№ 548
гр. *, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20233110104926 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Р. К. Ц., ЕГН: **********,
срещу ЗД „*” АД, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на ПТП от 12.08.2018 настъпило в на път Е-70 *, км
76+347, по вина на водача на лек автомобил марка “*” рег. № *, управлявано
от Д. Б. Х. и обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност», издадена
от « ЗД „*” АД, ведно със законната лихва от датата на от датата на деликта –
12.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 12.08.2018 г., около 09:15ч. на път Е-70 *, км
76+347 пострадала при ПТП, предизвикано от л.а. марка “*” рег. № *,
управлявано от Д. Б. Х.. Сочи, че автомобилът бил застрахован при
ответника. Излага твърдения, че при настъпилото ПТП получила телесни
увреждания, вследствие на които претърпяла значителни и продължителни по
време болки и страдания. Сочи, че на 12.08.2018г. пътувала с бившия си
приятел * в посока * към гр. *, като той управлявал лекия автомобил, а тя се
возила на предната седалка. Малко след с. *, л.а. “*”, рег. № *, управляван от
Д. Б. Х., навлязъл на пътя, по който се движили и предприел завиване наляво,
вследствие на което настъпило ПТП. Твърди, че за случилото се било
1
образувано *г. по описа на ОД на МВР - гр. *, пр.пр. № */2018г. по описа на
РП - *, по което се установило, че Д. Б. Х. е извършил престъпление по чл.
343, ал. 1, б. “б” от НК. Сочи, че с Постановление от 16.08.2018г. досъдебното
производство било прекратено по искане на пострадалата, като по същото
липсвали данни за съпричастие от страна на ищцата. Излага подробни
твърдения за основателност на иска. Твърди, че в следствие на процесното
ПТП била приета по спешност в МБАЛ “*” АД - гр. *, където й била оказана
спешна медицинска помощ и било извършено образно изследване. На
13.08.2018г. посетила съдебна медицина към МБАЛ “*” АД, където били
установени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в
основата на 1 пръст на лявата ръка, контузия на гръден кош, контузия на
лявата ръка, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
гореописаните области. Сочи, че всички тези увреждания водели до
преживяването на големи болки и страдания, като през първите няколко
седмици след ПТП ищцата се придвижвала със затруднение, изпитвала болки
и се налагало да приема обезболяващи. Излага твърдения, че наред с
травматичните увреждания получила силен стрес, като дълго време след
ПТП-то отказвала да се качва на автомобил, изпитвала силен страх да не се
повтори същото нещо. Сочи, че й е отнело много време, докато се престраши
отново да се качи на автомобил и да води пълноценен живот. Твърди, че с
оглед доброволното уреждане на отношенията предявила претенция пред
ответника, получена на 12.12.2022 г., който с писмо я уведомил, че не са
налице предпоставки за уважаване на претенцията й. При тези съображения
моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на деликта до окончателното изплащане на
задължението и присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител
поддържа предявения иск и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „ЗАД *“ АД, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение към датата на събитието, както и настъпилото
ПТП. Оспорва отговорността на застрахования, механизма на настъпване на
произшествието, наличието на вина на водача и наличието на
противоправност. В условията на евентуалност прави възражение за
независимо съизвършителство между водачите на двата автомобила,
участвали в процесното ПТП. Излага се, че причина за настъпване на
2
инцидента е поведението на вода на л.а. „*“ модел 3 с рег. №*, управляван от
*, при когото се е возила ищцата, тъй като навлязъл внезапно с превишена
скорост в кръстовището. Прави възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, в условията на евентуалност, поради непоставяне на обезопасителен
колан. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП-
то и телесните увреждания на ищцата. Твърди, че са налице предхождащи,
съпътстващи и последващи събитието травми, които са допринесли за
настъпването на неимуществените вреди. Сочи, че видно от Амбулаторен
лист № */03.09.2018г., на 22.08.2018г. на ищцата бил нанесен побой, в
резултат на който е получила множество травми в областта на главата и
ръцете, включително и отлепване на нокътя на трети пръст на лява ръка, както
и болки и ограничени движения на палеца на лява ръка и мозъчно сътресение.
