Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Първо отделение,
ШЕСТИ състав, в публично заседание на тридесети
юни две хиляди и четиринадесета година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при
участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията Ивета
Пекова адм.дело N 4490 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
С решение № 17111/18.12.13г., постановено по
адм.д.№ 606/13г. Върховният административен съд е отменил решение
№ 2839/23.11.2012 г. на Административен съд Варна по адм.д. № 2411/2012 г. и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, по което е образувано и
настоящото дело.
Предмет на делото е жалбата, подадена от „Месокомбинат
Варна” АД със седалище и адрес на управление с.Яребична, общ.Аксаково, ЕИК по
Булстат № ****, представлявано от Е.Ж.М. против Ревизионен акт № *********/05.03.2012 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение № 236/04.06.2012 г. на
Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Варна при
ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м.декември
2007 г. в размер на 1975226.60 лв. и лихва от 872401.10 лв. в резултат на
непризнато право на данъчен кредит по фактура, издадена от „Булмес” ООД.
В решението си за връщане на делото
Върховният административен съд е приел, че съдебното решение е постановено при
непълно изяснена фактическа обстановка; не са обсъдени
последователно множеството обстоятелства, посочени в решението на Директора на
ТД на НАП, с което се разпорежда възлагането на новата ревизия; не са установени
от фактическа страна и не са обсъдени обстоятелствата, установени при ревизията
на доставчика „Булмес” ООД, като съдът не ги е изяснил фактологически и не е изложил
мотиви за връзката им със спора или липсата на такава връзка; в съдебния акт
липсват установявания от фактическа страна досежно покупко-продажбата на
недвижимия имот със стопански сгради в с.Яребична, общ.Аксаково, както и на
извършеното в него строителство, съставените строителни книжа, датите на
строителството, приемането на построените обекти и въвеждането им в експлоатация,
като описаните пропуски са особено съществени, тъй като именно те са послужили
като основание на органа по приходите да изпрати уведомлението по чл.134, ал.1 ДОПК до Директора на ТД на НАП и на практика въз основа на тях е възложена
ревизията за изменение на данъчните задължения по ЗДДС, като именно тези факти
и обстоятелства са дали основание на ревизиращия орган да приеме сделката по
покупко-продажбата на недвижимия имот за нищожна поради невъзможен предмет и
без основание. ВАС е приел и че необосновано съдът е възприел липса на
основанието по чл.133, ал.2, т.1, б.“а“ ДОПК в конкретния случай, като обратно
- наличието на основанията за ревизия по изменение на данъчните задължения е
доказано от събраните по преписката доказателства.
В решението си за връщане на делото, Върховният
административен съд е дал указания относно новото разглеждане на делото при
изпълнение на задълженията по чл.160 ал.2 ДОПК след всестранно и пълно
изясняване на спора от фактическа страна да се формират мотиви по законосъобразността
или незаконосъобразността на административния акт, като се вземе предвид и
изложеното в решението, както и да се произнесе относно разноските.
Жалбоподателят – „Месокомбинат
Варна” АД твърди в жалбата си, че оспореният акт е нищожен/незаконосъобразен/,
като при съставянето му са допуснати груби процесуални нарушения, като е извършена
ревизия по чл.133 и сл. от ДОПК без да са налице основания за това, тъй като не
са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за установяване на задълженията му, че производството по изменение на
установените с влязъл в сила РА е недопустимо поради нарушение на чл.134 ал.3 ДОПК - ревизията е възложена след изтичане на предвидения в закона срок, както
и че не са събрани доказателства, обосноваващи извод за липса на доставка между
„Месокомбинат
Варна” АД и неговия пряк доставчик, респ. за липса на право на
данъчен кредит и че в случая не може да се приеме, че е налице липса на предмет
или основание на сделката по съображения в жалбата. Моли обжалваният РА да бъде
обявен за нищожен, а в условията на евентуалност, да бъде отменен, както и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Н., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли. Моли на дирекцията да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, съгласно
указанията на Върховен административен съд и в рамките на задължителната
проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
Обжалван е Ревизионен акт № *********/05.03.2012 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение № 236/04.06.2012 г. на
Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - гр.Варна при
ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за данъчен
период м.декември 2007 г. в размер на 1975226.60 лв. и лихва от 872401.10 лв. в
резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура, издадена от „Булмес”
ООД.
С решение № 17111/18.12.13г., постановено по
адм.д.№ 606/13г. Върховният административен съд е отменил решение
№ 2839/23.11.2012 г. на Административен съд Варна по адм.д. № 2411/2012 г. и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, по което е образувано и
настоящото дело, като е дал задължителни указания при новото разглеждане на
делото при изпълнение на задълженията по чл.160 ал.2 ДОПК след всестранно и
пълно изясняване на спора от фактическа страна да се формират мотиви по законосъобразността
или незаконосъобразността на административния акт, като се вземе предвид и
изложеното в решението, както и да се произнесе относно разноските.
Ревизионното производство е започнало с издаване на
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1101344/23.03.2011г., издадена съгласно правомощията по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и на основание Решение на Директора на ТД на НАП-Варна за изменение на
влязъл в сила РА по реда на чл.134 ДОПК, изменена със ЗВР № 1103350/22.08.2011г.,
като за резултата от ревизията е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № 1103350/07.10.2011г.,
а въз основа на него е издаден РА, обжалван
пред директора
на дирекция “ОУИ” Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 236/04.06.2012 г. го е
потвърдил, като е обсъдил и направените възражения в жалбата до него, които е
приел за неоснователни.
