О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208/21.12.2013г.
гр.
Девня
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди
и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
като
разгледа докладваното ЧНД N544/2013 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК и е
образувано по жалба от С.К.С., ЕГН **********, в качеството на пострадало лице,
срещу Постановление №984/12
от 01.11.2013
г. на РП Девня за прекратяване на наказателното производство по д. п. №445/2012 г. на РУП Девня срещу М.Е.М. за
престъпление по чл.129, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК.
Жалбата е подадена от оправомощено лице в
законоустановения срок и е приета за разглеждане като допустима.
Жалбоподателят моли съда, да отмени
постановлението за прекратяване на наказателното производство като неправилно и
незаконосъобразно и твърди, че прокурорът неправилно е приел, че деянието е осъществено
от обв. М. поради лекомислие и увлечение като изтъква, че установената
фактическа обстановка не сочи данни, обвиняемият да се е увлякъл в спор или
разправия, нито пък да е изпуснал нервите си поради лекомислие. Твърди, че
данните по делото сочат, че обвиняемият е планирал действията си, защото предварително
взел и носел в себе си метален бокс, пресметливо изчакал удобен момент за атака
когато пострадалият се обърнал с гръб без да има възможност да се защити, и
тогава нанесъл с металния бокс ударите, с които причинил на пострадалото лице
установените телесни увреждания. Твърди също, че именно поради тежестта на причинения
вредоносен резултат, неправилно се явява и становището на прокурора, че възпитателните
мерки по ЗБППМН биха имали адекватен ефект както спрямо обвиняемия, така и за
постигане целите на генералната превенция.
Видно от мотивите на постановлението, прокурорът
е приел, че спрямо обв. М. са налице основания за прекратяване на наказателното
производство с прилагане на възпитателни мерки по ЗБППМН, предвид констатация
за извършване на деянието поради увлечение и лекомислие, с аргументи, че
съобразно становището по съдебно психиатричната и психологическа експертиза,
обвиняемият не е оценил правилно общественоопасния характер на деянието и
неговите последици, както и че адекватно приложени възпитателни мерки по ЗБППМН
биха имали по-добър резултат за постигане на поправителен ефект спрямо
извършителя, а също и за целите на генералната превенция, доколкото евентуално
условно наказание „лишаване от свобода“ би предизвикало в обществото по-скоро чувство
за липса на реална наказателна репресия.
Съдът, като се запозна с обжалваното
постановление на РП Девня, материалите по приложеното д. п. №445/2012 г. на РУП
Девня, както и с оглед становището на жалбоподателя, намира жалбата за
основателна, поради следните съображения:
Съобразно чл.61, ал.1 НК, за да се освободи
непълнолетно лице от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки
по ЗБППМН, следва да са налице и трите кумулативно предвидени предпоставки: 1.
извършване на деянието поради увлечение или лекомислие; 2. неголяма обществена
опасност на деянието; 3. възможност за успешно приложение спрямо извършителя на
възпитателни мерки по ЗБППМН.
В обжалваното постановление на РП Девня са
изтъкнати аргументи само относно наличието на две от тези предпоставки, но
липсва каквото и да е становище относно другата такава – неголяма обществена
опасност на деянието. При това, в постановлението липсва дори само формално и
декларативно изявление на прокурора за констатирана неголяма степен на
обществена опасност на деянието, за да се обоснове пълноценно изтъкнатото
основание за прекратяване на наказателното производство съобразно чл.61, ал.1 НК. По същество, липсата на мотиви относно този основен елемент от фактическия
състав на разпоредбата по чл.61, ал.1 НК, налага извод за цялостна немотивираност
на съответния акт, представляваща съществено процесуално нарушение на
изискването по чл.199, ал.2 НПК за задължително съдържание на постановлението
на прокурора, поради което същото подлежи на отмяна поради процесуално-правна
незаконосъобразност.
Наред с това, съдът намира, че анализът на
приобщените доказателства по делото сочи и констатации за необоснованост и
материално-правна незаконосъобразност на постановлението.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
прокурора, че деянието е осъществено от обв. М. поради увлечение и лекомислие.
Според наказателно-правната доктрина и съдебната
практика, психичното състояние „лекомислие“ е налице, когато данните по делото
сочат липса на достатъчна способност за извършителя правилно да дообмисли своята
постъпка и да прецени ясно характера, значението и противоправността, а също и
последиците от собственото си поведение. Следователно, съществени за това
психично състояние са интелектуалните качества на извършителя, но също и
степента, в която той е могъл да възприеме обективните обстоятелства от
конкретната фактическа обстановка, за да осъзнае ясно същностните
характеристики на деянието. В тази връзка, изготвената съдебно психиатрична и
психологическа експертиза установява наличие на съответстващ за
шестнадесетгодишна възраст пълноценен интелектуален капацитет и способност на
обв. М. да разбира свойството и значението на извършеното. Предвид това, и при безспорната
констатация, че непосредствено преди уговорената среща на 05.11.2012 г. със
свид. С., обв. М. предварително е взел в себе си специфичното хладно оръжие метален
бокс, чийто външен вид недвусмислено обективира за непълнолетно лице с
пълноценен интелект, единствено възможно предназначение за причиняване на сериозни
и опасни телесни наранявания, включително и смъртоносни, извода за
недообмисленост от обвиняемия на собственото му последващо поведение, е
несъстоятелен. Защото констатираните факти сочат, че още преди да осъществи
деянието, шестнадесетгодишният обвиняем напълно осъзнато е допускал
възможността да употреби спрямо своя опонент съответното хладно оръжие, при чиито
ясно обозрими специфики, той недвусмислено е формирал за себе си и пълноценна представа
за противоправността и за съществената тежест на евентуалните неблагоприятни последици.