Оспорва, посочените в исковата молба неимуществени вреди. В условията на
евентуалност оспорва размера на предявения иск като прекомерно завишен. В
този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и
сторените разноски.
В открито заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, с която се моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на
ищцовото адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица, издадена от „ЗАД *” АД за л.а.
“*” рег. № *, към датата на настъпилото ПТП; настъпило на 12.08.2018г. ПТП
между л.а. “*” рег. № * с водач Д. Б. Х. и л.а., управляван от * на път Е-70 *,
км 76+347.
Видно от представения протокол за ПТП с пострадали лица от
12.08.2018 г. са настъпили щети в задната част на автомобила на Д. * Б. и в
предната част на автомобила, управляван от *.
От представеното по делото медицинско удостоверение №*/2018 г. от
12.08.2018 г., съставено от д-р *, се установява, че след извършен преглед на
ищцата е констатирана По вътрешната повърхност на лявата мишница се
установява дълбоко линейно ожулване с дължина 10 см. По вътрешната
повърхност на лявата гривнена става личи синкаво кръвонасядане с диаметър
около 4 см. В основата на 1 пръст на лявата ръка се установява рана с неравни
ръбове, спокойни, с дължина 9 мм. Кожата в описаната област е оточна,
синкаво кръвонаседнала. По страничната повърхност на лявата предмишница,
в горна и долна трета, се установяват синкаво-червеникави кръвонасядания,
травматичен оток, на площ с размери 9,5см./6см. Кожата в описаните области
е червеникаво ожулена. По предната повърхност на лявото коляно се
установява дълбоко, червеникаво ожулване, ориентирано надлъжно, с
размери около 4,5см./10-11мм. Кожата в тази област е умерено оточна. По
задната повърхност на дясното бедро личи умерено изразен травматичен оток,
3
бледо синкаво кръвонасядане с размери 6см./4,5см. По страничната
повърхност на същото бедро се установява друго такова кръвонасядане с
размери 11см./2-2,5см. и червеникаво ожулване с дължина 6 см. По предната
и предно-страничната повърхност на дясната подбедрица, в средна и долна
трета, личат петнисти, бледи, синкаво-червеникави кръвонасядания с размери
по около 6-7см. Кожата в описаните области е умерено оточна. Не се
установяват други травматични увреждания. Заключение: Касае се за
разкъсно-контузна рана в основата на 1 пръст на лявата ръка, контузия на
гръден кош, контузия на лявата ръка, травматични отоци, кръвонасядания и
ожулвания в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, отговарят да бъдат получени в указаните време и
начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Видно от представената по делото медицинска документация – В
Амбулаторен лист №* от 03.09.2018г издаден от д-р * - ортопед травматолог
на името на Р. К. Ц. е посочено: Основна диагноза: Открита рана на пръст(-и)
на ръката. Придружаващи заболявания и усложнения: Контузия на пръст(-и)
на ръката без увреждане. Контузия на раменния пояс и мишницата. Анамнеза:
На 12.08.2018г при ПТП получила множество контузии на д. рамо и горните
крайници. На 22.08.2018г. и бил нанесен побой, при което получила
множество травми в обл. на главата и ръцете получило се отлепване на нокътя
на 3-ти пръст на л ръка и болки и ограничени движения на палеца на л ръка.
Приета в неврохирургия с мозъчно сътресение. Обективно състояние: нокътя
на 3-ти пръст на л. ръка е частично отлепен. Раната е суха и спокойна, болки
в обл на палеца на л ръка ограничени и болезнени движения на метакарпоф.
става на същия. Палп. болезненост в обл на д. рамо и д. лопатка движенията
на рамото са болезнени. ... Терапия: Отстрани се нокътя на 3-ти пръст.
Превръзка на раната. Сераза -3x1. НСПВС за мазане. Обезболяващи.
