№ 509
гр. Благоевград, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Атанас Иванов
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500394 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано въз основа на два броя жалби.
Въззивна жалба е подадена от АН. Н., с ЕГН ********** и адрес: с. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5,
АН. Н. с ЕГН ********** и адрес: с. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, АНДР. Н. с ЕГН ********** и
адрес: с. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, всички представлявани в процеса от пълномощника адв.
А.В., насочена против Решение №8216/17.11.2021 г.по гр.д. №1145/20 г. по описа на РС –
гр. П., в частта с която е определен размера на обезщетение за неимуществени вреди, както
и степента на съпричиняване, приета от първата инстанция.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на решението, в
оспорваната част. Посочва се, че неправилно първостепенния съд е определил размера на
сумата, която е необходима за възмездяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди. Твърди се, че при прилагане критерия за справедливост в определяне размера на
обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът в недостатъчна степен е възприел приноса на
всеки от посочените от него елементи, спрямо претърпените и търпими от жалбоподателите
действителни болки, страдания и неудобства, във времеви аспект (продължителност на
проявлението на обратимите травматични последици, респ. необратимост на други), като се
навежда довод, че първоинстанционния съд правилно е възприел елементите от фактическия
състав за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 200 КТ. Сочи се, че определените
от първата инстанция обезщетения (преди прилагане на санкцията на чл.201, ал.2 КТ) от по
100 000 лева за преживялата съпруга АН. Н. и нейната дъщеря АН. Н., както и от 80 000
1
лева за по-малката дъщеря А.Н., са силно занижени и не могат да изпълнят законовата си
фунцкия да компенсират увредените за търпените вреди. По въпроса за съпричиняването се
твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение при анализа и кредитирането на
доказателствения материал. Така например се сочи, че съдът не обсъдил по съдържание и
кредитирал експертно заключение, изготвено по друго производство (водено от
следствените органи в И.), в нарушение на принципа за непосредственост за събиране на
доказателствата в ГПК, както и, че съдът не се е позовал на актове на съдебните или
следствените органи в И., разследвали катастрофата, а на технически доклад, имащ характер
на експертиза, която обаче е събрана по друго производство. Предвиденият в чл. 195 ГПК и
сл. доказателствен способ предполага назначаването на експертиза от съда, разглеждащ
спора, като не е налице подобен способ за доказване в гражданския процес, изразяващ в
прилагане и обсъждане на експертни заключения (частни или от др. съдебни производства),
които не са назначени от решаващия орган по реда на чл.195 ГПК. Точно така обаче е
процедирал Районен съд - П. като пряко е кредитирал техническите изводи на испанския
технически доклад - в това число относно скоростта на движение на МПС и ползването на
предпазен колан от страна на починалия И.Н., поради което и възражението за
съпричиняване е останало недоказано.
Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част, като бъдат уважени
предявените искове до пълните им предявени размери, ведно със законните последици за
дължимост на лихви и разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е изразено становище по въззивната жалба от насрещната
страна по нея – „фирма“ ЕООД, чрез адв. К.И. А.. В отговора се навеждат подробни
съображения за неоснователност, неправилност и незаконосъбразност на изложените от
жалбоподателите съображения., като се поддържа, че процесното ПТП не е трудова
злополука, тъй като при внимателно изследване на фактите около него, се установява
фактическа обстановка, която напълно отговаря на хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, при
което не е налице трудова злополука, когато пострадалият сам е увредил здравето си. В
отговора се сочи, че И.Н. е управлявал тежкотоварна композиция от влекач и полуремарке, с
концентрация на алкохол в кръвта от 1, 06 грама/литър и предпазен колан, умишлено
закопчан зад гърба си, при несъобразяване на скоростта на движение със съществуващите
пътни условия (мокър път), като единствено той е станал причина и е предизвикал
пътнотранспортното произшествие, при което отнема своя живот и живота на Кристиан
Пабло Сехас Сокчи. С отговора се възразява срещу наведените във въззивната жалба доводи
за определяне размера на обезщетението, както и за причинно- следствената връзка между
злополуката и вредите, като се излагат подробни съображения и в тази насока.
