№ 745
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110121713 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № 023-019/15.03.2024 г. на изпълнителния директор на „*** и неговата отмяна; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „**** при ответника, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 16 118,10 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 18.03.2024 г. до 18.09.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.04.2024 г. до окончателното плащане (съгласно
допуснато в открито съдебно заседание на 05.12.2024 г. изменение на иска чрез увеличаване
на размера му).
Ищецът Х. К. Х. твърди, че по силата на трудов договор № 023/15.09.2017 г. е бил в
трудово правоотношение с ответника „***, в рамките на което е изпълнявал длъжността
„****, като на 15.03.2024 г. му е връчена заповед № 023-019/15.03.2024 г., при условията на
отказ, с която считано от 18.03.2024 г. същото е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Поддържа, че към 15.09.2017 г. брутното му
трудово възнаграждение е било в размер на 1 924,44 лв., като с допълнително споразумение
№ 1/31.12.32021 г. същото е изменено на 2 071,17 лв., а впоследствие и на 2 424,50 лв. Сочи,
че е отказал да подпише заповедта, поради което същата му е връчена при условията на
отказ, удостоверен от двама свидетели – Г. Г. и Д. К. поради което последният му работен
ден е бил 15.03.2024 г. Оспорва да са налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ
поради липсата на реално съкращаване на щата. Предвид изложеното, моли съда да признае
уволнението за незаконно и да го отмени, като го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „**** при ответника. Претендира и обезщетение за оставане без
работа в размер на 16 118,10 лв., начислено за периода от 18.03.2024 г. до 18.09.2024 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение
с ищеца по силата на трудов договор № 023/15.09.2017 г., в рамките на което той е заемал
длъжността „****, което със заповед № 023-019/15.03.2024 г. е било прекратено, на
1
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, която му е връчена при отказ в присъствието на двама
свидетели. Сочи, че на 20.03.2024 г. отново е предоставил на ищеца екземпляр от заповедта,
връчена му преди това при условията на отказ. Сочи, че в полза на ищеца е изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2 424,50 лв. за неспазено предизвестие,
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни,
както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 2 424,50 лв., отнасящо се за периода от
18.03.2024 г. до 18.04.2024 г. Счита, че са спазени законовите изисквания на чл. 328, ал. 1, т.
2, пр. 2 КТ, извършвайки подбор по чл. 329 КТ, поради което всички елементи на
посоченото прекратително основание са налице. В тази връзка посочва, че с протокол от
заседание на съвета на директорите на „*** от 11.03.2024 г. е взето решение за съкращаване
на една щатна бройка в търговския отдел за длъжността „**** поради отпадане на
необходимостта от поддържането на повече от 2 такива, като същото е взето с пълно
единодушие. Уточнява, че новото щатно разписание е утвърдено със заповед №
018/12.03.2024 г. и влиза в сила на 15.03.2024 г., след което е извършен и подбор по реда на
чл. 329 КТ, за което е назначена комисия от трима души, участващи в него. Твърди, че при
упражняване на правото на подбор са установени два основни критерия: квалификация и
ниво на изпълнение на възложената работа, като всяко едно от участващите в подбора лица
– А. Я. Цв. Д. и Х. Х. са оценени по два критерия „**** и „**** като за всеки един от
оценяваните служители е поставена комплексна оценка. Сочи, че поставената на ищеца
такава е била незадоволителна поради липсата на очаквана от него инициативност,
иновативност и креативност в социалното общуване и непостигане на очакваните от
работодателя резултати с откриване на новата щатна бройка през 2017 г. Заявява, че
процедурата по подбор е удостоверена в протокол от 13.03.2024 г., подписан от всички
членове на комисията, като преценката относно критериите, които да се приложат с
приоритет, се извършва от работодателя, залагайки предимство на останалите
обстоятелства, които са от значение за професионалната квалификация, пред
образователната степен. Сочи, че действащото щатно разписание е било утвърдено на
01.09.2017 г., а считано от 15.09.2017 г. ищецът е започнал изпълнението на заеманата от
него длъжност „**** заедно с останалите служители, които я заемат. Уточнява, че решението
за промяна в щатното разписание е от 11.03.2023 г., новото щатно разписание е утвърдено
със заповед № 018/12.03.2024 г., а с протокол от 13.03.2024 г. е осъществен подборът във
връзка с влизане в сила на новото щатно разписание от 15.03.2024 г., с което счита, че
всички елементи от прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ са налице.
Допълва, че работодателят не дължи излагане на мотиви, тъй като причините за
съкращаване на щата могат да имат различен характер. Оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ, както и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, считайки, че представеното копие на трудовата
книжка не е годно да установи незапочването на работа при друг работодател. В случай на
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ прави възражение за прихващане с
насрещно вземане в общ размер на сумата от 4 849 лв., от която: 2 424,50 лв. – обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ и 2 424,50 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 25.06.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 023/15.09.2017 г., в рамките на което
ищецът е заемал длъжността „****, като със заповед № 023-019/15.03.2024 г., връчена му
при отказ на 15.03.2024 г., трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от
18.03.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Нещо повече, за установяването им свидетелстват и писмените доказателства по
2
делото – трудов договор № 023/15.09.2017 г., 2 броя допълнителни споразумения съответно
№ 001/31.12.2021 г. и № 002/03.01.2023 г. към него, извадка от трудовата книжка на ищеца,
съдържаща отбелязване относно прослуженото от него време при ответника в периода от
15.09.2017 г. до 18.03.2024 г., заповед № 023-019/15.03.2024 г. и др.