С уведомление, получено от ответника на 12.12.2018 г., последният е
уведомен за настъпилото ПТП и е поискано изплащане на обезщетение за
претърпените вреди, като е посочил същото да се заплати по посочена
банкова сметка.
С писмо от 28.02.2023 г. ЗАД *“ АД е отказал изплащане на
обезщетение.
По делото е допусната комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приобщена към
доказателствения материал.
От заключението на изслушаната медицинска част на вещото лице
медик, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че в резултат на произшествието Ц. е получила увреждания в
областта на лява ръка: Дълбоко ожулване по мишницата с дължина 10 см.;
Кръвонасядания по предмишницата на площ с размери 9,5см./6см.;
Кръвонасядане в областта на гривнената става с диам. около 4см.; Контузно
разкъсна рана в основата на палеца на лява ръка с дължина 0,9 см., както и
4
увреждания в областта на десен крак: Две кръвонасядания по бедрото едното
с размери 6см./4,5см, второто с размери 11см./2-2,5см. и червеникаво
ожулване с дължина 6 см в същата област. Кръвонасядания в областта на
подбедрицата с размери по около 6-7см.; Увреждания в областта на ляв крак:
Ожулване в областта на коляното с размери около 4,5см./1-1,1см. Съобразно
заключението получената разкъсно-контузна рана по лява ръка,
кръвонасяданията и ожулвания по лява ръка и двата крака не се нуждаят от
каквото и да е медикаментозно лечение. Пълното възстановяване след
получените травми е в рамките на две-три седмици.
В частта от изготвеното от автоексперт заключение се установява, че
скоростта на движение на лек автомобил „*" преди и в момента на удара, тъй
като не са налице спирачни следи - 88 км/ч., а скоростта на движение на лек
автомобил „*" в момента на удара е около 20 км/ч. Опасната зона на спиране
на лек автомобил „* 3" с per. N: * при движение с 88 км/ч е в размер на 75.24
м. Водачът на лек автомобил „*" е възприел лек автомобил „*", когато
последния е навлязъл в лявата лента за движение в посока гр. * и поради това
е насочил лек автомобил „*" в дясната лента за движение, която е била
свободна от превозни средства. Водачът на лек автомобил „*" не е имал
възможност да предотврати произшествието, чрез спиране или извършване на
спасителна маневра. Скоростта на движение на лек автомобил „*" в момента
на възникване на опасността, при която водачът му би успял да намали
скоростта си на движение безопасно до скоростта на движение на лек
автомобил „*", изчислено по горната формула е в размер на 78.84 км/ч.
Установява се от експертното заключение, че максимално разрешената
скорост на движение в процесния пътен участък по посока на движението на
лек автомобил „*" е 90 км/ч. Установената скорост на движение на лек
автомобил „*" е 88 км/ч, която е по-ниска от максимално разрешената
скорост на движение в процесния пътен участък. Съобразно заключението на
вещото лице автоексперт водачът на лек автомобил „*" е имал възможност да
пропусне движещите се по път 1-2 автомобил, преди да навлезе на платното
за движение, дори и след навлизането си на платното за движение и
навлизането си в лявата лента за движение в посока гр. * е имал възможност
да осъществи визуален контрол към идващия зад него в дясната лента лек
автомобил „*" и да изчака преминаването му, преди да предприеме навлизане
в дясната лента за движение в посока гр. *. В момента на навлизането на лек
автомобил „*" в лявата лента за движение в посока към гр. *, лек автомобил
„*" се е намирал на 131.98 м. от мястото на удара. Установява се, че при
навлизането на лек автомобил „*" в дясната лента за движение в посока гр. *,
водачът на лек автомобил „*" не е имал възможност да предотврати
произшествието, чрез спиране или извършване на спасителна маневра, като
причината за настъпването на произшествието е навлизането на лек
автомобил „*" в лентата за движение и траекторията на движение на лек
автомобил „*". Съгласно заключението конструктивно процесният автомобил
при излизането си от завода производител е бил оборудван с предпазни
5
колани за водача и пътниците, като всички предпазни колани са триточкови,
инерционни и с пиропатрони. Съгласно експертното заключение получените
от Р. Ц. травми са повърхностни и леки, което може да се дължи както на
поставен предпазен колан, така и поради ниска кинетична енергия в момента
на удара. Първоначално при удара инерционните сили, които са действали
върху автомобила, го спират, а тялото на пострадалият продължава да се
движи напред със скоростта на движение на автомобила в купето му. В този
момент при поставен предпазен колан тялото не се придвижва напред от
първоначалната си позиция и върху него започват да действат инерционните
сили, които действат върху целия автомобил, т.е. и с оглед ограниченото
пространство е възможно крайниците на водача да влязат в контакт с
вътрешни детайли от купето на автомобила. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че изводът относно механизма на настъпване на произшествието не
се променя след изслушване на гласните доказателства.