С оглед изложеното се моли да бъде отхвърлена предявената от АН. Н., с ЕГН
**********, АН. Н. с ЕГН 07451122854 и АНДР. Н., с ЕГН **********, с адрес на ищците:
с. Ж., обл. К., ул. „Х.Б.“ № 5, въззивна жалба срещу „фирма“ ЕООД, с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ, като неоснователна, тъй като пътнотранспортното произшествие от
05.04.2019 г., при което загива И.Н., не отговоря на хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО и не
следва да се третира като трудова злополука, респективно да се ангажира отговорността на
2
„фирма“ ЕООД.
При положение, че съдът възприеме пътнотранспортното произшествие за трудова
злополука, то се моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищците като неоснователни,
тъй като И.Н. умишлено е причинил увреждането.
По делото е депозирана частна жалба от АН. Н., с ЕГН ********** и адрес: с. Ж., обл. К.,
ул. Х.Б. № 5, АН. Н. с ЕГН ********** и адрес: С. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, АНДР. Н. с ЕГН
********** и адрес: с. Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, всички представлявани в процеса от
пълномощника адв. А.В., насочена против Определение№8041/25.02.2022 г. по гр.д.
№1145/2020 г. по описа на РС – гр. П.. В жалбата се сочи, че искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК касае определянето и
присъждането на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.2 Закона за
адвокатурата. В настоящата хипотеза, и както правилно е посочено в самото решение (но не
и в атакуваното определение), съдът следвало да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатна правна помощ адвокат при съобразяване на фактическата и правна
сложност на спора и минималните ставки по Наредба N9 1 на ВАдвС. Сочи се, че че
определеното адвокатско възнаграждение в размер на 199,50 лева не почива на нито един от
горните два критерия, като първо и основно не е отчетено, че по делото е защитен
материален интерес от общо 42 000 лева за трите ищци, поради което и при съобразяване с
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1, възнаграждението не би следвало да е по-ниско от 1 790 лева.
При отчитане броя на проведените съдебни заседания, адвокатското възнаграждение следва
да бъде определено на сумата от 2 000 лева. Сочи се още, че в постановеното решение
неправилно е възприето, че на ответната страна се следват разноски на ответника до сумата
от 23 462 лева, предвид липсата на наведено възражение за прекомерност на основание чл.
78, ал.5 ГПК от ищцовата страна. Моли се да бъде отменено Определение №
8041/25.02.2022г. по гр. д. № 1145/2020г. на PC - П. като се допусне изменение решението в
частта за разноските в горния смисъл като се присъдят на процесуалния представител на
ищците адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал,1, т.2 ЗА при съобразяване със защитения
материален интерес и минималните ставки по Наредба № 1 на ВАдвС или в размер на
минимум 1 790 лева, както и да бъде изменено решението в частта за разноските, следващи
се на ответника като съобрази възражението ни по чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като не всички
разноски по посочени от ответника пера представляват съдебни разноски по см. на чл. 78,
ал.1 ГПК, така например: разходи за превод на документи (невъзложен от съда) или пътни
разходи.
Депозиран е отговор от насрещната страна по нея – „фирма“ ЕООД, чрез адв. К.И. А. , в
който се излагат подробно съображения за неоснователност на подадената жалба, като се
моли за оставянето и без уважение.
В проведеното в рамките на настоящото дело открито съдебно заседание, жалбоподателите
– редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С депозирано становище, по
съществото на делото, поддържат депозираните жалби. Молят за тяхното уважаване. Не
сочат нови доказателства.
В проведеното в рамките на настоящото дело открито съдебно заседание, за „фирма“ ЕООД
3
– редовно призован, се явява адв. А.. Последната, по съществото на делото, поддържа
депозираната от него жалба, като моли за нейното уважаване.
Въз основа на събраните по делото доказателства, имайки предвид становищата на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е в процеса, че ищците са наследници на И.Н. /удостоверение за наследници изх.
№ 15/2905.2019 г./, както и че последният е починал в И. на 05.04.2019 г. /съгласно акт за
смърт л. 20 по делото/.
Не е спорно и това, че към датата на смъртта на последния, той е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, съгласно трудов договор № 16/16.08.2016 г. /л. 55
по делото/, като е работил на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“.
