№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР Д.
с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Д. в.
гр. д. № 10302 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 16356/18.01.2019г., постановено по гр. д. № 9300/2018г.,
Софийски районен съд е уважил предявения от Ж.Д.Г. срещу „У.Е.У.“ ЛТД,
извършващо дейност на територията на Република България чрез „У.Е.У.“ КФТ –
клон България, осъдителен иск с правно основание чл. 7, пар. I, б. „а“ от Регламент № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета,
за заплащане на сумата от 488,92лв. (левовата равностойност на 250 евро),
представляваща обезщетение за причинени вреди в резултат на закъснял полет № W64447/17.12.2017г. по дестинация София – Варна.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника срещу първоинстанционното
решение, с която се излагат съображения за неправилност. В жалбата се поддържа,
че забавянето на процесния полет се дължало на извънредно обстоятелство, което
не могло да бъде избегнато, а именно стачни действия на летището Бен Гурион в
Тел Авив, Израел. Поддържа се, че авиокомпанията е предприела всички необходими
мерки, за да избегне извънредното събитие, но не е успяла да го направи, тъй
като същото се намира извън ефективния й контрол. Посочва се, че това събитие
се намира в причинно-следствена със закъснението на процесния полет, поради
което ответникът не следва да отговаря за заплащане на претендираното
обезщетение. Съобразно изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Поддържа се, че за
процесния полет не е налице извънредно обстоятелство, тъй като проведената
стачка е на летището в Тел Авив. Посочва се, че това събитие не е било
непредвидено и неочаквано, доколкото ответникът е бил информиран за него 3 дни
преди процесния полет. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел, че между страните по делото е бил сключен договор за
самолетен превоз с дата 17.12.2017г. с маршрут София - Варна, като часът на
излитане бил 19,00ч. Приел е, че по делото е безспорно закъснението на
процесния полет с повече от три часа. Отхвърлил е направеното от ответната
страна възражение, че закъснението се дължи на извънредно събитие, доколкото
твърдяната стачка е засегнала друг полет, както и поради обстоятелството, че
ответникът е разполагал с възможността да организира изпълнението на процесния
полет в уговорения час чрез друго летателно средство.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към фактическите констатации и
правни изводи на съда. Независимо от това, с оглед изложените от жалбоподателя доводи, е необходимо да се
добави и следното:
Предявен за разглеждане
е иск с правно основание чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. за заплащане на
обезщетение в размер на 250 евро (с левова равностойност 488,92лв.) за закъснял
полет.
По делото не е спорно,
че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който
ответникът е следвало да изпълни полет по линията София – Варна на 17.12.2017г.,
като същият е извършен със закъснение от 4 часа и 5 минути. Спорното
обстоятелство между страните е дали закъснението се дължи на извънредно
обстоятелство, за което ответникът не следва да отговаря по силата на чл. 5,
пар. 3 от Регламента.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращият
въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да
докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли
да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Като
извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента могат
да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22
декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C‑549/07, EU:C:2008:771, т. 23, от 31 януари 2013 г.,
McDonagh, C‑12/11,
EU:C:2013:43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C‑257/14, EU:C:2015:618, т.
36). Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност,
този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай
те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест
чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства
отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за
съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglītis и
Ratnieks, C‑294/10,
EU:C:2011:303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва
да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и
финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент
— да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до
отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа
(вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716, т.
61 и от 12 май 2011 г., Eglītis и Ratnieks, C‑294/10, EU:C:2011:303, т.
25). Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено
събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може
да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични
условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки,
които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
В настоящия случай
правилно районният съд е приел, че не е налице извънредно обстоятелство по
отношение на процесния полет от София до Варна. Стачката, на която се позовава
ответникът, е проведена на летището в Тел Авив, Израел. Безспорно е, че същата
представлява извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента и Конвенцията от
Монреал, но само по отношение на полетите от и до Тел Авив. Процесният полет,
по който се претендира заплащането на обезщетението, е вътрешен, между две
точки на територията на Република България. Макар предходните полети от София
до Тел Авив и от Тел Авив до София да са извършени със същото въздухоплавателно
средство, с което е извършен и процесния полет, това не обуславя извънредност
на събитието по отношение на полета София – Варна. От събраните писмени
доказателства и от направеното признание от ответника се установява, че последният
е разполагал с информация за очаквани стачни действия на летището в Тел Авив три
дни по-рано, като в съобщението на л. 83 от ДП „Ръководство на въздушното
движение“ е посочено, че за периода 14.12.-17.12.2017г. са излъчени три
съобщения за стачка на летището Бен Гурион в Тел Авив. Следователно това
събитие не е непредвидимо и неочаквано за ответника и същият е разполагал с
възможността да обезпечи точното изпълнение на задължението си във времево
отношение досежно процесния полет, като осигури друго въздухоплавателно
средство. По делото не се установява да са взети мерки от страна на превозвача
за реогранизация на изпълняваните от него полети, които да са довели до
избягване на закъснението. Напротив, независимо от очакваното забавяне поради
стачката в Тел Авив, ответникът не е осигурил допълнителни летателни средства,
извън първоначално предназначеното за тези полети - самолет № HA-LWV. Тоест, съзнавайки, че тези полети са последователни и
забавянето на предходните ще доведе до забавяне на последващите, ответникът не
е предприел мерки за избягване на тези последици, а е счел, че ще изпълни
полетите с очакваното закъснение. По делото няма ангажирани доказателства, че
на процесната дата всички летателни апарати на дружеството са били заети с
планирани полети или че навременното изпълнение на процесния полет би довело до
непоносими икономически последици за авиопревозвача, които евентуално биха
могли да оправдаят поведението му. В случая не е налице хипотеза на извънредно
обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато при полагане на нужната грижа
и предприемане на съответните мерки по планиране ресурсите на превозвача и
реорганизация на полетите. Въззивникът е
разполагал с три дни да организира ресурсите си в своите бази по начин, че да
не бъдат засегнати пътниците на процесния полет от София до Варна. Същият не
твърди, нито представя доказателства за
наличие на невъзможност, с оглед капацитета на предприятието, да планира
програмата си по начин, че да не бъдат засегнати пътниците на процесния полет.
Ето защо дължи заплащане на претендираното обезщетение за забавения полет.
Наведените за пръв път с
писмената защита пред въззивната инстанция доводи за невъзможност за
своевременно изпълнение на полета поради наложени регулации на въздушното
пространство, които сами по себе си представлявали извънредно обстоятелство,
съдът счита, че не следва да бъдат обсъждани, тъй като въвеждането им на този на
този етап от производството е недопустимо.
При този изход на спора, право на разноски има
въззиваемият ищец. Същият е сторил разноски в размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение, които следва да му се присъдят.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16356/18.01.2019г., постановено по гр. д. № 9300/2018г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29-ти състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ ЦРТ, вписано в регистъра
на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ****, *****,
сграда Б, етаж II-V, Н-1103, Будапеща,
Унгария, извършващо дейност на територията на Република България чрез „У.Е.У.” ЦРТ - клон България, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. зона Летище, сграда ИВТ, да
заплати на Ж.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща сторените
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.