От приетата по делото съдебно-психологична/психиатрична експертиза
се установява, че непосредствено след претърпяното ПТП ищцата е развила
симптоми на Остра стресова реакция, която е отминала в рамките на часове. В
периода на възстановяване са доминирали оплакванията от продължаващите
болки и трудностите в придвижването, които са водили до известен психичен
дискомфорт. Психичното състояние се е възстановило напълно с подобряване
на общото състояние. Към настоящия момент не се установяват психични
нарушения, вкл. и като последица от претърпяното ПТП.
За установяване на механизма на настъпване на събитието са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Д. Б. Х. и
от които се установява, че по време на инцидента времето било слънчево и
сухо, имало маркировка на пътя. При излизането си от второстепенния път
карал към селото, но автомобилът бил пълен с жито и тръгнал да се изнася
леко. Ударът бил в задната част. Не видял никой преди удара. Имало голяма
видимост, но не видял нищо. Пристигнали полицаи, но не установили
алкохол у водачите. След инцидента били закарани с линейка до болнично
заведение. Не е видял дали в другия автомобил пътниците били с поставени
колани.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
един свидетел при режим на водене * * *, от чиито показания се установява,
че след инцидента ищцата е изпитвала болки в гръдния кош, кръста, лявата
ръка , цялата треперила, не можела да се движи и имала охлузни рани по
лицето. Инцидентът се отразил на психичното й състояние, тъй като дълго
време имал проблем със съня, което продължавало и понастоящем. Разказва,
че непосредствено след инцидента ищцата е изпитвал страх при шофиране и
да изпълнява служебните си задължения като инструктор, поради което
преустановила дейността. Изпадала в паника и не искала да шофира
автомобил. Изпитвала силен стрес.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
6
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите
на чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да докаже
твърдените от него факти, а именно че застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
сочените неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Приносът на пострадалия,
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, следва да бъде бъде
доказан при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела, а именно от ответника в настоящото производство. Същият следва да
установи наведените от него твърдения, че ищецът е бил без предпазен колан,
с което е нарушил разпоредбите на ЗДвП и което обстоятелство е довело до
получаване на травмите.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства - протокол
за ПТП, се установява фактът на настъпилото произшествие и датата на
настъпването му, което обстоятелство и не е спорно между страните. Поради
това и съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” между ответника и собственика на л.а. “*” рег. № *.
В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и
вредата.