От ангажираните писмени и гласни доказателства се изяснява, че на 05.04.2019г., около
18.10 часа /вж. декларация за трудова злополука, протокол № 5103-01-11 от 17.07.2019 г. и
свидетелските показания/, И.Н. е престирал труд, управлявайки поверения му товарен
автомобил, по национален път N-II, гр. П., И., когато е настъпила процесната злополука
/пътно-транспортно произшествие/, довела до неговата смърт.
Съгласно технически доклад на испанските компетентни власти - МВР, Гражданска
гвардия, ГД, оперативна дирекция, група за движение по пътищата, при ъглов челен сблъсък
между съчленено превозно средство с марка „Сканиа“ и съчленено превозно средство с
марка „Волво“, на гореописаната дата и място, са починали две лица – И.Н. и К.П.С. /водач
на друг камион/, и са причинени щети със значителни размери по превозните средства,
описани подробно в доклада.
Сочи се като причина за пътнотранспортното произшествие е неподходяща спрямо
съществуващите пътни условия скорост. Също в доклада е описано, че шофьора И.Н. не е
използвал предпазен колан, виждал се закопчан, но зад шофьора. Установено е също така, че
Н. е имал наличие на етилов алкохол в кръвта си, а именно 1,06 г/л /съгласно медицинския
доклад на Института за съдебна медицина на Арагон, отделение съдебна лаборатория/. В
техническия доклад са описани показанията, които са снети от свидетел-очевидец, шофирал
лекия си автомобил непосредствено след камиона на Н.. Той е посочил, че се е движил със
скорост от 90 км/ч, асфалтът е бил мокър, но не валяло, направило му впечатление, че
камионът пред него прави странни движения, когато взима завоите и това се случило на
няколко пъти, но в правите участъци е шофирал нормално. Накрая е забелязал, че на завоя,
където се случило произшествието, камионът пред него, който се движел в посока към Б.,
губи контрол върху влекача и ремаркето, прави нежелана маневра, наречена „ножици“ и
навлиза в насрещното движение, където камионът, който се движи в посока към С. се удря в
полуремаркето на камиона, който е загубил контрол.
По делото на л. 168-169 е приложен превод на присъда, постановена от съдия А.Г.,
Първоинстанционен следствен съд № 2 в гр.Ф, Кралство И., от която е видно, че И.Н. е
освободен от наказателна отговорност, намирайки се в ситуацията предвидена в № 1 от чл.
130 на НК, поради което и е постановено прекратяване на производството и архивиране на
преписката, независимо от гражданските действия, които в този случай могат да
предприемат пострадалите страни.
4
Установи се, че първата ищца /АН. Н./ е подала до ТП на НОИ декларация за трудова
злополука /л. 8-9 в кориците на делото/. В резултат на което е проведено разследване и с
протокол № 5103-01-11/17.07.2019 г. ТП НОИ Благоевград Дирекцията се е произнесла по
случая.
По делото е приложено и Разпореждане № 5104-01-50/18.07.2019г., издадено от НОИ ТП -
гр. Благоевград, с което се приема, че злополуката станала с ищеца е трудова такава по чл.
55, ал. 1 от КСО, тъй като е станала пред време и във връзка с извършваната работа – при
превоз на товари от И. за Ш.
За изясняване обстоятелствата по делото са разпитани свидетелите З.С. и В.С. /б.р. с
ищците/.
От показанията на свидетеля З.С. се установи, че са били в близки, приятелски
отношения със семейството на А и И. Познавали се от дълги години, постоянно били заедно
като семейни приятели. И бил много работлив, той издържал семейството. Свидетелят не
бил чувал за лоши отношения между А и И, нито пък за семейни проблеми. За инцидента с
И разбрал от испански сайт. Не посмял да каже на А, уплашил се. Когато видял А за първи
път след катастрофата, тя била много зле – изтощена, отслабнала, бледа, плачела много,
приемала лекарства. Свидетелят продължил да общува с А и децата и след смъртта на И.
Помагал им - с дрехи за децата, на почивка ги взимал заедно с неговото семейство. Посочва,
че от фирмата, където работел И, никой не се обадил да я попита как е, дали иска нещо и
дали има някаква нужда. За всичко, за което имало нужда това семейство, се отзовавал
свидетелят. Твърди, че А и двете деца приели много тежко случилото се. Голямата дъщеря
изпаднала в депресия, затворила се в себе си, не разговаряла. Твърди, че приживе И имал
силна връзка с двете си деца.
Свидетелката В.С. пък установява, че е много близка със семейството на И и А от дълги
години. Твърди, че приживе И бил много добър родител, грижел се добре за семейството си,
стараел се да осигури по-добро бъдеще за децата си. Докато работел в чужбина, И
поддържал постоянна връзка с дъщерите си по телефона, както и чрез видеовръзка. Това се
случвало всеки ден, дори понякога и по няколко пъти на ден. Посочва, че била свидетел на
това понякога. Когато свидетелката разбрала за инцидента с И, се обадила на А, която била
в шок. Посочва, че на голямата им дъщеря това нещастие й се отразило много зле, тя се
затворила в себе си, не иска да разговаря за баща си, според свидетелката, на нея й е най-
тежко, тъй тя е в пубертет. За малката дъщеря посочва, че още не може да осъзнае напълно
нещата. Свидетелката твърди, че към момента А се грижи сама за децата, като й помагат
двамата със съпруга й под форма на облекло, обувки. Като отиват на почивка ги взимат с
тях. Според свидетелката И е работил като шофьор на тежкотоварен автомобил около 10
години в различни фирми. Твърди, че когато И не бил на път, цялото си свободно време
отдавал на семейството си, грижел се всячески за тях.
В хода на производството по делото е прието заключението на вещото лице М.Б. по
назначената съдебно-психологическа експертиза. Видно от същото - силната връзка между
членовете на семейството преди фаталния инцидент; след инцидента ищците са загубили
основния финансов доход за семейството си и подкрепата на мъжката фигура в ролята на
5
баща и съпруг, загубили са сигурността, подкрепата, авторитета на мъжката фигура в
семейството, съпругата А е принудена сама да поеме цялата отговорност за настоящото
справяне с кризисния период за семейството; А е преустановила трудовата си дейност в
началото на Ковид пандемията за период от 3-4 месеца, изключително тежък период за
семейството, в който е получавала помощи за самотен родител от организация на червен
кръст, към момента А е започнала нова работа на пълен работен ден и при по-високо
заплащане.
Относно дъщерята АН. Н. се посочва, че преди инцидента с нейния баща, същата е
посещавала уроци по английски език, тренировки по плуване и гимнастика, водена от своята
майка, като тези дейности са били преустановени поради физическата невъзможност на
майката да я води. Изложено е и това, че след смъртта на бащата се променят възприятията
на детето за заобикалящия го свят - става мнителна към околните, неуверена в собствената
си значимост, мълчалива и дистанцирана, от лятото на 2021 г. А посещава фолклорна
танцова школа, което е своеобразно завръщане към социалните дейности две години след
смъртта на родител.
Научавайки за внезапната смърт на И.Н., съпругата му и майка на двете деца А преживява
силен шок, при което се налага да й бъде поставена инжекция Диазепам, преминава през
трите етапа на преживяване на скръбта – отричане, гняв и адаптация, голямата дъщеря А се
затваря в себе си, не плаче, не говори, много рядко споделя спомен от времето, прекарано с
баща си, отказва работа с психолог, малката дъщеря Андреа все още няма логично
обяснение за отсъствието на баща си, но вече усеща своята различност, появяват се леки
тикове като симптом за тревожност; след смъртта на Н. единствено съпругата му А е
приемала медикаменти, които са спрени от психиатър 6 месеца след тяхното предписване;
от проведените беседи и наблюдението на децата, се установява съответствие в развитието
на умствена и календарна възраст, както и способност да възприемат и да възпроизвеждат
факти от обективната действителност.
Въз основа на горната фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на закона,
съдът намира за установено следното от правна страна:
При извършена проверка за допустимост и валидност на оспорвания акт по чл.269 от ГПК
въззивната инстанция намира, че атакуваното решение на Районен съд – П. е валидно,
поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му на основание
чл.270, ал.1 от ГПК. В обжалваните му части то е и допустимо, ето защо не са налице
основания за обезсилване на съдебното решение при хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК. След
извършен анализ на първоинстанционният съдебен, в обжалваните с въззивните жалби
части, ведно със събраните доказателства, въззивният съд не намира основания и за неговата
отмяна.