От решение № 63/22.03.2011г. на Директора на ТД на
НАП /с което е разпоредено възлагане на ревизия по реда на чл.133-134 ДОПК на
жалбоподателя/ се установява, че като е разгледал уведомление по чл.134 ал.1 ДОПК
на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, с което се иска изменение на данъчни
задължения на основание чл.133 ал.2 т.1 б.”а”, т.2 ДОПК по отношение на
„Месокомбинат Варна”АД, определени с влязъл в сила РА № *********/28.05.2008г.
задължения за ДДС за период 05.12.2007г.- 31.12.2007г. и е взел предвид постановление
от 17.12.10г. на прокурор при СГП по преписка № 5467/10г., с което е
постановено да бъде разпоредено извършване на допълнителна ревизия за период
2007-2008г. на дружеството, констатациите в издадения на дружеството РА №
*********/28.05.2008г. и констатациите на орган по приходите от извършената
проверка във връзка с постановлението на СГП и дали основание на органа по
приходите да депозира уведомлението по чл.134 ДОПК е приел, че на дружеството е
издаден влязъл в сила РА, чрез който му е възстановен ДДС в размер на 1987752
лв. за период 05.12.2007г.- 31.12.07г., което следва да бъде изменено на
основание чл.133 ал.2 т.1 б.“а“ ДОПК, тъй като са налице нови обстоятелства, а
именно СМР на обекта „предприятие за преработка на червени меса, кланица,
колбасарски цех и сушилня“ с инвеститор „Промес“ООД/предходен доставчик на
„Булмес“ООД- предходен на жалбоподателя/ са извършени в действителност от
посочените в решението фирми, обективирано в протокол № 1104/21.03.11г., поради
което по отношение на дружеството следва да се установи данъчното задължение на
дружеството за тази сделка, налице са основанията по чл.133 ал.2 т.1 б.“а“ ДОПК
за изменение на данъчните задължения, определени с влязъл в сила РА за периода
05.12.07г.- 31.12.07г. за възлагане на нова ревизия за промяна на определените
задължения по реда на чл.134 ДОПК, тъй като са налице нови обстоятелства и нови
писмени доказателства, които са от съществено значение за определяне на
данъците на дружеството, които не са
били известни на органа по приходите към момента на извършване на ревизията и
които са установени при извършване на ревизията на „Булмес“ООД- РА №
*********/16.10.08г., ПИНП на „Глобал Трейд 2“ЕООД и на „Промес“ООД, както и
констатациите на орган по приходите подал уведомлението на директора на ТД на
НАП-Варна, обективирани в протокол № 1104386/21.03.11г.
От постановление от 17.12.10г. на прокурор при СГП
по преписка № 5467/10г. се установява, че е разпоредено извършване на
допълнителна ревизия на дружеството, тъй като във връзка с образувано досъдебно
производство е направен извод, че възстановеният от ТД на НАП-Варна данък е
възстановен неправомерно, а от писмо вх.№ 1616-5/18.02.11г. на СГП се установява, че декларираното
възстановяване на ДДС е извършено чрез прехвърляне на собствеността върху
недвижим имот със значително увеличаване на стойността му при всяка продажба,
като тези нови обстоятелства не са били известни или не са взети предвид от
служителите на НАП-Варна при извършената ревизия на дружеството.
От уведомление по чл.134 ал.1 ДОПК до Директора на
ТД на НАП-Варна се установява, че орган по приходите във връзка с постановлението
от 17.12.10г. на СГП е извършил проверка, при която е констатирано, че
дружеството има извършена ревизия с обхват определяне на задълженията по ЗДДС
за периода от 05.12.07г. до 31.12.2007г., приключила с РА №
*********/28.05.2008г. с резултат ДДС за възстановяване в размер на 1987752лв.,
който е възстановен на задълженото лице, като РА е влязъл в сила и в хода на
ревизията е било установено, че дружеството е включило в дневник за покупки и
СД за д.п.м.12.07г. фактури, издадени му от „Булмес“ООД- ф.№ 1/27.12.07г. с
предмет-покупка на недвижим имот със стопанска сграда в с.Яребична с ДДС-
1975226.60лв. и ф.№ 2/27.12.07г. за продажба на мебели с ДДС-11924.20лв., като
по отношение на тези доставки е установено, че предшестващ доставчик на
„Булмес“ООД е „Промес“ООД, като са им извършили проверки и е назначена
експертиза за определяне на пазарна цена на недвижимия имот със стопански
сгради, която е дала заключение, че пазарната стойност на придобития имот с
обща площ от 2410кв.м. и построени стопански сгради с РЗП167 кв.м., съгласно НА
и новопостроена производствена сграда и други подобрения, находящи се в с.Яребична
е на стойност 9891590лв. - определена по метода на сравнимите неконтролирани
цени; че в хода на проверката са изискани документи и информация с оглед
предприемане на действия по чл.134 ДОПК, като съгласно писмо от СГП от
18.02.11г. декларираното възстановяване на ДДС е извършено чрез прехвърляне на
собствеността върху имота със значително увеличаване на стойността му при всяка
следваща продажба; установено е че през м.12.07г. „Булмес“ООД е издало на
жалбоподателя ф.№ 1 и 2 от 27.12.2007г., плащането по ф.№1/27.12.07г. в размер
на 509 105.26лв. е по банков път, като относно произхода им управителят на
дружеството е декларирал, че са получени от „Флорина“ЕООД- съгласно договор за
заем; предходен доставчик на „Булмес“ООД