В случая механизмът на настъпване на ПТП се установява от
приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. комплексната
съдебномедицинска и съдебноавтотехническа експертиза.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно дадено и основано на специалните знания на вещото лице и от
което се установява механизма на настъпване на инцидента, а именно че на
процесната дата в с. *, л.а. “*”, рег. № *, управляван от Д. Б. Х., навлязъл на
пътя, по който се движили и предприел завиване наляво, вследствие на което
настъпило ПТП. При движението си водачът на лек автомобил „*", е навлязъл
неправомерно в лявата лента за движение в посока гр. * и поради това е
насочил лек автомобил „*" в дясната лента за движение. Водачът на лек
автомобил „*" не е имал възможност да предотврати произшествието, чрез
спиране или извършване на спасителна маневра и е бил със съобразена
скорост. Показателен за механизма на настъпване на произшествието са
нанесените увреждания по пътните превозни средства - за л.а. “*”, в задната
част, а за другия - в предната част. Ето защо, съдът намира, че с тези свои
действия водачът на л .а. “*”, е причинил произшествието, нарушавайки по
7
този начин ЗДвП.Правилата за движение регламентират задължителни
указания към участниците в пътното движение, които следва да бъдат
спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира, че застрахованият при ответника
водач е нарушил законовата забрана, поради което презумпцията за виновно
поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Напротив, установява се, че водачът на л .а. “*”, субективно е могъл и е
бил длъжен да предвиди, че при предприемане на подобна маневра и
несъобразяване с правилата за движение може с по-голяма вероятност да
причини инцидент. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х., че се е
огледал и не е видял никого преди да предприеме маневрата, доколкото не
кореспондира на ангажираната САТЕ. Установи се, че водачът на лек
автомобил „*" се е движел със съобразена скорост /по-ниска от разрешената
максимална скрост/ и че не е могъл да предоврати инцидента, докато ако
водачът на л .а. “*“ се е съобразил с пътните условия не би настъпило
произшествието.
Настъпилата вреда по вид и характер, както и причинно-следствената
връзка между вредата и произшествието се установяват по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства – медицинско удостоверение,
гласни доказателства и комплексната съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на
деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно от причинените телесните увреждания са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като ищецът
следва да установи техния интензитет и продължителност.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се
извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.
За обосноваване размера на претенцията за заплащане на
неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по назначената по
делото в съдебно-медицинска част, което съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадено и непротиворечащо на събраните по делото
доказателства, че в резултат на инцидента ищецът е получил временно
8
разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се основно в
ожулвания, контузно разкъсани рани и кръвонасядания. Обичайният
възстановителен процес съобразно експертното заключение приключва в
рамките на около една –две седмици. В случая са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля *, чиито показания съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК, но им дава вяра като последователни и
непротиворечиви, сочат за изпитвани болки от претърпените контузии,
непосредствено след инцидента и известно време след него. При това с оглед
характера на увреждането съдът приема, че на ищеца е нанесена травма,
която несъмнено изисква период от поне две седмици за напълно
възстановяване. Експертното заключение в медицинската част сочи, че
болезнеността също е отминала в този период и ищецът е възстановен
напълно.
От съвкупния анализ на тези доказателства, съдът намира, че
причиненото увреждане се е отразило неблагоприятно върху нормалния
ритъм на живот на пострадалата, като й е създало неприятни усещания от
здравословно и емоционално естество. След инцидента ищцата е изпитвала
дисконфорт и това се е отразило на възможността да упражнява трудова
дейност в този период. Съдът кредитира като вътрешнологични и
последователни показанията на свидетеля и в частта, в която се установява,
че след инцидента ищцата е изпитвал стрес и неспокойство от случилото се.
Това се потвърждава и от заключението по СПЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, и от което се установи, че след инцидента
ищцата е изпитвала тревожност. Събития от подобен характер неминуемо се
отразяват негативно на емоционалното състояние на пострадалия, като
обхвата на това засягане се установи безспорно по делото. Установи се, че
инцидентът се е отразил негативно и върху съня на ищцата, съгласно
ангажираните гласни доказателства, което продължава и понастоящем.
Отделно, причиненият силен стрес от инцидента е предизвикал страх у
ищцата да шофира и същата е преустановила дейността си на инструктор.
Съвкупната преценка на изложените факти, в това число физическото и
емоционално възстановяване на ищеца в период по-кратък от месец, и при
отчитане на средното ниво на икономическото благосъстояние на правните
субекти в страната към момента на настъпване на увреждането налага извода,
че справедливият размер на паричното обезщетение за установените
неимуществени вреди от причиненото увреждане е 5000 лева. Съдът намира,
че тази сума би репарирала изживените от ищеца негативни емоции и
съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Спорен момент в процеса е и наличието на причинно - следствена
връзка между нанесената телесна повреда и поведението на пострадалия, т. е.