Аргументите на съда са следните:
Предявеният пред районния съд иск е с правно основание чл.200, ал.1 от КТ. По силата на
тази правна норма за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
6
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Понятието „трудова злополука“ е дефинирано в чл.55 от КСО като
внезапно увреждане на здравето, станало през и във връзка или по повод на извършената
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Важно да се посочи е това, че отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е обективна и
безвиновна, с гаранционно – обезпечителен характер. Без значение за отговорността на
работодателя по чл.200 от КТ е причината за трудовата злополука, дали други негови
служители са действали виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не.
Следва да се отбележи, че релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не до
степен изключване на отговорността на работодателя е евентуалното съпричиняване от
страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна.
За основателността на иска с правна квалификация чл.200, ал.1 от КТ определящо е
наличието на трудово правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука,
като отговорността на работодателя следва да се ангажира при установяване наличието на
следните общи предпоставки: вреда (увреждане на здравето на работника), неблагоприятен
резултат (настъпила неработоспособност при това през време и във връзка или по повод на
извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата (резултатът трябва
да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други обстоятелства). За
да е основателен иска следва кумулативно да са налице изброените предпоставки /вж. в този
смисъл Решение №282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията И.П., постановено по реда на чл.290 от ГПК). Необходимо да се
отбележи е и застъпеното в практиката становище, че наличието на влязъл в сила акт за
приемане на злополуката за трудова е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, като липсата на влязъл в сила индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на
исковете по чл.200 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този
факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран (вж. така Решение №65 от
19.12.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1063/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими
Фурнаджиева, Решение № 298 от 8.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 184/2012 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Любка Богданова, Решение №319 по гр. дело №204/09 г. на III г. о. на
ВКС, Решение №31 по гр.дело №1894/09 г. на IV г. о. на ВКС, Решение №410 по гр.д.
№599/2009 г. на III г. о. на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК).
При доказване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника
по делото е да установи твърденията си, че от страна на работника е имало съпричиняване,
довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои действия и бездействия
същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното настъпване.
Районният съд е извършил пълен и обстоен анализ на всички относими към предмета на
спора доказателства, ангажирани от страните в хода на провелото се пред него
7
производство, въз основа на който е установил точно релевантните за предмета на спора
факти и правилно е приложил материално правните норми, които регулират спорното
правоотношение.
В настоящия казус, с оглед гореустановената фактическа обстановка, съдът намира че са
налице кумулативно необходимите предпоставки на предявения иск по чл.200, ал.1 от КТ,
поради което и искът се явява доказан по основание. По делото категорично е доказано, че
към датата на смъртта на последния, той е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, съгласно трудов договор № 16/16.08.2016 г. /л. 55 по делото/, като е работил на
длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“.
От ангажираните писмени и гласни доказателства се изяснява, че на 05.04.2019г., около
18.10 часа /вж. декларация за трудова злополука, протокол № 5103-01-11 от 17.07.2019 г. и
свидетелските показания/, И.Н. е престирал труд, управлявайки поверения му товарен
автомобил, по национален път N-II, гр. П., И., когато е настъпила процесната злополука
/пътно-транспортно произшествие/, довела до неговата смърт.
На следващо място, съществува и причинна връзка между настъпилата трудова злополука и
претърпените имуществени и неимуществени вреди, доколкото същите са пряка и
непосредствена последица от внезапно настъпилите травматични увреждания, станало по
време на работа при изпълнение на трудовите задължения на пострадалия. В този смисъл
искът по чл.200 от КТ е доказан по основание. Поради това съдът намира за правилен
извода на РС – гр. Сандански, че в съответствие с нормата на чл. 200, ал.1 КТ следва да бъде
ангажирана отговорността на ответното дружество за вредите, причинени на работника
(ищеца) от настъпилата трудова злополука.
Посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според
която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Установи се,
че АН. Н./ е подала до ТП на НОИ декларация за трудова злополука /л. 8-9 в кориците на
делото. В резултат на което е проведено разследване и с протокол № 5103-01-11/17.07.2019
г. ТП НОИ Благоевград Дирекцията се е произнесла по случая.
По делото е приложено и Разпореждане № 5104-01-50/18.07.2019г., издадено от НОИ ТП -
гр. Благоевград, с което се приема, че злополуката станала с ищеца е трудова такава по чл.
55, ал. 1 от КСО, тъй като е станала пред време и във връзка с извършваната работа – при
превоз на товари от И. за Ш.
Правилно и с оглед на събраните по делото доказателства съдът е приел, че вредоносният
резултат е последица и от проявена от починалия груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал.2 КТ, поради което еквивалентното на претърпените от ищците болки и страдания
обезщетение следва да се намали съобразно вината на пострадалия, съгласно трайно
установената съдебна практика на ВКС - решение № 140/24.07.2013 г. по гр.д.№ 1328/2012 г.
III г.о., решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. IV г. о., решение № 291/
11.07.2012 г. по гр. д. № 951/ 2011 г. IV г. о., решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. д. №
3233/2015 г., III г. о., решение № 252 от 30.09.2016 година по гр.д. № 1364/2016 година, ІV
8
г.о.и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при трудова злополука, какъвто е конкретният
случай, обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането
си, като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при
допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегване
на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя
трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното
съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението.
Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на
вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос
на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на
вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
Компетентните органи в Кралство И. са установили, че причина за ПТП довело до летален
изход за И.Н. е именно неговото поведение, защото в нарушение на правилата за движение
по пътищата не е съобразил скоростта си, не е поставил предпазен колан, както и е
употребил алкохол.
Още повече, че починалият Н. е бил професионален шофьор, знаел е и е бил длъжен да
спазва императивните правни норми вменавящи съответни задължения, като водач на МПС.
По делото е установено, че И Ноколовски е нарушил разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП,
съгласно която: „Чл. 20 (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." В
задължителната съдебна практика на ВКС се приема, че управляването от работника на
автомобил, без да е съобразено с конкретната пътна обстановка и при допуснати нарушения
на закона за движението по пътищата, представлява груба небрежност по смисъла на чл. 201
ал. 2 КТ. тъй като работникът е могъл да предвиди настъпването на вредите, но се е надявал
да предотврати неблагоприятните последици от своето поведение. В този смисъл са
Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. на ВКС, IV г.о.. Решение № 18 от
18.02.2012 г. по гр.д. № 434/2011 г., на ВКС III г.о, Решение № 33 от 01.04.2018 г. по гр.д. №
2292/2017 г., на ВКС III г.о и трите постановени по реда на чл. 290 ГПК. Допуснатото от
работника нарушение на соченото правило на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
пряко свързано не само със задължението му като водач на МПС, а с оглед естеството на
упражняваната дейност /управление на МПС/ пряко засяга сигурността и безопасността на
движението по пътищата, както на водача, така и на другите участници в движението.
9
Извършеното нарушение на установените от ЗДвП е една от причините за ПТП и има
характер на тежко нарушение на правилата за движение и като такова съставлява груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, като спазването на правилата за движение по
пътищата е законоустановено задължение на всеки водач на МПС по смисъла на ЗДвП,
качеството на какъвто има и работника, дотолкова доколкото управлението на МПС е
основна част от трудовата му функция.
Настоящият състав споделя напълно изложените от първоинстанционния съд мотиви в
насока, че пострадалият е съзнавал настъпването на вредоносните последици и се е надявал
да ги предотврати. Именно поради това укоримо поведение на пострадалия, който е могъл
да предвиди настъпването на вредите, но се е надявал да предотврати неблагоприятните
последици от своето поведение, като не е положил дължимата се грижа да съобрази
скоростта си с пътните условия следва да се приеме, че е налице "груба небрежност". В този
смисъл е и Решение № 79 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 673/2011 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което се приема, че "Работникът, управлявайки
автомобил с висока скорост, несъобразена с пътната обстановка, е могъл да предвиди
настъпването на вредите, но се е надявал да предотврати неблагоприятните последици от
своето поведение, като не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна
ситуация." Доколкото това е основната причина, а не единствената такава за вредоносния
резултат, то и правилно първоинстанционния съд е отчел, че паричната репарация, която се
явява адекватна за претърпените морални вреди от иницииралите производството лице,
трябва да бъде фиксирана по следния начин: 100 000 лв. за първата ищца, 100 000 за
втората и 80 000лв. за третата ищца. След редукцията на обезщетенията, преценени като
справедливи, с приетия процент на съпричиняване, претенциите подлежат на уважаване за
сумата от 15 000 лв. за ищците А и А Н. и 12 000 лв. за третата малолетна ищца АНДР. Н., а
в останалата им част, до претендирания размер от по 200 000лв. те следва да бъдат
отхвърлени.