относно имота е „Промес“ООД по ф.№ 300/12.07.2006г. на стойност 4000лв.,
ДДС- 816.80лв. и предмет- сграда /нот.акт № ***./ и ф.№ 299/12.07.2006г. на
стойност 2 000лв. с предмет –земя /нот.акт ****./; че „Промес“ООД е закупило
земя и сграда в с.Яребична от физически лица с нот.акт от 10.12.2004г. – дворно
място от 1000кв.м. и стопанска постройка със застроена площ 83.85кв.м., кантар,
фуражомелка със застроена площ 67.50 кв.м., кланица със застроена площ
60.50кв.м. и дворно място от 600кв.м. на стойност 6704.40лв. и с нот.акт от
13.01.04г. поземлен имот с площ от 580 кв.м. на стойност 7000лв.; пет месеца
след издаване на РА на „Месокомбинат –Варна“ООД е извършена ревизия на
„Булмес“ООД, която обхваща определяне на задълженията му по ЗДДС за
д.п.м.12.07г. /РА № *********/16.10.08г./, при която е установено, че
дружеството е издало на жалбоподателя ф.№ 1/27.12.07г., както и че през
м.12.07г. „Промес“ООД е издало на „Булмес“ООД фактури по договор за строителна
услуга от 13.07.06г., предмет на който е изграждане, построяване и извършване
на всички строителни и монтажни работи, включително изграждане на ВИК,
ел.инсталации, оборудване с всички машини, съоръжения, съгласно изготвени
проекти на обект „Предприятие за преработка червени меса, кланица, колбасарски
цех и сушилня“ на основания разрешение за строеж № 97/06.07.2005г. при
условията на договора и за договорената в него цена, като от своя страна
„Промес“ООД е сключило на 01.07.2007г. договор със същия предмет с „Глобал
Трейд 2“ЕООД като изпълнител, т.е. основния изпълнител по изграждането на
обекта е „Глобал Трейд 2“ЕООД/дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от
09.05.2008г./, като през м.12.2007г. „Промес“ООД е декларирало в дневник за
покупки доставки от „Глобал Трейд2“ЕООД по ф.№5/03.12.07г. и ф.№
6/21.12.2007г.; в хода на ревизията на „Булмес“ООД са извършени насрещни
проверки на „Промес“ООД и „Глобал Трейд 2“ЕООД, като проверката на „Глобал
Трейд 2“ЕООД е установила, че дружеството не разполага с кадрова обезпеченост
във връзка с издадените на „Промес“ООД през м.12.07г. за фактури с предмет- СМР
и същите не са реално извършени, като при проверката е установено, че СМР на
обекта с инвеститор „Промес“ООД са извършени в действителност от „Реми Билдинг
строй“ООД, „Ми Ем Билд“ЕООД, „Консорциум Реми Груп“АД, „Реми Груп“АД, „Бонер“ООД
и „Догремил“ООД /констатации в протокол № 1104386/21.03.11г. на орган по
приходите въз основа на проверка на дневниците за покупки на „Промес“ООД /, фактурите
от които са включени в дневниците за покупки на „Промес“ООД за съответните
данъчни периоди и е ползван ДК, като горното е дало основание на органа по
приходите да приеме, че са налице основания по чл.133 ал.2 т.1 б.“а“ т.2 и 3 ДОПК за изменение на определените с влязъл в сила РА № *********/28.05.2008г.
От протокол № 1112920/17.05.11г. на орган по
приходите се установява, че с оглед събраните при проверката доказателства,
представени от СГП, от извършени проверки на предходни доставчици относно
процесния имот и извършените в него СМР, включително издадените им РА за
извършени им ревизии, документи от Община Аксаково относно строителството в
имота, изготвената експертиза за определяне на пазарна цена на имота, възложена
в хода на проверката е прието, че са налице нови писмени доказателства от
съществено значение за установяване на задълженията за данъци /чл.133 ал.1 и
ал.2 т.1 ДОПК/ относно жалбоподателя за периода м.12.07г.
В хода на ревизионното производство е установено,
че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по ф.№ 1/27.12.07г.
в размер на 1975226.60лв. чрез включването й в дневник за покупки и СД по ЗДДС
за д.п.м.12.07г.; правото е упражнено за получена доставка на недвижим
имот-земя и построените върху същата сгради- предприятие за преработка на месо
и местни продукти в с.Яребична, като приспаднатият данъчен кредит по фактурата
е възстановен като резултат за периода ефективно по сметка на дружеството въз
основа на РА № *********/28.05.2008г.; съгласно извършената експертиза в хода
на ревизията /приета с протокол от 28.04.11г./ към датата на извършване на
покупко-продажбата -27.12.2007г. не са били налице старите стопански постройки,
описани в нотариалния акт, а нова сграда, изпълнена в степен на завършеност
–груб строеж, което обстоятелство не е отразено при съставянето на НА, а имотът
е описан като в предходния нот.акт, а довършителните работи са извършени след
датата на сделката, както и монтажа и доставката на технологичното оборудване,
поради което е приел, че доколкото ф.№ 1/27.12.2007г. е издадена за доставка,
предмета на която е надлежно посочен в нотариалния акт, то същата е с
невъзможен предмет и без основание, т.е. нищожна по силата на чл.26 ЗДДС в
частта по отношение на документираното за описаните сгради-стопански постройки
с РЗП 167 кв.м./съгласно документите, представени от Община Аксаково по
отношение на строителството в имота като инвеститор и възложител в разрешението
за строеж № 97/06.07.2005г., одобрения инвестиционен проект №99/06.07.2005г.,
Акт обр.14 за приемане на конструкция от 30.04.2007г., акт обр.15 от 10.12.99г.
