Определение по дело №1250/2018 на Районен съд - Ловеч

                                П    Р    О    Т    О    К    О    Л

 

                               гр.Ловеч, 13.12.2018 година.

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав,   в публично заседание на тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ РАЙКОВА

 

при участието на секретаря: ИВАНКА ВЪЛЧЕВА, сложи за разглеждане гр. д. № 1250 по описа за 2018 година, докладвано от  С Ъ Д И Я Т А :

 

На именното повикване в 10.30  часа, се явиха:

           ИЩЦИТЕ – Г.М.И., Т.М.М. и М.В.Р., редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от адв. Ц.Т. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИЦИТЕ – П.Д.В., М.Д.Б. и Е.Л.Ц., редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от адв. М. В. с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛИТЕ – П.А.Н. и М.П.Ц., нередовно призовани, не се явяват.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ – К.Т.К., редовно призован, се явава лично.

АДВ. Ц. Т. : У-ма г-жо съдия, да се даде ход на делото.

АДВ. М. В. : У-ма г-жо съдия, да се даде ход на делото.

Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че не са налице пречки за даване ход на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

            Съдът, при условията на чл.130 от ГПК, след като се запозна с доказателствата по делото и най-вече като съобрази представените от ОС”Земеделие” преписки №16262 по заявление на наследници на Гено Маноев Маноевски, б.ж. на с.Стефаново и №13283 по заявление на наследници на Данко Маринов Дянков, б.ж. на с.Стефаново констатира, че предявеният иск е недопустим, което налага исковата молба да се върне на ищците и да се прекрати производството по настоящото гр.дело. Основанията затова са следните : В конкретният казус и при наведените в  исковата молба твърдения не би могло да се приеме, че е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Ищците позовавайки се на текста на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, са поискали от съда да бъде признато по отношение на ответниците със силана пресъдено нещо, че към момента на образуване на ТКЗС в с.Стефаново, Ловешка област, както те са уточнили около 1958 г., техният наследодател Гено Маноев Маноевски, б. ж. на с. Стефаново, обл. Ловеч, починал на 04.12.1982 г., е бил собственик на земеделски имот, представляващ нива и пасище в местността „При колибата” с площ 10.5 дка, в землището на с.Стефаново, обл. Ловеч, при конкретно изброени граници, върху който имот към момента са нанесени  поземлени имоти с идентификатори с №69225.0820; 69225.082012; 69225.082013 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Стефаново, община Ловеч, одобрена  със заповед № РД-18-31/22.06.2007 г. на ИД на АГКК-София, като съдът счита, че при този петитум и при така наведените твърдения не би могло да се приеме, че в случая е налице спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

            Разпоредбата на този текст предвижда конкуренция на права върху една и съща земеделска земя преди нейното коопериране. По настоящето дело, спорът между страните не е такъв, тъй като същият е възникнал по повод идентификацията на земеделска земя в цитираната по-горе местност „При колибата” от 10.5 дка. Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се навеждат твърдения, че за процесният имот, ищците не са имали издадена скица и са се договорили с лицензирана фирма да заснеме имота по реалните му граници, като през пролетта на 2007 г., от същата фирма разбрали, че процесният имот в местността „При колибата” се застъпва от други имоти и че върху него са нанесени имотите на наследници на други лица, като самите ищци твърдят, че продължават да се грижат и да ползват зямата, като никога до момента никой от ответниците не е оспорвал правото им на собственост, то тези техни твърдения дават основание на съда, да счете, че възникналият спор е във връзка с идентификацията на земеделската земя и не се свежда до конкуренция на права върху една и съща земеделска земя преди нейното кооперирането, за да се иска от него да признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с.Стефаново, Община-Ловеч, наследодателят им Гено Маноев Маноевски, б.ж. на с.Стефаново, починал на 04.12.1982 год. е бил собственик на нива и пасище в м.”При колибата” с площ 10,5 дка, при описани граници..

             Следва да се подчертае, че всички въпроси, свързани с определяне на реалните граници на земеделските земи, подлежащи на възстановяване, се решават в административното производство, регламентирано в ППЗСПЗЗ, като в това производство са предвидени възможности на защита на заинтересованите лица по специален административен ред за преработване на влязлата в сила и одобрена карта на съществуващите или възстановими стари реални граници за зем.земи. Този административен ред изключва възможността на защита по общия исков ред, в който смисъл, съдът намира иска за процесуално недопустим.

Съдът след като е сезиран с иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, който е установителен и има за предмет установяване на право на собственост към минал момент, е длъжен при всички установителни искове да следи налице ли е правен интерес от предявяването му. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, независимо от това, дали има възражения от страните относно липсата на тази процесуална предпоставка. Според настоящият съдебен състав за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, доколкото споровете им могат да се уредят по административен ред, в който смисъл е и практиката на ВКС и на ОС-гр.Ловеч по идентични казуси, по-конкретно : Р №361 от 15.07.2010 год. по гр.д.№389/2010 год. на ВКС, II г.о.; Р №110 от 24.04.2009 год. по гр.дело №186/2008 год. на ОС-гр.Ловеч, II състав и други.

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че на основание чл.130 от ГПК, исковата молба следва да се върне обратно на ищците, поради недопустимост на така предявеният иск.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, съдът счита, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сторените по делото разноски на ответниците в размер общо на сумата 900,00 лева, тоест по 300,00 лв. за всеки един от тях. Водим от горното, съдът

            О П Р Е Д Е Л И :

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело  №1250 по описа на Районен съд-гр.Ловеч за 2018 година, поради недопустимост на иска, на основание чл.130 от ГПК.

            ДА СЕ ВЪРНЕ на ищците Г.М.И. ***, Т.М.М. *** и М.В. ***, искова молба вх.№6870/29.06.2018 год.

            ПРОТИВ връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба пред ОС-гр.Ловеч в едноседмичен срок от днес.

            ОСЪЖДА ищците Г.М.И. ***, Т.М.М. *** и М.В. *** да заплатят на ответниците П.Д. ***, М.Д.Б. ***, Е.Л.Ц. *** сторените по делото разноски в размер общо на сумата 900 /деветстотин/ лева или по 300,00 лв. за всеки един от тях, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

АДВ. Ц. Т.:  Моля г-жо съдия, да ми бъде изпратен протокола по електронната поща.

Протокола се написа в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10.45 часа.   

                            

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                                                   СЕКРЕТАР :