в наличието на съпричиняване от негова страна. Следва да се съобрази, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред
с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
9
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
(в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010
г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Приносът на ищеца за причиняване на резултата - настъпилите травматични
увреждания, не е доказан. Събраният по делото доказателствен материал, не
води до извода за наличие на противоправно действие или бездействие от
страна на ищцата, в резултат на което може да се ангажира отговорността му,
респективно да е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП. Вещото
лице – автоексперт с оглед механизма на настъпване на ПТП и установените
по делото обстоятелства, както и причинените травматични увреждания,
заключава, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. Съгласно практиката
на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на
категорични доказателства за причинно - следствена връзка между
поведението на пострадалата по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и
се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
596/2012 г./.
С оглед на тези данни и като съобрази, че дори при поставен предпазен
колан травматичните увреждания биха настъпили съобразно експертното
заключение, като не може да се заключи категорично, че същата е била без
предпазен колан, съдът намира, че релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата се явява
неоснователно и определеното обезщетение не следва да се редуцира.
По изложените съображения искът за причинени неимуществени вреди
се преценява от съда за основателен и доказан в размер на 5000 лева, като за
разликата до претендираната сума от 15000 лева, е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди съдът намира за
основателен и акцесорният иск за мораторна лихва. Съобразно трайната
съдебна практика, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429
10
КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането (в
този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о.,
Решение №167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II т.о.).
От събраните по делото доказателства се установи, че застрахователят е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 12.12.2022 г., поради
което мораторната лихва претендирана от ищеца от дата на деликта–
12.08.2018 г. до 11.12.2022 г. следва да се отхвърли.
На ищеца следва да се присъди законната лихва от датата на
уведомяване на застрахователя 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата.
В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от
застрахователя на законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, която обаче касае собствената забава на
застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на
чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с оглед
вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни права, и не е
свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени вредите
/така решение по т.д. № 3137/2014г. на ВКС, I т.о, Решение №128/04.02.2020
г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о. /, поради което възраженията на
ответника в тази насока за начален период на забавата за заплащане на
застрахователното обезщетение са неоснователни.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива (доказателства за
заплатена държавна такса, депозит за комплекса СМЕ и САТЕ, СПЕ и
адвокатско възнаграждение), на ищеца се следват сторените разноски на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете. Срещу
претендираното адвокатско възнаграждение е релевирано възражение за
прекомерност, което е неоснователно. Претендираното възнаграждение е под
минималния предвиден в Наредбата №1/2004 г. размер.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума общ размер
на 900 лева.
В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение /определено от съда на 100лв./, както и
депозит за комплексната експертиза САТЕ и СМЕ /300лв/, съобразно
отправеното искане и представените доказателства. Ето защо с оглед
отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 266,67лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА „* *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. Ц. , ЕГН **********, с адрес гр. *, кв. „*, сумата от
5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
на ПТП от 12.08.2018 настъпило в на път Е-70 *, км 76+347, по вина на водача
на лек автомобил марка “*” рег. № *, управлявано от Д. Б. Х. и обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка «Гражданска отговорност», издадена от « ЗД „*” АД, ведно със
законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 12.12.2022 г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 432 КЗ и чл.429 КЗ като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди за горницата над 5000лв. до предявения размер от 15000лв., както за
заплащане на мораторна лихва за периода от датата на деликта – 12.08.2018 г.
до 11.12.2022 г.
ОСЪЖДА „* *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. Ц. , ЕГН **********, с адрес гр. *, кв. „*, сумата от
900 лева (деветстотин лева), представляваща сторени по делото разноски за
депозит за държавна такса, вещи лица и адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. К. Ц. , ЕГН **********, с адрес гр. *, кв. „*, ДА
ЗАПЛАТИ на „* *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
сумата от 266,67 лв. (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща разноски за САТМЕ и юрисконсулстко
възнаграждение на основание чл.78, ал. 3 и ал.8 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени доброволно от
ответника по посочения от ищеца начин – по банкова сметка
IBAN:BG57FINV91501115530528.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
12