Видно от мотивите на заповедта, като правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочен чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а като фактическо такова е посочено
съкращаване на щата, като от направеното отбелязване върху документа се установява, че
заповедта е връчена на ищеца на 15.03.2024 г. при отказ, който факт е удостоверен с
подписите на двама свидетели.
В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ в
размер на една брутна заплата и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 6 дни.
С протокол от 11.03.2024 г. на Съвета на директорите на „*** са взети следните
решения: 1/ за съкращаване на 1 щатна бройка в Търговския отдел за длъжността „****,
считано от 15.03.2024 г., поради отпадане на необходимостта от поддържане на повече от 2
щатни бройки за същата длъжност; 2/ за извършване на подбор по реда на чл. 329 КТ в
Търговски отдел за длъжността „**** и одобряване на критериите за подбор; 3/ одобрено е
новото щатно разписание на длъжностите в „***, в сила от 15.03.2024 г.
Със заповед № 1/31.08.2017 г. е утвърдено ново длъжностно щатно разписание, според
което считано от 01.09.2017 г. се предвиждат три щатни бройки за длъжността „****.
Със заповед № 18/12.03.2024 г. е утвърдено ново длъжностно щатно разписание,
според което считано от 15.03.2024 г. се предвиждат две щатни бройки за длъжността „****.
Със същата заповед е назначена комисия за извършване на подбор съгласно чл. 329 КТ в
следния състав: 1. П. П. – Изпълнителен директор, 2. Д. К. – **** и Т. Х. – Търговски
мениджър и пряк ръководител на служителите на длъжност „****, участващи в подбора.
За резултата от работата на комисията за извършване на подбор по чл. 329 КТ е
съставен протокол от 13.03.2024 г., в който е отразено, че в процедурата са били включени
трима служители, заемащи длъжността „****, а именно: Х. К. Х., А. К. Я. и Цв. Б. Д., като
крайните оценки за всеки един от тях са поставени на база заложените критериите, както
следва: 1/ „**** и 2/ „**** като след запознаване със съдържащите се в трудовите им
досиета документи и становище, изразено от прекия им ръководител – г-н Х., комисията е
направила следните констатации: 1/ по отношение на критерия „**** - А. К. Я. заема
длъжността от 21.11.2016 г., притежава диплома от ****, факултет „**** владее английски
език на много добро ниво, има придобит трудов стаж и професионален опит на заеманата
длъжност в предприятието от 7 години с общ стаж от 14 години; Цв. Б. Д. заема длъжността
от 14.10.2016 г., притежава диплома за средно образование от **** със специалност т****,
има придобит трудов стаж и професионален опит на заеманата длъжност в предприятието от
7 години с общ стаж от 15 години, който придобива изключително при работа и промотиране
на стоките на ****, както и управление на търговски обекти, предлагащи тези продукти; Х.
К. Х. заема длъжността от 15.09.2017 г., притежава диплома за средно образование от *****
със специалност техник по радио-техника и телевизия, притежава диплома за висше
образование от Икономически университет – гр. Варна, факултет „**** след изкаран
едногодишен квалификационен курс през 2000 г. и придобита образователно-
квалификационна степен магистър, специалност „**** владее английски език на добро ниво,
има придобит трудов стаж и професионален опит на заеманата длъжност в предприятието от
6 години с общ стаж от 17 години, като в повечето други предприятия служителят е работил
на позицията „*** или сходна на нея за период от не повече от 1 година; 2/ по отношение на
критерия „**** – А. К. Я. напълно отговаря на изискванията за добро изпълнение на
задълженията по срочност и качество, навлязъл е в спецификата на основната дейност на
дружеството, има натрупан опит от 14 години при промотиране на асортимента от стоки,
3
предлагани от „***, вследствие на което е усвоил на много добро ниво спецификата на
дейността, свързана с продажбите, изградил е трайни умения за боравене с предлаганата
широка гама на пазара машини и моторни триони, притежава много добри социални умения
за комуникация с клиентите и тяхното таргетиране, които качества и умения комисията е
възприела като изключително полезни за работодателя. Обобщено е, че доказателство за
срочното, качествено и ефективно изпълнение на служебните задължения на служителя Я.
са неговите чести участия в демонстрации на продаваните продукти пред крайните клиенти;
поради квалификацията и дългогодишния опит в тази сфера Цв. Б. Д., изпълняваща
трудовите си функции, свързани с управлението и промотирането на стоки в основния
магазин на „***, напълно отговаря на изискванията за добро изпълнение по отношение на
срочност и качество, навлязла е в спецификата на основната дейност, показва отлично
владеене на нормативната уредба в сферата на търговията и наложените добри търговски
практики. Обобщено е, че служителката е комуникативна, с добре развити социални умения
за контактуване с крайните клиенти, което позволява добре и без проблеми да управлява
продажбите в магазина от позицията на длъжността, която заема; Х. К. Х. изпълнява трудови
функции, които до голяма степен се припокриват с тези, изпълнявани от служителя А. Я. в
годините той успява да опознае и овладее спецификата на дейността на дружеството, като в
повечето случаи изпълнението на задълженията му, свързани с продажби и промотиране на
стоки, отговаря на изискванията на работодателя за качество и срочност. Отразено е, че
инициативността, иновативността и креативността в социалното общуване, която е очаквана
от него като нов служител, не е постигната, тъй като проявленито на определени лични
поведенчески качества на служителя в бизнес комуникацията с клиентите е пречка да
създава ползотворни за екипа на „*** делови връзки с партньори и клиенти на дружеството.
Обобщено е, че Х. не е успял да изгради лични социални умения на общуване чрез които да
контактува ефективно и да установи и поддържа добри отношения с бизнес партньори на
дружеството и неговите клиенти. Според комисията служителят не е успял да изгради
умения за техническо познаване и боравене с машини и триони въпреки притежаваното от
него средно специално техническо образование и техническа квалификация, което го лишава
от възможността да участва в демонстративно промотиране на стоките. Констатирано е още,
че служителят не показва достатъчно добри резултати и ефективност в самостоятелни
дейности поради липса на умение за създаване на делови контакти с бизнес партньори и
крайни клиенти, без да се оформи като самостоятелен промоутър с отделни обекти за
промотиране със собствено изградени делови отношения с бизнес партньори и групи
клиенти, поради което в сравнение с останалите оценявани служители на същата длъжност
му е поставена незадоволителна атестационна оценка. Според членовете на комисията с
назначаването му през 2017 г. работодателят е имал за цел да постигне разрастване на обема
на продажбите въз основа на по-широко промотиране на гамата от стоки, предлагани от
„***, но поради липсата на изградени лични социални умения на общуване, установяване и
поддръжка на добри отношения с партньорите и крайните клиенти в бизнес средата
поставената цел не е постигната, а се е стигнало до съвместна работа в екип с А. Я. тъй като
промоциите и демонстрации на стоките той е организирал предимно в едни и същи обекти с
него. В заключението комисията е приела, че предвид резултатите от атестационното
представяне на оценяваните служители, развитието и конюнктурата на пазара, следва да се
пристъпи към съкращаване на една щатна бройка на длъжността „****, като се осовободи
служителят Х. К. Х. от заемането на същата.
По делото не се спори, а и видно от удостоверение на ответника „*** с изх. № 24-
005/01.10.2024 г. служителят Т. Х. има възложени задачи и функции на „*** в дружеството
по силата на подписан търговски договор от 01.10.2017 г.
Представени са в превод на български език 3 броя длъжностни характеристики
относно длъжността ****, от съдържанието на които се установяват правата и задълженията,
включени в трудовите функции на същата, а именно: прилагане на стратегии за
4
мърчандайзинг, подпомагане на мениджъра на ключови клиенти при прогнозиране на
печалбите, анализиране на данните за продажбите, реакциите на клиентите и пазарните
тенденции, поддръжка на инвентара на рафтовете в магазина, увеличаване на интереса на
клиентите и нивата на продажби чрез подходящо представяне на продуктите, формиране на
ползотворни отношения с клиентите, наблюдаване на движението на наличностите,
взимайки предвид намаления, промоции, промени в цените, разпродажби и др., подготовка,
съгласуване и прилагане на седмичния график, попълване и представяне на седмичен отчет
за дейностите, сътрудничество с вътрешните отдели, поддръжка на актуална информация за
най-добрите практики в бранша, спазване на правилата за работа с парични средства в
шоурума. Като предимство за заемане на длъжността са посочени следните квалификации,
образование и умения - бизнес, машинно инженерство или селскостопанско образование,
както и опит в областта на продажбите и обслужването на клиенти, умения за обслужване
на клиенти и комуникация, добрите познание по английски език и наличието на шофьорска
книжка. По делото не се спори, че длъжностната характеристика е връчена на всеки един от
заемащите длъжността служители, още повече, че част от тях изрично са удостоверили този
факт с подписа си.
При извършена констатация в открито съдебно заседание на 03.10.2024 г. в оригинала
на трудовата книжка на ищеца съдът е констатирал вписването в нея на прекратяването на
трудовото правоотношение с ответника считано от 18.03.2024 г., както и липсата на
последващо вписване относно следващ работодател на същата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Евгени Иванов
Копривленски и Т. Х..
Свидетелят Ев. К. разказва, че от 2001 г. заема длъжността **** в магазин от веригата
**** в гр. София и в тази връзка от 2010 г. се познава с ищеца Х., за който знае, че е работил
на длъжността ***** и в друга фирма – „**** а впоследствие и в „***, където е промотирал
продуктите на **** ръкавици, работни косачки, машини **** и др. Впечатленията му са, че
Х. е провеждал обучения на персонала, подреждане на стока, описвайки го като
комуникативен, креативен и професионалист в работата си. Според свидетеля той се е
справял с работата си в магазина, тъй като му се е отдавало да общува с хора, спомняйки си
за конкретно обучение, организирано от него, при което е правил демонстрация на косачките
на „****, уточнявайки, че не е присъствал през цялото време на него. Заявява, че е виждал
Х. да обучава персонала на магазина, тъй като е бил технически грамотен, без да знае да е
имало оплаквания от работата му. Обобщава, че по време на работата си в предишната
фирма „**** Х. е посещавал магазина всекидневно, а впоследствие по време на работата си
в „**** около 3-4 пъти седмично.
Свидетелят Т. Х. разказва, че в качеството си на търговски директор на „*** е участвал
в състава на комисията, извършила подбора. Уточнява, че с цел оптимизация на работата се
е наложило съкращаване на една от щатните бройки за заеманата от ищеца длъжност.
Посочва, че идентичност се наблюдава единствено по отношение на трудовите функции,
изпълнявани от Х. Х. и А. Я. тъй като Цв. Д. работи е шоурума на дружеството, където
предлага продуктите, без да се налага да пътува из страната. Уточнява, че заемащият
позицията ***** следва да посещава супермаркетите, където осигурява поддръжка на
рафтовете – да са чисти и подредени, без да се ангажира с процеса на продаване. Заявява, че
поради настъпила организационна промяна в работата с „**** е отпаднала нуждата от една
от трите позиции за длъжността *****, поради което е взето решение за съкращаване на
същата. Според свидетеля А. Я. е имал повече опит в сферата и с продуктите, които продава,
тъй като работи от повече години (от 2016 г.) и е запознат с всички партньори, презентации,
осъществявал е обучения, демонстрирайки по-високо качество на работа, без да е формирал
същите впечатления относно работата на ищеца, за който са постъпвали оплаквания. Сочи,
че Х. е изпитвал затруднения в комуникацията със служители във фирмата и колегите си в
5
екипа, проявявайки неуважение към тях, като например да прави забележки относно
външния вид на една от тях. Свидетелят описва районите на действие на всеки един от
двамата служители – Х. и Я. – съответно в южна и северна България, посочвайки, че
конкретно в гр. София всеки един от тях е обслужвал по 3 магазина от общо 6-те налични.
Заявява, че бонусите се определят от заплатата на отделния служител, но също така и от
броя на наличните магазини в съответния район, като конкретно за ищеца посочва, че е
получавал по-голямо възнаграждение в сравнение с Цветелина и А., тъй като е дошъл от по-
висока позиция при предходния си работодател, а освен това е обещал да осигури нови
клиенти, което реално не се е случило. Свидетелят потвърждава участието си в комисията
по извършване на подбора, както и, че е бил пряк ръководител на ищеца Х. Х..
По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице
по съдебносчетоводната експертиза, установило, че в периода от 01.01.2022 г. до 15.03.2024
г. на заемащите процесната длъжност служители са начислени бонуси (брутно),
представляващи допълнително трудово възнаграждение над получаваните от тях постоянни
месечни възнаграждения, както следва: на А. К. Я. – общо 18 580,52 лв., на Цв. Б. Д. – общо
8 322,72 лв. и на Х. К. Х. – общо 23 827,86 лв. Според експерта начислените бонуси могат да
бъдат годишни, които се изплащат през м. януари на следващата година и за полугодието,
които се изплащат през м. юли, следващ полугодието, както при постигане на определен
размер на продажбите, така и по решение на ръководството на дружеството. Съобразявайки
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди
уволнението – м. януари 2024 г., експертизата приема, че размерът на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ се равнява на 2 686,35 лв., изчислен съгласно чл. 228 КТ и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с
процесната заповед № 023-019/15.03.2024 г. и неговата отмяна, която той оспорва, на
посоченото в нея основание считано от посочения в нея момент.
В тежест на ответника - работодател в съдебното производство за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е да установи осъществяването на
законоустановените предпоставки за възникване в негова полза на субективното
преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника, които при разглежданото уволнително основание – по чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, са следните: 1. реално съкращаване на
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по
надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по
реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай, че не се съкращава единствената заемана длъжност или се
съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни
длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка,
съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до
наведените с исковата молба възражения и доводи за незаконосъобразност на съответното
уволнение, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от
ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени
от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен
релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил
6
наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него (в този смисъл - Решение №
216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и Решение № 258 от 01.07.2015 г. по
гр. д. № 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС).
В случая, по делото не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства – трудов договор № 023/15.09.2017 г., 2 броя
допълнителни споразумения съответно № 001/31.12.2021 г. и № 002/03.01.2023 г. към него,
извлечение от трудовата книжка на ищеца, съдържаща отбелязване, че в периода от
15.09.2017 г. до 18.03.2024 г. страните по делото са били обвързани от действащо помежду
им трудово правоотношение, което с процесната заповед № 023-019/15.03.2024 г., връчена на
ищеца на 15.03.2024 г. при отказ, е било прекратено, считано от 18.03.2024 г., на посоченото
в нея основание – по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, поради което и на
основание нормата на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ тези обстоятелства с правно значение са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото от 25.06.2024 г.
Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ означава премахване
считано от един определен момент за напред на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно, поради което законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
В случая, обстоятелството, че преди извършване на процесното уволнение
работодателят е взел решение за съкращаване на заеманата от ищеца длъжност се
установява от представения протокол от 11.03.2024 г., обективиращ решение на съвета на
директорите на „***, по силата на което считано от 15.03.2024 г. се премахва 1 /една/ щатна
бройка в Търговския отдел за длъжността „мърчандайзер, продажби“ и е одобрено ново
щатно разписание на длъжностите в дружеството, което влиза в сила считано от 15.03.2024
г., като същото е приведено в изпълнение въз основа на издадената последваща заповед №
018/12.03.2024 г. на изпълнителния директор на дружеството, с която се утвърждава и влиза
в сила новото щатно разписание, считано от 15.03.2024 г., при съпоставката на което с
действащото до този момент такова, утвърдено с предходна заповед № 1/13.08.2017 г., в сила
от 01.09.2017 г., действително се установява премахването на едната от общо трите
съществуващи щатни бройки за длъжността „****, заемана от ищеца Х. Х., т. е.
документално е налице премахване на същата. Изявлението на работодателя за съкращаване
на щата е фактът, който поражда съкращаването, а щатното разписание е документът, който
материализира новото длъжностно разписание след промените. Затова този документ,
съпоставен с предходен такъв, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаване на
щата (в този смисъл - Решение № 296/27.06.2012 г. по гр. дело № 1712/2011 г., IV г. о., ВКС).
В случая, по делото се доказва както направено от работодателя изявление за съкращаване
на едната от съществуващите общо три щатни бройки за длъжността „****, обективирано в
протокола от 11.03.2024 г., така и отразяването на тази негова воля в новото щатно
разписание и структурата на персонала, утвърдено с последващата заповед № 018/12.03.2024
г., издадена от един от изпълнителните директори на дружеството – П. П., на когото видно
от представената справка от ТР е възложено самостоятелно да го ръководи, поради което
съдът приема, че същият разполага с компетентността да взема решения по всички въпроси,
свързани с непосредственото му управление, които не са изрично изключени от закона или
устава на дружеството. Нещо повече, по делото от страна на ищеца не е заявено изрично
оспорване, обосновано с твърдението, че обсъдените по-горе писмени доказателства –
протокол от 11.03.2024 г., заповеди и щатни разписания към тях, всички те, свидетелстващи
относно предприетите от работодателя структурни промени, не го обвързват, или, че
процедурата е инициирана от негов некомпетентен орган, поради което съдът съобрази
удостоверените в тях данни, достигайки до краен правен извод относно реалното
осъществяване на твърдяното съкращаване на щата от формална страна, тъй като
7
документално се доказва премахването от ответника на една щатна бройка за изпълнение на
определени трудови функции, отнасящи се именно до заеманата от ищеца Х. Х. длъжност
„**** при него.
В случая, с оглед спецификата на казуса и доколкото се касае за хипотеза на
съкращаване на една от съществуващите в щата еднородни длъжности, а в същото време
според новото щатно разписание, в сила от 15.03.2024 г., се предвижда запазване на две от
тях, съдът намира, че прекратяването на трудовия договор с работника или служителя,
заемащ съкращаваната длъжност, задължително следва да се предпоставя от подбор, който
става част от упражняване на субективното право на уволнение – арг. чл. 329 КТ. При
задължителност на подбора, както е в настоящия случай, работодателят е този, който
преценява какви да бъдат критериите, въз основа на които той да се осъществява, като в
основата му стоят квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (качество на
работа). Касае се за специфична преценка, която следва и може да бъде извършена само от
този, който поради характера на работодателската си функция е длъжен да има
непосредствени впечатления от трудовите умения, навици, опит, знания и начин на изява на
всеки един от наетите от него работници. Като субективно право упражняването на подбора
е насочено към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или
службата и към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-
висока квалификация и работят по-добре. Подборът обхваща конкретни действия, които се
свеждат до оценка на работата на всеки един участник в него, като се обективират чрез
външно изявената воля на работодателя. За да направи оценка за квалификацията и нивото
на изпълнение на възложената трудова функция, работодателят трябва да получи
информация относно приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения
ръководител на работника или служителя или от назначена от него комисия от специалисти в
съответната производствена или служебна сфера. Когато преценката на тези лица е
обективирана в писмен протокол той представлява частен свидетелстващ документ, поради
което при оспорването от уволнения работник или служител на отразените в него
констатации, то същите подлежат на пълно и главно доказване от работодателя чрез разпит
на свидетели и/или други доказателствени средства с оглед установяване действителните
качества на участвалите в подбора лица.
По делото от страна на ищеца Х. Х. е направено изрично оспорване относно
надлежното провеждане на процедурата по съкращаване на щата, което по своето естество
обхваща и въпроса относно законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ.
приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, като съгласно
разясненията, възприети с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя в
тази насока що се отнася до критериите за квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа /качество на работата/ може да бъде предмет на съдебен контрол. В
случая, за установяване на обстоятелствата във връзка с извършване на подбора е
представен протокол за работа на комисия от 13.03.2024 г., която единодушно е предложила
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Х. Х., мотивирайки се, че до голяма
степен трудовите му функции се припокриват с тези, изпълнявани от друг служителя на
същата длъжност - А. Я. както и, че същият не демонстрира достатъчно добри резултати и
ефективност в самостоятелни дейности, отделно от колегата си, поради липсата на умение за
създаване на делови социални контакти и отношение с крайните клиенти. Установява се, че
в протокола за подбор са посочени участващите в него лица, заемащи съкращаваната
длъжност „**** – Х. К. Х., А. К. Я. и Цв. Б. Д., критериите за извършването му – 1/ „**** и
2/ „**** като изрично в документа се предвижда, че се издава в изпълнение на обсъдената
по - горе заповед № 018/112.03.2024 г., с която е утвърдено новото щатно разписание,
разпоредено е сформирането на комисия за извършване на подбор и са определени
служителите, които процедурата по подбора следва да обхваща, а именно: заемащите
длъжността „****, както и участващите в нея лица – П. П., Д. К. и Т. Х., за които не се
8
спори, че в това си качество са подписали и протокола от 13.03.2024 г., още повече, че един
от тях – свидетелят Х. е потвърдил този факт и по време на разпита си по делото. В случая
обаче, съдът намира, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства не
обуславя направата на категоричен извод, че удостоверените в протокола крайни
констатации на членовете на комисията съответстват на обективната действителност. Най-
напред това е така, тъй като при внимателно проследяване на съдържанието на документа
става ясно, че посочените в него отделни критерии – знания, умения, образование и качество
на изпълнение на задълженията, са само формално възпроизведени, без обаче крайните
констатации на членовете на комисията да им съответстват. В тази връзка следва да се
отбележи, че с оглед удостовереното в протокола може да се обобщи, че по отношение на
критерия образователен ценз и продължителност на стажа на всеки един от оценяваните
лица, комисията е възприела за предимство на останалите служители факта, че същите имат
по-голям професионален опит от ищеца при същия работодател (само с около 1 година,
доколкото Я. и Д. работят от 7 г., а Х. от 6 години при ответника), изцяло игнорирайки обаче
обстоятелството, че последният притежава средно образование в областта на техническите
науки и магистърска степен в областта на икономика на търговията, познанията по които до
голяма степен следва да се възприемат за относими към спецификата именно на заеманата
от него длъжност, свързана с работа със селскостопанска техника и комуникация с клиенти
на място. Точно обратното, ответният работодател е придал съществено значение на
образователния ценз на служителите А. Я. и Цв. Д. в областта съответно на теологията
(богословие) и моделиерството на кожи, за които очевидно е, че нямат никакво отношение
към съдържанието на осъществяваните от тях трудови функции. Нещо повече, прави
впечатление, че служителката Д. разполага дори с по-нисък образователен ценз в сравнение
с този на ищеца – средно специално образование, който факт не само не е отчетен в нейн
ущърб при крайната констатация на комисията, а го е възприела като предимство за нея,
прилагайки за водещ показател единствено продължителността на професионалния опит, но
игнорирайки други такива, по които ищецът не отстъпва на останалите служители. Тук
следва да се отбележи, че по делото няма данни за въведена от страна на работодателя
конкретна методика, по която да се извършва оценяването на отделните служители като
например чрез точкова система, въз основа на която да става ясно каква е тежестта на даден
показател, внасяйки се по този начин яснота защо на един или друг критерии се придава по-
голямо значение, а друг следва да се игнорира. Отделно от посоченото, съдът приема, че
констатациите на комисията не се доказват що се отнася и до другия от приложените
критерии – качество и начин на изпълнение на възложените задачи, доколкото в тази част
същите се основават единствено на субективната оценка на свидетеля Х., без обаче само въз
основа на тях да може да се направи извод в тази насока. В случая, макар в протокола да е
удостоверено, че той се явява пряк ръководител на служителите на длъжност „****, това
отбелязване не съответства на данните, удостоверени в длъжностната характеристика за
посочената длъжност, видно от която заемащото я лице се отчита непосредствено пред
„супервайзър: мениджър ключови клиенти“, което разколебава направените в протокола
констатации относно качеството и начина на изпълнение на възложените задачи, основани
на впечатленията на свидетеля Х.. Нещо повече, дори и показанията му да бъдат съобразени,
съдът намира, че само въз основа на тях също не може да се направи извод за твърдяната
липса на инициативност и креативност на служителя Х. в социалното общуване с
клиентите. В разказа си пред съда той единствено заявява, че ищецът е изпитвал
затруднение в комуникацията със служителите на фирмата, с колегите си в екипа, но в тази
част показанията му не способстват за установяване на проявяваните от него качества и
умения на място в съответните магазини, където реално се осъществява дейността на
служителя, заемащ длъжността „****. В случая, прави впечатление, че заявеното от
свидетеля, че служителят Я. се е справял на по-високо ниво поради по-дългия си
професионален опит, не се основава на конкретно посочени от него фактически действия и
9
постигнати резултати, въз основа на които тази преценка е формирана, още повече, че с
оглед на факта, че свидетелят Х. е търговски мениджър на ответното дружество, на
основание чл. 172 ГПК показанията му следва да бъдат анализирани с оглед останалите
обстоятелства по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на формираната от свидетеля Х. представа за демонстрирано от Х.
Х. занижено ниво в качеството на изпълнение на работата му, основано на твърдението, че е
изпитвал трудности при комуникацията с клиентите и социалното общуване. Точно
обратното, въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел Ев. К., които съдът
кредитира с висока степен на достоверност, доколкото отразяват негови непосредствени
възприятия, формирани по време на комуникацията си с ищеца по време на работата в един
от обслужваните от него магазини, а освен това същият е трето за спора лице, поради което
няма основание да се счита, че е заинтересован от изхода на спора, по делото се установява,
че в работата си Х. е проявявал вежливост, креативност и професионализъм, описвайки го
като усмихнат човек, на който се е отдавало да общува с хора. Изрично свидетелят заявява,
че е присъствал на конкретна демонстрация на косачките на „****, организирана от ищеца,
за което най-напред той е обучил персонала на магазина, проявявайки по този начин
техническата си грамотност. В случая, така разказаното от свидетеля не може да бъде
пренебрегнато само въз основа на факта, че същият не е присъствал през цялото време на
демонстрацията, тъй като такова негово поведение е житейски логично, доколкото по това
време той също е бил на работа в качеството си на „консултант – продавач“ и изпълнението
на трудовите му задължения изисква вниманието му да е насочено на друго място. Нещо
повече, описаните от свидетеля конкретни фактически действия, свързани с обособяване на
мястото на демонстрацията – изграждане на подиум от палета, поставяне отгоре на зелена
трева и ограждане на същия с електропастир, за да не може косачката да излиза от
очертанията, показват, че служителят е направил необходимото, за да обезпечи провеждане
на събитието. В случая, изрично в показанията си свидетелят Копривленски заявява, че
комуникацията с Х. е на професионално ниво, а преценката в тази насока на служител с
дългогодишен стаж не следва да бъде игнорирана. В допълнение следва да се отбележи, че
впечатленията на свидетеля в тази насока се основават не само на работата на ищеца през
последните няколко години като служител на „***, но също така и на качествата му, станали
му известни и като служител на друга фирма, при която също е работил на идентична
длъжност. Ето защо, обобщавайки данните, които се извличат от така обсъдените
свидетелски показания, съдът намира, че до голяма степен те опровергават изложените от
свидетеля Х. обстоятелства по начина, по който са отразени в протокола от 13.03.2024 г.
Нещо повече, няма основание да се възприемат и констатациите в документа, че работата на
ищеца е била по-скоро екипна заедно с тази на служителя А. Я. тъй като сам свидетелят
посочва, че двамата са били разпределени в различни райони, като в тази насока подкрепящ
този извод доказателствен източник отново са и показанията на свидетеля Копривленски,
който посочва, че в магазина, в който той работи, А. Я. не е идвал. В случая, евентуален
извод в различен смисъл би бил в противоречие и с оглед установеното по делото, че
служителят Х. Х. не само е получавал парични бонуси от работодателя си със същата
интензивност като колегата си А. Я. в какъвто смисъл са констатациите на съдебно
счетоводната експертиза, но те дори са били в по-висок размер. В допълнение следва се
отбележи, че в тежест на ответника е било да ангажира годни доказателства, установяващи
качеството на изпълнение на работата от страна останалите участвали в подбора лица, а
само въз основа на показанията на свидетеля Х. не може да се направи извод в тази насока,
още повече, че в голямата си част те се опровергават въз основа на проведеното от ищеца
насрещно доказване чрез показанията на свидетеля Копривленски и изслушаната
съдебносчетоводна експертиза.
В обобщение дори да се приеме, че по делото не се спори относно отразените в
протокола от 13.03.2024 г. данни във връзка с критерия „**** – образователен ценз, дипломи
10
за завършено образование, продължителност на стажа и др., с оглед вече посоченото по-
горе, ответният работодател е достигнал до несъответстващи на тях констатации,
позволявайки си даде приоритет на показатели, които обаче нямат отношение към
спецификата на длъжността, заемана от оценяваните служители. Нещо повече, по
формираните по-горе съображения недоказани са останали и останалите възприети от
комисията обстоятелства, свързани с втория критерии „**** въз основа на които не може да
се достигне до извод за проявено от ищеца ниско качество на изпълнение на трудовите си
функции.
При тези данни, ответникът – работодател не е доказал наличието на предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата.
Извършеното с процесната заповед уволнение е незаконосъобразно, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неговата отмяна е основателен
и следва да бъде уважен.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто
извод с оглед изложеното по-горе, съдът достигна. Установява се още, че трудовото
правоотношение между страните е имало безсрочен характер. Ето защо, този иск също е
основателен, поради което ищецът Х. Х. следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „**** при ответника
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането му без работа в резултат от
уволнението за процесния период.
Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за вредите, които е претърпял работникът от
оставането му без работа поради незаконното уволнение, се дължи не безусловно, а само при
наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба - незаконно
уволнение, оставане без работа и причинна връзка между тях. При незаконно уволнение,
съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца. В
резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди, защото не е получавал
трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, което
е в причинна връзка с него. Достатъчно доказателство за оставането без работа на незаконно
уволнен работник или служител е обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване
той да е започнал работа при друг работодател. В този смисъл са и мотивите към т. 2 от ТР
№ 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, в които е посочено, че фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в
трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през
исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без
работа. В случая, от представеното в заверен препис извлечение от трудовата му книжка, а и
с оглед извършената от съда констатация в открито съдебно заседание на 03.10.2024 г. се
установява, че в периода след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника –
считано от 18.03.2024 г. ищецът не е започнал работа при друг работодател, поради което
съдът приема, че от негова страна е доказано оставането му без работа вследствие на
незаконното уволнение през релевантния период. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1,
вр. чл. 228 КТ размерът на обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение се определя съобразно брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за последния пълен отработен месец. В случая, по делото е установено от
заключението по съдебносчетоводната експертиза, че размерът на получаваното от ищеца
11
брутно трудно възнаграждение преди прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника възлиза на 2 686,35 лв., или общият размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
за периода от 18.03.2024 г. до 18.09.2024 г. се равнява на сумата от 16 118,10 лв. (6 х 2 686,35
лв.), колкото е и заявеният от ищеца такъв с оглед допуснатото в открито съдебно заседание
на 05.12.2024 г. изменение на същия по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК чрез увеличаване
на размера му.
При това положение, следва да бъде разгледано своевременно релевираното от
ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 2 424,50
лв. и сумата от 2 424,50 лв., представляващи изплатени в полза на Х. Х. обезщетения по чл.
222, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, тъй като е налице сбъдване на вътрешното процесуално
условие за това. КТ. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че с оглед възприетата
с Решение № 178/09.11.2017 г. по гр. д. № 375/2017 г., III г. о., ГК, ВКС, решение №
241/01.12.2016 г. по гр. д. № 1602/2016 г., III г. о., ГК, ВКС и решение № 37/07.04.2016 г. по
гр. д. № 3853/2015 г., IV г. о., ГК, ВКС съдебна практика, възражението за прихващане на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и изплатени от работодателя обезщетения по чл. 220, ал.
1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ е допустимо, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по
естеството се вреда – оставането на работника или служителя без работа. Също така,
възражението за прихващане е валидно и допустимо, доколкото е своевременно заявено с
отговора на исковата молба, изхожда от легитимирано лице – носител на вземането, а освен
това са налице изискванията за компенсация – наличие на два дълга, идентичност на
субектите и еднородност на насрещните вземания. В случая, обстоятелството относно
заплащането на процесните обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, както и
техния размер от 2 417,71 лв. и от 2 205,44 лв. се установява от представените 2 броя
платежни нареждания съответно от 04.04.2024 г. и от 30.04.2024 г. (119-120 от делото), като
фактът на получаване именно на тези суми ищецът изрично е признал със свое становище от
04.09.2024 г. (л. 168 от делото), т. е. общо платената сума възлиза на сбора им от 4 623,15 лв.
Ето защо, доколкото дължимостта на тези обезщетения се обуславя от законността на
уволнението, поради което с признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
същите не се дължат от работодателя и стават дължими от получилия ги служител като
платени на отпаднало основание, се дължи тяхното връщане. По изложените съображения
съдът намира, че възражението за прихващане на ответника следва да се уважи до размера
от 4 623,15 лв., тъй като на прихващане подлежи реално заплатеното съобразно обсъдените
2 броя платежни нареждания, а не дължимото такова съгласно възприетия от
съдебносчетоводната експертиза размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца. В
случая, съдебното прихващане на сумата от общо 4 623,15 лв. с обезщетението по чл. 225,
ал. 1 КТ от 16 118,10 лв. ще настъпи с влизане в сила на решението, с което се установява
тяхната изискуемост. Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и следва да се уважи до размера от 11 494,95 лв., като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 16 118,10 лв., или за размера от 4 623,15
лв.
Посочената сума следва ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 15.04.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 2 351,39 лв. –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представените 2 броя платежни нареждания от 12.04.2024 г. и от 29.11.2024 г. (л. 253-254 от
делото). Разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 600 лв. са
претендирани без да е посочено каква част от него за кой от предявените искове се отнася,
12
поради което съдът прие, че същото следва да се раздели на три, при което претендираното
такова по всеки иск възлиза в размер от по 866,66 лв., като съобрази липсата на заявено
възражение за неговата прекомерност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 298,30 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представеното платежно нареждане от 04.12.2024
г. и доказателства за регистрация по ЗДДС (л. 258-259 от делото). Релевираното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът счете за частично
основателно, поради което намали същото до размера от 2 600 лв. без ДДС, или 3 120 лв. с
ДДС, респ. по 1 040 лв. с ДДС за всеки отделен иск, който съдът счита, че съответства на
фактическата и правна сложност на делото с оглед броя на предявените три иска,
материалния интерес по делото, както и обема на извършената дейност от страна на
пълномощника на ответника. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 741,02 лв. - дължима
държавна такса и депозит за ССчЕ, съразмерно с уважената част от исковете. На основание
чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна такса и
депозит за ССчЕ, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Х. К. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, извършено със заповед № 023-
019/15.03.2024 г. на изпълнителния директор на „***, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2
КТ – поради съкращаване на щата.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Х. К. Х., ЕГН **********, с
адрес: **** на заеманата до уволнението длъжност „**** при ответника „***.
ОСЪЖДА „***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на
Х. К. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ, сумата от 11 494,95 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие
на незаконното уволнение за периода от 18.03.2024 г. до 18.09.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2024 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 11 494,95 лв. до пълния
предявен размер от 16 118,10 лв., или за размера от 4 623,15 лв.
ОСЪЖДА „***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на
Х. К. Х., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 351,39
лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и в полза на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 741,02 лв.,
представляваща дължима държавна такса и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „***, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 298,30 лв. с
ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13