Настоящият съдебен състав намира, че така определените обезщетения изцяло
съответстват на причинените на ищците неимуществени вреди, отчитайки съпричиняването
от страна на пострадалия за настъпилото произшествие, при което е загинал.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд, касаещи дължимост на законната
лихва върху обезщетението от деня на увреждането - 05.04.2019 г. до окончателното
плащане на обезщетението.
Предвид горните мотиви първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са
отхвърлени частично исковите претенции, в резултат на отчетено съпричиняване от
пострадалия и приспадане на изплатено застрахователно обезщетение, следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
По отношение на частна жалба, подадена от АН. Н., с ЕГН **********, АН. Н., с ЕГН
07451122854 и АНДР. Н., с ЕГН ********** чрез общия им процесуален пълномощник
срещу Определение № 8041/25.02.2022 г. по гр. д. № 1145/2020 г. по описа на Районен съд
10
П., в частта, с която не е уважено искането на ищците за изменение на постановеното
решение по същото гражданско дело в частта за разноските. С атакуваното определение
Районен съд - П. изцяло е оставил без уважение искането на ищците, обективирано в
депозирана, от страна на общия им процесуалния представител, молба на основание чл. 248
от ГПК, да се измени Решение № 8216 от 17.11.2021 год. по гр. д. № 1145/2020 г.. по описа
на Районен съд - П., в частта за разноските.
Настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил и
приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като е изложил подробни мотиви,
обосноваващи отказа му, като напълно споделя изложеното от последния.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да платят на
въззиваемата страна направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер
общо на 15 228 лв./ с вкл. ДДС/, при обжалваем интерес от общо 558 00 лв., съобразено с чл.
9/ за изготвяне отговор на въззивната жалба от пълномощника/ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този
размер се присъжда, тъй като се явява основателно възражението на жалбоподателите по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззиваемия.
Тъй като частната жалба се оставя без уважение, в полза на въззиваемата страна следва да
се присъдят разноски, които съгласно представения списък възлизат в общ размер на сумата
от 2500лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Срещу
претендирания размер на адвокатския хонорар е направено възражение за прекомерност от
страна на жалбоподателите, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, като настоящата инстанция
намира същото за основателно, предвид характера и сложността на спора, и на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 36 от ЗАдв. и чл. 11 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че следва да бъдат присъдени
200.00 лева.
Ръководен от гореизложените мотиви, Окръжен съд-Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№8216/17.11.2021 г.по гр.д. №1145/20 г. по описа на РС – гр. П..
ОСЪЖДА АН. Н., ЕГН:**********, АН. Н., ЕГН: ********** и АНДР. Н. с ЕГН:
**********, последните две – представлявани от своята майка и законен представител АН.
Н., ЕГН:**********, с адрес на всички ищци - с.Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, да заплатят на
ответното дружество „фирма" ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „Ч.м.“ № 7, представлявано от управителя В.А., сумата от 15 228 лв./ петнадесет
11
хиляди двеста двадесет и осем лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
във връзка с депозираната въззивна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от АН. Н., ЕГН:**********, АН. Н.,
ЕГН: ********** и АНДР. Н. с ЕГН: **********, последните две – представлявани от
своята майка и законен представител АН. Н., ЕГН:**********, с адрес на всички ищци -
с.Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, насочена против Определение№8041/25.02.2022 г. по гр.д.
№1145/2020 г. по описа на РС – гр. П..
ОСЪЖДА АН. Н., ЕГН:**********, АН. Н., ЕГН: ********** и АНДР. Н. с ЕГН:
**********, последните две – представлявани от своята майка и законен представител АН.
Н., ЕГН:**********, с адрес на всички ищци - с.Ж., обл. К., ул. Х.Б. № 5, да заплатят на
ответното дружество „фирма" ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „Ч.м.“ № 7, представлявано от управителя В.А., сумата от 200 лв./ двеста лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с депозираната частна
жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните по делото.
Решението, в частта, с която се оставя частната жалба без уважение, на основание чл. 274,
ал. 3, т. 1 от ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12