И факта, че въпреки възможността до момента на деянието да преосмисли и да се откаже,
обв. М. е взел в последствие противно решение и е осъществил реално своите
предумишлени намерения, само потвърждава цялостната несъстоятелност на тезата
за лекомислие и за недообмисленост в поведението на обв. М.
Психичното състояние „увлечение“, както в
наказателно-правната доктрина, така и в съдебната практика се характеризира като
намалена под влияние на дадени фактори, емоционално-волева способност на дееца в
момента на извършване на деянието за самоконтрол и въздържане от конкретното противоправно
поведение. Следователно, тази хипотеза се отнася не генерално до всеки непълнолетен
извършител с принципно ниски волеви устои и самоконтрол. Тя е присъща само за такова
непълнолетно лице, чийто занижен самоконтрол при извършване на дадено деяние, е
породен от влияещ върху неговата психика конкретен фактор, за който е присъщо да
въздейства по-силно именно спрямо лица в непълнолетна възраст и за който фактор,
желанието да се осъществи деянието се оказва по-силно от способността на
извършителя да се възпре. Съотнесени към така анализираните характеристики на
психичното състояние „увлечение“, доказателствата по процесното дело определено
не сочат данни, обвиняемият да е бил повлиян при извършване на деянието от подобен
фактор, който да е формирал у него неудържимо и непротивостоимо на волята му
желание да извърши деянието. Действително, в съдебно психиатричната и
психологическа експертиза е отразено, че обв. М. е с нарушени задръжки и често
с импулсивно поведение. Но, тази констатация на експертите сочи само принципно
проблематичен самоконтрол за обв. М. като черта от неговия характер. Нито
констатациите по експертизата, нито обективните данни по делото сочат, при
извършване на деянието той да е бил повлиян от конкретен психически въздействащ
му фактор, който да е надделял над волята му да се възпре. Всъщност, аргумент
за наличие на подобен фактор, би могъл да бъде съществуващият личностен
конфликт със свид. С. и присъщите за възрастта на обвиняемия стремежи към самоутвърждаване
и демонстрация на мъжественост и сила чрез чисто физическо противопоставяне. И
в обикновени случаи на сбивания между младежи в такава възраст, заниженият
самоконтрол на извършител под влияние на такива стремежи, действително може да
се преценява и като проява на увлечение. Но когато този обясним за
непълнолетната възраст стремеж да се демонстрира мъжественост и сила в
противоборство, ескалира в съзнавано предумишлено намерение за проява на
подлост и жестокост чрез изненадваща употреба срещу опонента на силно и опасно
нараняващо хладно оръжие, тезата че деянието е извършено поради увлечение се
явява несъстоятелна. Защото бруталната физическа агресия и жестокост определено
не са и не може да бъдат причислявани към присъщите и обясними за
непълнолетната възраст бурно протичащи и силни емоционално-волеви стремления и
потребности, за които е нормално да снижават значително способността за
сдържаност и самоконтрол на непълнолетното лице.
При така изтъкнатите аргументи, съдът счита за
неправилно и материално-правно незаконосъобразно становището на РП Девня, че
деянието е извършено от обв. М. поради увлечение и лекомислие.
Както бе изтъкнато, в постановлението на РП
Девня изобщо не е застъпен въпросът, голяма ли е обществената опасност на
деянието или не. Тази преценка е обусловена основно от характера и тежестта на причинения
вредоносен резултат и неговите последици. В конкретния случай, предвид
насочеността на деянието спрямо първостепенен обект на законова закрила какъвто
са здравето и телесната неприкосновеност на личността, както и поради
обстоятелството, че обв. М. с брутална агресия и жестокост чрез употреба на
опасно и силно нараняващото хладно оръжие е причинил на свид. С. множество
телесни увреждания, от които две средни телесни повреди по смисъла на чл.129,
ал.1 НК, както и още тринадесет отделни леки телесни повреди съгласно чл.130,
ал.1 НК, съдът намира обществената опасност на деянието за съществено голяма.
При този вредоносен резултат, по същество всеки довод, сочещ невисока
обществена опасност на деянието би бил необоснован и несъстоятелен. Поради това
и стореното от РП Девня прекратяване на наказателното производство по реда на
чл.61, ал.1 НК се явява неправилно и матерално-правно незаконосъобразно и
поради липсата на тази задължителна предпоставка. Нещо повече - дори
действително деянието да бе извършено поради твърдяните увлечение или
лекомислие, констатираната висока обществена опасност на деянието би била
самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалваното постановление на РП
Девня.
Принципно, настоящият съдебен състав споделя
разбирането, че ЗБППМН предвижда достатъчно мерки, които биха били подходящи да
окажат спрямо обв. М. необходимото въздействие за неговото поправяне,
превъзпитаване и пренция да се въздържа занапред от подобни прояви в своето
поведение, но при липсата на всяка от първите две основни предпоставки за
приложение на чл.61, ал.1 НК, санкционирането на обвиняемия следва да се
осъществи по съответните способи на НК и НПК.
При така визираните съображения становището на
РП Девня за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство
съгласно чл.24, ал.1, т.8 НК, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА
Постановление на РП Девня №984/12 от
01.11.2013 г. на РП Девня за прекратяване на наказателното
производство по д. п. №445/2012 г. на РУП Девня срещу М.Е.М. за престъпление по чл.129, ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 НК,
като неправилно, необосновано и процесуално и материално-правно незаконосъобразно
и ВРЪЩА делото на прокурора с
изтъкнатите в съдебния акт задължителни указания относно прилагането на закона,
на основание чл.243, ал.5, т.3 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в седемдневен срок от
съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: