№ 46731
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20231110116604 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от
„Профи Кредит България“ ЕООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е
частично неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му
произтичат от договор за потребителски кредит, поради което при преценката по чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК,
според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за допълнителна
услуга „Фаст“ („приоритетно разглеждане“) не попада в приложното поле на чл. 10а
ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво
конкретно поведение. От описанието на услугата следва, че предоставянето й се
осъществява преди подписването на договора, при изпълнението, на който кредиторът
не дължи конкретно поведение. Описаното задължение възниква за потребителя със
сключване на договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали
кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или не. Отделно от това, същата
услуга съставлява по същество такава свързана с усвояването на кредита, за което
законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2
ЗПК).
Сходно е положението и със заявеното възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“ (гъвкав погасителен план), тъй като за заплащането на възнаграждението
кредиторът отново не дължи никакво конкретно поведение. От анализа на общите
условия е видно, че на практика до промяна в погасителния план може да се стигне
единствено при постигнато съгласие с кредитора, което на практика възпроизвежда по
смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат самостоятелно
значение, тъй като и при неизпълнението им страните са в състояние да изменят
погасителния план. Обозначаването на подобно развитие в правоотношението като
1
„услуга“ е без значение, тъй като на практика потребителят не получава насрещна
престация.
От изложеното следва, че посочените претенции по същество прикриват
истинската цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на
заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл.
19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания, който
надхвърля този на дължимата по договора лихва.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение за допълнителна услуга „фаст“ и
за възнаграждение за допълнителна услуга „флекси“.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
частта, с която от заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ********* е
поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 96,25
лв. - възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 288,75 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2