е посочен „Промес“ООД- дружество различно от страните по сделката, а
жалбоподателят се явява като възложител едва при въвеждане на строежа в
експлоатация на 23.12.09г./, като цената по сделката не е заплатена в пълния й
размер и в сроковете, описани в съставените документи и липсата на фактическа
възможност да бъдат реализирани насрещни престации, както от доставчика-
фактурираните сгради не са съществували към момента на продажбата, така и от
получателя за заплащане на фактурираната сума, прави документираната сделка
като такава с невъзможен предмет и основание и предвид това, че нищожната
сделка не представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, и начисляването на данъка по процесната
фактура е неправомерно по смисъла на чл.70 ал.5 ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен кредит
по процесната фактура на основание чл.68 ал.1 и чл.79 ал.5 ЗДДС. Органът по
приходите е приел и че с приложената схема е достигнато до трансферно
ценообразуване, при което жалбоподателят е получил неследващо данъчно
предимство и му е възстановен ефективно ДДС като резултат за д.п.м.12.07г.
От представените от жалбоподателя с жалбата касови
бонове се установява, че са издадени от „Булмес“ООД за посочените в тях суми,
платени в брой, а от представените фактури- че е извършил облагаеми доставки.
Съгласно представеното в с.з. постановление от
17.12.10г. на СГП същото е получено в ТД на НАП-Варна на 21.12.10г., съгласно
вх.му номер № 77204/21.12.10г. /стр.95 от делото/.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по
чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен
ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира
следното:
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е
приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
Органът по приходите е отказал право на данъчен
кредит на жалбоподателя за д.п.м.12.07г. по ф.№ 1/ 28.12.07г., издадена му от
„Булмес“ООД, като е приел, че сделката по нот.акт № 137/27.12.07г. е нищожна
като такава с невъзможен предмет и без основание, т.е. фактурата документира нищожна
сделка, която не представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и ДДС по
нея е начислен неправомерно. Обжалваният РА, с който е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит по процесната фактура е издаден по реда на чл.133 и
сл. ДОПК.
Безспорно е по делото, че на дружеството е извършена ревизия за задължения по ЗДДС за данъчен период
05.12.2007г. – 31.12.2007г., приключила с влязъл в сила РА № 030800816/28.05.2008г.,
с който не са установени задъжения за данък да внасяне за този период, а е
определен ДДС за възстановяване в размер на 1 987 752лв., който е
възстановен на 02.06.2008г.
Съгласно чл. 133 ал.1 ДОПК
задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл
в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде
изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното
лице, а съгласно чл.133 ал.2 т.1 ДОПК задължението се изменя когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски,
които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал
ревизионния акт.
Под „нови обстоятелства” следва да се разбират
такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение
значение на юридически или доказателствени факти, които са нови – т.е. да не са
били включени във фактическия материал на ревизионното производство, но те не
трябва да са новосъздадени, т.е. да са възникнали след издаването на
ревизионния акт. Новите писмени доказателства могат да бъдат – новооткрити или
новосъздадени, но следва да се отнасят за факти, които са съществували до
момента на издаването на ревизионния акт. Съществено условие за прилагане на
разпоредбата, когато изменението на задълженията се предприема от органа по
приходите, е тези нови обстоятелства или нови писмени доказателства да не са
могли да му бъдат известни до издаване на ревизионния акт. Незнанието следва да
е резултат на обективна
невъзможност тези новооткрити обстоятелства или нови доказателства да са
били известни на органа по приходите, издал ревизионния акт, а не да е
следствие на лошо водене на ревизионното производство. Незнанието на тези обстоятелства,
които са съществени за установяване на данъчните задължения не може да се дължи
на неизпълнение на задължението за служебно събиране на доказателства. Тези
нови обстоятелства или писмени доказателства следва да са релевантни за
съответния период на облагане.
Наличието на основания за извършване на ревизия по
реда на чл.133 и сл ДОПК подлежи на съдебна проверка, тъй като само при
наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от тези,
посочени по-горе, органът по приходите може да измени задължение, определено с
влязъл в сила РА.
За да разпореди възлагането на ревизия по реда на
чл.133 и сл. ДОП в решението си по чл.134 ДОПК директорът на ТД на НАП- Варна
се е позовал на постановлението от 17.12.10г. на СГП, РА на „Булмес“ООД, доказателства
от Община Аксаково и др.
В решението по чл.134 ДОПК е посочено, че е
постъпило постановление от 17.12.10г. от прокурор при СГП, съгласно което е образувано
досъдебно производство, от материалите по което може да се направи обоснован
извод, че към “Месокомбинат Варна” има
направени реални плащания и по една от сметките наредител е НАП – Варна с
основание възстановяване на ДДС. В уведомление от СГП до ТД на НАП е посочено,
че декларираното възстановяване на ДДС е извършено чрез прехвърляне на
собствеността върху недвижим имот със значително увеличаване на стойноста му
при всяка следваща продажба.
Тези обстоятелства не са
нови. ДДС е възстановен на дружеството по влязъл в сила РА. Цената на имота
изрично е изследвана в хода на ревизията, за която е издаден влязлия в сила РА № 030800816/28.05.2008г., издаден на
дружеството, като е установен предходния на “Булмес”ООД доставчик- “Промес”ООД и
цената на имота, по която доставчикът на жалбоподателя е закупил същия, а
именно “Булмес”ООД е закупило имота от “Промес”ООД по ф.№ 300/12.07.06г. на стойност 4 000лв. и
ДДС- 816.80лв. и ф.№ 299/12.07.06г. на стойност 2000лв. Още в хода на тази
ревизия е установено, че е налице новопостроена производствена сграда в имота,
която е била предмет на оценката на назначената при тази ревизия експертиза.
В хода на ревизията,
приключила с РА № 030800816/28.05.2008г. е изготвена експертиза за
определяне пазарна цена на имота, която е кредитирана от органа по приходите в
издадения РА и която е оценила имота, включително и с новата производствена
сграда в него. В експертизата изрично е посочено, че в имота към датата на
нот.акт №137/27.12.07г. старите стопански постройки са съборени и на тяхно
място се изгражда модерна сграда- предприятие за преработка на червени меса и
кланица, съгласно инвестиционен проект. Към заключението са приложени скица и
инвестиционния проект, в които като инвеститор е посочен “Промес”ООД. В
случая на органа по приходите, извършил ревизията, приключила с влязъл в сила
РА тези обстоятелства и документи са били или са могли да бъдат известни.
Цената на имота е изрично изследвана, включително и с използването на специални
знания за определяне на пазарна цена на имота. Цената на която доставчикът е
закупил имота от “Промес” ООД изрично е посочена в този РА, като органа по
приходите са разполагали с необходимите данни, за да извършат преценка дали е
налице прехвърляне на собственост върху имота със значително увеличение на
стойността му при всяка следваща продажба. Това че не са взети предвид тези
данни не е основание за възлагане на нова ревизия, съответно извършване на
различна преценка на вече събрани доказателства.
Обстоятелства, свързани с
образуването на наказателелно производство и изводите на прокурора по него не
са нови по смисъла на чл. 133, ал. 2, б. “а” от ДОПК,
тъй като част от тях са новосъздадени – възникнали са след влизане в сила на
ревизионния акт, а изводите на прокурора не представляват обстоятелства, т.е.
факти на действителността, а оценка на факти. Те не попадат и в хипотезата на
чл. 133 ал. 2 т. 2 ДОПК, тъй като не е установено по надлежен ред престъпно
дествие на ревизираното лице – с влязла в сила присъда.
Представените от СГП
протоколи за разпит и доказателства относно извършване на СМР в процесния имот
от фирми също не обстоятелства или доказателства от тези по смисъла на чл.133 ДОПК. Част от тях касаят факти и обстоятелства, които не са нови- осъществили
са се преди датата на сделката и са могли да бъдат събрани от органа по
приходите, а част от тях са новосъздадени и не са релевантни за съответния
период на облагане. Обстоятелството, че в имота са извършвани СМР е установено
още в хода на предходната ревизия- при извършена насрещна проверка на Булмес
ООД/констатациите от която изрично са посочени в РА№ 030800816/28.05.2008г.,
издаден на жалбоподателя/,
при която са установени сключени договори от него с „Реми Билдинг Строй“ООД,
„Мултилифт“ЕООД, „Акваклима“ООД, „Промес“ООД за извършване на СМР в обекта/т.е.
с част от фирмите, посочени като извършили СМР в уведомлението по чл.134 ДОПК/,
че са съставени протоколи за приемане и заплащане на извършени СМР и са издадени
фактури по тях. Договорите са сключени преди ревизирания данъчен период
м.12.07г. и не са нови доказателства, тъй като са могли да бъдат известни на
органа по приходите при предходната ревизия.
Не е ново обстоятелство
и издаденият на доставчика на жалбоподателя РА, като нови не са и фактите
посочени в него, а и не са такива, които да не са могли да бъдат известни на
органа по приходите при предходната ревизия, съответно да не са могли да бъдат
установени. Както бе посочено предходния доставчик на доставчика на
жалбоподателя е установен, като е установена и покупната цена на която “Булмес” ООД е
закупило имота, предмет на доставка към жалбоподателя. Предходните доставчици на
“Промес” ООД
са могли да бъдат установени със съответните проверки, които са в правомощията
на органа по приходите да извършва. По същите съображения не са нови
обстоятелствата, установени при извършените насрещни проверки в хода на
ревизията на “Булмес” ООД -на “Промес” ООД и “Глобал Трейд 2” ООД по отношение на извършените в имота СМР, както и
установеното, че СМР са извършени от други дружества-„Реми Билдинг строй“ООД, „Ми Ем
Билд“ЕООД, „Консорциум Реми Груп“АД, „Реми Груп“АД, „Бонер“ООД и „Догремил“ООД.
Установеното в хода на извършената ревизия на „Булмес“ООД, че СМР в процесния
имот са извършени от тези дружества, фактурите издадени от които са включени в
дневниците за покупки на „Промес“ООД за съответните данъчни периоди и е ползван
ДК, не представлява нови обстоятелства, тъй като са съществували към
ревизирания данъчен период м.12.07г. и органът по приходите е могъл да узнае за
тях, а и същите касаят предходен доставчик и не са от значение за определяне
задълженията на жалбоподателя, т.е. за правото му на приспадане на данъчен
кредит по процесната фактура. Насрещна проверка на „Промес“ООД е извършвана и в
предходната ревизия на жалбоподателя и е нямало никаква пречка да бъдат
установени доставчиците му по дневниците му за продажби, т.е. да бъде извършена
такава проверка, каквато е извършена от орган по приходите впоследствие. За да
са основание за изменение по чл.133 ДОПК новите обстоятелства или доказателства
следва да са от значение за определяне задълженията на ревизираното лице, а не
за някой от предходните по веригата доставчици. Констатациите в протокол №
1104386/21.03.11г. на органа по приходите са направени след проверка на
дневниците за покупки на „Промес“ООД, при която е установено, че СМР в обекта с
инвеститор „Промес“ООД са извършени от посочените в протокола фирми. Това не са
нови обстоятелства, тъй като е нямало никаква пречка да бъдат установени и в хода на ревизията на жалбоподателя, приключила
с влязъл в сила РА. В този протокол не е установено различно фактическо
положение от това при предходната или обстоятелства, които да не са могли да
бъдат установени или доведени до знанието на органа по приходите.
Тези обстоятелства
са могли да станат известни на органите, издали влезлият в сила ревизионен акт
на жалбоподателя след като са установени в хода на друго ревизионно производство
или в рамките на проверка и е нямало
каквато и да било пречка от обективен характер да се установят в ревизионното
производство на дружеството. Посочено е в решението по чл.134 ДОПК, че СМР са
извършени от тези други дружества част от тях в период преди ревизирания
период, част от тях след това, т.е. част от тези обстоятелства са могли да
бъдат установени в хода на ревизията на дружеството, приключила с влезлия в
сила РА, а част от тях са новосъздадени и не са релевантни за съответния
период на облагане.
Новосъставените писмени
доказателства, отнасящи се до факти, които са могли да бъдат известни на
органите, издали ревизионен акт не могат да са основание за възлагане на
ревизия по реда на чл. 133 от ДОПК, тъй като се отнасят до факти, които е могло да бъдат
установени в ревизионното производство,
приключило с РА от 28.05.2008г.
Не са нови доказателства и
тези, представени от Община Аксаково- съставените строителни книжа.
Разрешението за строеж, инвестиционния проект и протокол обр.14 са съставени преди
ревизирания период и е нямало никаква пречка органът по приходите да ги събере,
предвид и това, че изрично в заключението си вещото лице по назначената в хода
на ревизията експертиза е приложило скица и инвестиционен проект на името на
инвеститора “Промес” ООД. Актовете обр.15 и за въвеждане на обекта в експлоатация са
новосъздадени и не са релевантни към ревизирания период. Констатациите на
вещото лице са изрично взети предвид в издадения на дружестото РА от 2008г.-
както по отношение на това, че старите сгради са разрушени, така и относно
новостроящата се производствена сграда, която изрично е взета предвид при
определяне пазарната цена на имота, предмет на сделката по НА. С оглед на
гореизложеното тези обстоятелства са били известни на органа по приходите,
издал РА през 2008г. и са взети предвид при издаването му.
Ревизията
по чл. 133 от ДОПК не може да се използва за поправяне на пропуски в
ревизионното производство, извършени от ревизиращите органи. Да се приеме обратното
би довело до това да се отрече стабилитета на влезлия в сила ревизионен акт, тъй
като няма да има каквато и да било пречка за предприемане изменение на
установени данъчни задължения – всички несъбрани от ревизиращите органи
доказателства в една ревизия относно съществуващи факти, които не са събрани
поради небрежност, биха могли да се възприемат като основание за откриване на
ново производство по реда на чл. 133 от ДОПК с оглед извършването на различна
преценка на тези доказателства от тази, която е извършена в предходното
производство, което е недопустимо и противоречи на целта на реда по чл.133 и
сл. ДОПК и стабилитета на влязъл в сила акт.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че в случая ревизионното производство е започнало без да са
налице материално-правни основания за това. Не са налице нови обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за
данъци на жалбоподателя, които не са могли да бъдат известни на органа, издал влезлият
в сила през 2008г. ревизионния акт, поради което оспореният
ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
За да откаже право на данъчен кредит по процесната
фактура, органът по приходите е приел, че сделката по НА № 137/27.12.2007г. е
нищожна като сключена при невъзможен предмет и при липса на основание, тъй като
стопанските постройки върху които е придобита собствеността от купувача не са
били налични към датата на документиране на доставката, като не може да се
приеме, че са били налични и съответните подобрения, предвид факта, че е
извършено ново строителство, а инвеститор и собственик на строежа е било друго
лице.
Предмет на сделката, съгласно НА № *** е покупко-продажбата
на недвижим имот- поземлен имот с площ от 2410 кв.м., находящ се в с.Яребична,
общ.Акасаково, обл.Варна, подробно описан в акта, заедно с построените в имота
стопански сгради с разгъната застроена площ 167 кв.м., както и всички
подобрения и приращения върху имота за сумата от 9673 000лв. без ДДС, която
сума ще бъде изплатена по банков път и/или в брой, като при подписване на
договора се заплаща сума в размер на 509 105.26лв., а остатъкът в размер
на 9163 894.74лв. ще бъде изплатена на 18 равни месечни вноски до всяко 27
число на текущия месец.
Предмет на ф.№ 1/27.12.07г. е покупка на земя и
сграда съгласно нот.акт № ***на Службата по
вписванията/, ведно с данък по ЗМДТ и такса за вписване.
Съгласно чл.8 ЗЗД договорът е съглашение между две
или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между
тях. Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави.
Съгласно чл.183 ЗЗД с договора за
продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху
една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му
заплати, а съгласно чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за
учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени
с нотариален акт.
В случая предмет на договора е
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот-поземлен имот, ведно с
построените в него стопански сгради, както и всички подобрения и приращения върху имота
срещу договорена в него цена и изрично посочен в НА начин за плащане на тази
цена. Спазена е нотариалната форма, съгласно чл.18 ЗЗД.
Съгласно чл.26 ЗЗД нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите,
които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства, като са нищожни и договорите, които имат невъзможен предмет,
договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание,
както и привидните договори, като съгласно изречение последно от цитираната
разпоредба основанието се предполага до доказване на противното.
В случая е налице предмет на сделката – поземлен
имот, ведно с построените в него стопански сгради, подобрения и приращения
върху имота. Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В случая не
е установено друго. Органът по приходите е установил, че в поземления имот,
предмет на НА и на доставка по процесната фактура е построена нова сграда-
производствена сграда, като не се спори, а и
безспорно се установява, че към 27.12.07г. е била на етап груб строеж
/акт обр.14/. Съгласно чл.181 ал.1 ЗУТ вр.чл.18 ЗЗД правото на собственост
върху сграда, изградена на етап груб строеж се прехвърля с нотариален акт. При
продажба на земя/парцел/, в който има построена сграда и нотариалният акт не
съдържа уговорка за нея, съгласно законовата презумпция се прехвърля и правото
на собственост и върху тази сграда. След като в НА от *** не е посочено друго,
съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на сградата, построена
в нея. Прехвърлителният ефект на продажбата по акта е настъпил и за намиращите
се в поземления имот сгради. При прехвърляне собствеността върху недвижимия
имот се счита, че се прехвърлят и постройките в него като приращение, освен ако
не е уговорено друго. В случая изрично е уговорено, че поземления имот се
прехвърля включително с всички подобрения и приращения върху имота.
Не се спори между страните, че с нот.акт е
прехвърлена собствеността върху земята, а напротив изрично в РА е посочено, че сделката е нищожна по силата
на чл.26 ЗДДС в частта по отношение на документираното за описаните
сгради-стопански постройки с РЗП 167 кв.м.
Както бе посочено по-горе основанието се предполага
до доказване на противното- чл.26 ЗЗД. В случая не се установи противното,
поради което сделката не е без основание.
Обстоятелството, че цената по сделката не е платена
към 27.12.07г. не прави договора такъв с невъзможен предмет и без основание.
Изрично в НА е посочен начинът на плащане на цената, като плащането е
разсрочено за срок от 18 месеца на равни вноски. Дали ще плати по уговорения
начин цената купувачът е обстоятелство ирелевантно към прехвърлянето на правото
на собственост върху имота, предмет на сделката, което настъпва на датата на сключване
на договора /чл.24 ал.1 ЗЗД/ в предвидената в чл.18 ЗЗД форма- нотариален акт. Неизпълнението
на задължението за плащане на цената е неизпълнение на договора и последиците
се уреждат между страните по реда по ЗЗД, включително и с разваляне на
договора. Дължимостта на престацията на купувача е извън ревизирания период и
неизпълнението за плащането й не може да се предполага. Освен това договорената
цена е пазарната такава за имота, включително с новопостроената в него
производствена сграда- съгласно заключенията на назначените в хода на
настоящата и предходната ревизии екпертизи.
Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност
се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга- т.1; всяко
възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на
страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е
възникнало задължение за регистрация- т.2, като съгласно чл.12 ал.1 ЗДДС
облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и
9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на
изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева
ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този
закон предвижда друго. Съгласно чл.6 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този
закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката. Съгласно чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. За да
възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е
необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, датата на която е прехвърлена собствеността на стоката или датата на която е извършена услугата е датата на данъчното събитие.
Законодателят
е предвидил да се признава правото на приспадане на данъчен кредит само по
облагаеми доставки, т.е. по реално осъществени такива. Съгласно чл.69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка
за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е
доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми
доставки, а съгласно чл. 71 ЗДДС лицето получател може да упражни правото си на
данъчен кредит, когато притежава някой от документите посочени в т.т.1-7.
Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за
получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите
за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените
доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените
изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение
на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е
приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга
доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на
реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на
процесната доставка. Съгласно чл.70 ал.5 ЗДДС не е налице право на данъчен
кредит за данък, който е начислен неправомерно. Неправомерно е начисляване на
данък, което е извършено в нарушение на закона, като изискванията за
начисляване на данъка са в чл.86 ал.1 ЗДДС. Неправомерното начисляване следва
да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен
кредит. При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано
по този закон лице, която стока се използва от получателя за осъществяване на
други облагаеми доставки са налице условията на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка.
Данъчният субект е този, който следва да докаже
наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на
доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже
осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен
кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови
изисквания, включително и за реално осъществяване на доставката по процесната
фактура по смисъла на чл.6 ЗДДС.
Действителното извършване на доставките, по които
се претендира право на приспадане е признато от трайната практика на СЕС като
необходимо условие за възникване на претендираното право. Доставка на стоки е когато чрез
сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява
другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за
това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху
въпросната вещ- решение по дело С-78/12.
Не се
спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установи по
безспорен и категоричен начин, че с нот.акт №*** е прехвърлена собствеността
върху процесния поземлен имот. Съгласно чл.92 ЗС в случая е прехвърлена и
собствеността върху изградената в него производствена сграда. Не се спори, а и
от събраните по делото доказателства се установи, че „Булмес”ООД е издало на
жалбоподателя ф.№1/27.12.07г., че доставката е възмездна /изрично е договорена
насрещната престация и начина й на плащане в НА/, че имота се използва за
облагаеми доставки / дружеството осъществява облагаеми доставки/,
жалбоподателят притежава данъчен документ, който отговаря на изискванията на
ЗДДС, ДДС е изискуем и фактурата е издадена с основание –доставка на стока и от
регистрирано по ЗДДС лице /към датата на НА доставчикът е регистрирано лице,
което изрично е установено при ревизията/.
В случая
е налице облагаема доставка, доставката е извършена от регистрирано по ЗДДС
лице, стоката се използва за дейността от жалбоподателя, същият притежава
фактура, съставена съгласно изискванията на ЗДДС, подлежащия на приспадане
данък е изискуем; фактурата е отразена в счетоводството на жалбоподателя и
включена в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период; отчетен е
разход за придобиване на стоката по
процесната фактура и същата е заприходена като ДМА .
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че по процесната фактура не е налице основание по чл.70 ал.5 вр.чл.6 ЗДДС.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че
е прехвърлена собствеността върху стоката по процесната фактура. Установяването
на произхода на стоката от предходни доставчици не е правно регламентирано в
ЗДДС, а непредставянето на достатъчно доказателства за материално-техническа и
кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките от страна на прекия доставчик,
при наличието на данни за безспорно получени и заведени на името на получателя
стоки, не следва да лишава последния от предоставеното му право на данъчен
кредит в размер на начисления ДДС по тях. /в този смисъл е и практиката на СЕС,
по Решение от 21.06.12г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11/.
Данъчната
администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което
иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че
издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на
това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките,
предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил
задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че
доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от
друга страна, да притежава документи в това отношение / C-438/09/, като данъчните
органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по
отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС
и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице.
Жалбоподателят
се легитимира като собственик с нотариален акт и данъчен документ, който е
надлежно деклариран и отговаря на установените от закона формални изисквания и
в тежест на ответната страна е да установи чрез конкретни доказателства
обективните данни за недобросъвестност на получателя.
Доколкото отказът да се признае право на
приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, то органите по
приходите трябва надлежно да установят обективните обстоятелства, въз основа на
които може да се направи извод за това, че данъчно задълженото лице е знаело
или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане на данъка, е част от данъчна измама, извършена от неговия пряк
доставчик или от друг субект, намиращ се нагоре по веригата. Именно данъчните
органи са тези, които трябва да осъществяват необходимите проверки по отношение
на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения или измами с ДДС и да
наложат санкции на извършилите ги данъчнозадължени лица. В конкретния случай в процесния РА не са посочени
такива обективни обстоятелства.
Органът
по приходите единствено се е позовал на това, че сделката е нищожна и че цената
не е платена. Както бе посочено цената на имота и начинът й на плащане изрично
са определени в НА. Данъкът е станал изискуем в д.п.м.12.07г. В случай, че
цената не бъде платена в срок, то ще е налице неизпълнение на договора, като за
страните по сделката са налице възможностите по ЗДД при неизпълнение,
включително и разваляне на договора. Последващото разваляне на договора обаче
не е обстоятелство, което да води до промяна в периода, в който е настъпила
изискуемостта на данъка. По аргумент от чл.115 ал.1 ЗДДС ще следва да се
извърши корекция на начисления данък, която следва да се извърши в период
когато настъпи основанието, а не в периода, в който е настъпила изискуемостта
на данъка.
В
Решението от 6 декември 2012г. по дело С-285/11, СЕС потвърждава досегашната си
практика за това, че след като е настъпило данъчното събитие и това е породило
изискуемост на данъка, в полза на получателя на доставката е възникнало правото
да го приспадне. Веднъж възникнало правото на приспадане не може да бъде
ограничавано, освен ако въз основа на обективни данни, органите по приходите
установят, че то е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба.
В случая
от страна на органа по приходите не са представени никакви конкретни данни за
това, че жалбоподателят е действал недобросъвестно и е знаел или е следвало да
знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е опорочена с
измама.
Добросъвестността във всички случаи
предполага знанието у получателя, че стоката реално е преминала на негово
разпореждане.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че получателят
правомерно е упражнил право на данъчен кредит, а издаденият РА е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание
чл.161 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер
на 57 453лв. /50лв.- ДТ и възнаграждение за адвокат- 57 403лв./
Жалбоподателят претендира заплащане на направените от него разноски за водене
на делото пред всички инстанции в общ размер на 258 553лв./ ДТ-50лв. и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 258 503лв. без ДДС; начисленият
по фактурите ДДС върху стойността на услугата подлежи на приспадане/. Ответната
страна е направила възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно разпоредбата на чл.161
ал.1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението
за един адвокат за всяка инстанция съразмерно на уважената част на жалбата, а
съгласно ал.2 на чл.161 ДОПК при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед
на действителната и фактическа сложност на делото съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Видно от
представения договор за правна помощ и съдействие жалбоподателят е заплатил
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 258 503 лв./без ДДС/ за
осъществяване на процесуално представителство по делото, включително и пред
касационната инстанция. При прекомерно възнаграждение за адвокат съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално
определения размер съгласно чл.36 ЗА, съгласно който адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив
и обоснован и не може да бъде по нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет. Съдът намира, че в случая е налице прекомерност на претендираното
възнаграждение, като с оглед предвидения в наредбата минимален размер и фактическа
сложност на делото следва да се присъди такова в посочения по-горе размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160,
ал.1 и ал.2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № *********/05.03.2012 г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение №
236/04.06.2012 г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението” - гр.Варна при ЦУ на НАП, с който на „Месокомбинат Варна” АД са
определени задължения по ЗДДС за данъчен период м.декември 2007 г. в размер на
1975226.60 лв. и лихва от 872401.10 лв. в резултат на непризнато право на
данъчен кредит по фактура, издадена от „Булмес” ООД.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Месокомбинат
Варна” АД със седалище и адрес на управление с.Яребична, общ.Аксаково, ЕИК по
Булстат № ****, представлявано от Е.Ж.М. разноски по делото в размер на 57 453лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: