 1, чл. 210, ал. 3, чл. 282 и чл. 283
от НК-По тази жалба е извършена проверка, която е приключила с отказ за
образуване на досъдебно производство. Но упоритостта на умисъла на Т. е
достинала до там той инстанция след инстанция да атакува прокуроските актове
твърдейки едни и същи неистински обстоятелства и съзнавайки, че обвинява
пострадалия и то го обвинява в престъпления, които сам съзнава, че Д. не е
извършил. Съдът не кредитира обясненията дадени от подсъдимия, в които
последният твърди, че е подписал единствено пълномощно, с което е упълномощил
адвокат Д. да го представлява по гр. дело № 29/1999 година на МОС, приемайки ги
единствено за защитна позиция, тъй като тези обяснения противоречат на
останалия доказателствен материал, а направените защитни доводи в тази насока
се явяват необосновани.
Обобщавайки съдът приема, че са налице субективните и обективните
елементи от състава на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК – подсъдимият е
депозирал жалба срещу пострадалият Д., в която е обвинил последния в извършване
на престъпления по чл. чл. 209, чл. 210, ал. 3, чл. 282 и чл. 283 от НК, съзнавайки,
че Д. е невинен.
От обективна страна Василев е
осъществил състава на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при форма
на вина пряк умисъл – съзнавал е обществено опасният характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание
предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия
закон касаещи материята, а също и смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, обстоятелствата,
при които е извършено, степента на обществена опасност на подсъдимият. Съдът
постанови присъдата си при равновесие на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства – от една страна е чистото съдебно минало на извършителя и
липсата на други криминални прояви и настъпилата за него пенсионна възраст, обстоятелства
смекчаващи отговорността на дееца, от друга са високата степен на обществена
опосност на деянието, упоритостта на умисъла при извършването му, проявената последователност
и педантичност при поддържане на неверните твърдения при осъществяване на
престъплението, липсата на каквото и да било критично отношение у подсъдимия, липсата
на всякакво разкаяние, които обстоятелства са отегчаващи за отговорността на
дееца. Съобразявайки всичко това съдът намери, че за осъществяване целите на
наказанието на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок, равен на минималния, предвиден в закона от една година.
В случая е приложима и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като
видно от свидетелството за съдимост подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, ефективно или на такова с отложено
изпълнение. В случая съобразявайки всички фактори конкретно рефлектиращи при
определяне на вида и размера на наказанието съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и най-вече за изправяне на дееца не е наложително
присъдата да бъде търпяна ефективно.
В случая е немислимо прилагането на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК,
тъй като липсва превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, които да обосноват замяна на предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” с по-леко по вид или налагане на наказание с размер под
предвидения най-нисък предел.
Съдът в изпълнение на закона наложи и комулативно предвиденото в
разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от НК наказание обществено порицание, което
определи да се изтърпи чрез прочитане по местния радиовъзел.
Определените наказания, съдът намира, че
са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, както по отношение на
подсъдимият като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат
предупредително и възпитателно.
По
гражданската отговорност.
Съдът намира
иска за доказан по основание – налице са елементите от фактическия състав
на иска по чл. 45 от ЗЗД – противоправно деяние, изразено под формата на
действие, деец, безспорно установен в процеса, вина, доказана в наказателното
производство, вредоносен резултат – набедяване в извършено престъпление.
По отношение на претенцията за
причинени неимуществени вреди съдът, съобразявайки събраните в производството
доказателства и съответната обусловеност на гражданската отговорност от
наказателната и вземайки предвид, намира предявения граждански иск за доказан
по основание. По отношение на размера съдът съобразявайки правилото на чл. 52
от ЗЗД, както и фактът, че пострадалият е адвокат, за който доброто име в
обществото е от особено значение и всяко петно върху репутацията би било
катастрофално или дори пагубно за кариерата намира за обоснован такъв сумата от
2000 лева, която присъди на пострадалия, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 04.01.2002 година до окончателното изплащане. В
останалата част съдът отхвърли иска като неоснователен.
Съдът осъди подсъдимия да внесе по
сметка на Районен съд Монтана сумата от 360 лева – разноски направени от съда
за изготвената съдебно-графологична експертиза, сумата от 80 лева държавна
такса върху уваженият размер на гражданския иск, както и държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист от пет лева.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: